Броят на фирмените фалити в Европейския съюз отново се ускорява и вече е на най-високото си равнище от преди пандемията — сигнал, че натрупаният икономически натиск започва да избива на повърхността.

Новият подробен анализ на Евростат, публикуван на 16 февруари 2026 г., показва, че след изтеглянето на извънредната държавна подкрепа все повече компании влизат в процедура по несъстоятелност, включително и в България. Данните на Евростат показват още, че през четвъртото тримесечие на 2025 г. темпът на нарастване на фалитите в еврозоната (+3,4%) изпреварва средния за Европейския съюз (+2,5%), което подсказва по-осезаемо влошаване на бизнес динамиката в страните от валутния съюз

Фалитите в ЕС се връщат към нивата отпреди пандемията

ЕвростатСпоред Евростат през четвъртото тримесечие на 2025 г. броят на обявените фалити в ЕС се увеличава с 2,5% спрямо предходното тримесечие, а в еврозоната — с 3,4%.

Когато статистиците говорят за „сезонно изгладени данни“, те имат предвид, че числата са коригирани така, че да се премахнат обичайните сезонни колебания — например по-слабата бизнес активност през лятото или края на годината. Това позволява по-чисто сравнение между тримесечията.

По този показател фалитите вече достигат най-високото си равнище от първото тримесечие на 2019 г., т.е. отпреди COVID-кризата.

Важно е и друго: ръстът не е еднократен. Данните показват възобновяване на възходящата тенденция между второто и четвъртото тримесечие на 2025 г., което подсказва по-устойчив натиск върху бизнеса.

Фалитите растат, а новият бизнес почти не помръдва

Георги СъйковНа фона на данните на Евростат, Георги Съйков коментира, че тенденцията в Европа е показателна и не бива да се подценява. По думите му, „фалитите в Европа се увеличават, а отварянето на нови фирми почти не е мръднало“, което според него е ясен сигнал за влошаваща се бизнес среда.

Съйков прави и по-широк политически прочит на статистиката. Той припомня позиция на американския журналист Тъкър Карлсън, според която лидерите трябва да се оценяват по резултатите за своите държави, а не по публичния им образ. „Лидерите на страни и народи се мерят само по резултатите за тези страни и народи“, цитира той Карлсън, като добавя, че външният имидж и модерната реторика не могат да компенсират икономическите резултати.

В коментара си Съйков прави остро политическо заключение, заявявайки, че според него „няма европейски лидери днес, които да не заслужават да бъдат свалени от власт – съд – затвор“, като се позовава на натрупването на негативни икономически показатели. Той посочва, че статистиката на Евростат е „само една от десетки такива“, наред с инфлацията, спада в жизнения стандарт и понижаващото се доверие в институциите.

Икономистът коментира и политическите етикети в Европа, като отбелязва, че фигури като Роберт Фицо, Виктор Орбан, Алис Вайдел и Жордан Бардела често са определяни като „крайно десни“, но според него техните партии нерядко предлагат по-социални политики от част от днешния центристки мейнстрийм.

В заключение Съйков отправя призив към гражданите за по-активно участие в обществения живот. По думите му, ако обществото „престане да бъде крайно овчедушно и започне да се интересува активно от управлението на държавата“, страната има шанс за по-различно бъдеще от негативните сценарии, които той вижда в момента.

„Различно от това, към което ни тикат в момента – обедняване, конфликт с Русия, джендъризация и европейска федерация на пет скорости с общи дългове и прочее „благинки“, посочва Георги Съйков.

България отчита рязък скок на фалитите в края на 2025 г.

На този фон България също показва чувствителни движения нагоре. Данните на Евростат сочат колеблива динамика през последните тримесечия, но с ясно изразено влошаване към края на 2025 г.

Казано по-просто, Евростат сравнява броя на фалитите с нивото от 2021 г., което служи като отправна точка. Когато индексът е над тази база, това означава, че несъстоятелностите са повече от тогава; когато е под нея — по-малко.

Данните показват, че през последните тримесечия България преминава през колеблив период, но с ясно изразено влошаване към края на 2025 г. След известни спадове и временни стабилизации през 2024 г. и началото на 2025 г., броят на фалитите отново тръгва нагоре.

Най-силният сигнал идва от последното тримесечие на 2025 г., когато несъстоятелностите у нас скачат с 13,1% спрямо предходното тримесечие — значително по-рязко увеличение от средното за Европейския съюз.

Какво стои зад новата вълна от несъстоятелности

ЕвростатЕвростат дава и ключовия контекст. По време на пандемията през 2020 г. много правителства въведоха мащабни програми за подкрепа, които временно задържаха фирмите „над водата“. Затова тогава фалитите дори намаляват.

След постепенното оттегляне на помощите обаче започва обратният процес. Между края на 2021 г. и края на 2024 г. броят на несъстоятелностите в ЕС нараства почти непрекъснато. В началото на 2025 г. има кратко успокояване, но от второто тримесечие нататък възходящият натиск се връща.

С други думи, част от стабилността в предходните години вероятно е била поддържана изкуствено чрез публична подкрепа.

Сравнението между държавите показва много неравномерна картина. Най-резките увеличения на фалитите между третото и четвъртото тримесечие на 2025 г. са отчетени в Кипър, Румъния и Естония. Сред малкото държави със спад на фалитите най-силни понижения се наблюдават в Латвия, Словакия и Унгария.

Самият Евростат предупреждава, че при малките икономики процентите могат да скачат рязко заради ниските абсолютни стойности. Това означава, че един по-малък брой допълнителни фалити може да изглежда като огромен процентен ръст.

Картината по отрасли също не е успокояваща. През четвъртото тримесечие на 2025 г. фалитите се увеличават в шест от осем основни сектора на икономиката.

Най-силно засегнати са услугите по настаняване и хранене, секторът „Информация и комуникации“ и транспортът — отрасли, които традиционно реагират бързо на спад в търсенето и поскъпване на финансирането.

Особено показателно е, че според Евростат нивата на фалитите във всички сектори остават над тези от края на 2019 г., т.е. икономиката все още не се е върнала към предпандемичната си устойчивост.

Докладът отчита и умерен ръст на новорегистрираните предприятия — плюс 0,5% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2025 г.

Този показател измерва административните регистрации на нови юридически лица, което е по-скоро индикатор за бизнес намерения, отколкото гаранция за реална икономическа активност — уточнение, което Евростат изрично подчертава.

Контрастът обаче остава: фалитите нарастват по-осезаемо от новите регистрации, което подсказва охлаждане на бизнес средата.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ