Ветко, Маринела и помията на прехода… И един неудобен въпрос: Да сте видели досега олигарх в затвора?

Само ден след кървавата катастрофа край Своге медиите гръмнаха с нова скандална новина – спецпрокуратурата нахлу в офисите на хотелския магнат Ветко Арабаджиев, за да ги тараши за документация, скрити пари и далавери. Подробностите около случая не закъсняха – оказа се, че обискът е бил успешен, били намерени над 10 милиона в куфари, кутии за обувки и каси, а магистрати със загрижени лица започнаха да говорят за пране на пари, скрито ДДС и още куп други нередности. Уви, оказа се, че има малък пробой. При операцията беше задържан най-малкият син на фамилията, пуснат след това под гаранция, но тарторите на семейството – Ветко Арабаджиев и съпругата му Маринела, се оказаха в чужбина.
И така, България заживя в поредния криминален сюжет, в който като в интригуваща литература е събрана цялата утайка, помия и мръсотия на прехода у нас. За пореден път обществото беше изправено пред фигурата на един медиен богаташ и изведнъж се оказа, че всички подозрения за него през годините май ще се окажат абсолютната истина. Но случаят е далеч по-скандален и не трябва да оставяме шума на заглавията да ни пречи да видим дълбокия процес, онзи, който от години тормози всички българи и ги оставя с раздиращото усещане за жестока несправедливост за едни и богоизбран статут за други.

Нека преди да се опитаме да потърсим отговора на въпроса защо Арабаджиев бе сполетян от тази прокурорска съдба и как изведнъж се оказа такава медийна мишена на държавата, да се опитаме да щрихираме с едри краски неговия, а и на съпругата му образ, който отдавна пълзи като градска легенда из клюките и социалните мрежи.
Съпругата на Арабаджиев Маринела, чието име вече носи бившият Японски хотел, е нещо като некороновата кралица на кича в отечеството. Тя е градска легенда в това отношение. Само за няколко месеца под вещото ѝ ръководство бившият Японски хотел се превърна в средище на дантелите и розовите фламинга. Сградата, по проект на гениалния японски архитект Кишо Курокава, бе една от емблемите на София, завършена още в далечната 1979 г. Курокава е не просто изпълнител, той е философ – в своята работа той търси различни форми, близки до природата, носещи определен смисъл и хармония. Точно това е причината при построяването на хотела той особено много да държи на градината с японски вишни, пресъздаваща източното усещане за безметежност, хармония и търсене на духовен смисъл. Едно от първите действия на госпожа Маринела обаче беше да изкорени вишните и да ги замени със светещи палми. Там, където преди имаше тържество на природата, се настани бруталният кич, изкуствената помпозност и вероятно това направи хотел „Маринела“ любимо място на всички ъпгрейднати със силикон столични кифли. Селфитата от тоалетните на хотела съвсем доскоро бяха снобският хит на новобогаташките любовници, въобразили си, че попадат завинаги в света на неземно опаричените, на тези, които успехът е целунал завинаги и никога няма да изостави. Заради това почти неизбежно и не толкова скандално прозвуча в края на миналата година новината, че именно хотел „Маринела“ е спечелил обществената поръчка за подслона на гостите на българското европредседателство. Новина щеше да е обратното – хотелът на Арабаджиев случайно да вземе да изпадне от списъка на любимците на властта.

Аналогично е положението и в други емблематични сгради, притежавани от фамилията. Хотел „Марица“ в Пловдив, който се намира точно срещу Панаира, бе закупен от Арабаджиев и само за около една година сградата се превърна в черно остъклено чудовище, напомнящо повече кулата на Саурон в Мордор, отколкото на място, където е добре да отседнеш. Хора, минавали през стаите там, и до днес с естетически ужас разказват, че госпожа Маринела е въвела тотална диктатура на вкуса си в интериора – в стаите има огледала на тавана, черни кадифени облицовки на стените, плюшени възглавнички и всички останали форми на буйстващ кич.
Преди семейството да стане клиент на прокуратурата, то влизаше основно в светските новини и хайлайфни клюки. Така преди няколко години всички разбрахме, че за абитуриентския бал на най-малкия си син Ветко е ангажирал стриптийзьорки, които да са облечени като разголени полицайки. После гледахме снимки от луксозното му имение в Сен Тропе и какво ли още не, но очевидно нито един орган в държавата не е намирал никаква потребност да се заинтересува в дълбочина от тази одиозна фигура.
Около акцията има доста въпроси, на които прокуратурата съвсем не дава изчерпателни отговори. Да, научихме, че са открити 10 милиона лева на фамилията, държани в куфари и кутии от обувки и които били изтеглени 20 дни преди нахлуването на органите на реда в хотелите. Според заместник главния прокурор Иван Гешев не било случайно, че Маринела и Ветко Арабаджиеви били в чужбина – те се укривали, а не били на почивка, с което си заслужиха и заповед на Интерпол за международно издирване. Но все пак остава главният въпрос – ако срещу тях се е водило разследване, ако са били обект на такова внимание, защо въобще са ги пуснали да заминат зад граница. Едва ли някой може да бъде убеден, че акцията се е провела от днес за утре, без никаква предварителна подготовка. Това означава, че заподозрените би трябвало да са под наблюдение, да се следи всяка тяхна стъпка и заради провеждането на мащабното мероприятие, точно когато патриарсите на клана ги няма в България, предизвиква съмнение и скептично повдигане на вежди.

В България от години виждаме кошмарна спойка на власт, пари, влияние и интереси, която наричаме с изхабената дума „олигархия“. Опасявам се, че тази дума е изгубила острия си смисъл и се използва дежурно, без цялостно осъзнаване на опасността, която представлява този процес. Преплитането на политическата власт с бизнес интересите обаче е причината за окаяното състояние на държавата и основен фактор за политическото безвремие, в което страната ни е изпаднала като удавник, който се бори за глътка въздух, но няма откъде да я поеме. Именно защото политическата власт и безогледното натрупване на капитали вървяха ръка за ръка, днес имаме едно кошмарно застроено Черноморие, нарязани и унищожени предприятия и бизнес класа, която като пираня чака някое и друго евро от фондовете на ЕС, за да го засмуче и присвои в тлъстите си банкови сметки. Това е процес на тотална кражба, на алчност, която през цялото време имаше политически чадър и така всички управленски елити на прехода се самодискредитираха напълно и безотказно. Нещо повече – политическата класа вече е неотличима от милионерската. Тя е едно и също. Хората с парите вече не си купуват политици, а самите те влязоха в политическите партии, за да съкратят процеса и да гарантиран неспирен възход на постъпленията си. Случаите са навсякъде край нас – съвсем наскоро по бели гащи бе сгащен арогантният бургаски милионер Бенчо Бенчев, паразитиращ в левицата, който се оказа толкова мил, състрадателен и хуманен, че посетил болния Митьо Очите в хотелската му стая в Истанбул, а дори му бил помогнал да излезе и от България. Не е ли същият и случаят с Иво Прокопиев, тъмния лорд на костюмираната и зализана олигархия, чийто основен номер е като паразит да се прилепва към политически формации и да кадрува на тъмно която от избраните му партии се докопа до властта. Това раково срастване на интереси изсмуква силите на държавата и прави така, че една съвсем не толкова бедна страна като България от години живурка в дъното на класацията по доходи в целия ЕС.

Самият факт, че за незаконните афери на Арабаджиев се заговаря едва сега, също е част от проблема. Пред нас имаме очевиден случай на олигарх, който е постоянно в светлината на прожекторите, който не се крие в сенките, а парадира със стандарт на живот, луксозни коли, имоти, имения, познанства и зашеметяващи доходи. Това означава само едно – че много правителства поред са си затваряли очите и са се правили, че няма никакъв проблем. Заради това внезапната активност на прокуратурата няма как да заслужи овации. Тя е закъсняла и нелепа. И по-скоро създава усещането, че Арабаджиев не е успял да се разплати някъде навреме, че не се е отчел където трябва и заради това цялата репресивна мощ на държавата му се стоварва на главата като мълния.
Биографията на Арабаджиев ни отпраща и по-назад във времето. В онези мътни години на раздадените куфарчета, на първоначалното натрупване на капитали, което даде ресурсите на държавата в ръце, които нито за миг не се посвениха да откраднат и преразпределят всичко, до което се докопат. Ето как кичът, символизиран от госпожа Маринела, се оказа трайно качество на българския политически живот и на неприятната публичност у нас. Този олигархичен кич, който и сега няма да бъде преборен, защото Ветко е само един елемент от цялата паяжина, която е оплела политиката, парите, бизнеса и кара повечето смислени хора да махват с ръка и да хващат самолета за чужбина. И акцията срещу Ветко не е светлина в края на тунела, за съжаление. Тя просто ни показва, че тук авгиевите обори са така затрупани с плесен и нечистотия, че тяхното разчистване се отлага за неопределеното, но със сигурност далечно бъдеще. Между другото – досега да сте видели олигарх в затвора? Когато отговорите на този въпрос с „да“, можем да дискутираме по темата с малко доза оптимизъм. Дотогава светлината са просто фаровете на връхлитащ върху нас огромен влак…