ПАРИ
Тръмп застави Китай да купува американски стоки
САЩ и Китай подписаха съглашения за астрономическа сума – повече от 250 млрд. долара. Това е една от най-плодотворните официални визити на президент на САЩ в Пекин. Доналд Тръмп постигна това, за което отиде: по-голямата си част договорите предполагат нарастване на американския износ за КНР. При това редица договори могат да представляват заплаха за руско-китайските проекти.
Съглашения за цели 253,4 млрд. долара подписаха Китай и САЩ по време на визитата на американския лидер Доналд Тръмп в КНР, заяви министъра на търговията на КНР Чжун Шан. Той нарече подписването на такъв брой договори (като впрочем не всички са задължителни) истинско чудо.
При това по данни на правителствен източник в Пекин е било планирано подписването на договори за 280 млрд., съобщи изданието South China Morning Post. Тоест редица договори все пак не са се състояли.
Но във всеки случай тази визита на Тръмп в Китай може да се счита за една от най-плодотворните за бизнеса на двете страни. Си Цзинпин нарече визитата историческа, а Тръмп, съдейки по всичко, постигна за сметка на тези съглашения онова, което искаше.
Тръмп редовно говори за това, че условията за търговия на САЩ с Китай са “несправедливи”, тъй като САЩ имат дефицит в търговията си с Китай от половин трилиона долара, (въпреки че като резултат от 2016 година дефицитът е бил по-малко – 347 млрд. долара). С други думи САЩ купуват от китайците повече, отколкото китайците – от САЩ.. Освен това американците губят работни места заради пренасяне на проиводството на китайска територия. От всичко това Тръмп е силно неодоволен. И преди срещата си с китайския лидер, той също обеща да направи търговските отношения между Вашингтон и Пекин “по-балансирани”.
“Тръмп осъжда очевидния и логичен ред на нещата (а именно наличието на търговски дефицит) изключително за да създаде почва за пазарене. Китай е нето-износител по отношение практически към всички страни, влизащи като минимум в първите двадесет най-големи негови партньори. Тоест наличието на дисбаланс в полза на Китай, а не на САЩ не е изключение, а правило и да бъде изменено то не е по силите на никого, даже на президента на Съединените американски щати” казва Кирил Яковенко от “Алор Брокер”.
Разбира се, Тръмп няма да може да реши напълно проблема с търговския дефицит в търговията с Китай. Но съдейки по съглашенията, които са подписани, Тръмп отчасти е постигнал своето: САЩ сериозно ще увеличат износа на свои стоки в Китай. Защото в основни линии договорите засягат поръчки за американска продукция от китайски компании. Като се има предвид това, че Китай търгува със САЩ за 600 млрд. долара, допълнителните 253,4 млрд. долара е съществено нарастване.
“Това е пример за работата на добре организираната лобистка система, с която се слави американската вътрешна и външна политика” – добавя Яковенко.
А да се очакват някакви сериозни търговски сделки от срещата на Тръмп с Владимир Путин не се налага. Първо, стокооборотът между Русия и САЩ е всичко на всичко 20 млрд. долара. “Търговията с нас никога не е била приоритет за САЩ, а на фона на санкциите, ситуацията се усложни още повече”, казва директорът на експертната група Veta Дмитрий Жарски. На преговорите между Русия и САЩ ще се обсъжда в по-голяма степен политиката, отколкото външната търговия, предполага експертът.
При това някои договори, вече подписани от Китай и САЩ, могат в перспектива да попречат на руско-китайските проекти.
(рус.ез.)
Так, Китай и Аляска подписали соглашение об СПГ-проектах на 43 млрд долларов. Речь идет об экспорте СПГ с американского месторождения AGDC в Китай. Этот проект может стать крупнейшим в США по экспорту СПГ в страны Азиатско-Тихоокеанского региона.
Потребление газа в Китае за последнее десятилетие выросло в четыре раза. Главными поставщиками СПГ в Китай пока являются Катар и Австралия. США будут конкурировать в первую очередь именно с ними. Однако здесь США могут навредить и России, которая строит трубопровод «Сила Сибири» для поставок своего газа в Китай, а также ведет переговоры о второй очереди трубы. Проект Alaska LNG – прямой конкурент проекту «Ямал СПГ», который реализуется НОВАТЭК Геннадия Тимченко.
Крупный контракт подписан в авиационной сфере. Китайцы за 37 млрд долларов покупают у Boeing 300 самолетов. Сделка включает 260 узкофюзеляжных Boeing-737 и 40 широкофюзеляжных Boeing-787 и Boeing-777. По последнему прогнозу Boeing, до 2036 года Китаю потребуется более 7,2 тыс. новых самолетов общей стоимостью 1,1 трлн долларов.
С другой стороны, Китай вместе с Россией договорились разработать и построить собственный широкофюзеляжный дальнемагистральный самолет CR929, который должен составить реальную конкуренцию самолетам Boeing и Airbus в этом классе. Но заказ американских самолетов не должен помешать нашим более долгосрочным планам. Свой первый полет российско-китайский самолет совершит только в 2025 году. И если все пойдет по плану, то китайцы станут главными заказчиками этого лайнера. Предполагается, что до 2045 года будет продано 800–1000 самолетов CR929.
Кроме того, на 12 млрд долларов заключены контракты между американской Qualcomm и тремя китайскими производителями телефонов – Xiaomi, OPPO и Vivo. Китайцы будут закупать у американцев компоненты для своих телефонов. Впрочем, Qualcomm уже давно работает с этими компаниями, и на Китай приходится две трети выручки американской компании (14,6 млрд долларов). Еще на 3,5 млрд долларов заключена сделка с General Electric, которая поставит две партии двигателей китайскому авиаперевозчику, а также газовые турбины и другие товары компании China Datang.
Автоконцерн Ford Motor в партнерстве с китайским автопроизводителем Anhui Zotye намерен инвестировать 5 млрд юаней (754 млн долларов) в разработку автомобилей, которые будут продаваться на китайском рынке.
Ряд контрактов касались сельского хозяйства. В частности, был подписан протокол о намерениях по экспорту соевых бобов из США в Китай на сумму до 5 млрд долларов. Плюс был подписан контракт на покупку Китаем американской говядины и свинины в следующие три года на 1,2 млрд долларов. Россия уже давно пытается расширить возможности российских производителей мяса для его экспорта в Китай, однако пока безуспешно.
«США хотят увеличить свое влияние на мировой арене. В этом отношении им важно заручиться поддержкой Китая – локомотива мировой экономики.
Это может произойти через экономическое сотрудничество – поставки СПГ, продажу самолетов, вооружения и т. п.», – объясняет геополитическую подоплеку рекордных контрактов Роман Ткачук из «Альпари».
ПАРИ
Еконт вдигна цените на куриерските услуги, КЗП започва проверка
От 1 август 2026 г. „Еконт“ въведе нови цени за основните си куриерски услуги. Най-често изпращаните колети поскъпват с 8%, а при тежките, обемните и нестандартните пратки увеличението достига 11%.
Празниции сезонни събития
Във връзка с промяната Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) обяви, че ще сезира Комисията за защита на потребителите (КЗП), която ще провери дали поскъпването е обосновано с реални икономически фактори. От КРС уточняват, че „Еконт“ е уведомила институцията за новите тарифи, но не е била длъжна да представя доказателства за причините при самото уведомяване.
От куриерската компания обясняват, че основната им тарифа не е променяна повече от година, а увеличението се дължи на по-високите разходи за труд, инфлацията и нарасналите разходи, свързани с въглеродните емисии при транспорта.

Въпреки по-високите цени, без промяна остават таксите за наложен платеж и обявена стойност, както и отстъпките при използване на Еконтомат.
Успоредно с новите тарифи „Еконт“ прекрати и част от услугите, включени в универсалната пощенска услуга, но това не засяга основните куриерски услуги, които компанията продължава да предлага.
Проверката на КЗП предстои да установи дали увеличението на цените е подкрепено с обективни икономически причини.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
И BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!
BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!
Големите съкращения на работни места засегнаха и BMW. Автомобилният производител планира да съкрати около 8000 работни места по целия свят. Очаква се по-голямата част от тях да бъдат в Германия. Съкращенията ще бъдат постигнати чрез програма за доброволно прекратяване на трудовите отношения. Тази информация е получена от Германската пресагенция (dpa) от източници в компанията.
Около 40 000 служители в Германия ще получат предложение, почти половината от работната сила в страната. Планирано е програмата да започне през октомври и да продължи до края на 2027 г. Ще бъдат засегнати служителите извън прякото производство, предимно в администрацията, научноизследователската и развойна дейност, планирането и управлението.

Централата в Мюнхен може да се окаже особено силно засегната. Освен корпоративната централа, там се намират големи части от центъра за научноизследователска и иновационна дейност.
Обезщетенията за прекратяване на трудовия договор ще струват на BMW милиони
Размерът на обезщетенията за прекратяване на трудовите отношения ще се базира на доходите и трудовия стаж. BMW очевидно планира да отдели трицифрена сума в милиони евро за тази цел само през тази година. Все още не е ясно, колко ще бъде добавена през следващата година. Главният изпълнителен директор на BMW Милан Неделкович (57) и председателят на работническия съвет Мартин Кимих ще представят плановете, договорени с работническия съвет, на заседание на компанията днес. Първоначално компанията отказа да коментира конкретните цифри за съкращенията на работни места.
BMW вече не може да изпревари кризата
Мерките за намаляване на разходите всъщност бяха предвидени преди време. Неделкович пое ръководния пост от Оливер Ципсе през май. Само месец по-късно BMW шокира своите инвеститори и служители със значително предупреждение относно печалбата. Очаква се продажбите и печалбите за 2026 г. да намалеят от по-рано очакваното.
Това означава, че кризата в германската автомобилна индустрия вече е достигнала и до BMW. Дълго време базираната в Мюнхен компания преживяваше спада по-добре от Volkswagen, Mercedes, Audi или Porsche. Но BMW също страда от слабия бизнес в Китай, нарастващия ценови натиск, американските вносни мита и високите разходи за разработка. Дори преди новата програма за намаляване на разходите, работната сила вече бе намалена. В рамките на една година глобалната работна сила е намаляла с приблизително 2000 служители.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ6 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА6 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







