Втората половина на 20-ти век бе белязана от невъзвратими и потенциално катастрофални промени в икономиката. След като САЩ установиха почти неоспоримо икономическо и военно господство в света, се оказа, че Федералният резерв е в позиция, в която може да печата купища долари, без да го е грижа за цялостната устойчивост на глобалните финанси. Това доведе до десетилетия на дрънкане на оръжия, медийни манипулации и издигане на консуматорството в култ. На свой ред тази ситуация се оказа доста печеливша за САЩ, защото те търгуваха стоки по всички краища на света срещу зелени хартийки, които не са обезпечени по никакъв начин. Измамата на века даде своите плодове. Сегашната ситуация напомня на телевизионно шоу, в което банките, корпорациите, рейтинговите агенции и властите са част от една грандиозна конспирация, целяща да убеди останалата част от света, че активите на Вашингтон са най-сигурните активи в света, по-сигурни дори и от златото.

Появата на алтернативна система, която оспорва доминацията на долара, бе логична. Криптовалутите се появиха в момента, в който останалите играчи чакаха да започне процесът на дедоларизация. Този анализ няма за цел да пренебрегва факта, че биткойнът бе създаден и използван от американските и британските служби, за прехвърляне на средства без да се оставя следа, с цел финансиране на операции в чужбина. Някой с право би отбелязал, че зад името Сатоши Накамото се крие „група американски криптоанализатори“.

Броят на държавите, които се превърнаха в рай за криптовалутите и играят централна роля в тяхното развитие, е ограничен. Първите три държави в света по ниво на възприемане на криптовалутите са Южна Корея, Русия и Венецуела. В трите държави криптовалутата се възприема като различен способ, преследващ различен краен резултат. В Южна Корея криптовалутите най-общо се възприемат като алтернативен начин за инвестиция, който има потенциал да донесе огромна възвръщаемост в условията на силно конкурентна среда. Във Венецуела бързото развитие на криптовалутите бе предизвикано от икономическия срив, провокиран от санкциите на Запада срещу страната производителка на петрол. Някои хора твърдят, че въпреки нестабилността на криптовалутите, във Венецуела се гледа на тях като на по-удобен и надежден начин за съхранение на ценности, отколкото е венецуелският боливар. Колкото до Русия, там има консенсус, че бързото възприемане на криптовалутите се дължи на комбинацията от перфектна среда за „майнинг“ (в най-общ смисъл „майнинг“ означава решаване на сложни криптографски задачи, бел.прев.) и позитивни нагласи на инвеститорите, които са благоприятствани от подкрепата на властите и от наличието на множество местни таланти. Още повече, Москва добре знае, че това е привлекателен вариант и би искала да направи офертата още по-сладка, предлагайки такава държавна подкрепа за инвеститорите, каквато не съществува например в Китай и САЩ. Някои източници твърдят, че нивото на поддръжка от страна на официалните власти се различава много в различните щати в Америка, докато в Китай тя почти не съществува.

Миналия месец руската Държавна дума одобри на първо четене проектозакон за легализация на криптовалутите в Руската федерация. Бъдещият закон дефинира криптовалутите като собственост и установява правилата за извършване на трансакции. Най-голямата банка в Русия, „Сбербанк“, обяви, че ще проведе ICO (Initial coin offering) на руска криптовалута. Старшият вицепрезидент на банката Игор Буланцев заяви, че вярва, че проектът за новата валута ще се окаже успешен, защото и клиентите на банката, и инвеститорите проявяват интерес към проучване на нови възможности.

Същевременно редица финансови институции от различни държави отбелязват рисковете, свързани с инвестициите в крипто-активи – липса на защита на правата на инвеститорите, отсъствие на превантивни мерки срещу пране на пари и финансиране на тероризма, липса на пазарна ликвидност и оперативни проблеми. Колкото до оценката на руската страна за крипто-активите, Централната банка на Руската федерация излезе с доклад за финансовата стабилност, в който се твърди, че днес крипто-активите не представляват опасност за глобалната финансова стабилност, тъй като размерът на трансакциите в криптовалути остава сравнително малък. Експертите обаче смятат, че крипто-активите могат да окажат натиск върху традиционните финансови пазари, ако те продължат да нарастват със същите темпове, като ще засегнат частните и държавни инвеститори. Заради голямото си непостоянство обаче, криптовалутите все още не се смятат за надежден инструмент за инвестиции.

За разлика от общоприетите официални валути, трансакциите с криптовалути не могат да бъдат възпрепятствани от властите в различните държави. Ето защо съществува широко разпространено мнение, че ако САЩ и ЕС наложат санкции срещу други държави, доста от тях ще бъдат в състояние да заобиколят международните рестрикции, използвайки крипто-активи. За много страни, които са ставали обект на санкционни режими, криптовалутите могат да се превърнат в реален заместител на международни платежни системи като SWIFT.

Международните капиталови инструменти обаче не са единствените потърпевши от разпространението на криптовалутите. Платежни системи като PayPal и Venmo също ограничават дейността си в определени държави. Подобни ограничения могат да бъдат заобиколени в един свят, в който криптовалутните пазари добиват широка популярност.

Наскоро ръководителят на икономическия комитет в иранския парламент Мохамад Реза Пуребрахими заяви, че след като Иран и Русия станаха обект на санкциите на Вашингтон, доларът може да бъде заменен от иранска криптовалута. Освен това, иранският парламент призова Централната банка на Иран да проучи възможните начини за използване на дигитални активи.

На фона на всичко това, много експерти са убедени, че криптовалутите могат да съживят международната финансова система, защото неоспоримата досега доминация на долара над финансовите пазари е достигнала до своя залез.