АНАЛИЗИ
Като сте толкова умни, защо не сте във властта?
Костовистката десница винаги е комуникирала с електората в едно трасе – антикомунизъм. Това е толкова изчерпано послание, че двата процента, които имат тези формации, изглеждат преувеличени. Комунизмът наистина си отиде, но днешните нахъсани „антикомунисти“ използват за работа с електората именно културата на страха, типична за тоталитарното общество. Парадокс, нали?!
Проблем номер 1 на тези политически актьори е липсата на фантазия как да се измъкнат от рамката на антикомунизма и да я разширят до съвременните казуси на света. Това стесняване на нишата единствено до историческа омраза, до риторика, свързана с непрекъснато вменяване на вина на цели поколения българи, на майките, бащите, бабите и дядовците ни, злобното поведение в социалните мрежи и публичните обиди срещу всички, които не изповядват култа към Костов, нелепото високомерие, просташката демонстрация на псевдоелитарност, всичко това изхвърля костовистката десница далеч от политическата реалност. Тези могат да попаднат във властта, единствено когато отвън принудят Бойко да ги прибере, както се случи последния път.
Смях буди и самоотвержената убеденост на „оргиналните“ десни, че най-важната задача на американския Конгрес е да се грижи за бляскавото благополучие на нашата страна. САЩ са силна, велика държава. Но те са такава държава, именно защото се занимават със своя интерес, а не със световния глад. Идеологията е просто фасада, зад която се води старата позната многовековна война за ресурси.
Може да се каже, че патриотичните формации се появиха като антидот на ексцесията на неолиберализма и транснационалния корпоративизъм, които направиха националните граници пропускливи за наднационалния капитал. Затова днес сме свидетели на един процес на ново политическо разслоение – политически постмодерен консерватизъм от нов патриотичен тип срещу ретрограден неолиберализъм, който фанатично се опитва да наложи някакъв буламач от полова разпуснатост, доминация на свободния избор над биологичната нормалност, фрагментация на обществото на безброй малцинствени групи, които могат да бъдат ползвани едни срещу други или пък в обща мрежа срещу някой, мултикултурализъм, унифициране на индивидите до аморфна маса, сугестирана за потребление и др.
Целта на неолиберализма е преразпределение на упражняванeто насуверенитет от националните правителства към наднационални структури. Така че, когато една държава се управлява от неолиберално правителство, то практически това означава, че то работи срещу себе си. Но при съвременните технологии за изземване на власт, това е обичайна картина. Ние също затворихме III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй“ по желание. Родното ни правителство грейнало от щастие затвори блоковете, докато експертният състав в „Козлодуй“ плачеше, защото всички знаеха какво златно съкровище губят. Апропо, единият блок не беше изчерпал дори проектния си ресурс.
Добри страни на патриотите: те проповядват, че когато някой започне да изменя нематериалните ресурси на една нация – история, памет, образование, религия, той с лекота разрушава тази нация.
Това отдавна се използва от конструкторите на нови завоевателни стратегии. Танковете създават насилие и принуда, а хората са неефективни, когато са роби; затова новите войни са за умовете на хората. Националната демократично избрана власт е обезсилена поради въвеждане на паралелна власт в публичното пространство (различни НПО, наднационални структури, съюзи, включително ЕС, НАТО и др., всевъзможни правозащитници, инфилтрация или директна собственост върху медиите и пр.). Тази паралелна власт се включва като бухалка, когато правителството взема решения в защита на националния интерес. Когато едно решение е в изгода на националния интерес, то неминуемо е в ущърб на външния фактор.И обратно. Например, няма как златото на България хем да е предоставено почти безвъзмездно на международната Дънди Прешъс Металс, хем ние да печелим. По време на предстоящата кампания за евроизборите би било достойно костовистите да отговорят публично на въпроса защо Костов подари златната мина срещу 1,5% от печалбата? Може би партийните огризки от НДСВ пък, които стягат редиците, за да влязат в новата партия на Радев, ще обяснят защо при Симеон този процент падна на 0,75?
Така че, когато днес става дума за корупцията при правителствата на Борисов, май е по-добре да видим КОИ са най-големите фокусници в тази посока. И да не забравяме мракобесните им кражби. В момента Борисов е много по-осветен и няма възможност за чак такива арогантни ходове, каквито си позволяваха онези хищници под прикритието на „десните реформи“. Днес същите протестират, стягат центристката партия на Радев (който нито знае кой е, нито накъде отива, но Иво Христов, Деса Радева и Соломон Паси ще му обяснят), конструират нови „десни“ партии, критикуват Бойко дори за собствените си погроми, борят се с комунизма, който обитава само собствените им глави и пр.!
Но да се върнем на патриотите. Империите никога не са изчезвали. Просто днес налагат властта си по-друг начин. И войни винаги ще има. Патриотичните умове знаят това. Този факт е най-голямото им предимство. Защото да не виждаш заплахите, означава да загубиш бъдещето. Не всички с етикет „патриоти“ обаче са патриоти. Сред техните лидери има и хора за психиатрията, както и откровени простаци. За съжаление подобни персонажи унищожиха богатите възможности, които предоставяше политическата линия на патриотизма. Когато превърнеш истината в бутафория, произвеждаш противници на истината. И този ефект се използва перфектно от стратезите на информационните войни.
ГЕРБ, център-дясно, това е една много жива бизнес структура, чийто ръководители определено разбират от работа по места, приобщаване на хора, създаване на бизнес-обвързаности и пр. ГЕРБ са най-стабилната партия в момента, благодарение на това, че държат отвътре и отвън силовите структури, „дават“ на своите партийни кадри, привличат непрекъснато нови хора, владеят медиите, имат гъвкава стратегия за парцелиране, въздействие и управление на процесите в останалото политическо пространство, те са конструктори. Комуникацията на ГЕРБ с електората е на ниво „средна класа“, тази партия не ползва мизерията, не ползва и претенциозните интелектуалци. Гербаджиите са активни, действащи хора, които случват живота си и се чувстват добре.
Много от жълтопаветниците, т.нар. протестъри, джендъри, либерали и др. такива се подиграват на Борисов, подценяват неговата политическа интелигентност, но ще перифразирам най-известната американска фраза, отправяна към критични лузъри: „Като сте толкова умни, защо не сте във властта?“За разлика от костовистката десница от БСП не подценяват ГЕРБ. Бесепарите ядат бой от ГЕРБ вече няколко правителства подред и като сериозна партия много добре оценяват гербаджийската политическа технология.
Недостатък на ГЕРБ: както и при всички други партии, проблемът със селекцията на хора е шоков. България е известна с лошите пътища и с това, че администрацията не работи, защото служителите са мързеливи, глупави, нелюбезни, назначени с връзки. Държавата ни ще стане по-удачна, когато управляващите започнат да назначават умни хора, а не роднини или партийни кадри.
Още няколко недостъка на ГЕРБ: 1. Избягват да решат някои много съществени вътрешни проблеми в България, като например този със здравеопазването; 2. Нямат достатъчно талантливи идеи за публичните пространства в София. Столицата би могла да бъде много по-красива; 3. Страхуват се да вземат някои верни решения за държавата, които са от стратегическо значение, но са в конфликт с интересите на САЩ. Тоест нямат достатъчно смелост да отстояват националния интерес. Макар че напоследък правят колебливи опити.
Голямото предимство на БСП, че има лоялен електорат, за който не е нужно да се бори, всъщност се оказва и големият недостатъкна тази партия. От години партията не полага грам усилия да привлече нормални млади хора, като изключим синчета и дъщерички на партийни емблематични кадри, тип семейство Пирински, които вадят мокри кърпички, с които да си избършат ръцете след като са се здрависали с електорални единици. За истеричността на младата Пиринска се носят легенди в партията, явно девойката счита че по наследство й се полагат някакви особени предимства. Базов и тежко неразрешим проблем за БСП е изключително демодираната комуникация с обществото, липсата на модерна естетика на мисълта, както и на „вкусни“ политически идеи. Тези хора трудно намират за какво да разговарят с избирателите си – то не е Димитър Благоев, то не е някаква объркана смесица от стари клишета за пролетариат, бедност, Бузлуджа, антифашизъм, пенсии, както и нови теми като Истанбулската конвенция, консервативния стил на Орбан, проблемите с миграцията и пр. БСП се люшка по един особен начин между тодорживковщината и джендъризма, между новия консерватизъм и евролевичарската свръхдосадна патетика. Всеки, който току-що е завършил европейски или американски университет, ще намери псевдосоциалистическата риторика на БСП за непознат и архаичен език. Веселко е, когато т.нар. хайверена левица заговори за нищетата, в която живее българския народ, нали?
Трябва все пак да се признае, че Корнелия Нинова прави някакъв опит за съживяване на партията. Макар и не особено успешен. Причините са, че тя не умее да създаде група от реактивна интелектуална сила около себе си, работи сама, във вакуум и на парче, което на моменти разклаща позициите й. Още един сериозен проблем за Корнелия е липсата й на организационен талант. Тя не желае да се занимава с организациите на БСП по места, а в същото време не намира и хора, които биха могли да вършат наистина ефективно тази дейност. Обграждането й с няколко младежи без опит не е признак за подмладяване на партията. Младостта сама по себе си не е предимство. Предимство е интелигентността, както и още редица качества, необходими за партийна дейност. Скоро бях свидетелка в един град на следния случай: шеф на градската организация на БСП ще става младок от джендъристки тип, който ще трябва да общува с членовете, които биха могли да са негови прабаби и прадядовци. Учудих се на какъв език ще разговарят помежду си. Не е достатъчно внукът на някой важен местен партиен функционер просто да бъде инсталиран да оглави дадена организация на БСП. Трябва да се гради общност, общение. В същия този град БСП отдавна губи тежко от ГЕРБ. Когато дойдат парламентарни избори, БСП спуска своя водач на листа от София, който няма нищо общо с града, никой не го познава, нито той познава някого. А в листата на ГЕРБ първите трима са местни хора. Схващате ли разликата?!
Един от най-важните играчи в българската политика – Движението за права и свободи, често е обвинявано, че е мракобесно, че яде малки български деца на закуска, че изнудва всички останали партии, че лидерът му Ахмед Доган е невъобразимо богат, че са преяли с власт завинаги, че са агентура на Турция, или на Русия, че подпомагат ислямистки радикални доктрини и т.н. Всъщност ДПС (точно както и БСП) има електорат по подразбиране. Това прави движението по-уверено, на моменти по-арогантно в политическите сделки, но в никакъв случай не мислете, че на Доган му е лесно. Определено към Движението за права и свободи има много голям интерес от страна на службите на най-малко няколко държави. Доган винаги може да стане мишена и това е ясно най-вече на самия него. Но, помислете, държавата ни в какво приключение може да попадне, ако Доган наистина е толкова зъл персонаж, за какъвто го нарочват враговете му. Има някакво несъответствие.
Доган е отличен въжеиграч. Той може да събори всяко правителство. И разбира се, той конвертира тази своя сила. Дотук нищо особено, нищо по-различно от всички други партии (ако те биха имали неговата електорална постоянност). Но представете си хаоса, който би могъл да настъпи, ако избирателите на Доган си ушият по едни жълти жилетки и блокират магистралите на България, като поставят всевъзможни искания от малцинствено-дискриминационен характер, които да обиколят световните медии. (Достатъчно е дори само турските медии да вдигнат нескончаем глобален шум). Ама ще кажете, това са пълни глупости, ние си живеем дружелюбно с турците! Това няма абсолютно никакво значение. Въпросът е, че подобна ситуация е възможен инструмент. И Доган знае това. Но както винаги, връзката е двупосочна. Те са зависими от него, но и той от тях. Нима Доган ще остане лидер на ДПС, при това жив и на свобода, ако си позволи да бъде един безразсъден радикал?! Все пак, при цялата ни разруха, ние също имаме служби. Така че симбиозата е налице.
АНАЛИЗИ
Asia Times: Тръмп вече се разколеба в подхода си към Путин и влезе в сценария на Байдън
Президентът Доналд Тръмп в интервюта и в предаването „Truth Social“ прокарва идеята, че Русия трябва да побърза и да сключи сделка за Украйна, преди Тръмп да наложи високи мита и други санкции на Русия, възползвайки се от нейните икономически проблеми.
За да засили собствената си позиция относно безсмислието на войната в Украйна, Тръмп казва, че Русия е дала над един милион жертви, а Украйна – осемстотин хиляди.
Посоченият от Тръмп брой жертви надвишава дори и най-смелите украински оценки за загубите на Русия. Официалният брой, за който Украйна настоява, че Русия е загубила, е 812 670 души до момента, докато Украйна е загубила 43 000 души, според Зеленски.
Всеобщо известно е, че съотношението между ранени и загинали в Украинската война се движи 3 към 1, така че, ако следваме цифрите на Зеленски, Украйна е загубила общо 129 000 души.
Тялото на руски войник лежи до разрушен руски танк в с. Сторожевое, Донецка област, 14 юни 2024 г.
Не вярвайте на цифрите на Зеленски, тъй като украинските жертви са повече, отколкото той казва.
И двете страни, разбира се, представят невярна информация за загубите. Руснаците изобщо не дават никакви цифри, докато украинците силно преувеличават руските загуби, за да успокоят собствената си публика и поддръжниците си от НАТО.
Най-достоверната информация за руските жертви идва от организация, наречена „Медиазона“. Това е руска независима медия, която руското правителство се опита да заглуши.
Изданието е яростно анти-Путин. Данните на „Медиазона“ за „потвърдените руски жертви“ между 24 февруари 2022 г. и 18 януари 2025 г. са 88 726. Използвайки съотношението 3 към 1, общият брой руски жертви става 266 178, или грубо една четвърт от това, което каза Тръмп.
Мнението на Тръмп за икономическата ситуация на Русия вероятно се основава на това, което му е казано от американското разузнаване. Изглежда той смята, че икономиката на Русия е пред срив, което го кара да казва на Путин да побърза и да сключи сделка, а в противен случай – да понесе последиците.
Западната преса е пълна с истории, всяка от които споделя едно и също нещо: руската икономика е в свободно падане и в огромна криза. Тази „тема“ е придружена от репортажи за това, че Путин има проблеми у дома, че е бесен на икономическите си съветници и че изисква някаква промяна.
Всеки, който води скъпоструваща война, в която стойността на националната валута е спаднала главоломно, лихвените проценти са станали непосилни, а инфлацията е почти неконтролируема, естествено би бил притеснен и разтревожен. Но това не означава, че Путин или министрите му са в паника, нито означава че руското правителство е напът да се срине.
Повечето от тези статии, бетонирани в западните медийни издания, не разполагат с източници. А дори и да имат някакви, те не са директни. Например, проукраинският „Daily Mail“ съобщава, че Олег Вюгин, бивш заместник-председател на Централната банка на Русия, казва, че „Русия, разбира се, е икономически заинтересована от договаряне на дипломатическо приключване на конфликта“.
До този момент най-добрият неправителствен доклад, идващ от Русия, беше публикуван във „Foreign Affairs“ от Александра Пропененко. Тя е стипендиант на „Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия“ в Берлин. Работила е в руската Централна банка до началото на 2022 година. Нейното търдение е, че „Путин все още не е отчаян“ и че икономическата болка няма да обърне ситуацията в Украйна.
Тя пише следното: „Проблемът за Запада е таймингът. Политическите лидери искат войната да свърши бързо. Някои анализатори също така предположиха, че през идните месеци натискът върху Русия може да стане толкова голям, че Путин ще трябва да потърси изход от ситуацията, за да стабилизира икономиката и да запази властта си.
„Но западните надежди почиват върху неверни предположения. Предизвикателствата за руската икономика все още не са толкова остри, че да направят значителна разлика за войната в близко време. За най-малко още една година Кремъл би трябвало да е в състояние да предпази прегряващата си икономика от избухване в пълномащабна криза. Вероятно Путин ще продължи да има ресурси за поддържането на бруталната си капмания в Украйна, а може би и мотив да изчаква Запада“.
В момента Русия изпитва недостиг на работна ръка и пълна заетост. Обикновено за затруднената икономика са характерни безработица, ниски заплати или липса на заплати, и недостиг на стоки, най-вече потребителски. Русия има потребителски стоки, макар и вносни, а някои от родните продукти (масло и яйца например) са скъпи, но без да липсват.
Санкциите откриха поле за Китай, а китайските продукти са по-евтини от западните – например автомобилите. Няма съмнение, че войната допринесе за недостига на работна ръка, но е трудно да се каже точно колко. Заплатите са високи и продължават да растат.
Русия също така е енергийно независима и може да регулира цената на горивата у дома, за разлика от Европа. На практика, заради наложените над Русия санкции и заради не-дотолкова-тайното унищожаване на руските газопроводи (и изкуственото решение да не се подновят договорите за транзитни газопроводи през Украйна), европейските икономики са в по-лошо състояние от руската, що се отнася до заетост и недостиг и цена на енергията.
Германия вече е в рецесия, но Русия не е. Някои смятат, че еврото – европейската валута – живее живот назаем. По-нататъшна икономическа ерозия в Германия и Франция може да повлияе върху стойността на еврото.
Енергийната криза в Европа може да стане по-лоша, ако Русия реши да спре да доставя газ, петрол и втечнени горива, което означава, че Путин може да навреди на Европа много повече, отколкото Тръмп може да навреди на Русия с нови санкции, налози и други икономически мерки.
Приливът от материали за руската икономика и проблемите на Путин е част от сценария на Байдън и колегите му от дълбоката държава, градящи погрешната представа, че САЩ могат да предизвикат смяна на режима в Русия. Изглежда Тръмп подкрепя тази политика. За нещастие, тя е контрапродуктивна, тъй като това само засилва руската решимост за завършване на Украинската война с победа.
Още по-лошото е, че това уврежда доверието на Москва към Тръмп, необходимо за договаряне на край на войната. Тръмп дойде на власт относително свободен от връзки с политиката на Байдън и дълбоката държава. Той сякаш разбираше, че опитите да се приключи с Москва и Путин са контрапродуктивни и неинтелигентни. Тази позиция му даде предимството да поеме властта без никакъв външнополитически багаж от Байдън – нещо, което в момента рискува да загуби.
Очакваният телефонен разговор между Тръмп и Путин не се материализира, а Белият дом и Националният съвет за сигурност не направиха никакви споразумения за започване на диалог с руснаците. Причината е очевидна.
—–
Стивън Брайън е специален кореспондент на „Asia Times“ и бивш заместник-министър на отбраната на САЩ, отговарящ за политиката. Тази статия е препубликувана от бюлетина му „Weapons and Strategy“ в „Substack“ с негово съгласие.
Автор: Стивън Брайън
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Проф. Миършаймър: Реално мирно споразумение между Русия и Украйна? Не!
Американският професор по политология Джон Миършаймър обсъди перспективите за конфликта в Украйна в интервю с журналиста Глен Грийнуолд.
Разговорът се фокусира върху възможността за постигане на траен мир, рисковете от замразен конфликт и последиците от напрежението между Запада и Русия.
Глен Грийнуолд започва интервюто, подчертавайки, че както на Запад, така и в Украйна изглежда липсва воля за продължаване на бойните действия. Той изразява мнение, че дори украинският президент Владимир Зеленски би предпочел да сключи споразумение. Грийнуолд пита дали това означава, че реален мир е невъзможен, и какво би довело до замразяване на конфликта.
„Замразеният конфликт е най-вероятният сценарий“
Професор Миършаймър е категоричен, че постигането на траен мир чрез споразумение е малко вероятно. Той заявява, че вероятният изход е замразяване на конфликта.
Професор Миършаймър е категоричен, че постигането на траен мир чрез споразумение е малко вероятно. Той заявява, че вероятният изход е замразяване на конфликта. По негови думи, Украйна в даден момент няма да може да продължи военните действия, тъй като ще бъде значително отслабена – както демографски, така и икономически. Русия, от своя страна, ще успее да затвърди контрола си върху определени територии.
„В крайна сметка ще се стигне до замразен конфликт,“ подчертава Миършаймър, но същевременно предупреждава, че подобна ситуация е нестабилна. Той обяснява, че замразените конфликти могат лесно да бъдат „размразени“ и да ескалират отново, като се позовава на множество исторически примери.
Грийнуолд задава уточняващ въпрос: защо не може да бъде постигнато истинско мирно споразумение, на което проф. Мийршаймър обясни, че Западът и Украйна трябва да признаят териториалните придобивки на Русия.
Украйна трябва да се съгласи да остане неутрална държава, без перспективи за членство в НАТО.
Според него, тези условия са практически неприемливи както за Киев, така и за западните съюзници. В резултат на това, конфликтът ще остане в застой, а отношенията между страните ще останат „токсични“, заявява професорът.
Рискове от „токсични отношения“
Политологът предупреждава, че замразеният конфликт няма да доведе до стабилност. Той предвижда, че Украйна и Западът ще се опитват да подкопаят позициите на Русия в превзетите от нея територии, докато Москва ще предприема контрамерки.
„Токсичната среда ще създаде нови рискове за сигурността в Европа,“ категоричен е Миършаймър.
Журналистът насочи разговора за бъдещите опасности в региона, ако конфликтът остане замразен, на което Миършаймър изброява шест ключови точки, където напрежението между Запада и Русия може да ескалира:
Грийнуолд насочи разговора за бъдещите опасности в региона, ако конфликтът остане замразен, на което Миършаймър изброява шест ключови точки, където напрежението между Запада и Русия може да ескалира.
Първата е Арктика
Арктика – защото е налице съсредоточаване на природни ресурси и е от стратегическо значение.
Балтика – с близостта си до руски територии и НАТО.
Беларус – ключов съюзник на Русия, застрашен от западно влияние.
Калининград – руски анклав, заобиколен от страни членки на НАТО.
Молдова – с Приднестровието като точка на потенциален конфликт.
Черно море – важно геополитическо пространство за Русия и Запада.
„Всички тези региони са потенциални огнища на напрежение, които могат да се превърнат в арена на конфликт,“ предупреждава Миършаймър.
Професорът обръща внимание, че замразеният конфликт ще постави Украйна в изключително уязвима позиция. Освен че страната ще понесе огромни загуби, тя ще остане зависима от западната подкрепа, която също има своите ограничения.
Миършаймър подчертава, че Западът няма да може да избегне конфронтация с Русия в дългосрочен план, тъй като интересите на двете страни остават несъвместими.
Липса на перспектива за траен мир
В заключение, Миършаймър заявява, че липсата на реален компромис прави трайния мир невъзможен. Замразяването на конфликта изглежда най-реалистичният сценарий, но той носи със себе си сериозни рискове за бъдеща ескалация.
Анализът на Миършаймър е изключително важен за разбирането на текущата ситуация и потенциалните сценарии за развитие в Източна Европа.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Защо се провали България
Иван Спирдонов: Защо се провали България, как кукловодите намериха начин да убедят много българи в обратното?
ЗАЩО СЕ ПРОВАЛИ БЪЛГАРИЯ, КАК КУКЛОВОДИТЕ НАМЕРИХА НАЧИН ДА УБЕДЯТ МНОГО БЪЛГАРИ В ОБРАТНОТО И КАКВИ СА ПЕРСПЕКТИВИТЕ?
За всеки мислещ човек у нас е ясно, че нещото, наречено “преход” се провали със страшна сила. Днес България е сред държавите с най-бързо топящо се население в света. Официално се водим около 6.4 милиона, но де факто едва ли имаме 6 и от тях далеч не всички са българи.
В 1970 год. например, броят на новородените деца у нас е бил почти два пъти по-голям от броя на починалите – 139 000 новородени към 77 000 починали. В 2022 е обратното
Аз не виждам какъв по-важен показател за пропадането на една държава може да има. В 1970 год. например, броят на новородените деца у нас е бил почти два пъти по-голям от броя на починалите – 139 000 новородени към 77 000 починали. В 2022 е обратното – имаме вече 56000 новородени срещу 118000 починали. Отрицателният прираст у нас, тоест – умират повече отколкото се раждат, за първи път е отбелязан в 1990 и оттогава умиращите българи постоянно са се увеличавали, а новородените са намалявали.
Но не е само това. По всички световни и европейски класации родината ни е изпаднала в списъците с много за последните 35 години. Според световния индекс на щастието трайно сме около Конго и Мозамбик, а по коефициента на Джини сме като Того и Руанда!?! Да не говорим за индекса на човешкото развитие, по който изпаднахме на 71-во място, няколко позиции по-долу от Сайшелските острови. Същото е в образованието и здравеопазването. Да не говорим за почти пълното унищожение на армията ни или за упадъка на българския спорт.
Няма да се впускам в подробности за моралната и ценностната ни дегенерация. Писал съм много за това. Писал съм и за множеството разделения в днешното ни общество. Писал съм не един път, че на всички КПП за влизане в България трябва да пише – добре дошли в страната на егоизма, алчността и простотията.
Увуличиха МРЗ от 2025 г.
Днес единствената ценност са парите – само за него, тук и сега, колкото се може повече
ЗАЩО СТАНА ТАКА?
1. У нас беше привнесен абсолютно Чужд модел за устройство на обществото. Неолибералният капитализъм влезе със страшна сила веднага след 10.11.1989, примесен с типично ориенталски подправки – корупция, кражби, престъпност. Освен това той унищожи всякакви идеи, морал, етика, ценности. Днес единствената ценност са парите – само за него, тук и сега, колкото се може повече.
2. Скоростното разрушаване на държавата, особено с идването на Н.В. след 2001 година. Чак тогава. А историята е доказала, че нашия народ може да просперира само при наличие на силна държава субект. Иначе става мазало…както и стана. Вместо силна държава, диктуваща икономическа, социална, вътрешна и външна политика, получихме западни куратори, мутри, групировки и пълен хаос.
3. Народопсихология – българинът е индивидуалист. 500 год. Турско робство са ни променили на генетично ниво. Десетки поколения са били загрижени само за едно – как да оцелеят. Понеже е нямало държава или някакви обществени структури, всеки се е спасявал кой както може. Но той е и завистлив. Той мрази комшията, понеже има по-хубава кола, примерно. Навремето го е мразел, понеже има повече крави или кокошки.
Само дебил може да повярва, че европейския и глобалния елит някога ще ни допусне в кръга на богатите западни страни… Парадоксално е, че за 18 години в ЕС ние нямаме още и 200 км истинска нормална магистрала
4. Влизането ни в НАТО и ЕС съвсем ни доунищожи. Само дебил може да повярва, че европейския и глобалния елит някога ще ни допусне в кръга на богатите западни страни. Както преди 20 години така и днес нашите “партньори” ни смятат за хора и общество втора, да не кажа трета категория. Парадоксално е, че за 18 години в ЕС ние нямаме още и 200 км истинска нормална магистрала. Тях ги интересува да сме послушен пазар за боклуците им, както и важното ни географско положение, за да го използват при геополитическите си начинания. Ползват ни като прислуга – когато и за каквото им трябваме. Това е и в национален и в персонален мащаб. Няколко стотин успели българи в САЩ или западна Европа са само изключения, потвърждаващи правилото.
5. Дирижираният избор на управници. По време на целия ни преход или поне след 2001 у нас няма реални избори. Всичко е предварително подготвено и нагласено. И днес също е така. Ако някой вярва, че гласувайки за един коя си партия, тя ще промени хода на развитието на България, жестоко се лъже. Нито нашите, нито външните кукловоди няма да допуснат такава партия не до властта, а дори и до парламента. Народното мнение и народния вот нямат абсолютно никакво значение. Решенията се вземат от чужди посолства, служби и наши олигарси.
КАК КУКЛОВОДИТЕ УСПЯХА ДА УБЕДЯТ МИЛИОНИ, ЧЕ ПРОГРЕСИРАМЕ И СЕ РАЗВИВАМЕ?
1. Зомбиране чрез тотален контрол върху медиите. Много милиони хвърлиха чужди фондации и НПО да ни убеждават, че всичко е перфектно. И много българи им повярваха – особено в София и няколко още големи града. Днес в тези градове има десетки хиляди, които са убедени, че България просперира. Разбира се, те съдят по себе си и обкръжението си – прилични доходи, хубави коли и жилища, екскурзии в чужбина и т.н. Хич не им и пука, че цели области се превръщат в пустини. Населението на област Габрово, например, е спадало 2 пъти за 30 години, а на Видинска област – почти 3 пъти. И не са само те. Почти всички български региони се обезлюдяват. Обаче за повярвалите в успеха на “прехода” това са “нормални” и естествени процеси, ако изобщо знаят за тях. Те приемат такива промени за резултат от влиянието на свещените им мантри „свободен пазар“ и „свободна конкуренция“
2. Разрушение на образованието. Не е тайна, че и в образованието – една от най-важните сфери на развитие за всяко общество, отдавна си “развяват байрака” Отворено общество и подобни. Огромната част от учителите, макар и свестни и честни хора, са принудени да преподават на децата пълни глупости. Целта на нашата образователна система отдавна е да създава полуграмотни полуроби, а не образовани българи. Може на някои да им звучи пресилено, но нещата са точно така. В системата на висшето образование е още по-зле.
3. Екстри на час по лъжичка. Както веригите хранителни магазини пускат промоции, така и на българите им пускат екстри на час по лъжичка. И тези екстри се раздухват от пропагандата до небето. Влизането в Шенген е типичен пример.
4. Унищожаването на историческата памет. Този фактор за въздействие е много важен. От десетилетия ни набиват в главите колко добре сме били през турско и през царско, обаче дошли въшливите руснаци и ни извадили от турския и царския рай. После ни наложили комунизма, при който милиционерите разстрелвали хора по улиците, нямали сме какво да ядем и да обличаме и не сме можели да пътуваме в чужбина.
За всички неуспехи после са виновни същите комунисти и ченгета от ДС, които нарочно били проваляли светлото “западно бъдеще”, за да можели да ни върнат в соца. Това звучи смешно за повечето хора на над 50 години, обаче за много от по-младите вече е истина. А да не забравяме, че дори родителите на днешните 18-20 годишни вече са расли в годините на “прехода”.
Друга тема е, че дори и да имат значителна роля в “прехода”, голяма част от тези “комунисти” отдавна са мъртви, а децата им са пребоядисани и нямат нищо общо с комунизма. Разпадът, а и самата партия БСП са типичен пример за тези процеси.
5. Унищожаване на националната култура и изкуство. Огромната част от вече две поколения българи се възпитава с чалга. Тази чалга не е само в музиката. Вместо истинско изкуство, днес масово ни се налага култа към парите, към разврата, към лакомията и най-вече – към простотията. Да си самовлюбен, алчен и прост е модерно. Не ти трябва да разбираш от класическа живопис, от театър, опера или сериозна музика. Трудно и тежко е.
По-добре да си припяваш Фики – “Oтпусни се малко. А наздраве и да ни е сладко… Дай да видя колко те бива… Завърти се малко…” и да гледаш просташки клипчета в тик ток или тъпи риалити шоута по наведени телевизии.
Има още много да се напише по темата, но това е пост във Фейсбук, а не научна статия.
Един извод е напълно ясен и не ми дава мира – днес ние сме като във втората половина на XIII век. Тогава черната чума, ред неплодородни години и феодалната разпокъсаност правят тъй, щото България губи повече от ⅓ от населението, изпада в разделение, дълбока криза на ценностите, нарояват се всякакви религиозни секти и учения. Исихазмът, проповядващ примирение пред всичко, е бил официална доктрина на най-важната институция – църквата. В край на краищата, заради всички тези фактори, България става много лесна плячка на изгряващата сила Османски султанат, който по него време дори още не е централизирана държава.
Още нещо – и тогава сме се надявали някой да ни спаси, обаче нито походът на Сигизмунд, нито на Владислав Ягело (Варненчик) успяват да го направят. Друга тема е, че и двамата са преследвали свои цели, а не освобождение на България и че тогава тези католически армии са гледали на българите като на еретици, тоест – пак като на хора втора ръка.
Резултатите от 35 годишния ни преход сега са подобни, дори и без чума населението намалява и няма никакво национално или колективно мислене. Имаме подобна на средновековната феодална разпокъсаност, при която местни дерибеи де факто притежават цели общини. Имаме и пълен упадък на ценностите. И днес официалната доктрина е, подобна на исихазма – не трябва да се борим, а трябва да сме доволни, защото това е прогрес, а не падение. И днес се надяваме някой друг да ни спаси. Разчитаме пак на западните ни партньори, без да се сещаме, че, както в средновековието, те пак гледат на нас като на хора втора ръка.
А най-лошото от всичко е, че днешна провалена, разделена и обезлюдяваща се България пак граничи с развиваща се, единна и мощна Турция, която, на всичкото отгоре, винаги ни е смятала за своя “плячка”!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО4 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент