АНАЛИЗИ
Ядрени оръжия на Балканите! Защо, г-н Паси?
Тези дни известен интернет сайт публикува изказване на бившия външен министър Соломон Паси: „Притеснява ме излизането на Русия от ракетния договор със САЩ, нарушава се балансът. На Балканите имаме нужда от ядрени оръжия, които да гарантират мира така, както го правеха по време на Студената война”. В изказването му са засегнати няколко момента: излизането на Русия от Договора за ракетите с малка и средна далекобойност (ДРМСД), нарушаване на баланса, нужда от ядрени оръжия на Балканите, гарантиране на мира така, както го правеха по време на Студената война.
Изказаното от г-н Паси ще се опитам да анализирам без привързаност към каквито и да било „фоби” и „фили”, включително и към него. Поради това няма да се спирам на въпроса коя страна как заобикаля ДРМСД. Заобикаля, но все още формално не го нарушава, което се отнася и за САЩ, и за Русия. Тук г-н Паси е неточен, защото или не знае каква е същността на военно-техническата страна на спора между двете страни, или преднамерено обвинява, без да има основание за това. И в двата случая изказаната идея не му прави чест.
След като няма развръщане на ракетни комплекси, въоръжени с ракети с малка и средна далекобойност, не може да се твърди, че има нарушаване на баланса. САЩ заявяват, че на полигона „Капустин яр” е дислоциран ракетен дивизион, комплектуван с крилата ракета 9М729 „Новатор”. Ако това е така, то е нарушаване на ДРМСД. Но САЩ разполагат с модернизирани спътници за оптико-електронно разузнаване КН-11,Block III „Improved Crystal” (или ”Ikon”). Те предават образ в реално време с висока разделителна способност, позволяваща да се следи дейността дори на отделния боец, да не говорим за машините от състава на ракетен дивизион.
На САЩ нищо не им пречи да покажат снимки на макар и отделни елементи от дивизиона. Но те не го правят, което означава, че нямат такава информация и следователно на думите им не може да се вярва. Поради това, щом няма развръщане на ракетни комплекси от този клас, не може изобщо да се говори за нарушаване на баланса. Ето защо твърдението на г-н Паси може да бъде резултат от неточно изразяване, което също не говори добре за него.
„На Балканите имаме нужда от ядрени оръжия, които да гарантират мира така, както го правеха по време на Студената война”.
Кои страни от Балканите има предвид г-н Паси?
Нека тръгнем от Турция – на нейна територия имаше американско ядрено оръжие. Според интернет изданието Euractiv от 8 август 2016 г. САЩ са започнали да превозват авиобомби В-61 от авиобазата Инджирлик в базата за ПРО в Девеселу, Румъния. Пентагонът отказва коментар, Турция не реагира, а Румъния опровергава достоверността на публикацията.
Гърция имаше американско ядрено оръжие на своя територия, но САЩ започнаха да го изтеглят през 2001 г., вероятно поради ясната политика на страната в защита на националните интереси. През 2017 г. се появиха съобщения, че САЩ ще преместят ядрените бомби В-61 от Инджирлик в базата Араксос, Пелопонес. Гръцката общественост реагира бурно, а властите категорично опровергават събщението.
Засега нека оставим настрана Северна Македония и другите страни от Балканите, които са по-далеч от нас. Сърбия стана самостоятелна държава след разпадането на Югославия. В периода 24 март –10 юни 1999 г. самолетите на 14 страни-членки на НАТО осъществиха освободителната настъпателна въздушно-морска-космическа операция „Съюзническа сила”. Самолетите им извършиха 38 хил. бойни полети, от които 10 хил. бомбардировъчни. Изстреляни са 3000 крилати ракети и са хвърлени около 24 хил. авиобомби, част от тях снарядени с обеднен уран. Всъщност това е радиоактивен изотоп на уран 238, който след разрив на авиобомбата се разпрашава и радиоактивно заразяват местността – периодът на полуразпад на обеднения уран е 4.5 млрд. години!
Твърди се, че над територията на Сърбия са разпрашени 15-20 т обеднен уран.
Използването на обеднен уран е потвърдено от тогавашния официален представител на НАТО Джими Шеа и предизвиква силно безпокойствие в редица страни, включително и в Организацията по охрана на околната среда (UNEP) на ООН. Посоченото количество замърсява водата и почвата не само в Сърбия, но и в съседните страни. Установено е, че значително са се увеличили заболяванията както в Южна Сърбия, така и в Ирак, над чиято територия през 1991 и 2003 г. са взривени около 2400 тона такива боеприпаси. Днес смъртността сред населението на Ирак и съседните страни се е увеличила между 8 и 16 пъти. Нещо повече, в Италия заболяват войници, които са служили в Косово само три месеца. Такива случаи има сред военнослужащите и в други европейски страни. От 2018 г. в Сърбия подготвят съдебен иск към 14-те натовски държави, бомбардирали страната, за възмездяване на нанесените щети.
В Сърбия знаят всичко това и да се мисли за разполагане на ядрено оръжие на нейна територия, ако г-н Паси има предвид и тази страна, е просто нереално –
сърбите засега не желаят да чуят за НАТО. И са прави.
Защо привеждам тази информация? Защото искам да се разбере, че опасността от съвременните конвенционални оръжия е огромна, а последиците от ядрените е невъзможно да се опишат! Погледнете, г-н Паси, снимки от изпепелените Хирошима и Нагазаки и, ако не сте разбрали, ще разберете за какво става дума и до какво би довела вашата идея за страната ни.
Защо ви казвам всичко това, г-н Паси? Защото не сте военен, а такива хора много леко оперират с понятия като ядрено оръжие, война и др. Защото искам да разберете, че политически е много леко да обвиняваш, обяснявайки определен процес както ти е удобно или както ти е наредено, но има сериозни неща, с които дори на думи не трябва да се злоупотребява.
Излиза, че г-н Паси под израза „Балканите” има предвид България.
Знае ли г-н Паси как се гарантираше мирът по време на Студената война? Известен ли му е обемът на „ядрения меч”, който висеше над главите на хората от полуострова? Няма да изброявам силите и средствата, съсредоточени от двете враждуващи страни на Балканското стратегическо направление, защото те вече са минало.
Бих попитал г-н Паси: нима иска това да се повтори отново? Този път с разполагането на няколко десетки ядрени боеприпаса, да се изправим срещу ракетно-ядрена сила, с която дори САЩ не се решават да воюват открито. Знае ли той, че при евентуален конфликт Русия-НАТО още в първите минути ще бъдат унищожени важни обекти на наша територия, като предоставените безвъзмездно летища Граф Игнатиево, Безмер, полигона Ново село, Чаралица, базата на ВМФ Атия, ако бъде предадена на САЩ или на НАТО. Те могат да бъдат неутрализирани с конвенционално оръжие, но ако на тях или на друго място има складирано ядрено оръжия? На какво ще заприлича тогава родината? Такава участ ли готви той на хората, гласували му доверие преди време да ръководи международната й политика?
Идеята на г-н Паси е очевидно неразумна.
Впрочем защо пък да е неразумна? От гледна точка на престиж, нали сме лидер на Балканите, не може в Румъния да има ракетна ПРО база и в нея може би авиобомби В-61, а при нас да няма. При това като съюзници на НАТО защо да не приемем ядрено оръжие и да не привлечем с това към себе си няколко самолета МиГ-31К с ракета „Кинжал” или пък няколко крилати ракети 3М14 „Калибър”? Трябва да сме съпричастни. Дори можем на бъдещите ядрени специалисти от САЩ да предоставим безвъзмездно няколко плажа на морето или пък, например, Банско. Нали и те ще са съпричастни към
нашата безопасност, която ще бъде осигурена при необходимост чрез боеприпаси с обеднен уран.
Но това вече са подробности.
Възможно ли е все пак г-н Паси преднамерено да провокира реакцията на обществеността, имайки предвид някакъв не толкова отдалечен във времето план? Не казвам, че някой му е възложил такава задача. Не, но напълно е възможно.
Бих напомнил на г-н Паси, че играта с огън е опасна, особено с ядрен.
Все си мисля, че изказаната идея е в разрез с авторитета на г-н Паси като сериозен политик, независимо по какви подбуди я оповестява. Навярно ще бъде добре да обясни на българите, че това е грешка от негова страна и дори, напротив, че е яростен противник на „ядрена” България. Защото на грешката има и прошка! В противен случай остава неприятното чувство за липса на каквато и да е заинтересованост към съдбата на България. Или може би тя не е негова страна.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
ВОЙНА5 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







