ПАРИ

След решението за еврозоната инфлацията в България се повиши на 4,4%

Published

1 year ago

17/07/2025

Author

След като Европарламентът одобри приемането на България в еврозоната, Националният статистически институт (НСИ) отчете скок на инфлацията.

Месечната инфлация от 0% през май се покачи на 0,4% през юни, а годишната инфлация от 3,7 скочи на 4.4%., според последните данни, публикувани на сайта на НСИ.

Инфлацията е измерена чрез индекс на потребителските цени (ИПЦ), като месечната инфлация се отнася за юни 2025 г. спрямо предходния месец, а годишната инфлация е за юни 2025 г. спрямо същия месец на предходната година.

През юни 2025 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: „Развлечения и култура“ (2.8%), „Ресторанти и хотели“ (1.3%), „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (0.8%) и „Транспорт“ (0.7%). Намаление е регистрирано в групите: „Облекло и обувки“ (-0.6%), „Съобщения“ (-0.2%) и „Разнообразни стоки и услуги“ (-0.1%).

Индекс на потребителските цени (ИПЦ)

През юни 2025 г. месечната инфлация е 0.4%, а годишната инфлация за юни 2025 г. спрямо юни 2024 г. е 4.4%.

Инфлацията от началото на годината (юни 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2.4%, а средногодишната инфлация за периода юли 2024 – юни 2025 г. спрямо периода юли 2023 – юни 2024 г. е 2.9%.

През юни 2025 г. цените на стоките и услугите са увеличени в следните потребителски групи:

„Развлечения и култура“ – увеличение с 2.8%;
„Ресторанти и хотели“ – увеличение с 1.3%;
„Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ – увеличение с 0.8%;
„Транспорт“ – увеличение с 0.7%;
„Здравеопазване“ – увеличение с 0.4%;
„Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ – увеличение с 0.3%;
„Образование“ – увеличение с 0.2%;
„Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ – увеличение с 0.1%.

По-ниски са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи:

„Облекло и обувки“ – намаление с 0.6%;
„Съобщения“ – намаление с 0.2%;
„Разнообразни стоки и услуги“ – намаление с 0.1%.

Без промяна остават цените на стоките и услугите в група „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“.

През месец юни 2025 г. са увеличени цените на следните хранителни продукти: ябълки – с 8.6%, цитрусови и южни плодове – със 7.1%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – с 6.9%, гъби – с 4.5%, минерална вода – с 3.8%, месо от домашни птици – с 2.8%, прясна и охладена риба – с 2.8%, ракии – с 2.7%, месо от едър рогат добитък – с 2.1%, кафе – с 2.0%, пълномаслено прясно мляко – с 1.4%, мляно месо (кайма) – с 1.3%, сирене – с 1.2%, леща – с 1.0%, плодови сокове – с 1.0%, кашкавал – с 0.8%, брашно – с 0.8%, маргарин – с 0.7%, хляб – с 0.6%, свинско месо – с 0.5%, сол – с 0.5%, ориз – с 0.4%, газирани напитки – с 0.4%, нискомаслено прясно мляко – с 0.4%, зрял боб – с 0.3%, и други.

Намалени са цените на следните хранителни продукти: зеле – с 23.0%, пипер – с 17.9%, краставици – с 15.8%, картофи – с 15.6%, домати – с 5.6%, сладолед – с 3.5%, зрял чесън – с 2.8%, бира – с 2.5%, зрял лук – с 2.3%, млечни масла – с 1.6%, маслини – с 1.4%, олио – с 0.9%, трайни колбаси – с 0.4%, макаронени изделия – с 0.3%, яйца – с 0.3%, чипс – с 0.3%, вина – с 0.3%, и други.

В групите на нехранителните стоки и на услугите e регистрирано увеличение на цените при: пътнически транспорт с влак – с 19.9%, хотели във ваканционни центрове и курорти – с 12.5%, курсове за водачи на ЛТС – с 4.6%, други пощенски услуги (куриерски услуги) – с 4.6%, дизелово гориво – с 1.3%, бензин А95Н – с 1.3%, цигари – с 1.2%, препарати за почистване на съдове – с 1.2%, поддържане и ремонт на ЛТС – с 1.1%, бензин А100Н – с 0.8%, бръснаро-фризьорски услуги и услуги за поддържане на добър външен вид – с 0.7%, услуги по обществено хранене – с 0.7%, велосипеди – с 0.5%, прахове за пране – с 0.3%, обувки – с 0.2%, готварски печки – с 0.2%, градинарство – с 0.2%, и други.

При нехранителните стоки и при услугите е регистрирано намаление на цените при: газ пропан-бутан за ЛТС – с 5.0%, международни полети – с 4.0%, финансови услуги на банки – с 3.7%, телевизори – с 1.6%, козметични продукти – с 1.5%, облекло – с 1.0%, климатици – с 0.9%, пелети – с 0.8%, газообразни горива за битови нужди – с 0.8%, почистващи и дезинфекционни средства – с 0.7%, мобилни телефонни услуги – с 0.7%, кина и театри – с 0.6%, хладилници – с 0.6%, продукти за лична хигиена – с 0.6%, бойлери – с 0.5%, и други.

Регистрирано е увеличение на цените на: услуги на медицински лаборатории – с 1.4%, лекарски услуги – с 0.5%, стоматологични услуги – с 0.4% и лекарствени продукти – с 0.3%.

Натрупана инфлация

Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (юни 2025 г. спрямо юни 2022 г.) е 16.3%, а за последните пет години (юни 2025 г. спрямо юни 2020 г.) е 39.5%.

Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)

През юни 2025 г. месечната инфлация е 0.4%, а годишната инфлация за юни 2025 г. спрямо юни 2024 г. е 3.1%.

Инфлацията от началото на годината (юни 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 1.8%, а средногодишната инфлация за периода юли 2024 – юни 2025 г. спрямо периода юли 2023 – юни 2024 г. е 2.8%.

Според ХИПЦ през юни 2025 г. цените на стоките и услугите са увеличени в следните потребителски групи:

„Ресторанти и хотели“ – увеличение с 2.7%;
„Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ – увеличение с 0.7%;
„Транспорт“ – увеличение с 0.5%;
„Развлечения и култура“ – увеличение с 0.5%;
„Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ – увеличение с 0.4%;
„Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ – увеличение с 0.3%;
„Здравеопазване“ – увеличение с 0.3%;
„Образование“ – увеличение с 0.2%.

По-ниски са цените на стоките и услугите в следните потребителски групи:

„Облекло и обувки“ – намаление с 0.8%;
„Разнообразни стоки и услуги“ – намаление с 0.5%;
„Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома“ – намаление с 0.2%;
„Съобщения“ – намаление с 0.2%.

Натрупана инфлация

Натрупаната инфлация, измерена с ХИПЦ, за последните три години (юни 2025 г. спрямо юни 2022 г.) е 13.9%, а за последните пет години (юни 2025 г. спрямо юни 2020 г.) е 33.8%.

Индекс на цените за малката кошница (ИЦМК)

Според индекса на цените за малката кошница през юни 2025 г. е регистрирано увеличение с 0.1% на месечна база и увеличение с 4.2% от началото на годината.

Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:

услуги – увеличение с 0.1%;
хранителни продукти – увеличение с 0.1%.

Без промяна остават цените в група „Нехранителни стоки“, твърдят от НСИ.

Приказки за деца

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия корупция пари

Up Next

Дефицитът в бюджета достигна до 3,4 млрд. лева към 30 юни – 1,5% от БВП

Don't Miss

Китайските доставчици на Apple губят позиции след заплахите на Тръмп за мита

ПАРИ

⚠️ До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊Всичко!

Published

2 months ago

28/08/2026

Author

До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊 Всичко!

Фирма, която подреди сметкоплана и себестойността си СЕГА, ще посрещне новото изискване готова. Фирма, която го остави разхвърляно, ще го открие късно – под натиск на краен срок от НАП. ⏳

Тук обаче е уловката, която малко хора виждат: 🔍

SAF-T НЕ анализира нищо – само ПОКАЗВА вече готовия резултат от дейността ти.
На НАП не му пука дали губиш 𝟓% или 𝟐𝟓% марж.

Той ще иска ДОКЛАД, не диагноза – скритите загуби продължават да се влачат с фирмата, невидими и за НАП, и за теб. 🙈

Ето и уловката: ако тръгнеш да си “подреждаш къщичката” ПОСЛЕ, докато вече се отчиташ по SAF-T – промяната спрямо предишни подадени файлове ще се види веднага.
Точно това несъответствие може даже и да предизвика данъчна проверка. 😳

Затова прозорецът за промяната е СЕГА, преди да влезеш в задължението за подаване на файла в НАП, защото после самото подреждане може да стане риск, не подобрение. ✅

Ако разпознаваш ситуацията при теб – пиши ми на лично съобщение.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

🇨🇳 BYD строи морски мост към света: Китай вече не чака чужди кораби!

Published

2 months ago

27/08/2026

Author

Китайската автомобилна индустрия отново показва какво означава да контролираш цялата верига — от батерията и конвейера до палубата на собствения си кораб.

Според морски издания BYD се готви да поръча още 10 гигантски автомобиловоза, всеки с капацитет около 9200 стандартни места (CEU). Това не е просто логистична сделка. Това е стратегически ход на държава и компания, които отказват да зависят от чужд капацитет, когато светът вече иска китайски електромобили.

Гигантите от класа на „BYD Shenzhen“ вече не са изключение, а стандарт за следващата вълна.

Ако поръчката се реализира, корабите ще бъдат построени от China Merchants Industry в корабостроителниците Дзинлин и Хаймън, с доставки между 2027 и 2029 г. Десетте нови съда ще добавят около 92 000 места към собствения флот. От осем кораба днес BYD ще стигне до 18, с общ капацитет над 130 000 автомобила на борда. Това е флот, който вече не моли за място на чужди линии.

Първият кораб — Explorer No.1 — тръгна от Китай през януари 2024 г. За по-малко от две години компанията сглоби цяла ескадра: Хъфей, Чанджоу, Шънджън, Сиан, Чанша, Джънджоу и Дзинан. „BYD Shenzhen“ с 16 палуби и 9200 места вече беше сред най-големите автомобиловози в експлоатация. Новите единици ще бъдат от същия клас — LNG двугоривни Ro-Ro съдове, по които колите се качват и слизат на собствен ход. Китай не само произвежда колите. Китай вече строи и корабите, които ги носят.

Причината е ясна и се вижда в числата. През август 2026 г. BYD е изнесла от Китай около 184 000 нови енергийни автомобила — ръст от над 130% спрямо същия месец на предходната година. За първите осем месеца износът от Китай достига приблизително 1,127 млн. единици. Ако се включат и продажбите от заводи извън страната, задграничните доставки на групата вече надхвърлят 1,16 млн. за същия период.

Това не е изолиран успех на една марка. През август целият китайски износ на леки автомобили скочи със 77,5% до около 894 000 единици, докато вътрешните продажби на дребно паднаха с около 23,7%. Китайската индустрия не се свива. Тя се пренасочва. Когато вътрешният пазар се охлажда заради ценова война и насищане, заводите не спират — те пълнят кораби.

Именно тук се вижда разликата между производител и индустриална сила. Много западни марки все още разчитат на наети линии и чужди логистични оператори. BYD инвестира в собствен флот, защото тесните места в световния автомобилен транспорт вече ограничават растежа. Според аналитици от Deutsche Bank ръководството е признало, че през тази година именно недостигът на корабен капацитет е държал износа по-ниско от възможното. Отговорът не е жалба към пазара. Отговорът е поръчка за още десет гиганта.

Същата логика важи и за целите. Reuters, позовавайки се на Deutsche Bank и Citi след среща с мениджмънта, съобщи, че BYD обсъжда износ и задгранични продажби над 2,5 млн. автомобила през 2027 г., след като целта за 2026 г. вече е вдигната до 1,9–2,0 млн. Компанията все още не е потвърдила тази цифра с официално съобщение, но посоката е недвусмислена: повече собствени кораби, повече местно производство в Унгария, Бразилия и Индонезия, по-малко зависимост от мита и чужди пристанищни опашки.

Това е китайският модел в чист вид. Батериите са собствени. Заводите са мащабни. Корабите се строят в китайски верфи. Горивото е по-чисто — LNG двугоривни системи, които отговарят на по-строгите международни норми. Дори на борда се използват технологии от собствената екосистема на BYD. Вертикалната интеграция тук не е модна дума, а способност да се пренесе милион автомобила през океана, без да се чака чужд слот.
За Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия и Австралия това означава едно: китайските електромобили няма да спрат на кейовете, защото някой друг няма свободен кораб. BYD вече строи своя „морски мост“. А зад него стои цяла индустриална система, която за няколко години превърна износа от допълнение в основен двигател.

Китай не иска разрешение да изнася бъдещето си. Той си го строи — палуба по палуба. И ако Хутите блокират на напълно входа за Европа, Китай вече имат блан Б – и той се казва Северният морски път. А кой го контролира, всеки може да се досети 😊😊😊

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

🇪🇺🇸🇦 Саудитският петролен пояс е ударен. Дизелът е следващият на опашката

Published

2 months ago

25/08/2026

Author

Саудитска Арабия — най-големият износител на петрол в света — разполага със запаси за поддържане на износа през Янбу за едва около пет до седем дни.

Това не е резерв. Това е обратно броене.

Източно-западният петролопровод на кралството — основният маршрут, чрез който саудитският петрол заобикаля блокирания Ормузки проток — беше ударен с дронове и спрян. Един от източниците на Reuters оценява ремонта на до пет–шест седмици. Други допускат по-бързо или частично възстановяване на потока. Официален срок от Рияд все още няма.

Дори тръбата да бъде ремонтирана по-бързо, проблемът не приключва в Янбу. На южния изход на Червено море хутите затягат натиска около Баб ел-Мандеб и заплашват саудитските кораби.

Това вече не е просто поредният геополитически мем. Това е пряк риск за световните енергийни пазари — и особено за Европа, която е силно зависима от вноса на дизел и вече плаща рекордни премии за него.

Какво точно се случи

На 10–11 септември дронове, за които Саудитска Арабия твърди, че са изстреляни от иракска територия, удариха съоръжения по East–West Pipeline, известен още като Petroline.

Рияд спря тръбопровода като предпазна мярка. Сателитни изображения показаха пожар и щети по инфраструктурата. Ирак освободи високопоставен военен командир, а президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Иран. Официална отговорност за самата атака първоначално не беше поета.

Петролопроводът е дълъг приблизително 1200 километра и е построен през 80-те години именно като стратегически обходен маршрут при криза в Персийския залив.

След като войната с Иран сви трафика през Ормуз, Саудитска Арабия започна да пренасочва през тръбопровода около четири милиона барела дневно към пристанището Янбу на Червено море. Това количество се равнява на приблизително 4% от световното петролно предлагане.

Сега основният байпас е спрян.

Според източници на Reuters запасите в Янбу могат да поддържат досегашния износ само още пет до седем дни. Саудитска Арабия разполага и с ограничени количества в египетските терминали Айн Сухна и Сиди Керир, но хранилищата не са пълни и могат единствено временно да отложат проблема.

Без възстановяване поне на част от потока през Petroline износът през Червено море неизбежно ще започне да намалява. Reuters

През април същият петролопровод също беше атакуван, но пълният му капацитет беше възстановен сравнително бързо. Този път оценките се разминават драматично — от частичен рестарт в близките дни до пет–шест седмици ремонт.

За пазара разликата между „дни“ и „седмици“ се измерва в милиони барели, рекордни транспортни разходи и нова инфлационна вълна.

Вторият капан: хутите и Баб ел-Мандеб

Проблемът не свършва с тръбата.

Хутите достигнаха стратегическия остров Перим, известен още като Маюн, в самия пролив Баб ел-Мандеб. Сили на международно признатото йеменско правителство са се изтеглили от острова и от намиращия се срещу него крайбрежен район Дубаб.

Това не означава, че проливът вече е напълно затворен — корабите все още преминават. Но хутите предупредиха, че могат да атакуват саудитски плавателни съдове. Самата заплаха е достатъчна, за да повиши застраховките, фрахта и риска за всяка компания, която реши да използва маршрута. Reuters

Обиколният път около Африка може да добави около 22 дни към плаването. Междувременно цените за наемане на танкери вече достигат рекордни равнища, а корабното гориво също поскъпва.

Така Саудитска Арабия се оказва притисната от три посоки:

* на изток — силно ограниченият Ормузки проток;
* във вътрешността — спреният East–West Pipeline;
* на запад — нарастващата заплаха около Баб ел-Мандеб.

Това не е пълна физическа блокада на кралството, но е най-тежкото едновременно изпитание за трите му основни експортни направления.

Защо Европа трябва да гледа към дизеловата колонка

Европа не зависи от Персийския залив за целия си суров петрол. Норвегия, САЩ, Казахстан и други доставчици осигуряват значителна част от вноса.

Ахилесовата пета на Европа е другаде — в дизела и останалите средни дестилати.

След прекратяването на прекия внос на руски горива Близкият изток се превърна в един от основните заместители. Но през 2026 г. предлагането се свива едновременно от няколко страни:

* доставките от Персийския залив са ограничени от войната и затрудненото корабоплаване;
* руските рафинерии са засегнати от украински удари;
* Москва ограничи износа на дизел, за да стабилизира собствения си вътрешен пазар;
* европейската рафинерийна система не разполага с достатъчно свободен капацитет;
* маршрутите стават по-дълги, по-скъпи и по-рискови.

Резултатът вече се вижда. Европейският дизелов „крек“ спред — премията на дизела спрямо суровия петрол — премина границата от 100 долара за барел. Това е сигнал, че проблемът не е само високата цена на петрола, а реалният недостиг на конкретния рафиниран продукт.

Брентът вече се върна над 107 долара за барел, но дизелът поскъпва още по-бързо. Reuters

Ако саудитският петролопровод остане спрян седмици, под въпрос ще се окажат потоци, равняващи се на около 4% от световното предлагане. Това не означава, че утре на пазара автоматично ще има с 4% по-малко дизел. Последицата е по-сложна — и потенциално по-опасна:

* по-малко суровина достига до работещите рафинерии;
* свободните количества се пренасочват към онзи, който плаща най-висока цена;
* танкерите пътуват по-дълго и струват повече;
* застрахователната премия се вгражда във всеки превозен барел;
* Европа, Азия и Африка започват да наддават за едни и същи товари.

Точно така една далечна атака срещу помпена станция се превръща в по-скъп транспорт, строителство, земеделие и храна в Европа.

Дизелът не е просто гориво за автомобили. Той движи камионите, тракторите, строителната техника, резервните генератори и огромна част от индустриалната логистика.

Следващата спирка: колонката

В началото на септември средната цена на дизела в Европейския съюз вече беше около два евро за литър, като в редица държави стойностите бяха значително по-високи. В България различните седмични източници поставяха средната цена приблизително около 1,81–1,84 евро за литър.

Това все още е под равнищата в голяма част от Западна Европа, но посоката е ясна. Последните официални данни могат да бъдат проследени в седмичния петролен бюлетин на Европейската комисия.

Ако ремонтът на Petroline отнеме седмици, а заплахата в Баб ел-Мандеб остане, пазарът ще добави нова рискова премия. Подобни сътресения достигат до бензиностанциите със закъснение — първо се движат цените на едро, след това договорите с доставчиците и накрая таблата на колонките.

Затова въпросът вече не е дали Европа ще усети удара.

Въпросът е колко силно — и колко дълго.

Европа има стратегически резерви и по-диверсифицирани източници на суров петрол от много азиатски икономики. Но остава структурно уязвима при дизела.

Точно затова атаката срещу саудитския байпас не е просто поредната новина от Близкия изток. Тя удря най-чувствителната точка на европейския енергиен баланс — горивото, което движи реалната икономика.

Саудитският спасителен пояс е пробит.

Европа вече чака на опашката.

А петдневният буфер в Янбу не е запас.

Това е обратно броене.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ