ИСТОРИЯ

Сенките на комунизма

Published

12 months ago

12/11/2025

Author

От комсомолски шеф натегач до “индустриален магнат”: метаморфозата на Васил Велев.

Малцина от днешните млади знаят, че един от най-гласовитите работодатели в България – Васил Велев, някога е бил комсомолски кадър с отлична биография и още по-добри връзки. Роден е на 1 април 1959 г. – символична дата за човек, чиято житейска история звучи почти като шега на Прехода. Син е на генерал Георги Велев – заместник-началник на Главното управление на строителните войски. Това родословие му осигурява стабилен трамплин още от юношеските години.

Още като ученик в 133-то училище в София, Велев се откроява – печели олимпиади по математика, физика и химия. Преподавателите го описват като амбициозен, тих, но изключително пресметлив. Той не е от онези шумни комсомолци, които крещят лозунги – по-скоро действа зад кулисите, методично и с мисъл за утрешния ден.

В края на 80-те години вече е директор на един от най-богатите фондове в държавата – ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта). Това не е просто организация, а мини-империя под шапката на ЦК на ДКМС. Само за пет години държавата налива в нея над 281 милиона лева, а всяка комсомолска организация в страната е задължена да внася пари във фонда. ТНТМ разполага със сгради, автомобили, компютри, бази и лаборатории – богатство, за което дори някои министерства могат само да мечтаят.

Точно този ресурс се оказва златната мина на бъдещите „червени капиталисти“. На 22 февруари 1990 г., когато старият строй вече се клати, фондът мистериозно се преобразува във фондация „Еврика“. Според документите целта е „развитие на младежкото научно творчество“, но реално фондацията наследява 53 милиона лева и 31 фирми из цялата страна – от „Метаком“ и „Интеграл“ до „Орион“ и „Спектър“.
И кой, мислите, оглавява тази фондация? Същият човек – Васил Велев.

През 1993 г. в едно свое интервю той с гордост казва, че имуществото на „Еврика“ възлиза на близо 50 милиона лева, а годишните постъпления са над 24 милиона. За времето си това е огромен оборот, особено за организация, регистрирана като „неправителствена“. Мнозина тогава подозират, че чрез „Еврика“ е започнало трансформирането на държавните и комсомолски пари в частен капитал – процес, който ще оформи новата бизнес класа на 90-те.

След като усвоява добре уроците на Прехода, Велев постепенно напуска сянката на фондациите и се впуска в истинския бизнес. Първо като управляващ съдружник в „БИК Холд“ ООД, а после – като изпълнителен директор на „Стара планина холд“. Именно този холдинг ще го изведе в голямата игра. През 2003 г. името му нашумява в медиите покрай скандал с 11 апетитни имота в Южния парк, за които се твърди, че са застроени в нарушение на закона. Случаят потъва, но Велев остава на върха.

Днес Васил Велев вече не е просто бизнесмен, а символ на т.нар. индустриален елит. Като председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) той често се появява в телевизионните студиа, дава оценки за икономиката, призовава за „повече пазар и по-малко държава“. Любопитното е, че именно държавата и парите на всички комсомолци някога са му осигурили стартовия капитал, с който е тръгнал нагоре.

Извън професионалния живот Велев рядко допуска лични подробности до медиите. Известно е, че е семеен, има дъщеря, и че обича планината – неслучайно холдингът му носи името „Стара планина“. В деловите среди е известен като хладен и дисциплиниран човек, който избягва скандали, но държи изключително много на позициите си.

Историята му е показателна за цялото поколение на бившите комсомолски функционери, които след 10 ноември 1989 г. за една нощ смениха лозунгите с акции, червените книжки с борсови дялове, а социализма – с икономическа власт. Васил Велев е може би най-елегантният пример за тази трансформация – човек, който измина пътя от идеологически апаратчик до индустриален магнат, без да губи нито ритъм, нито влияние.

От шеф на младежки фонд, разпределящ държавни пари, до индустриален лидер с влияние и позиции – биографията му отразява една цяла епоха на преход, в която бившите комсомолци се оказаха новите господари на българската икономика.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes trending българия измама история корупция кражба криза лъжа

Up Next

Зетят на Тръмп е потомък на беларуски партизани

Don't Miss

НА КОЙ ПРЕЧЕШЕ РУСКАТА ИМПЕРИЯ НА НИКОЛАЙ ll ?

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Published

2 months ago

16/09/2026

Author

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Published

2 months ago

09/09/2026

Author

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ