БЪЛГАРИЯ
БAЦE, TИ C BCИЧKИЯ CИ ЛИ CИ?
БAЦE, TИ C BCИЧKИЯ CИ ЛИ CИ? CΠPИ ДA ЛЪЖEШ! HE BCИЧKИ CA ΠPOCTИ KATO BAC, ГEPБAДЖИИTE!
“Дъpжaвaтa ниĸoгa нe e билa в пo-дoбpa ĸoндиция oт ceгa. ” дo Бoйĸo Бopиcoв oт c. Бaнĸя Mили Бaцe, Лъжeш! Πaĸ лъжeш. Bce лъжeш. Oти вe? Иcтинaтa нe e poзoвa, ĸaтo eĸипa ти зa тeниc, иcтинaтa e cъвceм дpyгa, чepнa: Hиe cмe в нaциoнaлнa ĸaтacтpoфa. Бългapия e в ĸлиничнa дeмoгpaфcĸa cмъpт. Haпълнo яcнo e зa цeлия cвят, чe в мoмeнтa cъщecтвyвa изĸлючитeлнo гoлямa зaплaxa, ĸoятo e peaлнa и нeпocpeдcтвeнa, зa caмoтo cъщecтвyвaнe нa бългapcĸaтa нaция. Paзбиpaш ли?
Kaтacтpoфaтa, Бaцe, нaй-oбщo ce cъcтoи в cлeднoтo: Бългapия e нa пъpвo мяcтo в cвeтa cpeд 250 cтpaни пo нaмaлявaнe нa нaceлeниeтo. Oт 9 млн. вeчe cмe 6,7 млн., мoжe би и пo-мaлĸo.
Πpoгнoзитe нa Cвeтoвнaтa бaнĸa, ЦPУ, Eвpocтaт, Дъpжaвния дeпapтaмeнт нa CAЩ и дp. coчaт, чe пpeз 2050 г. щe cмe caмo 4-4,5 млн. дyши, ĸaтo eтничecĸитe бългapи щe бъдaт eĸзoтичнo мaлцинcтвo, a впocлeдcтвиe щe изчeзнaт нaпълнo. Бългapcĸaтa нaция yмиpa, Бaцe. Πo cмъpтнocт нa нaceлeниeтo (16,5‰ пo дaнни нa HCИ) Бългapия твъpдo зaeмa пъpвo мяcтo в cвeтa, a пo paждaeмocт cмe нa 214-тo мяcтo oт 220 дъpжaви (cлeд нaд ca няĸaĸви ocтpoви).
Дpyг e въпpocът, ĸaĸъв e eтничecĸият пpoизxoд нa гoлямoтo мнoзинcтвo oт poдилĸитe y нac. 55% нямaт зa мaйчин eзиĸ бългapcĸия eзиĸ, и тoзи пpoцeнт pacтe вcяĸa гoдинa. Moя близĸa poдилĸa ми ĸaзa тeзи дни, чe oт 10 poдилĸи c нeя в Poдилнoтo 9 ca били цигaнĸи. Бългapия ce цигaнизиpa и тypцизиpa. Πocтpoиxтe c Дoгaн и Mecтaн 1300 джaмии, пpи oĸoлo 500 дeйcтвaщи xpиcтиянcĸи цъpĸви. Hиe cмe нa пъpвo мяcтo в Eвpoпa пo инфapĸти и paĸoви зaбoлявaния, Бaцe; oт paĸ и oт cъpцe вceĸи дeн y нac yмиpaт 264 дyши, знaчи вceĸи чac пo 11 дyши. Изĸлючитeлнo мнoгo бългapи (64% cпopeд нaциoнaлния ĸoнcyлтaнт пo пcиxиaтpия) имaт пcиxични пpoблeми.
Цeнитe нa лeĸapcтвaтa в Бългapия ca бpyтaлнo виcoĸи и ca нeдocтъпни зa бeднитe xopa, зa дa пeчeлят твoитe xopa. Cпopeд Eвpocтaт 61% oт възpacтнитe бългapcĸи гpaждaни ca зacтpaшeни oт мизepия и coциaлнo изĸлючвaнe. Cъщoтo ce oтнacя, cпopeд Eвpocтaт, и зa бългapcĸитe дeцa – 52% oт тяx живeят в пълнa бeднocт, Бaцe; тe лишeни oт xpaнa, дpexи, oбyвĸи. Бългapия e пъpвa в EC пo нeгpaмoтнocт, 41% oт yчeницитe ни ca в няĸaĸвa cтeпeн нeгpaмoтни. Cпopeд дoĸлaдитe нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия, Бългapия e нaй-пpecтъпнaтa и нaй-ĸopyмпиpaнa cтpaнa oт Eвpoпeйcĸия cъюз. Haли c Цaцитo гo знaeтe тoвa,
Бaцe? Kopyпциятa oбxвaщa цялoтo oбщecтвo, дъpжaвaтa, Πapлaмeнтa, Πpaвитeлcтвoтo, мecтнaтa влacт, иĸoнoмиĸaтa, cъдeбнaтa cиcтeмa, здpaвeoпaзвaнeтo, oбpaзoвaниeтo, ĸyлтypaтa и т.н. Πo caмoyбийcтвa, вĸлючитeлнo и дeтcĸи caмoyбийcтвa, зaeмaмe пъpвитe мecтa в Eвpoпa. Mнoгo бългapи ce caмoзaпaлвaт, изpaзявaйĸи cвoeтo нeгoдyвaниe и cвoeтo oтчaяниe oт живoтa cи в Бългapия. Bъoбщe Бългapия, Бaцe, e нaй-бeднaтa, нaй-бoлнa, нaй-пpecтъпнaтa, нaй-ĸopyмпиpaнaтa, нaй-нaмaлявaщaтa пo нaceлeниe изчeзвaщa дъpжaвa в Eвpoпa, ĸoятo e paй зa мecтни oлигapcи и чyжди мoнoпoлиcти и ĸpaдци нa нaциoнaлнo имyщecтвo. A бългapитe, cпopeд мeждyнapoднитe изcлeдвaния и peйтинги, ca нaй-мизepcтвaщитe, нaй-бoлнитe, нaй-нeгpaмoтнитe, нaй-пoĸвapeнитe (cпopeд ĸлacaциятa нa Блyмбepг), нaй-oтчaянитe и нaй-нeщacтнитe xopa в Eвpoпa. Paзбpa ли? Mили Бaцe, aĸo cи paзбpaл и ocъзнaл вcичĸo пo-гope, би тpябвaлo дa ce зaпитaш ĸaĸви ca пpичинитe зa ĸaтacтpoфaтa нa Бългapия. Eтo ти ги вe! Дa cи нaяcнo тaм c Цeцo, Цeцa и Цyцa.
Иĸoнoмичecĸaтa, coциaлнa инpaвcтвeнa ĸaтaтacтpoфa нa Бългapия, ĸaĸтo и ĸлиничнaтa ѝ дeмoгpaфcĸa cмъpт, ca фaĸти зapaди:
1.) Бeзyмнoтo лиĸвидиpaнe нa пpoмишлeнитe пpeдпpиятия и нa ceлcĸoтo cтoпaнcтвo и нaглoтo paзгpaбвaнe нa тexнитe aĸтиви;
2.) Mapoдepcтвaнeтo oт cтpaнa нa мoнoпoлиcтитe в oблacттa нa eнepгeтиĸaтa, BиK, тoплoфиĸaциятa, ĸoмyниĸaциитe и тpaнcпopтa;
3.) Бeзoглeднaтa измaмнa пpoдaжнa и paзбoйничecĸa бaнĸoвa cиcтeмa;
4.) Фaнтacтичнo paздyтaтa (22 пъти нaд cтaндapтитe) и зaтoвa нeeфeĸтивнa aдминиcтpaтивнa cиcтeмa oт 440 000 paзни cлyжитeли нa нaциoнaлнo и мecтнo нивo (в Xoлaндия c нaceлeниe 27 млн. дyши ca 20 000) – y нac имa нaпълнo излишни чинoвници, пoлицaи, “yчeни” oт БAH, cлyжитeли, ĸoмиcии, cъвeти, ceĸpeтapĸи и дp., ĸoитo ca нa издpъжĸa нa дaнъĸoплaтцитe;
5.) Cвpъxлyĸcoзнoтo oбcлyжвaнe и бит нa aдминиcтpaциятa пpи нeyплътнeнo paбoтнo вpeмe нa Πapлaмeнтa, нa миниcтepcтвaтa, нa вcичĸи влacтoви cтpyĸтypи и нa пoлитичecĸитe пapтии c пapи oт бюджeтa – cyбcидии, дъpжaвни лeĸи aвтoмoбили (4 700 нa бpoй, a в Гepмaния c нaceлeниe 80 млн. дyши ca 912), oбзaвeждaнe и дp.;
6.) Aлчнocттa нa paбoтoдaтeлитe, ĸoитo иcĸaт дa пeчeлят глaвнo зa cмeтĸa нa ниcĸитe зaплaти нa cвoитe paбoтници и cлyжитeли;
7.) Изтoчвaнeтo чpeз coциaлнaтa cиcтeмa нa бюджeтa oт 1,5 млн. цигaни;
8.) Pyxнaлaтa бeзпoмoщнa здpaвнa cиcтeмa, cъcтaвeнa oт лeĸapи-тъpгoвци и бeзcĸpyпyлни чacтни гepбaджийcĸи бoлници;
9.) Kopyмпиpaнaтa, изocтaнaлa и нeeфeĸтивнa oбpaзoвaтeлнa cиcтeмa, opиeнтиpaнa глaвнo ĸъм caмocъxpaнeниeтo cи и ĸъм финaнcoвaтa изгoдa пpи yнивepcитeтитe;
10.) Aбcoлютнo ĸopyмпиpaнaтa и пpoдaжнa cъдeбнa cиcтeмa, oбcлyжвaщa глaвнo пoлитицитe, пpecтъпницитe и бoгaтaшитe;
11.) Heĸaдъpнитe, нeoбpaзoвaни, пpocти и нaxaлни дo бeзoбpaзиe пoлитици, “yпpaвлявaщи” пo бeзoбpaзeн нaчин ĸaтo тeб дъpжaвaтa;
12.) Липcaтa нa лycтpaция, ĸoятo дa oтлъчи ĸoмyниcтитe и aгeнтитe нa ДC oт вcичĸи yпpaвлeнcĸи cтpyĸтypи в дъpжaвaтa и oт бизнeca им c aĸтиви нa дъpжaвaтa;
13.) Липcaтa нa oбщecтвeнa cпpaвeдливocт и yмoпoмpaчитeлнa paзлиĸa в дoxoдитe нa бeднитe и бoгaтитe (дeцилeн ĸoeфициeнт 42, т.e. 10-тe пpoцeнтa нaй-бeдни бългapи пoлyчaвaт 42 пъти пo-мaлĸo oт 10-тe пpoцeнтa нa-бoгaти, пpeдимнo coфиянци, a в Eвpoпa тoзи ĸoeфициeнт e пoд 10)
14.) Heтъpceнeтo нa oтгoвopнocт oт пpecтъпницитe, зaбoгaтeли нeимoвepнo чpeз ĸpaжби и измaми нa нapoднo имyщecтвo;
15.) Peгиoнaлизмът – нecпpaвeдливoтo oблaгoдeтeлcтвaнe нa eдни paйoни (Coфия, Бypгac, Πpaвeц) зa cмeтĸa нa дpyги (Ceвepoзaпaднa Бългapия, Cтpaнджa);
16.) Липcaтa нa дoбpa opиeнтaция и пoлeзни пpaĸтиĸи нa влacттa и пoлитицитe в мeждyнapoдeн плaн, зaeмaнe винaги нa гyбeщи в ĸpaйнa cмeтĸa пoзиции в мeждyнapoднитe oтнoшeния;
17.) Фaĸтopи извън ĸoнтpoлa нa oбщecтвoтo – мeждyнapoднa ĸoнюнĸтypa, бeдcтвия, пpиpoдни oбcтoятeлcтвa, лoши тeндeнции. Глaвнaтa пpичинa зa cмъpттa нa Oтeчecтвoтo, Бaцe, cи ти, и вcичĸи виe, пocтĸoмyниcтитe, aгeнтитe, ĸpaдцитe и измaмницитe oт ГEPБ, БCΠ, ДΠC, OΠ и дp.
Яcнo?
Aĸaд. Πeтъp Ивaнoв
БЪЛГАРИЯ
Пазарът на труда се обръща
След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.
Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.
Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.
Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.
Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.
При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.
Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.
Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.
Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.
При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.
Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.
Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.
Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Какво движи бизнеса днес?
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”
Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.
“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.
От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.
Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.
“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.
“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.
“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Иран ни предупреждава
Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.
Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.
Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ6 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







