АНАЛИЗИ

Русофобията като базово оръжие на западната върхушка в психоисторическата война срещу Русия

Published

8 years ago

17/10/2018

Author

Психоисторическата война е важен елемент от преемптивната война (1), разбирана като целенасочено дългосрочно въздействие върху съзнанието и подсъзнанието (възгледи, идеали, ценности, идентичност, историческа памет) на обществата-мишени, на техните интелектуални и политически елити. Целта е смяна на ментални карти, цивилизационно прекодиране, без да се осъзнава произтичащото. Следва се принципът, че в борбата побеждава този, който подрива основните възгледи и позиции на опонента.

Като стратегия това представлява стремеж да се установи контрол над русите като етно-историческа държавнообразуваща цялост, да се изтрие тя от историческата карта и да се разтвори в други народи. С последващо разграбване на руските ресурси и руското пространство (особено северноевразийското), чието значение нараства още повече с надвисналата геоклиматична катастрофа (2).

Тази война се води на информационно, концептуално, метафизично ниво (смислово).

Метафизичната война

е унищожение на смислите (чрез неглижиране/иронизиране) в руската менталност и историческа памет и заместването им с концептуални вируси, като „азиатска деспотия“, „система на произвола“, сравнение на Сталин с Хитлер и т.п., така че да се убие волята за съпротива. Физическата победа без победа в метафизиката (в смисловата сфера) е трудно постижима.

Има една обща линия, по която се движи русофобската идейно-концептуалната зараза. Тя тръгва от „архетипните“ руски черти: робска психика, липса на чувство за собствено достойнство, ненавист към западната цивилизация, страх от външния свят… Следва атака към задължително „жестоката“ власт, на която руският народ е „свикнал безропотно да се подчинява“ – от епохата на Иван Грозни и Петър I до Сталин и Путин. И колкото по-силна, по-самостоятелна спрямо Запада е тази власт, и колкото повече отчита интересите на народа си, толкова по-агресивна е ненавистта към нея и по-яростно русофобството.

Православието и мисията на Русия като „Трети Рим“ още в средата на XIX в. се превръщат в оръжие на западната пропаганда, насочена срещу Руската империя. В началото на 40-те години на ХIХ век британски консул изпраща до външното министерство редовни доклади за постоянното натрупване в Йерусалим на „руски агенти“, целящи да подготвят „руско завладяване на Светите земи…“. „Тези доклади ставаха все по-истерични“, посочва съвременният британски историк Орландо Фиджис (3).

В периода между двете световни войни подобни доклади до Държавния департамент на САЩ изпраща и стратегът на Студената война Дж. Кенан. През 30-те години той уточнява, че нещата не опират само до комунистическата идеология. Според него Съветска Русия принадлежи към друг свят, цивилизация и измерение, което изключва възможността за компромиси. Докато САЩ са наследник на римската цивилизация, руското национално съзнание се определя от присъщите на Византия „варварство, жестокост, изостаналост и пълно отсъствие на цивилизован дух“, което заедно с последствията от монголо-татарското иго, е причина Русия да встъпи в ХХ век като „типична източна деспотия“… (4)

На практика зад цялата демонизация на руското управление стои страхът пред

единствената незападна страна, която в продължение на четири столетия
успява да избегне превръщането си в колония

и полуколония (ако изключим десетилетието след перестройката, когато бе сломена, но не победена). И всички опити за нейното разпарчетосване и разграбване завършват с провал, което още повече засилва тази историческа неприязън и агресия.

Корените на противостоенето между Русия и Запада могат да се търсят още през XIV-XV в. Докато кръстоносните походи спомагат за турцизирането на Близкия изток и подготвят унищожаването на Византия, освободилата се от „Златната орда“ Московия (1480 г.) заема духовното пространство на рухващия Константинопол и се превръща в център на православието. Иван IV Грозни смазва съпротивата на князете и болярите и засилва централизирането на страната. Още тогава един идеолог създава политическа теория за терора (5). По сходни причини през ХХ в. ще се появят идеологемите за „тоталитаризма“.

Наистина, през целия XVIII век Русия разширява собственото си пространство. Руската експанзия се насочва и променя в зависимост от това дали се сблъсква с Швеция или Полша, с Османската империя или с Китай и Япония. Но ако „Златната орда“, за която се смята, че повлиява изграждането на руската държавност, провежда според Т. Монбриал колонизаторска политика „от британски тип“ (6), то

Руската империя не е колониална империя

В нея отношенията между руснаците и тюркско-монголските народи не са като отношенията на европейците с колонизираните от тях народи. „Руската империя не е използвала труда на тези народи по начина, характерен за европейците в техните колонии; Това беше политическа власт (руска), която контролираше пространствата, заети от двата народа“, посочва Самир Амин (7). Което в известен смисъл се запазва и в Съветския съюз, където руснаците доминират от политическа и културна гледна точка, но не експлоатират републиките (напротив, потокът на богатството излиза от Русия към Централна Азия). Медиите популяризират и объркват тези дълбоко различни системи, като повърхностно слагат знак за равенство между двата типа „империи“ (8).

Тази забележка на Самир Амин изисква кратко пояснение: Става дума за две противоположни логики на власт: „капиталистическа“ и „териториална“. „В териториалната стратегия (Китай, Русия, Индия, централно-азиатските държави) контролът над територията и населението е цел, а контролът върху мобилния капитал е средство за укрепване на държавата и готовност за водене на войни. В капиталистическата стратегия (колониалните империи) контролът върху мобилния капитал е цел, а този над територията и населението – средство за натрупване на капитал“ (9).

Исторически капитализмът еволюира от градове-държави, през национални държави към стремеж за световно господство, а Русия на няколко пъти пресича тези стремежи. Това я превръща във враг на европейските наднационални елити, които финансират и Кримската война, и революционното движение. (Не случайно Фиджис нарича Кримската война „последния кръстоносен поход“ – война, основана на омраза, лицемерие и режисирана русофобия, разразена с помощта на медиите и телеграфа и превзела голяма част от Европа, както и днес [10]). Ситуацията не се променя и след Октомврийската революция. Поемайки курс към строителство на „социализъм в една отделно взета страна“,

Сталин обективно застава на пътя на глобалистите

В навечерието на Втората световна война адмирал Й. Стерлинг-младши открито призовава за сътрудничество с Хитлер в следващия „велик кръстоносен поход, който този път окончателно да приключи не само с призрака на болшевизма, но и да открие плодородните земи на Русия за пренаселената и гладна индустриална Европа“ (11).

Подобни призиви по-късно ще отправят и Тачър, и Мадлин Олбрайт… Дж. Фридман ще твърди, че светът към 2030 г. ще е „свят, в който Полша, Турция и Япония ще си поделят руските земи, които ще се превърнат в рай за завоевателите“. Бжежински ще пише, че Новият световен ред ще се гради върху руините на Русия, която е излишна страна. Днес Държавният секретар на САЩ М. Помпео настоява, че „Русия е безполезна и не допринася с нищо както в Украйна, така и в Сирия…“

Ако след края на Наполеоновите войни руско-британското противостоене е на геополитическа основа, то през XX в. към геополитическия аспект е добавен и социосистемният. СССР встъпва по отношение на западната капиталистическа система не просто като свръхдържава, а като алтернативна световна система – системен антикапитализъм. Социализмът е система, в основата но която стои

централната руска ценност – социална справедливост

Доколко и как е реализирана тя, е дискусионен въпрос, но това понятие е (меко казано) абстрактно за световната капиталистическа класа. Последната се стреми да превърне във функция на капитала всичко принципно некапиталистическо. В този план Русия се явява троен враг – православният опит, комунистическият опит, велика държава. Затова русофобството е цивилизационно по форма явление, но класово (и геополитическо) по съдържание.

„Глобалисткият и имперският принцип на организация на пространствата са несъвместими, особено когато имперският принцип въплъщава християнската, но не протестантско-католическата, а православната и по същността си некапиталистическа цивилизация – Русия“, подчертава Фурсов (12).

В съвременните пропагандни подходи срещу Русия няма нищо ново. Преди русофобите са антикомунсти, днес са критици на „путинския режим“ и първи борци за демокрация. Съветският съюз бе „империя на злото“, днес Путин е „император на злото“, който отстоява алтернативен цивилизационен модел и планира да върне света в миналото (13). Въобще,

САЩ приписват на Русия и обвиняват Русия за всичко,
което всъщност правят самите те

И така е било винаги. Парадоксално е също, че от А. Махан и Х. Макиндер до Бжежински и Дж. Фридман… почти всички американски стратези са се опитвали и опитват да неглижират ролята на Русия като субект в международните отношения, но в същото време целият интелектуален, властови, технологичен, информационен ресурс на американската върхушка, цялата англо-американска геополитика е насочена на първо място към Русия. И днес Помпео твърди, че Руската федерация не е заплаха, каквато е Китай. Обаче корпорация РАНД публикува наскоро доклад за „руската пропаганда в световен мащаб“ (14), а не за Китай.

Постъпателното разрушаване на Съветския съюз като форма на историческа Русия тръгва непосредствено след края на Великата отечествена война. Още през 1945 г. на дневен ред е поставен проблемът за изменението на архетипа на руския/съветския човек. Под ръководството на А. Далес започва щателно изследване на нацистките теории за висшата и низшите раси. Сътрудникът на Пентагона Р. Щраус Хупе изучава трудовете на К. Хаусхофер и националсоциалистическата пропаганда и ги адаптира за целите на американската хегемония. „Новият световен ред ще остане последна фаза в историческия преход..“ (по-късно същото ще повтори и Фукуяма); „мисията на американския народ се състои в това, да погребе държавите-нации…“(15).

В 1947 г. Дж. Бърнам (предшественик на днешните неоконсерватори), в книгата си „Борбата за света“, се опитва да докаже, че СССР, появил се като първата велика сила на хартленда, се явява главна захлаха за Америка и света като цяло. Затова единствената алтернатива на комунистическата Глобална Империя се явява Американска империя, способна да осъществи „решаващ контрол в мащабите на земното кълбо“ (16). Бърнам е един от лобистите за „масирано атомно нападение“ срещу Русия. През 2003 г. Буш-младши подписа директива относно концепцията за бърз глобален удар срещу Русия, след което жертвата да обяви капитулация. Ако откаже, ударът се повтаря.

Заедно с теорията и политиката на „възпиране“ на Дж. Кенан, насочена към „отслабване на съветската мощ и обуздаване на съветските амбиции и поведение“ (17), за преустановяване влиянието на СССР и социализма се разработват редица директиви, чиято основна цел е обединена в Директива(та) на Съвета за национална сигурност на САЩ 20/1 от 18 август 1948 г.:

„Нашите основни задачи в отношенията с Русия са само две:
а. Да намалим мощта и влиянието на Москва до такива предели, при които тя повече не би могла да предствавлява заплаха за света и стабилността на международното общество и,
б. Да внесем фундаментални промени в теорията и практиката на международните отношения, към които се придържа правителството, намиращо се на власт в Русия.“ (18)

В 1957 г. в „Доктрината Айзенхауер“ се прокламира подкрепа и помощ (икономическа или военна) за всяка държава от Близкия изток, за да се предотврати „засилването на арабската враждебност към Запада и нарастващото руско влияние в Египет и Сирия след Суецката криза от 1956 г.“ (19) В 1960 г. е приета известната като „Теория на доминото“ (20) доктрина – САЩ на всяка цена трябва да предотвратят превръщането на Виетнам в комунистически, защото това би довело до последователно установяване на комунизма в страните от Югоизточна Азия….

През 60-те г. е разработена и „теория за социално програмиране“, съгласно която човешкото общество трябва да бъде структурирано пирамидално: на върха са „избраните“, под тях – „полезните на избраните“ и най-ниско – излишните. Полезните за обществото, за нациите и човечеството като цяло личности, трябва да бъдат превърнати в „аутсайдери“, защото са опасни за „избраните“ (21).

Планове като споменатите винаги са плод на болни амбиции и бързо се провалят. Не другаде, а точно в САЩ се появиха учени, които предвещаха края на американската хегемония, непосредствено след разпадането на Съветския съюз. Нещо повече, те видяха края на самата капиталистическа система. „Колапсът на СССР се явява една от основните причини за текущите и предстоящи дилеми на капитализма“ – написа големият американски социолог Уолърстейн (22). В отговор на техните прогнози, американският естъблишмънт развива още няколко

теории, „научно“ обосноваващи предстоящия хаос
в постсъветското пространство

Две сред тях са водещи: известната на Дж. Най за „меката сила“, 1990 г. (23) (по-късно и „умната“) и „Теория на хаоса и стратегическото мислене“ на Ст. Ман, 1992. „Новата наука за хаоса“, адаптирана „за нуждите на геостратегията“, позволява на Ман да лансира тезата, че САЩ ще „управляват“ предстоящите глобални трансформации като форсират разпада на СССР, чрез „подкрепа възхода на постсъветските републики…“ (24).

Няма нищо ново в програмата на Ман. Двадесет години по-рано (1973 г.) е разработена стратегията на „оранжевите революции“ от Джин Шарп. Ман просто я актуализира: „С този идеологически вирус като наше основно оръжие, САЩ ще могат да водят най-пълномащабната биологична война, подбирайки… кои народи трябва да бъдат заразени с идеологиите на демократичния плурализъм и уважението към човешки права… Нашата национална сигурност ще се сдобие с най-добрите гаранции, ако посветим усилията си на борбата за умовете на онези държави и култури, които се отличават от нашата…“(25)

Русия обаче е изградила имунитет към такива вируси
и умее да се издига като Феникс от пепелта

Руската история от XIX-XX в. показа, че никой не може да завладее и разруши Русия отвън (1812, 1941–1945). Но за руснака „Държавата трябва да е повод за гордост – в противен случай руснаците могат сами да я разрушат“ (26).

Психоисторическата война ще продължава като част от хибридната. Напълно основателно и много на място иранският президент Х. Рухани заяви на последното Общо събрание на ООН, че „съпротивата срещу мултиполярността не е знак за сила, а е симптом за слабост на интелекта, който издава неспособност да се разбере един сложен и взаимосвързан свят“ (27).

Стои обаче и въпросът дали Съединените щати ще си останат съединени и в бъдеще. В отговор на режисираната истерия от „руската заплаха“, ето три кратки цитата от Дж. Кенан, изключително актуални и днес (оставям настрана бил ли е искрен или не):

„…Русия не възнамерява да завоюва никого… Войни руснаците не желаят в никакъв случай. Не желаят и твърди обвързаности, които биха могли да ги въвлекат във война. Затова предпочитат политически средства, които може и да не изключват насилие, но това насилие ще носи минимален, вътрешен, а не международен характер. Ако искате, то ще бъде политическо, а не военно насилие…

Когато пишех статията „X“, много хора бяха изпаднали в паника, считайки че нова война между СССР и САЩ е неизбежна. Именно по този проблем аз започнах дискусия в моята статия… настоявайки, че опасност от такава „фатална неизбежност от война“ няма“ (28).

„По време на войната руснаците понесоха огромни страдания, при това отчасти и заради нашето благополучие…Ако окажем икономически натиск върху Русия, за да навредим на режима, това ще навреди на населението…Затова най-мъдро от наша страна би било нито да помагаме, нито да вредим, предоставяйки на руския народ възможност сам да реши собствените си проблеми“ (29).

Бележки

(1) Понятие, въведено от Буш-младши през 2002 г. и утвърдено в Стратегията за национална сигурност на САЩ от 2006 г. Структурно преемптивните действия представляват смяна на режима – строителство на нова нация. Целта е ресурсите на страните-жертви и дори цели региони да бъдат закрепени завинаги за глобалните корпорации и страните от „Златния милиард“. Резултатите от всяка една война (конвенционална) могат да бъдат преразгледани с времето, докато резултатите от преемптивните действия са завинаги. (Вж подр. Ивашов, Леонид. Битва за Россию: хроники геополитических сражения. М.: Книжный мир, 2015, с. 15-16)
(2) За геоклиматичната катастрофа: Проданов, В. Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът? С., Захарий Стоянов, 2017, с. 375-383
(3) Figes, О. Crimea: the Last Crusade. London. Penguin Group, 2010 (Рart 1„Religious Wars“).
(4) Доброхотов Л.Н. Джордж Кеннан: печальный пророк трагической эпохи. М.: ИСПИ РАН, 2014, с. 26
(5) Бродел, Ф. Граматика на цивилизациите. С. Изток-Запад, 2014, с. 631
(6) Монбриал, Т. Политическа география. С. Проф. Марин Дринов. 2008, с. 62
(7) Amin, S. Russia and the Long Transition from Capitalism to Socialism. NY: Monthly Review Press, 2016
(8) Ibid.
(9) Арриги, Дж. Долгий двадцатый век: Деньги, власть и истоки нашего времени. М.: Территория будущего. 2006, с. 76
(10) Figes, О. Crimea: the Last Crusade. London. Penguin Group, 2010
(11) Доброхотов Л.Н. Джордж Кеннан: печальный пророк трагической эпохи. М.: ИСПИ РАН, 2014, с. 27
(12) Фурсов, А. Россия на пороге нового мира. Холодный восточный ветер. М.: Книжный мир, 2016, с. 50
(13) Keller В. Russia vs. Europe. In: The New York Times, December 15, 2013
(14) Russian Social Media Influence: Understanding Russian Propaganda in Eastern Europe. RAND. https://www.rand.org/pubs/research_reports/RR2237.html
(15) Мейсан, Т. Институт внешнеполитических исследований и Роберт Штраус-Хупе. Сеть Вольтер, 24. 09. 2004: http://www.voltairenet.org/article129110.html
(16) Burnham, J. The Struggle for the World. N.Y.: The John Day Company Inc., 1947, рр. 244, 182
(17) Кенан, Дж. Дипломатия Второй мировой войны глазами американского посла в СССР Джорджа Кеннана. М.: Центрполиграф, 2002 (Статья «X» и «Доктрина сдерживания») http://militera.lib.ru/memo/usa/kennan/15.html
(18) Вж Thomas H. Etzold and John Lewis Gaddis, eds., Containment: Documents on American Policy and Strategy, 1945-1950. NSC 20/1, рр. 173-203. http://www.sakva.ru/Nick/NSC_20_1.html;
(19) Вж The Eisenhower Doctrine, 1957. In: Office of the Historian. https://history.state.gov/milestones/1953-1960/eisenhower-doctrine;
(20) Вж The domino theory. In: History. http://www.history.com/topics/cold-war/domino-theory
(21) Пак там
(22) Валлерстайн, И. Анализ мировых систем и ситуация в современном мире. СПб: Университетская книга. 2001, с. 16
(23) Nye, J. Bound to lead: The changing nature of American power. New York: Basic Books, 1990.
(24) Mann, S. Chaos Theory and Strategic Thought. In: Parameters, 1992. https://blackboard.angelo.edu/bbcswebdav/institution/LFA/CSS/Course%20Material/ISSA%206301/Readings/Chaos%20Theory.pdf , р.61
(25) Ibid., р. 66
(26) Григорова, Д. Империя феникс. Между съветското минало и евразийското бъдеще. С. ВИ, 2016
(27) Iran’s President Hassan Rouhani addresses the UN General Assembly. 25 September 2018. https://www.youtube.com/watch?v=ezxThSRYWa0
(28) Кеннан Дж. Дипломатия Второй мировой войны глазами американского посла в СССР Джорджа Кеннана. М.: Центрполиграф, 2002. http://militera.lib.ru/memo/usa/kennan/15.html
(29) Пак там, http://militera.lib.ru/memo/usa/kennan/11.html ;

Доклад, изнесен на националната научна конференция „Русофобството – причини, етапи, форми, институции“, 11 октомври 2018 г.

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Published

1 week ago

05/06/2026

Author

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Published

1 week ago

04/06/2026

Author

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

АНАЛИЗИ

НИКОЯ ВОЙНА НЕ СТРУВА СМЪРТТА НА ЕДНО ДЕТЕ

Published

2 weeks ago

04/06/2026

Author

Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство?

Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа.

Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.

от Олег Нестеренко, март 2026 г.

На снимката: 14-месечната внучка на аятолах Хаменей, убит от Съединените щати заедно със семейството си.
—————————–
Преди четири години, през март 2022 г., седмица преди първите мирни преговори между Русия и Украйна, споделих статия в LinkedIn. Представям я тук, точно както беше написана, без да променям нито един ред. Убеден съм, че посланието ѝ остава изцяло актуално през март 2026 г., след четири години война в Украйна и само дни от началото на агресията на Иран.

Никоя война не струва смъртта на едно-единствено дете.

Като баща, преживял смъртта на едно от тези четири деца, като човек, който е видял войната от първа ръка – аз съм в добра позиция да кажа това.

За тези, които трудно виждат отвъд образа, които не могат да видят ясно под потопа от продължаваща пропаганда, и за тези, които не знаят достатъчно за историята, ето малко пренареждане на идеите за истинските виновници за хаоса в света, от които последните събития в Украйна са само последният пример от дълъг списък и със сигурност не са последният.

Това са фактите за основните жертви на Русия? Не – за основните жертви на „демокрацията“ на американската държава (да не се бърка с народа), заедно с коментари относно ситуацията с възмущението от „цивилизования свят“, съпътстващо кланетата.

За да избегна прекаленото многословие, ще дам само няколко кратки примера, започвайки от края на Втората световна война. Няма да обсъждам над 65 000 убити френски цивилни и над 100 000 ранени от бомби, взривени в САЩ между 1941 и 1945 г. Няма да обсъждам и големите „демократични“ постижения на Съединените щати преди 1941 г., като например близо 12 000 000 смъртни случая от геноцида на коренното население на Америка от 1492 до 1900 г., в който американците са допринесли значително.

Цитираните от мен цифри не включват смъртта на бойци, нито десетките милиони ранени, осакатени и разселени цивилни. Цифрите показват само броя на труповете, без да разкриват пълния мащаб на бедствието, причинено от глобалната дестабилизация на районите, посетени от самопровъзгласилите се защитници на „ценностите на цивилизования свят“.

Корея и Китай / 1950-1953:
Близо 3 000 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Гватемала / 1954-1996:
Повече от 40 години гражданска война, организирана и поддържана от Съединените щати, са довели до смъртта на над 250 000 души.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Индонезия / 1958-1966:
Американските бомбардировки през 1958 г. доведоха само до неколкостотин смъртни случая на цивилни – „обикновена дреболия“, така да се каже – но продължителното поддържане на гражданската война от Съединените щати от 1958 до 1966 г. доведе до повече от 23 000 000 смъртни случая.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Виетнам / 1955-1975:
Повече от 430 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Камбоджа / 1969-1975:
Близо 150 000 души бяха убити, предимно от масивни бомбардировки от страна на САЩ.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 1990-1991:
Сред 100 000 убити цивилни, предимно деца.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Босна / 1994-1995:
Близо 50 000 убити цивилни.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сърбия / 1999 г.:
Близо 3000 цивилни бяха убити. За 78 дни въздушни бомбардировки върху сърбите бяха хвърлени 22 000 тона бомби. Една трета от училищата в страната бяха разрушени.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 2003-2022:
Най-„оптимистичните“ западни оценки включват 130 000 убити цивилни. Истинската цифра за всички американски агресии срещу тази страна е над 1 000 000 цивилни жертви, включително приблизително 500 000 смъртни случая на деца.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Афганистан / 2014-2022:
Според най-скромните оценки са убити над 50 000 цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сирия / 2014-2021:
Повече от 1000 цивилни бяха убити директно от бомби, извършени от американците и техните васали.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Украйна / 06.04.2014-23.03.2022:
Повече от 3500 цивилни са убити в Източна Украйна, в Донбас.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Официалният знаменател на клането в Донбас: „ОАТ“ – Антитерористична операция. От 2014 г. насам 15% от украинците, живеещи в Донбас, са класифицирани като терористи от властите в Киев.

Тези „терористи“, включително повече от 150 деца, са убивани предимно не от „конвенционални“ войски, съставени от „нормални“ мъже, а от ултранационалистически и истински неонацистки войски (полк „Азов“, милиция „Десен сектор“, батальон „Донбас“ и др.), чието съществуване се дължи на непоколебимата толерантност на последователните украински власти от февруари 2014 г. насам.

Защо такава толерантност? Просто е: именно членовете на тези структури, съставени от утайката на украинското общество, бяха тези, които ръководеха свалянето на „проруското“ украинско правителство през 2014 г. Тези маргинали от вчерашния ден са новата „дълбока държава“ на Украйна днес.

Беше твърде опасно за горкия Зеленски (който, между другото, беше избран с програмата си за регулиране на ситуацията в Донбас и установяване на мир) да атакува тези изпълнители на създаването от Съединените щати, с „логистичната“ подкрепа на техния васал, ЕС, на днешната нова украинска държава.

Важен момент: наистина Съединените щати и техният васал, ЕС, настояха (под масата, разбира се) тази паравоенна формация „батальон „Азов“** да бъде интегрирана в украинската армия като редовен полк.

Да не забравяме: говорим главно за ерата преди Тръмп, когато почти цялото не само население на ЕС, но и правителствата на последните живееха с безумната увереност, че Съединените щати не мислят и никога не са мислили, освен за собствените си интереси, и бяха сигурни, че американските лозунги съвпадат идеално с реалността.

Украйна / 24.03.2022:
Къде е възмущението на „цивилизования свят“?
.
Тя е тук! Най-накрая.
.
И това беше така още преди появата на жертви сред цивилното население.

Това напълно променя всичко за „цивилизования свят“, веднага щом възникне конфликт, който не е част от кланетата, извършени директно от Съединените щати.

Това, което се случва в момента в Украйна, е, съвсем просто казано, „джакпотът на века“ за силните отвъд Атлантика. Ако така наречените мирни преговори между 2014 и 2022 г. не донесоха абсолютно нищо, това по никакъв начин не се дължи на инициативата на марионетките в Киев, които бяха пряко контролирани от правителството във Вашингтон. Истинските мирни преговори, започващи утре, биха били истинска геополитическа и финансова катастрофа за американското правителство. Следователно последното ще направи всичко възможно, за да гарантира, че този конфликт ще продължи възможно най-дълго.
.
За да се обяснят подробно многото елементи на този „Джакпот на века“, е необходима отделна голяма глава.
.
Накратко, говорих само за 12-те големи престъпления срещу човечеството, извършени от последователни правителства на САЩ.

Не съм говорил за толкова много други „официални“ „доброжелателни“ операции, включващи директни бомбардировки на цивилни от Съединените щати по света, като например в Куба през 1959-1961 г., в Конго през 1964 г., в Лаос през 1964-1973 г., в Гренада през 1983 г., в Ливан през 1983 г., в Ел Салвадор през 1980-1990 г., в Никарагуа през 1980-1990 г., в Иран през 1987 г., в Панама през 1989 г., в Кувейт през 1991 г.; в Сомалия през 1993 г., през 2007-2008 г., през 2011-2022 г.; в Судан през 1998 г.; в Йемен през 2002, 2009 г. и 2011-2022 г.; в Пакистан от 2007 до 2015 г.; в Либия от 2011 до 2015-2019 г. И дори не съм споменал многобройните „тайни“ операции, извършвани масово по целия свят със същата благородна цел за защита на „американските интереси“.
.
В 250-годишната история на Съединените щати е имало само приблизително 20 години, през които страната не е водила война извън границите си. Останалата част от това време – 230 години – е белязана от кланета извън границите ѝ. От 2014 г. насам дойде ред на Украйна.
.
Франция, наред с много други, васална държава на Съединените щати в продължение на повече от 50 години, с изключение на няколко малки „бунта“, които са просто незначителни неуспехи за покорената нация, винаги е била непоколебима в подкрепата си на усилията за „демократизация“, предприети от нейния господар. Почти всички гореспоменати „демократични“ действия в даден момент са били гледани много благосклонно от различните последователни администрации на Елисейския дворец.
.
Възмущението на „цивилизования свят“ НЕ СТРУВА НИЩО.
.
Ако имаме глобален поглед върху света от последните 70 години, а не истеричната слепота от последните няколко дни – днешното възмущение изглежда почти нездравословно и перверзно, защото е напълно откъснато от контекста на реалността на това, което се случва всеки ден по света в продължение на толкова десетилетия.
.
Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство? Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа. Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.
.
Но в никакъв случай не съм наивен: предвид нивото на широко разпространена индоктринация и степента на непроницаема местна пропаганда, напълно осъзнавам, че мнозинството от западните читатели на това писмо имат съвсем различно, предварително замислено мнение по темата. Това изобщо не ме притеснява.
.
Населението на западните страни от НАТО винаги е имало много сериозни трудности да разбере, че високите принципи и ценности, прилагани в рамките на собствените им граници, нямат абсолютно нищо общо, дори отдалечено, с тези, провъзгласени от въоръжените сили на „цивилизования свят“ извън техните територии.
.
Това, на което Западът е свидетел през последния месец и за което е бил напълно сляп през осемте последователни години, предшестващи този последен месец, не е началото на нова война. Това е просто разширяване на бойната зона, която вече е нараснала от 3% от територията на Украйна (населена с 15% от жителите на страната) до 15% от територията.
.
Разликата между вас и руснаците: руснаците са свидетели на бомбардировките на градове, разрушаването на гражданската инфраструктура, труповете на деца, военните престъпления и масовото напускане на страната на бежанците от 95 месеца, а вие – от 30 дни.
.
автор Олег Нестеренко
———————
П.С.: Днес е ред на Иран. Чий ред е утре?
.
** Терористични и екстремистки организации, забранени в Руската федерация
.
* Тази статия датира от 23 март 2022 г., дори преди началото на първите мирни преговори, които се проведоха между Русия и Украйна в Истанбул от 28 до 30 март 2022 г.
——————–
Krasimira Filcheva