ПАРИ
Нови правила за телекомите
- Нови правила за телекомите: Край на медните кабели до 2035 г. и единен лиценз за целия ЕС.
- Законодателните промени предвиждат телекомите да могат да предоставят услуги във всички държави членки.
Европейската комисия (ЕК) представи дългоочаквания Закон за цифровите мрежи – мащабна преработка на телекомуникационните правила, която цели да превърне Европа в глобален технологичен лидер. Планът предвижда пълна модернизация на инфраструктурата, промени при лицензите за честоти, както и създаването на наистина единен пазар чрез възможността телекомите да предлагат услугите си във всички държави членки.
Край на старите мрежи
Според предложението на Комисията, до 2029 г. всички държави членки трябва да изготвят детайлни планове за замяна на остарялата медна инфраструктура с усъвършенствани оптични и мобилни мрежи. Медните кабели трябва да останат окончателно в миналото до 2035 г.
![]()
От Брюксел подчертават, че високоскоростната свързаност вече не е лукс, а критична необходимост. Тя е гръбнакът, върху който ще се развиват:
Изкуствен интелект (AI) в реално време;
Облачни услуги от следващо поколение;
Индустриална автоматизация и интернет на нещата (IoT).

Неограничен лиценз за честоти
Една от най-съществените промени в новия пакет е свързана с радиочестотния спектър. За да повиши предвидимостта и да насърчи мащабните инвестиции, ЕК предлага операторите да получават лицензи за неограничен период от време, като подновяването им ще става автоматично по подразбиране.
В момента лицензите в ЕС се издават за минимум 20 години. Според висши служители на Комисията премахването на този срок е сигнал към пазарите, че телекомуникационният сектор в Европа е стабилно място за дългосрочни инвестиции.

Големите технологии vs. Телекомите
Въпреки значителните облекчения, предложението остави без отговор едно от основните искания на европейските гиганти като Deutsche Telekom, Orange, Telefonica и Telecom Italia. Те настояваха технологични гиганти като Google, Netflix и Meta Platforms да бъдат законово задължени да съфинансират изграждането на мрежите, тъй като генерират огромна част от интернет трафика.
Вместо задължителни такси обаче, Законът за цифровите мрежи предлага единствено механизъм за доброволно сътрудничество между телекомите и технологичните платформи по отношение на разходите за инфраструктура.

Единен пазар без административни бариери
Една от най-революционните промени в законопроекта е пълното премахване на административните бариери пред телекомуникационните оператори, които вече няма да се налага да се борят с регулациите на 27 различни държави. Вместо това компаниите ще получат възможността да се регистрират само в една страна членка, което ще им даде правото да предоставят услугите си навсякъде в Европейския съюз.
Тази интеграция се допълва от въвеждането на вече споменатия механизъм за автоматично подновяване на лицензите. Успоредно с това управлението на честотния спектър ще премине от национално на общоевропейско равнище, осигурявайки по-добра координация и ефективност в рамките на блока.
Планът на Комисията обръща специално внимание и на развитието на общоевропейски спътникови услуги, чиято цел е да намалят технологичната зависимост на съюза от външни фактори и гиганти.

Какво предстои?
Предложеният законопроект ще бъде представен на Европейския парламент и Съвета на ЕС за одобрение през следващите месеци. Ако бъде приет, той ще замени досегашните правила от 2018 г., поставяйки началото на нова ера в европейските комуникации, базирана на изкуствен интелект, облачни услуги и безпрецедентна свързаност.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА3 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ4 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ4 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА4 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







