ИСТОРИЯ

НА КОЙ ПРЕЧЕШЕ РУСКАТА ИМПЕРИЯ НА НИКОЛАЙ ll ?

Published

1 year ago

23/10/2025

Author

Николай II Александрович Романов е последният Император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия.
Той управлява от 1894 до 1917 година.

През 50-те години в руската диаспора, се появява доклад на руския писател Брасол Борис Львович (1885-1963), който по време на Първата световна война работи за руското военно разузнаване.

Докладът на Брасол е озаглавен „Управлението на император Николай II във фигури и факти. Отговорът на клеветниците, разчленените и русофобите.”

Този доклад започва с цитат на известния икономист от онова време Едмонд Тери:

„Ако делата на европейските нации от 1912 до 1950 г. вървят по същия начин, както от 1900 до 1912 г., Русия до средата на този век ще доминира в Европа както политически, така и икономически, така също и финансово “. (Сп. Economist Europeen, 1913).

Ето някои отчетни данни от този доклад:

В навечерието на Първата световна война населението на Руската империя е 182 милиона души, а по времето на император Николай II то се увеличава с 60 милиона.

Имперска Русия основава фискалната си политика не само на бездефицитни бюджети, но и на принципа на значително натрупване на златни резерви.

По време на управлението на император Николай II, със закона от 1896 г., в Русия е въведена златна валута.

Стабилността на паричното обръщение беше такава, че дори по време на Руско-японската война, придружена от широко разпространени революционни вълнения в страната, размяната на кредитни банкноти за злато не беше спряна.

Преди Първата световна война данъците в Русия бяха най-ниските в целия свят.

Тежестта на преките данъци в Русия е беше почти 4 пъти по-малка, отколкото във Франция, повече от 4 пъти по-малка, отколкото в Германия и 8,5 пъти по-малка, отколкото в Англия.
Бремето на косвените данъци в Русия беше средно наполовина по-малко от Австрия, Франция, Германия и Англия.

Между 1890 и 1913г Руската индустрия е увеличила производителността си четири пъти. Нещо повече -трябва да се отбележи, че ръстът в броя на новите предприятия, фабрики и заводи, които произвеждат руски продукти създава сигурни и постоянни работни места.

През 1914 г. Държавната спестовна каса разполага с депозити за 2 236 000 000 рубли, т.е. 1,9 пъти повече в сравнение с 1908 г.

Тези показатели са изключително важни за разбирането, че населението на Русия в никакъв случай не е било бедно и е спестило значителна част от доходите си.

В навечерието на революцията руското земеделие беше в разцвет. През 1913 г. в Русия реколтата от основните зърнени култури беше по-висока от тази на Аржентина, Канада и Съединените американски щати взети заедно.

По време на управлението на император Николай II, Русия е основната износителка на храни за Западна Европа.

В същото време феноменалният ръст на износа на селскостопански продукти от Русия за Англия (зърно и брашно) привлича специално внимание.
През 1908 г. са изнесени 858,3 млн. Пуда, а през 1910 г. 2,8 млрд. Пуда, т.е. 3,3 пъти повече.

Русия доставя 50% от яйцата в света.
През 1908 г. от Русия са изнесени 2,6 милиарда броя на стойност 54,9 милиона рубли, а през 1909 г. – 2,8 милиона броя на стойност 62,2 милиона рубли.
Износът на ръж през 1894 г. възлиза на 2 милиарда пуда, през 1913 г .: 4 милиарда пуда.
В навечерието на Първата световна война Русия произвежда 80% от световното производство на лен.

През 1916 г., тоест в разгара на войната, са построени над 2000 версти железопътни линии, които свързват Северния ледовит океан (пристанище Романовск) с центъра на Русия. Великият сибирски път (8,536 км) е най-дългият в света.

Трябва да се добави, че руските железници, в сравнение с други, бяха най-евтините и удобни за пътниците в света.

По време на управлението на император Николай II общественото образование достигна изключително развитие. Първоначалното образование е било безплатно по закон, а от 1908 г. то става и задължително.

Related Topics:#thesofiatimes featured trending история политика свят

Up Next

Сенките на комунизма

Don't Miss

Забравихме историята и ще я повторим отново

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Published

2 months ago

16/09/2026

Author

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Published

2 months ago

09/09/2026

Author

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ