ПАРИ
Хаос с еврото въпреки лъжите на говорещи глави, лунатици по телевизиите
Хаосът с еврото: Незаконните такси при обмяна на валута и липсата на евробанкноти в хипермаркетите остават ненаказани, отнасят го само дребните търговци.
Хиляди нарушения на Закона за въвеждане на еврото, извършени от банките и големите търговски хранителни вериги в първите дни на 2026 г., бяха подминати с лека ръка от държавните институции, които не посмяха да наложат административни и финансови санкции на бизнес мастодонтите, а вместо това се съсредоточиха върху проверки на фризьорски и козметични салони, платени паркинги и фитнес зали.
Неуредиците с преминаването към еврото и въвеждането на единната европейска валута в България стартираха още в последните дни на 2025 г., когато хиляди хора се оплакваха от отказ на банките да им обменят левовете в евро с мотив за недостатъчна парична наличност. Стартовите пакети с евромонети бързо бяха изчерпани в банковите клонове въпреки уверенията на БНБ, че всичко върви по мед и масло.

„При нас пакетите свършиха още на 4 декември. Опитахме се да заявим нови в БНБ, но ни бе отказано – нямали бройки, всичко било изчерпано“, разрива управителката на клон на една от най-големите банки в центъра на София. Стартови пакети на практика нямаше никъде в столицата, както и в по-големите градове на страната.
Същинският хаос обаче настъпи в първия работен ден – 5 януари, когато пред банките в цяла България се извиха километрични опашки. Пред гишето на Банка ДСК в един от централните клонове в София възрастна жена припадна, след като чакаше реда си 3 часа и бе откарана в болница. Касиерка от друга голяма банка в столицата също потърси медицинска помощ, рухнала от преумора.

Последваха масови жалби на потребители, че в грубо нарушение на Закона за въвеждане на еврото банките им налагат такси и им поставят разнородни ограничения върху обмена на левове в евро. „Опитах се да обменя 8000 лева в банков клон, но ми казаха ми, че не съм клиент на банката и ще трябва да платя такса „обслужване“ в размер на 8 евро, както и че ще ми се наложи да попълня набор от специални декларации с лични данни, в които да посоча какъв е произходът на парите“, разказва Детелина Василева от Пловдив. Тя е подала сигнал до Комисията за защита на потребителите, а нейните твърдения за незаконно събирани от банките такси при обмяна на левове в евро бяха подкрепени от множество репортажи и признания на потребители за незаконно събирани такси от частните финансови институции. Банките бяха уличени и в друго нарушение на Закона за въвеждане на еврото – поставиха лимит на стотинките за обмен – до 100 броя, а някои трезори наложиха наказателни такси за броене на монети.

Съгласно Закона за въвеждане на еврото, в първите 6 месеца на 2026 г. търговските банки са длъжни да обменят безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс 1.95583 лв. за евро. Единственото законово ограничение е за суми над 30 000 лв. на една трансакция – в този случай смяната може да стане след предварителна заявка от 3 работни дни.
Масовите жалби на потребителите срещу незаконните такси, които им събират банките, обаче бяха напълно неглижирани от ръководителя на сформирания наскоро Координационен център по въвеждане на еврото Владимир Иванов, който индиректно зае страната на едрия бизнес.

„Трябва да се установят фактите, не може да се действа на принципа „една жена каза“ и да се избързва с налагане на глоби. БНБ ще провери сигналите, според закона банките не може да поставят нито такси, нито лимити върху сумите, които гражданите искат да обменят, независимо дали са в монети или банкноти“, коментира на извънреден брифинг Владимир Иванов, който е и председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). От думите му на практика става ясно, че държавата не смее да глобява банките, а се е съсредоточила основно към дребните стопански нарушители и спекуланти.
Извън обсега на проверките, извършвани от НАП, Комисията за защита на потребителите и БНБ, останаха и големите хранителни търговски вериги – до този момент няма нито една наложена глоба на супермаркет въпреки масовата практика да се връщат левове и стотинки като ресто вместо евро и евроцентове. Оказа се, че в големите вериги супермаркети касиерките са били инструктирани да не приемат банкноти от 100 и 200 евро заради опасения, че могат да им бъдат пробутани фалшиви купюри. Множество сигнали за разлика в обозначените цени на етикета и касовите бележки също не се взимат под внимание от надзорните органи.

Вместо това от Координационния център по въвеждане на еврото бодро рапортуваха, че 36,3% от левовете в обращение вече са изтеглени, а очакванията са до края на март този процес да приключи. По данни на Асоциацията на банките в България, от лятото на 2025 г., когато страната ни получи официалното решение за членство в еврозоната, до първите дни на 2026 г. от обращение са изтеглени над 10 милиарда лева, като само през декември те са над 4,4 милиарда. В следващите месеци от населението трябва да бъдат събрани левове и стотинки за над 18 млрд. лв.
Според отчета на Владимир Иванов в периода от 1 до 5 януари Комисията за защита на потребителите е извършила около 4000 проверки, издала е 275 административно-наказателни преписки, както и 80 наказателни постановления, сключени са 100 споразумения. НАП е извършила над 800 проверки по спазване на формиране на цените, образувани са 70 административно-наказателни преписки, по които са издадени 27 акта на обща стойност 135 000 лева. От 1 до 5 януари са подадени 400 сигнала до контролните органи за необосновано вдигане на цените на стоки и услуги, които се обработват и се работи по тях.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА3 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ4 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ4 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА4 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







