LIFE
Излезе филм за истинския Гешев!
За първи път! Филм за легендарния топ полицай Гешев тръгва по екраните
Филмът на Васил Барков „Гешев“ ще възбуди духовете. Това е вън от всякакво съмнение.
И тъй като чакам появата му от три години и съм в течение на всички трудности около реализацията му, съм щастлив , че той вече е факт и може да се гледа, обсъжда и осмисля както от специалисти и киномани, така и от обикновени зрители.
Ще отбележа дебело, че респектира и впечатлява желанието на екипа – сценаристът Марин Дамянов, операторът Красимир Андонов, композиторът Калин Николов и продуцентът Пенко Русев , да бъде максимално обективен, точен и пунктуален при поднасяне на фактите около биографията, дейността и личността на Никола Христов Гешев, за когото със сигурност знаем само рождената му дата – 13/26 април 1896 г., но не и кога и къде е починал.
Недоумението ми от бавната работа по реализацията на проекта се изясни след като видях с каква огромна проучвателна работа са се занимавали хората на Барков. Той е добър профгесионалист, познат от игралните филми „Славата на България“ (2004), „Кратка история“ (2006) и „Последното пътуване“ (2008), както и от продукции на тв СКАТ като „Д – р Кръстьо Раковски – държавник, политик , дипломат“ от 21 март 2015 г.
Животът на Гешев е възстановен с педантична точност от рождението му, съвпаднало с възстановяване на отношенията ни с Русия – 2 февруари 1896 г.и с коронацията на Николай II за руски император – 9 май с.г., следването му в Рим, където не успява да завърши право, връщането му в София и постъпването му в полицията.
Всъщност делото на Гешев е пряко обвързано с работата му като полицай – това е и смисълът на живота му.
И все пак ми бе любопитно да видя заповедта му за назначаване на работа – под № 288 от 1 август 1925 г.на длъжността „агент V категория“ до израстването му като шеф на Отдел „А“ – политическата полиция, свързано и с чувствителното увеличение на заплатата му до 5610 лева, считано от 15 декември 1941 г.
С интерес слушах завещанието на майка му – Райна Гешева, от 21 декември 1926 г. и доклада му от 12 юни 1930 г., за една от неговите първи успешни акции – залавянето на два сандъка – с машина за печатане и листовки с нелегална литература, намерени в дома на Димитър Братанов.
След нея са и най-крупните му успехи – обезвреждането на ЦВК на БРП (к) на 8 април 1942 г., както и залавянето на групата на Александър Пеев, известна като „Боевой“ на 15 април 1943 г.
Постепенно , неусетно и съвсем естествено започна да се разкрива сложния и противоречив образ на този суперполицай. Човек интелигентен, взискателен, упорит, встрастен в работата си, който до 1944 г. няма личен живот и все пак намира време за съпруга – Веселина , с която изживява кратък, но страстен романс в навечерието на преврата от 9 септември 1944 г.
Сценарист, продуцент и режисьор са търсили най- адекватния подход към разкриването на личността на Гешев.
Първоначалният вариант на сценария – с двама спорещи – единият , от които лансира всеизвестните факти, а другият набляга на мълвите и легендите – отпада. Търси се комплексният подход. Залага се на езика на документите, на документалните кинокадри, на интервюта с интересни събеседници, които внасят допълнителна яснота към живота и делото на Гешев, а в добавка са използвани и игрални сцени, режисирани с вещина от Васил Барков, в които с тежката и неблагодарна задача да изиграе прочутия полицай се заема продуцентът Пенко Русев.
Разбрах, че това е било режисьорско хрумване, което се оказва колкото дръзко и хазартно, толкова и плодотворно.
Пенко Русев не крие, че ключът към образа на Гешев се явява неговият клетвен лист, който попълва при постъпването си на работа в полицията на 1 август 1925 г., пазен като реликва , подпечатан , но и с подписа на осъществилия клетвата протойерей Д.Василев, стриктно спазващ основната си задача – да пази сигурността на царя и родината .
Русев се стреми да разкрие сложността и многообразието на Гешев, да изтъкне силата на характера му ,неговата воля, но също професионализъм, галантност, когато е необходима – при разпита на госпожа Леви – Александрова – Свилена Врангова, на която поднася цветя за рождения й ден, при стартиралата интимна връзка с Веселина Гешева – Веселина Господинова, с която танцува пълен със страст и копнеж танц, неконформизъм, нежелание да му се месят в работата отговорни фактори – разказана е – от сина на Кирил Милев – д – р Росен Милев прелюбопитната история, при която министъра на търговията, промишлеността и труда Никола Захариев измъква от ареста баща му инж.Кирил Милев, което предизвиква гнева на полицая, тъй като инцидентът е станал в негово отсъствие и с какви усилия след преврата на 9 септември инженерът се мъчи да спаси с риск от провал на своята кариера благодетеля си и как това се оказва невъзможно…
Гешев е разкрит в неговата пълнота и дълбочина като човек и професионалист, с неговите качества и привички – да се вози до работното си място в трамвай и без охрана, да не търпи вмешателство в делата си и да не се обвързва политически през всичките 19 години, в които работи в Дирекция на полицията.
Сравнявах работата на Пенко Русев с постигнатото преди него. Има добри постижения при изграждането образа на Гешев – при това в сериозни продукции от големи актьори, от които най – малкото очакваме да ги видим в подобно амплоа.
Споменавам Васил Михайлов – „Петимата от РМС“ (1977) на Владислав Икономов и Георги Георгиев – Гец в „Сами сред вълци“ (1979) на Зако Хеския.
Смятам, че Пенко Русев се доближава до класическата матрица, оставена от Георги Черкелов – Велински – Гешев от популярния сериал „На всеки километър“ (1969 – 1972) на Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев и това е като че ли най – големият комплимент, който може да се отправи за неговата творческа дейност.
Допадна ми подборът и интервютата с поканените участници – не се прекалява с броя им, а и всеки от тях – акад. Георги Марков, Анна Гешева, внучката на брата на Никола Гешев – Емануил – тя произнася и съкровената фраза на финала – „Смятам, че не са заслужавали (братя Гешеви – б.м.) съдбата си!“, доктор Росен Милев, Иван Бутовски – откроява някакъв важен щрих към портрета на Гешев, казва нещо важно, смислено и ценно, което обогатява представата ни за него.
Освен всичко друго, във филма има кадри, снимани от морския бряг в Одеса – те всъщност представят изгнаника Гешев, както и от малко познатата, да не кажа неизвестна творба за родните подводничари, снимана в някогашен СССР „Сириус – звездата на братството“ (1984) на реж.Андрей Доброволский.
„Гешев“ на Васил Барков приключва логично с прекратяването на разработката „Овен“ на 30 август – 1 септември 1960 г. ДС не успява да си изпълни задачата – да разкрие и залови Никола Гешев и да го върне в България, където го чака смъртна присъда , издадена вече от Народния съд и където неговите роднини са малтретирани, въдворявани и преследвани без всякакво законно основание.
Продуцент, консултанти – доц. Любомир Христов, проф. Дочо Боджаков, Константин Бонев и режисьор играят на сигурно – поднасят последния важен за повествованието документ – ясно е, че са работили ползотворно с ДА „Архиви“ и с Комисията по разкриване досиетата, въпреки че са можели поне да отбележат, че финансиране за издирването му се осигурява чак до 1979 г. Пазят се от произволни трактовки и волни интерпретации за съдбата му след 9 септември 1944 г.
Съгласни са обаче, че се измъква жив от България с мотопед , успява да пресече невредим турската граница и дори е забелязан в истанбулско кафене на следващата година. Цитира се признание на монсеньор Георги Алдъров и Павел Павлов, че Ванче Михайлов го е приютил в Рим за два дни – тоест разчита се на достоверни , проверени факти и данни.
Каква е бъдещата съдба на Гешев авторите на филма отказват да гадаят. Ясно е, че не приемат утвърденото напоследък схващане, че умира в Мюнхен през 1984 г. и не го лансират публично. Това означава само едно – но то е вече моя хипотеза, че Гешев от Турция е прихванат и продължава да сътрудничи на една от победителките във Втората световна война.
Защо да не е последвал съдбата на фелдмаршал Фридрих Паулус например? Имал е с какво да впечатли колегите си от КГБ – напуска България с два куфара, пълни с документи и микрофилми, а и с толкова тайни за тогавашните ни управници, вкл.Трайчо Костов и Тодор Живков.
Защо да се учудваме, че първият е обесен на 16 декември 1949 г., а вторият бе толкова послушен пред Москва между 2 април 1956 и 10 ноември 1989 г.?
Пенко Русев и Васил Барков са си свършили добре работата. Новите изследователи и търсачи на скрити тайни за родния полицай №1 ще са им благодарни, тъй като са осигурили солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.
А това не е никак малко, нали?
EXPRESS TV
Емили Ратайковски не оставя нищо на въображението в дръзки бикини с бразилски прашки
Разбира се, Емили Ратайковски разтърси бразилски бикини с прашки в страната, която й даде името.
Продължавайки бягството на момичетата си в Южна Америка, 33-годишната Ратайковски показа твърдата си дериера на белите пясъчни плажове на Рио де Жанейро в горнище с тропически принт и нахално дъно, както е уловено в поредица от снимки, споделени в неговата социална мрежа на Неделя, 26 януари.
Моделът позира отзад, заснемайки в близък план завидните си извивки, като в едната ръка прокарва пръсти през косата си, а в другата държи чаша бира. Не е изненадващо, че снимка на нейната дългогодишна най-добра приятелка Бабс Жана също беше включена във въртележката на Instagram, облечена в щампован комплект от две части от собствената линия бански костюми на Ratajkowski.
Те поддържаха доброто настроение през цялата вечер, но не и преди Ратайковски да се преоблече във второ мъничко бикини, този път с гола горна част. Тя направи микро обработка „Направи си сам“, като набра чашките, за да създаде минимално покритие и максимално деколте.
На друго място в публикацията моделът и Жана посетиха бара на плажа в хотел Fasano и изпиха шампанското, докато носеха съвпадащо плажно облекло, което контрастира непослушно и сладко.
Докато Жана, на 33, изглеждаше знойно в леопардови бикини и черен саронг, Ратайковски изглеждаше сладко в игриво горнище с балкон и високо изрязани долнища, които надничаха от спокойните ленени панталони, които тя остави разкопчани, което най-добре показваше загорелите й крайници и стегнатост корема.
Всъщност Ратайковски прекара последната седмица в най-добрия си живот в Бразилия, тъй като това не беше първият път, когато тя предостави на феновете си виртуален подкаст от рая. В понеделник, 20 януари, моделът и дизайнерът на бански костюми вдигнаха топлината в въртележката на Code Red в Instagram, дебютирайки със серия от живи, миниатюрни тоалети, включително още един бикини с бразилски прашки. Когато си в Рио!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
100 г. от рождението на Пол Нюман, синеокият красавец на Холивуд
На днешната дата преди 100 години е роден Пол Нюман – американски актьор, режисьор, продуцент, автомобилен състезател, филантроп, предприемач, носител на многобройни отличия, известен не само с ярката си външност на харизматичния синеок красавец, но и с таланта, упоритостта и дългата си и успешна кариера, с които си спечелва прозвището “един от стълбовете на Холивуд”.
Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г. Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: “Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха”, и допълва: “Не надничайте под килимите, там винаги има много прах”.
Пол Ленард Нюман е роден на 26 януари 1925 г. в Шейкър Хайтс, Охайо, в семейството на американски евреин и имигрантка от Словакия. Говори се, че именно от майка си той наследява невероятната си упоритост, благодарение на която един ден ще стане известен. Още от ранна детска възраст Пол проявява интерес към театъра.
По-късно, по време на Втората световна война, Нюман служи във флота. След демобилизацията си наследява бизнеса на починалия си баща, но още тогава започва да мечтае за кариерата на филмов актьор. През 1947 г. постъпва в училището по актьорско майсторство към Йейлския университет, след което учи и в школата на прочутия Лий Страсбърг.
Първата му главна роля на Бродуей е в “Пикник” на Уилям Индж през 1953 г. Въпреки успехите на театрална сцена, стремежите на продължават да са свързани с Холивуд.
Кариерата на филмов актьор обаче все още е мираж. В продължение на две години Пол посещава много кастинги, но в повечето случаи получава отказ. През този период той успява да си осигури само няколко второстепенни роли в незначителни телевизионни сериали.
Мнозина на мястото на Нюман биха се отказали. Той обаче продължава упорито да се явява на кастинги и най-накрая късметът привидно му се усмихва. През 1953 г. Пол Нюман получава главната роля в историческия филм The Silver Chalice. След излизането си на екран през 1954 г. лентата получава ожесточена критика и дори е призната за най-лошия филм на десетилетието с всички последствия.
Години по-късно авторитетен филмов експерт ще отбележи, че само природната упоритост на Нюман му е помогнала да устои на чудовищния поток от критики и подигравки, който се изсипа върху него през 1954 г.
В крайна сметка Пол Нюман постига своето и признанието му в Холивуд идва през 1957 г. с ролята на боксьора Роки Грациано в “Там горе някой ме обича”. След този филм кариерата на актьора поема в правилната посока и успехите му се следват един след друг. Сред тях е “Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958) по пиесата на Тенеси Уилямс. Във филма той си партнира с друга екранна легенда – Елизабет Тейлър.
Нюман е номиниран за “Оскар” десет пъти, като осем от номинациите му са за най-добър актьор. Сред тях са за изпълненията му в “Котка върху горещ ламаринен покрив”, “Хладнокръвният Люк”, “Присъдата”, “Път към отмъщение” от 2002 г., в който той играе последната си роля в киното.
Първата награда на американската кинокадемия, която Пол Нюман получава, е почетен “Оскар” през 1986 г. Година по-късно той най-накрая е отличен с приза за главна мъжка роля за “Цветът на парите” на Мартин Скорсезе.
Нюман не отива на церемонията, шегувайки се, че вече е ходил седем пъти и нищо не е получил, и че ако я пропусне, може най-накрая да вземе нещо, както и се случва. “Това е като да ухажваш красива жена в продължение на 80 години. Накрая тя се съгласява, а ти казваш: “Ужасно съжалявам, но вече съм уморен”.
Сред наградите му освен трите “Оскар”-а – почетен, за най-добра мъжка роля за “Цветът на парите” и хуманитарен приз “Джийн Хершолт”, са също БАФТА, “Еми”, “Златен глобус”, отличие на американската Гилдия на актьорите, “Сребърна мечка” от кинофестивала в Кан.
Плод на сътрудничеството на Пол Нюман с друга легенда на Холивуд – Робърт Редфорд, са превърналите се в класика филми “Буч Касиди и Сънданс Кид” (1969) и “Ужилването” (1973).
Сред известните филми се негово участие са още “Играчът на билярд”, “Дългото горещо лято”, “Той се казваше Омбре”, “Ад под небето”, “Животът и времената на съдията Рой Бийн”, “Генерално пълномощно”, “Няма балами”, “Писмо в бутилка”.
Нюман озвучава и Док Хъдсън в хитовата анимация “Колите” (2006) на известното студио “Пиксар” на “Дисни”.
През дългогодишната си кариера като актьор Пол Нюман е работил с режисьори като Мартин Рит, Джордж Рой Хил, Робърт Олтман, Джон Хюстън, Мартин Скорсезе, Джоел Коен, Робърт Бентън, Сам Мендес. Самият той се изявява успешно и на режисьорското поприще, както и като продуцент. В залеза на кариерата си Пол Нюман заслужено е смятан за един от “корифеите и стълбовете на Холивуд”.
Като автомобилен състезател, отново разчитайки на прословутата си упоритост, той е печелил национални шампионати и е участвал в прочутата надпревара “24-те часа на Льо Ман” с тима на “Порше”, с който през1979 г. завършва на второ място в генералното класиране.
Пол Нюман е съосновател на компанията за хранителни продукти Newman’s Own, приходите от която отиват за дарения, и на благотворителните организации SeriousFun Children’s Network през 1988 г. и Safe Water Network през 2006 г.
По случай 100-годишнината от рождението на актьора най-малката му дъщеря Клеа Нюман, която тръгва по филантропските стъпки на баща си, обяви 2025 г. за година на SeriousFun – глобална мрежа от 30 лагера и програми за деца с тежки заболявания.
Клеа разказва, че това начинание става част от същността на Пол Нюман и той му посвещава цялото си свободно време. Приемал лагерите като място, където децата могат да избягат от страха, болката и изолацията на живота с тежки заболявания.
“Ако има нещо, което бих могла да ти кажа, то е, че си бил прав”, споделя Клеа Нюман за сп. “Пийпъл”. “Друг добър урок беше да наблюдавам колко неразривно бяхте свързани с мама. Свършихте прекрасна работа, остарявайки заедно и наслаждавайки се на простичките неща в живота”, допълва тя.
Нюман е бил женен два пъти и е баща на шест деца. Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г.
През 2007 г. Нюман обявява, че се оттегля, като крие от всички, че е болен от рак на белия дроб. Той отказва операция, хоспитализация и химиотерапия, решавайки да изживее останалите си дни със семейството си.
Пол Нюман умира на 26 септември 2008 г. на 83-годишна възраст. До него са неговите деца, близките приятели и любимата му съпруга.
Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: “Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха”, и допълва: “Не надничайте под килимите, там винаги има много прах”.
През 2021 г., оповестявайки, че ще публикува мемоарите му, издателство Алфред А. Кнопф написа: “Чрез гласа на Нюман и други гласове книгата улавя парадоксалното и неспирно издигане на звезда, бореща се със съмнения и притеснения, че отстъпва на Марлон Брандо и Джеймс Дийн, но въпреки това се издига над статута на красавец и става носител на “Оскар”, шампион по автомобилизъм, социален активист, и предприемач, чиято филантропия генерира почти милиард долара за благотворителни каузи”.
В България мемоарите на Нюман излизат със заглавието “Необикновеният живот на един обикновен човек”.
Пол Нюман ще остане в историята не само като холивудска легенда, но и като забележителен човек. Самият той казва: “Искам да бъда запомнен като човек, който се опитваше да бъде частица от своето време, да помага на хората да общуват помежду си, да бъде достоен в живота си, да израства като личност. Винаги трябва да опитваме, това е най-важното”.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО НАРИЧАМЕ МЕСТАТА, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ХРАНА „РЕСТОРАНТИ“?
През 1765 г. ханджия на име Досие Буланже отваря ресторант в Париж и окачва следния знак на вратата:
„Ела при мен ти, който ще се трудиш и ще възстановиш стомаха си“
През 1765 г. не е имало много парижани, които са знаели как да четат френски, още по-малко латински, но онези, които са знаели, че Буланже, собственикът, е казал:
„Елате в къщата ми, хора с уморени стомаси, и аз ще ви възстановя.“
Фразата беше толкова успешна, че оттогава всички ресторанти по света се наричат „РЕСТОРАНТИ“.
Освен с вкусната гастрономия, станала известна в цяла Франция, Буланже зарадва своите посетители с вкусни десерти, приготвени от самия него, а поради известността на своите сладкиши Буланже е и „виновникът“, че във Франция пекарните се наричат „пекарни“.
Думата РЕСТОРАНТ скоро се утвърждава и най-реномираните готвачи, които дотогава са работили само за частни семейства, крале и министри, също отварят собствен бизнес или са наети от нова група малки предприемачи: РЕСТОРАНТИ.
Терминът „РЕСТОРАНТ“ идва в Съединените щати през 1794 г., донесен от френския бежанец от революцията Жан Батист Жилбер Пейпалт, който основава това, което ще бъде първият френски ресторант в Съединените щати, наречен „Реставраторът на Жулиен“.
Има много любопитни неща в тази история, една от тях е „Мисията да връщат духа, усмивката и здравето”, която имат работещите в ресторант, това е благородна, похвална и специална мисия… Замисляли ли сме се колко е специална е готвач в ресторант, готвач в магазин за газирани напитки или приятелски настроен сервитьор, който е търпелив с нас, докато ние постоянно променяме мнението си какво искаме да ядем?
Всеки един от нас е специален в това, което прави, ако успеем да разберем дълбочината на приноса на работата си за общото благополучие, пазач, портиер, рецепционист, телефонист в кол център… Какво възстановявате? на кого помагаш Какво добавяте към нечие благополучие, щастие и здраве? Това трябва да е големият въпрос за всяка работа.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО4 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент