АНАЛИЗИ
Демокрацията е мъртва
Почти всеки път, когато се зададат някакви избори, в политическата класа, в класата на народните избраници, на служителите на „суверена“, изразителите на неговата воля – настава оживление. Изпълнителната власт се заема да формира и усвоява бюджетни излишъци, а законодателната – да ремонтира избирателния закон, така че да е по-удобен, да „легне по мярка“.
Наблюдавайки усърдието, с което се правят най-тънки сметки, у нас се затвърждава убеждението, че единствената цел на изборното законодателство е да се въведат такива правила, такава схема, при която гласоподавателите да кажат едно, но да излезе съвсем друго, и при това да е законно. Достатъчно е да видим сложните математически формули за изчисляване на мандатите, при които може да се окаже, че аз съм гласувал за Пенчо от Силистра, обаче с моя глас влиза Ганчо от Благоевград. Така и с много други процесуални хватки, включително и с преференциите.
При демокрацията (буквално „народовластие“) идеята е следната: властта произлиза от народа и се упражнява от него в негов интерес. Но тъй като е непрактично целият народ да упражнява властта – първо, защото няма къде да се събере и второ, защото все пак някой трябва да произвежда и нещо за ядене, – прието е той да излъчва свои представители. В идеалния случай тези представители нямат своя воля или ако имат, то тя е в подчинение и пълен синхрон с колективната воля на избирателите. В идеалния случай народното представителство е служба, в идеалния случай то е саможертва, а не привилегия.
Разбира се, такива случаи все още не са наблюдавани
Особено грозна беше машинацията с преференциите. В името на това да не бъде изпусната властта партиите се събраха и казаха: „Дайте сега да видим кои ще направим депутати, ама да са тези, за които ние се договорим, а не онези, които евентуално би предпочел „народът“, щото той е малко прост“. После пак в името на това да не бъде изпусната властта, спешно се промениха промените, върнаха се в изходно положение, някои представители се отказаха да представляват, напускайки парламента, а останалите се затюхкаха как да спасят (или по възможност да изтъргуват) кворума все в името на заветната цел да не бъде изпусната властта. Че нали властта е на народа бе! Как народът ще изпусне властта, ако наистина е негова? Демокрация…
Народното представителство отделя все повече време за това
да управлява управлението, а не да управлява обществото
Това е все едно някой писател да пише само за трудната съдба на писателя и за начините, по които протича творческият му процес – никой няма да го чете. Едва ли „суверенът“ (т.е. народът) е упълномощил своите избраници да губят часове и дни законодателно време в хитроумни планове как да се еманципират от „суверена“ (народа) и как да подсигурят за себе си властта, която по закон и по красиви думи трябва да е „народна“.
Демокрацията се е превърнала в това: политически групировки да се конкурират с икономически средства за властта от името и в името на НАРОДА, докато народът гледа отстрани, цъка с език и се кръсти. Коя е целта на властта? Парите. А коя е целта на парите? Властта. В тази формула народът няма никакво, ама никакво място. Властта не е за него, още по-малко пък е от него. „Суверенът“ често даже е неспособен да разбере властта, а и няма никакво желание. Разбират я само онези негови представители, които съзнателно или несъзнателно попадат в нея, пък и те я разбират кой знае как.
Защото властта във видимата си част е само сянка на власт
„Но как така! – ще възкликне някой. – Нима изборният процес, нима гласуването, било с урна, било машинно или електронно, няма никакво значение?“. Има, разбира се, и това прави картината още по-грозна. Защото едно е да прецакаш простия и невинен човек, като надменно му заявиш в лицето: „прецакан си“, друго е да го извъртиш така, че да се прецака сам. Затова са и вечните игри с изборното законодателство, чиято цел е единствено да обслужат една или друга клика в един или друг конюнктурен момент и да облекат всичко в сияйната одежда на „народната воля“. „Народе мой! – ще кажат със сълзи на очи. – Правя всичко това за теб! Нас кучета ни яли…“
Така е, защото според природата на демокрацията, на нейния теоретичен фундамент, на нейния идеологическифундамент, властта произлиза, принадлежи и се упражнява от някакъв събирателен образ, наречен „народ“, докато в действителност този събирателен образ няма абсолютно нищо общо с властта именно защото е събирателен. За да властва някой, трябва да властва над някого.
Но за да бъде властта поне малко от малко легитимна, е нужно да се играе театърът на събирателния образ. В парламентарните републики властта се поделя между политически групировки, състоящи се от партиите, плюс олигарси, плюс чуждестранни лобисти. Тези групировки са непостоянни, често променят състава си и преливат една в друга, но винаги преговарят помежду си и се договарят. Ролята на партиите в тази пиеса е да олицетворяват имагинерния „народ“, за да осигурят легитимност на властта, каквато тя иначе няма откъде да вземе. Така се раждат демагогията и популизмът. Те са спътници на демокрацията както Деймос и Фобос са спътници на Марс.
Ако демокрацията наистина е това, което си представяме, или това, което ни се ще да бъде – народовластие, воля на мнозинството, справедливост, – то демокрацията е мъртва, ако изобщо някога е била жива. Това е тъжна новина, но само за някой, който наистина харесва демокрацията.
Причините за смъртта на демокрацията, за неспособността ѝ да бъде жива са две: компрометираният принцип на вишегласието и подмяната на елитите.
Има въпроси, които трябва да се решават с мнозинство
(например от колко до колко часа да се тупа и от колко до колко да се простира), но има въпроси, при които мнозинството не е компетентно да вземе полезно решение (например какво да правим с АЕЦ „Белене“). Този проблем се очертава в пълната си острота, особено когато стане дума за пряка демокрация и референдуми или пък за мажоритарно гласуване. Представете си научна експедиция, съставена от биолог, геолог, физик, химик, лекар и инженер. Всички се разболяват. Кой решава какво да правят – лекарят или гласуват на два тура? Представете си кораб, изхвърлен от бурята върху скалите. Кой командва, капитанът или готвачът, който е победил огняря на балотаж след гласуването на целия екипаж? Често малцинството е по-компетентно от мнозинството и това се вижда от всички. Защо тогава в крайна сметка решава мнозинството? Пак по причината, която изтъкнахме по-горе: мнозинството може да покаже някакво подобие на легитимност, докато малцинството, поне в съвременните условия, не може. Ако кажем: „малцинството трябва да решава“, веднага ще ни отговорят: „кое малцинство и кой го определя?“ и ще бъдат прави.
Подмяна на елитите
Когато се говори за демократична представителност, се има предвид система, при която мнозинството излъчва свои аватари за осъществяване на една или друга дейност като, да речем, упражняване на властта или вземане на мъдри решения в различни области. Разбира се, винаги, когато дадена група излъчва представител, тя се възпроизвежда в негово лице. Въпросът е кой ще излъчи своето подобие, по чиято музика да играят всички: Моцарт или самодейния певчески хор на многомашинничките към завод „8 март“? Кое е по-справедливо, кое е по-честно и кое е по-полезно? И за кого е по-полезно?
Това е демокрацията. Тя, подобно на всеки благороден порив, роден в този свят, който целият лежи в зло, е обречена да се превърне в карикатура на самата себе си. Няма демокрация. Демокрацията е мъртва. Така че не хабете нервите си да се ядосвате за това кой, как и защо извращава изборното законодателство, кой как и с кого се договаря, за да остане до кранчето на държавната хазна, и кой какви красиви думи излива върху вас от телевизора, за да се съгласите с лъжата, че заедно с него вярвате в нещо, в което никой не вярва. Всички ние сме жертва на собствената си суета. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и Бог да ни пази!
АНАЛИЗИ
Asia Times: Тръмп вече се разколеба в подхода си към Путин и влезе в сценария на Байдън
Президентът Доналд Тръмп в интервюта и в предаването „Truth Social“ прокарва идеята, че Русия трябва да побърза и да сключи сделка за Украйна, преди Тръмп да наложи високи мита и други санкции на Русия, възползвайки се от нейните икономически проблеми.
За да засили собствената си позиция относно безсмислието на войната в Украйна, Тръмп казва, че Русия е дала над един милион жертви, а Украйна – осемстотин хиляди.
Посоченият от Тръмп брой жертви надвишава дори и най-смелите украински оценки за загубите на Русия. Официалният брой, за който Украйна настоява, че Русия е загубила, е 812 670 души до момента, докато Украйна е загубила 43 000 души, според Зеленски.
Всеобщо известно е, че съотношението между ранени и загинали в Украинската война се движи 3 към 1, така че, ако следваме цифрите на Зеленски, Украйна е загубила общо 129 000 души.
Тялото на руски войник лежи до разрушен руски танк в с. Сторожевое, Донецка област, 14 юни 2024 г.
Не вярвайте на цифрите на Зеленски, тъй като украинските жертви са повече, отколкото той казва.
И двете страни, разбира се, представят невярна информация за загубите. Руснаците изобщо не дават никакви цифри, докато украинците силно преувеличават руските загуби, за да успокоят собствената си публика и поддръжниците си от НАТО.
Най-достоверната информация за руските жертви идва от организация, наречена „Медиазона“. Това е руска независима медия, която руското правителство се опита да заглуши.
Изданието е яростно анти-Путин. Данните на „Медиазона“ за „потвърдените руски жертви“ между 24 февруари 2022 г. и 18 януари 2025 г. са 88 726. Използвайки съотношението 3 към 1, общият брой руски жертви става 266 178, или грубо една четвърт от това, което каза Тръмп.
Мнението на Тръмп за икономическата ситуация на Русия вероятно се основава на това, което му е казано от американското разузнаване. Изглежда той смята, че икономиката на Русия е пред срив, което го кара да казва на Путин да побърза и да сключи сделка, а в противен случай – да понесе последиците.
Западната преса е пълна с истории, всяка от които споделя едно и също нещо: руската икономика е в свободно падане и в огромна криза. Тази „тема“ е придружена от репортажи за това, че Путин има проблеми у дома, че е бесен на икономическите си съветници и че изисква някаква промяна.
Всеки, който води скъпоструваща война, в която стойността на националната валута е спаднала главоломно, лихвените проценти са станали непосилни, а инфлацията е почти неконтролируема, естествено би бил притеснен и разтревожен. Но това не означава, че Путин или министрите му са в паника, нито означава че руското правителство е напът да се срине.
Повечето от тези статии, бетонирани в западните медийни издания, не разполагат с източници. А дори и да имат някакви, те не са директни. Например, проукраинският „Daily Mail“ съобщава, че Олег Вюгин, бивш заместник-председател на Централната банка на Русия, казва, че „Русия, разбира се, е икономически заинтересована от договаряне на дипломатическо приключване на конфликта“.
До този момент най-добрият неправителствен доклад, идващ от Русия, беше публикуван във „Foreign Affairs“ от Александра Пропененко. Тя е стипендиант на „Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия“ в Берлин. Работила е в руската Централна банка до началото на 2022 година. Нейното търдение е, че „Путин все още не е отчаян“ и че икономическата болка няма да обърне ситуацията в Украйна.
Тя пише следното: „Проблемът за Запада е таймингът. Политическите лидери искат войната да свърши бързо. Някои анализатори също така предположиха, че през идните месеци натискът върху Русия може да стане толкова голям, че Путин ще трябва да потърси изход от ситуацията, за да стабилизира икономиката и да запази властта си.
„Но западните надежди почиват върху неверни предположения. Предизвикателствата за руската икономика все още не са толкова остри, че да направят значителна разлика за войната в близко време. За най-малко още една година Кремъл би трябвало да е в състояние да предпази прегряващата си икономика от избухване в пълномащабна криза. Вероятно Путин ще продължи да има ресурси за поддържането на бруталната си капмания в Украйна, а може би и мотив да изчаква Запада“.
В момента Русия изпитва недостиг на работна ръка и пълна заетост. Обикновено за затруднената икономика са характерни безработица, ниски заплати или липса на заплати, и недостиг на стоки, най-вече потребителски. Русия има потребителски стоки, макар и вносни, а някои от родните продукти (масло и яйца например) са скъпи, но без да липсват.
Санкциите откриха поле за Китай, а китайските продукти са по-евтини от западните – например автомобилите. Няма съмнение, че войната допринесе за недостига на работна ръка, но е трудно да се каже точно колко. Заплатите са високи и продължават да растат.
Русия също така е енергийно независима и може да регулира цената на горивата у дома, за разлика от Европа. На практика, заради наложените над Русия санкции и заради не-дотолкова-тайното унищожаване на руските газопроводи (и изкуственото решение да не се подновят договорите за транзитни газопроводи през Украйна), европейските икономики са в по-лошо състояние от руската, що се отнася до заетост и недостиг и цена на енергията.
Германия вече е в рецесия, но Русия не е. Някои смятат, че еврото – европейската валута – живее живот назаем. По-нататъшна икономическа ерозия в Германия и Франция може да повлияе върху стойността на еврото.
Енергийната криза в Европа може да стане по-лоша, ако Русия реши да спре да доставя газ, петрол и втечнени горива, което означава, че Путин може да навреди на Европа много повече, отколкото Тръмп може да навреди на Русия с нови санкции, налози и други икономически мерки.
Приливът от материали за руската икономика и проблемите на Путин е част от сценария на Байдън и колегите му от дълбоката държава, градящи погрешната представа, че САЩ могат да предизвикат смяна на режима в Русия. Изглежда Тръмп подкрепя тази политика. За нещастие, тя е контрапродуктивна, тъй като това само засилва руската решимост за завършване на Украинската война с победа.
Още по-лошото е, че това уврежда доверието на Москва към Тръмп, необходимо за договаряне на край на войната. Тръмп дойде на власт относително свободен от връзки с политиката на Байдън и дълбоката държава. Той сякаш разбираше, че опитите да се приключи с Москва и Путин са контрапродуктивни и неинтелигентни. Тази позиция му даде предимството да поеме властта без никакъв външнополитически багаж от Байдън – нещо, което в момента рискува да загуби.
Очакваният телефонен разговор между Тръмп и Путин не се материализира, а Белият дом и Националният съвет за сигурност не направиха никакви споразумения за започване на диалог с руснаците. Причината е очевидна.
—–
Стивън Брайън е специален кореспондент на „Asia Times“ и бивш заместник-министър на отбраната на САЩ, отговарящ за политиката. Тази статия е препубликувана от бюлетина му „Weapons and Strategy“ в „Substack“ с негово съгласие.
Автор: Стивън Брайън
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Проф. Миършаймър: Реално мирно споразумение между Русия и Украйна? Не!
Американският професор по политология Джон Миършаймър обсъди перспективите за конфликта в Украйна в интервю с журналиста Глен Грийнуолд.
Разговорът се фокусира върху възможността за постигане на траен мир, рисковете от замразен конфликт и последиците от напрежението между Запада и Русия.
Глен Грийнуолд започва интервюто, подчертавайки, че както на Запад, така и в Украйна изглежда липсва воля за продължаване на бойните действия. Той изразява мнение, че дори украинският президент Владимир Зеленски би предпочел да сключи споразумение. Грийнуолд пита дали това означава, че реален мир е невъзможен, и какво би довело до замразяване на конфликта.
„Замразеният конфликт е най-вероятният сценарий“
Професор Миършаймър е категоричен, че постигането на траен мир чрез споразумение е малко вероятно. Той заявява, че вероятният изход е замразяване на конфликта.
Професор Миършаймър е категоричен, че постигането на траен мир чрез споразумение е малко вероятно. Той заявява, че вероятният изход е замразяване на конфликта. По негови думи, Украйна в даден момент няма да може да продължи военните действия, тъй като ще бъде значително отслабена – както демографски, така и икономически. Русия, от своя страна, ще успее да затвърди контрола си върху определени територии.
„В крайна сметка ще се стигне до замразен конфликт,“ подчертава Миършаймър, но същевременно предупреждава, че подобна ситуация е нестабилна. Той обяснява, че замразените конфликти могат лесно да бъдат „размразени“ и да ескалират отново, като се позовава на множество исторически примери.
Грийнуолд задава уточняващ въпрос: защо не може да бъде постигнато истинско мирно споразумение, на което проф. Мийршаймър обясни, че Западът и Украйна трябва да признаят териториалните придобивки на Русия.
Украйна трябва да се съгласи да остане неутрална държава, без перспективи за членство в НАТО.
Според него, тези условия са практически неприемливи както за Киев, така и за западните съюзници. В резултат на това, конфликтът ще остане в застой, а отношенията между страните ще останат „токсични“, заявява професорът.
Рискове от „токсични отношения“
Политологът предупреждава, че замразеният конфликт няма да доведе до стабилност. Той предвижда, че Украйна и Западът ще се опитват да подкопаят позициите на Русия в превзетите от нея територии, докато Москва ще предприема контрамерки.
„Токсичната среда ще създаде нови рискове за сигурността в Европа,“ категоричен е Миършаймър.
Журналистът насочи разговора за бъдещите опасности в региона, ако конфликтът остане замразен, на което Миършаймър изброява шест ключови точки, където напрежението между Запада и Русия може да ескалира:
Грийнуолд насочи разговора за бъдещите опасности в региона, ако конфликтът остане замразен, на което Миършаймър изброява шест ключови точки, където напрежението между Запада и Русия може да ескалира.
Първата е Арктика
Арктика – защото е налице съсредоточаване на природни ресурси и е от стратегическо значение.
Балтика – с близостта си до руски територии и НАТО.
Беларус – ключов съюзник на Русия, застрашен от западно влияние.
Калининград – руски анклав, заобиколен от страни членки на НАТО.
Молдова – с Приднестровието като точка на потенциален конфликт.
Черно море – важно геополитическо пространство за Русия и Запада.
„Всички тези региони са потенциални огнища на напрежение, които могат да се превърнат в арена на конфликт,“ предупреждава Миършаймър.
Професорът обръща внимание, че замразеният конфликт ще постави Украйна в изключително уязвима позиция. Освен че страната ще понесе огромни загуби, тя ще остане зависима от западната подкрепа, която също има своите ограничения.
Миършаймър подчертава, че Западът няма да може да избегне конфронтация с Русия в дългосрочен план, тъй като интересите на двете страни остават несъвместими.
Липса на перспектива за траен мир
В заключение, Миършаймър заявява, че липсата на реален компромис прави трайния мир невъзможен. Замразяването на конфликта изглежда най-реалистичният сценарий, но той носи със себе си сериозни рискове за бъдеща ескалация.
Анализът на Миършаймър е изключително важен за разбирането на текущата ситуация и потенциалните сценарии за развитие в Източна Европа.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Защо се провали България
Иван Спирдонов: Защо се провали България, как кукловодите намериха начин да убедят много българи в обратното?
ЗАЩО СЕ ПРОВАЛИ БЪЛГАРИЯ, КАК КУКЛОВОДИТЕ НАМЕРИХА НАЧИН ДА УБЕДЯТ МНОГО БЪЛГАРИ В ОБРАТНОТО И КАКВИ СА ПЕРСПЕКТИВИТЕ?
За всеки мислещ човек у нас е ясно, че нещото, наречено “преход” се провали със страшна сила. Днес България е сред държавите с най-бързо топящо се население в света. Официално се водим около 6.4 милиона, но де факто едва ли имаме 6 и от тях далеч не всички са българи.
В 1970 год. например, броят на новородените деца у нас е бил почти два пъти по-голям от броя на починалите – 139 000 новородени към 77 000 починали. В 2022 е обратното
Аз не виждам какъв по-важен показател за пропадането на една държава може да има. В 1970 год. например, броят на новородените деца у нас е бил почти два пъти по-голям от броя на починалите – 139 000 новородени към 77 000 починали. В 2022 е обратното – имаме вече 56000 новородени срещу 118000 починали. Отрицателният прираст у нас, тоест – умират повече отколкото се раждат, за първи път е отбелязан в 1990 и оттогава умиращите българи постоянно са се увеличавали, а новородените са намалявали.
Но не е само това. По всички световни и европейски класации родината ни е изпаднала в списъците с много за последните 35 години. Според световния индекс на щастието трайно сме около Конго и Мозамбик, а по коефициента на Джини сме като Того и Руанда!?! Да не говорим за индекса на човешкото развитие, по който изпаднахме на 71-во място, няколко позиции по-долу от Сайшелските острови. Същото е в образованието и здравеопазването. Да не говорим за почти пълното унищожение на армията ни или за упадъка на българския спорт.
Няма да се впускам в подробности за моралната и ценностната ни дегенерация. Писал съм много за това. Писал съм и за множеството разделения в днешното ни общество. Писал съм не един път, че на всички КПП за влизане в България трябва да пише – добре дошли в страната на егоизма, алчността и простотията.
Увуличиха МРЗ от 2025 г.
Днес единствената ценност са парите – само за него, тук и сега, колкото се може повече
ЗАЩО СТАНА ТАКА?
1. У нас беше привнесен абсолютно Чужд модел за устройство на обществото. Неолибералният капитализъм влезе със страшна сила веднага след 10.11.1989, примесен с типично ориенталски подправки – корупция, кражби, престъпност. Освен това той унищожи всякакви идеи, морал, етика, ценности. Днес единствената ценност са парите – само за него, тук и сега, колкото се може повече.
2. Скоростното разрушаване на държавата, особено с идването на Н.В. след 2001 година. Чак тогава. А историята е доказала, че нашия народ може да просперира само при наличие на силна държава субект. Иначе става мазало…както и стана. Вместо силна държава, диктуваща икономическа, социална, вътрешна и външна политика, получихме западни куратори, мутри, групировки и пълен хаос.
3. Народопсихология – българинът е индивидуалист. 500 год. Турско робство са ни променили на генетично ниво. Десетки поколения са били загрижени само за едно – как да оцелеят. Понеже е нямало държава или някакви обществени структури, всеки се е спасявал кой както може. Но той е и завистлив. Той мрази комшията, понеже има по-хубава кола, примерно. Навремето го е мразел, понеже има повече крави или кокошки.
Само дебил може да повярва, че европейския и глобалния елит някога ще ни допусне в кръга на богатите западни страни… Парадоксално е, че за 18 години в ЕС ние нямаме още и 200 км истинска нормална магистрала
4. Влизането ни в НАТО и ЕС съвсем ни доунищожи. Само дебил може да повярва, че европейския и глобалния елит някога ще ни допусне в кръга на богатите западни страни. Както преди 20 години така и днес нашите “партньори” ни смятат за хора и общество втора, да не кажа трета категория. Парадоксално е, че за 18 години в ЕС ние нямаме още и 200 км истинска нормална магистрала. Тях ги интересува да сме послушен пазар за боклуците им, както и важното ни географско положение, за да го използват при геополитическите си начинания. Ползват ни като прислуга – когато и за каквото им трябваме. Това е и в национален и в персонален мащаб. Няколко стотин успели българи в САЩ или западна Европа са само изключения, потвърждаващи правилото.
5. Дирижираният избор на управници. По време на целия ни преход или поне след 2001 у нас няма реални избори. Всичко е предварително подготвено и нагласено. И днес също е така. Ако някой вярва, че гласувайки за един коя си партия, тя ще промени хода на развитието на България, жестоко се лъже. Нито нашите, нито външните кукловоди няма да допуснат такава партия не до властта, а дори и до парламента. Народното мнение и народния вот нямат абсолютно никакво значение. Решенията се вземат от чужди посолства, служби и наши олигарси.
КАК КУКЛОВОДИТЕ УСПЯХА ДА УБЕДЯТ МИЛИОНИ, ЧЕ ПРОГРЕСИРАМЕ И СЕ РАЗВИВАМЕ?
1. Зомбиране чрез тотален контрол върху медиите. Много милиони хвърлиха чужди фондации и НПО да ни убеждават, че всичко е перфектно. И много българи им повярваха – особено в София и няколко още големи града. Днес в тези градове има десетки хиляди, които са убедени, че България просперира. Разбира се, те съдят по себе си и обкръжението си – прилични доходи, хубави коли и жилища, екскурзии в чужбина и т.н. Хич не им и пука, че цели области се превръщат в пустини. Населението на област Габрово, например, е спадало 2 пъти за 30 години, а на Видинска област – почти 3 пъти. И не са само те. Почти всички български региони се обезлюдяват. Обаче за повярвалите в успеха на “прехода” това са “нормални” и естествени процеси, ако изобщо знаят за тях. Те приемат такива промени за резултат от влиянието на свещените им мантри „свободен пазар“ и „свободна конкуренция“
2. Разрушение на образованието. Не е тайна, че и в образованието – една от най-важните сфери на развитие за всяко общество, отдавна си “развяват байрака” Отворено общество и подобни. Огромната част от учителите, макар и свестни и честни хора, са принудени да преподават на децата пълни глупости. Целта на нашата образователна система отдавна е да създава полуграмотни полуроби, а не образовани българи. Може на някои да им звучи пресилено, но нещата са точно така. В системата на висшето образование е още по-зле.
3. Екстри на час по лъжичка. Както веригите хранителни магазини пускат промоции, така и на българите им пускат екстри на час по лъжичка. И тези екстри се раздухват от пропагандата до небето. Влизането в Шенген е типичен пример.
4. Унищожаването на историческата памет. Този фактор за въздействие е много важен. От десетилетия ни набиват в главите колко добре сме били през турско и през царско, обаче дошли въшливите руснаци и ни извадили от турския и царския рай. После ни наложили комунизма, при който милиционерите разстрелвали хора по улиците, нямали сме какво да ядем и да обличаме и не сме можели да пътуваме в чужбина.
За всички неуспехи после са виновни същите комунисти и ченгета от ДС, които нарочно били проваляли светлото “западно бъдеще”, за да можели да ни върнат в соца. Това звучи смешно за повечето хора на над 50 години, обаче за много от по-младите вече е истина. А да не забравяме, че дори родителите на днешните 18-20 годишни вече са расли в годините на “прехода”.
Друга тема е, че дори и да имат значителна роля в “прехода”, голяма част от тези “комунисти” отдавна са мъртви, а децата им са пребоядисани и нямат нищо общо с комунизма. Разпадът, а и самата партия БСП са типичен пример за тези процеси.
5. Унищожаване на националната култура и изкуство. Огромната част от вече две поколения българи се възпитава с чалга. Тази чалга не е само в музиката. Вместо истинско изкуство, днес масово ни се налага култа към парите, към разврата, към лакомията и най-вече – към простотията. Да си самовлюбен, алчен и прост е модерно. Не ти трябва да разбираш от класическа живопис, от театър, опера или сериозна музика. Трудно и тежко е.
По-добре да си припяваш Фики – “Oтпусни се малко. А наздраве и да ни е сладко… Дай да видя колко те бива… Завърти се малко…” и да гледаш просташки клипчета в тик ток или тъпи риалити шоута по наведени телевизии.
Има още много да се напише по темата, но това е пост във Фейсбук, а не научна статия.
Един извод е напълно ясен и не ми дава мира – днес ние сме като във втората половина на XIII век. Тогава черната чума, ред неплодородни години и феодалната разпокъсаност правят тъй, щото България губи повече от ⅓ от населението, изпада в разделение, дълбока криза на ценностите, нарояват се всякакви религиозни секти и учения. Исихазмът, проповядващ примирение пред всичко, е бил официална доктрина на най-важната институция – църквата. В край на краищата, заради всички тези фактори, България става много лесна плячка на изгряващата сила Османски султанат, който по него време дори още не е централизирана държава.
Още нещо – и тогава сме се надявали някой да ни спаси, обаче нито походът на Сигизмунд, нито на Владислав Ягело (Варненчик) успяват да го направят. Друга тема е, че и двамата са преследвали свои цели, а не освобождение на България и че тогава тези католически армии са гледали на българите като на еретици, тоест – пак като на хора втора ръка.
Резултатите от 35 годишния ни преход сега са подобни, дори и без чума населението намалява и няма никакво национално или колективно мислене. Имаме подобна на средновековната феодална разпокъсаност, при която местни дерибеи де факто притежават цели общини. Имаме и пълен упадък на ценностите. И днес официалната доктрина е, подобна на исихазма – не трябва да се борим, а трябва да сме доволни, защото това е прогрес, а не падение. И днес се надяваме някой друг да ни спаси. Разчитаме пак на западните ни партньори, без да се сещаме, че, както в средновековието, те пак гледат на нас като на хора втора ръка.
А най-лошото от всичко е, че днешна провалена, разделена и обезлюдяваща се България пак граничи с развиваща се, единна и мощна Турция, която, на всичкото отгоре, винаги ни е смятала за своя “плячка”!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО4 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент