АНАЛИЗИ
Едно намигване беше достатъчно
Азиатският възел или защо Тръмп и Путин се разминаха на виетнамското рандеву
На 10 и 11 ноември във виетнамския град Дананг се състоя срещата на организацията Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество. Тя беше наблюдавана с огромно внимание заради евентуалните разговори между лидерите на САЩ и Русия, Доналд Тръмп и Владимир Путин. Очакванията бяха на форума, провеждан във Виетнам, да се разрешат въпроси, свързани с азиатския регион. Да се търси сближаване на позициите по все по-задълбочаващите се проблеми като войната в Украйна и Сирия и дори да се стигне до изглаждане на пропастта, която се отваря между двете супер сили.
През миналата година руският президент не посети форума на организацията. Тогава страната му беше представена от премиера Дмитрий Медведев. Сега нещата изглеждаха по различен начин. Доналд Тръмп започна азиатската си обиколка със заявления за важността на диалога с Русия. Той посочи като основни теми сътрудничеството за омиротворяването на корейския полуостров и другите споменати вече горещи точки.
Тази заявка промени и вижданията на Владимир Путин за форума. Руският президент замина за Дананг. Това е поредната демонстрация за желанието за диалог и сътрудничество от страна на Москва. За всички анализатори очакванията бяха много високи.
Въпреки дългия полет и краткото време за организирането на визитата, Владимир Путин пристигна навреме и се включи още в началните заседания на организацията. В същото време американският му колега, който трябваше дойде от Китай, не само закъсня с пътуването, но и направо пропусна първия ден от форума. Въпреки това срещата на четири очи изглеждаше сигурна, докато не се провали. За всички нас остана въпросът, защо след толкова предварителни фанфари и реверанси от двете страни, Путин и Тръмп се ограничиха само с бегли разговори в кулоарите? Дори резултатите от тези мимолетни обсъждания също са странни – една завоалирана и беззъба позиция по сирийския проблем.
Според Владимир Путин проблемът с разговорите е дошъл от „дребни, протоколни неуредици“. Говорителят на държавния глава Дмитрий Песков заговори за наказания и санкции в протоколната служба. Зад това извинение прозират неизпълнените очаквания. Няма как да повярваме, че след като руският президент е пропътувал почти 6 хиляди километра, неговите собствени подчинени са провалили срещата, за която е тръгнал. Провалът явно идва от специфичната позиция на администрацията на Тръмп и естествено от мините, които са заложени в преговорите по азиатския възел.
Първата ключова тема, по която и двамата търсят разбирателство, е справянето с ядрената програма на Северна Корея. Подходите на руснаците и американците в този проблем са коренно различни. От Вашингтон търсят силово решение. Тръмп нееднократно заявява, че е готов и на военна намеса. За това говори и настоящото военно учение край бреговете на Южна Корея. В него участват два американски атомни самолетоносача и огромно количество друга бойна техника. С него се ангажира не само Сеул, но и останалите американски съюзници, например Япония. Това е съвсем естествена реакция след като страната на изгряващото слънце е пряко застрашена при евентуален военен конфликт със Северна Корея. Успоредно с този тип войнствена реторика и дрънкане на оръжие, от Вашингтон се опитват да използват класически методи от времето на Студената война, като търговско ембарго и икономически санкции.
Вероятността Пхенян да се поддаде на такъв шантаж е минимална, след като вече десетки години в страната живеят при строги ограничения във външната търговия. В тази политика на САЩ най-големият проблем е нежеланието на Русия и Китай да участват пълноценно в икономическото задушаване на режима на Ким Чен Ун.
Основната движеща сила за Тръмп в този тип политика са вътрешно политическите дивиденти, които може да получи. На първо място, Северна Корея е удобен и стар враг. Възможностите на ракетната програма на Пхенян са ограничени. Дори на теория новите ракети носители да достигат до територията на САЩ, насочването им категорично не работи. Противоракетната отбрана на американската армия може напълно да се справи с подобна заплаха. Сантиментите от времето на Корейската война от петдесетте години още не са изживени в обществото на Съединените щати, а отвличането на вниманието от вътрешните проблеми са нужни на Тръмп в момента.
Подходът на Русия към Северна Корея е съвсем различен. Въпреки че в ООН те се присъединиха към декларациите, осъждащи ескалацията на напрежението и ядрената програма на Пхенян, като единствен изход в Москва виждат преговорите, а не натиска и военната заплаха.
„Разпалването на военна истерия може да доведе до планетарна катастрофа и до огромно количество човешки жертви“, каза Путин. Той обясни, че основната опасност в случая на война няма да са ядрените оръжия, а далекобойната артилерия и системите за залпов огън, с които армията на Северна Корея е буквално претъпкана. Това ограничава значително периметъра на пораженията, но засегнати страни от такъв конфликт могат да бъдат Южна Корея, Япония, Китай и Русия. Това е основната причина всички те да се стремят да избегнат силовото решаване на противопоставянето.
Икономическите санкции също са оценявани от руския президент като неплодотворни. „Както и да въздействаме на Северна Корея, няма да променим курса ѝ. Страданията на хората в страната само могат да бъдат увеличени. „Те дори и трева ще започнат да ядат, но няма да се откажат от програмата си, докато не се почувстват в безопасност.“, каза Путин още през септември.
Другият въпрос, който разделя Вашингтон и Москва в Далечния изток, ги засяга само косвено, но отново е непреодолим. Той е в основата на криза между техните партньори. Президентът Тръмп още в предизборната си програма очерта Китай като страната, виновна за икономическите несгоди на САЩ. Износът на производства към Поднебесната империя се превърна в един от основните му слогани. Борбата с китайската икономика започна още при администрацията на Барак Обама и до момента не е прекратявана. Вашингтон използват за целта своите съюзници в региона на Южнокитайско море. Още преди три години Пекин започна програма по създаването на изкуствени острови там, които трябва да осигурят безпрепятственото преминаване на търговските му кораби през собствени териториални води до световния океан.
Правото за създаване на морски бази в региона е оспорвано от съседен Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней и дори Токио. Поради възможността за военно противопоставяне, японският парламент, по предложение на премиера Шиндзо Абе, промени закона за силите си за отбрана, като разреши на армията за първи път след Втората световна война да участва в бойни мисии извън територията на страната. Япония е включена не само в оформящата се военна коалиция, свързана с териториалните спорове. При посещението си в Токио през миналата седмица, Доналд Тръмп подкрепи план на Шиндзо Абе за противодействие на китайския мегапроект „Един пояс – един път“, който трябва да свърже Източна Азия с Европа. Това е опит за еманципация на Пекин от американските пазари, които са основен потребител на стоките на китайската икономика. Токио от своя страна се опитва да възвърне позициите си на технологичен и индустриален гигант в региона, след като през последните десет години бе изместена от тази позиция от бума в Южна Корея и Поднебесната империя. Японското правителство се опитва в същото време да води плахи преговори за решаването на териториалните си спорове с Русия. Решението им обаче ще остане както и през последните 70 години в плен на противопоставянето Москва – Вашингтон.
В цялата тази сложна амалгама от отношения стои и още един играч – Виетнам. Страната, която беше домакин на срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, се очертава като новия икономически тигър на континента. Въпреки комунистическия си бекграунд, тя е привлекателна за Вашингтон поради обтегнатите отношения с Пекин. Причина за напрежението са както стопанската конкуренция, така и споменатите вече териториални спорове в акваторията на Южнокитайско море. Виетнам търси пазари и съюзници. Независимо от сантиментите си към Русия управляващите в Ханой изглеждат все по-склонни да търсят на всяка цена своята изгода, а САЩ са готови да им предложат много, за да спечелят страната сред своите приятели в региона.
Доналд Тръмп и Владимир Путин отидоха в Дананг, за да се срещнат, но политиките им в Азия отдавна са се разминали. Това е причината дългоочакваната среща да не се състои. Азиатският възел е много по-сложен отколкото изглежда на пръв поглед, а решаването му зависи от желанието не само на Москва и Вашингтон, а и от гледната точка на Пекин. Това положение ни обрича да слушаме заявления за приятелство и от двете страни, а същевременно, както подчерта руският президент, отношенията между суперсилите са в най-ниската си точка.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
ВОЙНА4 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ4 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







