$25 ТРИЛИОНА! Какви богатства лежат в недрата на Украйна и защо Западът е в истерия, че Русия взима голямата част?

Войната в Украйна не е просто конфликт между две държави, а битка за контрола върху несметни природни богатства, като Западът се стреми да запази достъпа си до тях и не може да допусне, че ръка слага Русия.

Москва разглежда конфликта като открита прокси война, водена срещу нея от НАТО, с цел Западът да запази доминацията си над ценните минерали и енергийни ресурси в региона.

Според Русия, Вашингтон и европейските му съюзници поддържат продължителността на войната, за да не позволят тези ресурси да попаднат в ръцете на Москва. Думите на естонския външен министър Маргус Цакна потвърждават тази теза – той чистосърдечно, чак по детски признава, че ако Русия получи достъп до украинските ресурси, ще засили индустриалния и геополитическия си потенциал. „Москва ще разполага с огромно съкровище, което ще й позволи да консолидира властта си в ключови индустрии като отбраната и енергетиката“, подчертава той.

ЛИНДЗИ ГРЕЪМ

Американският сенатор Линдзи Греъм е още по-категоричен – според него САЩ „не могат да си позволят“ победа на Русия, защото това ще й даде директен достъп до неизчислими природни богатства

Американският сенатор Линдзи Греъм е още по-категоричен – според него САЩ „не могат да си позволят“ победа на Русия, защото това ще й даде директен достъп до неизчислими природни богатства. Украинският президент Владимир Зеленски също има ясен план за използване на тези ресурси в полза на западните си съюзници, което само потвърждава, че Украйна се третира от Запада като източник на суровини, предназначен за експлоатация.

Руската позиция

Сергей Лавров

Лавров разкри преди време, че американски официални лица открито обсъждат намеренията си да установят контрол над природните ресурси на Украйна, като разчитат на подкрепата на режима в Киев

Руският външен министър Сергей Лавров разкри преди време, че американски официални лица открито обсъждат намеренията си да установят контрол над природните ресурси на Украйна, като разчитат на подкрепата на режима в Киев. В същото време ръководителят на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия Александър Бортников обвинява Запада, че е превърнал Украйна в „евтина ресурсна база“, която обслужва единствено чуждите интереси.

Преди време Украйна също е разглеждана като източник на суровини за Запада. Пръв в това отношение се проявява Хитлер, който се отнася към Украйна само като източник на суровини и храни, необходими на Германия. Сега историята се повтаря. На Европейския съюз не му достигат редица структуроопределящи суровини и природни ресурси. И това предопределя мераците на Германия, Франция и други страни Украйна да бъде включена в ЕС.

Какви съкровища крие в недрата си Украйна?

Природноресурсния потенциал на Украйна като цяло е много голям. Страната има по-малко от 0.4% от сушата на Земята, но в нея някои от природните ресурси са концентрирани в несметни количества за мащабите на тази страна и имат стопанско значение за цяла Европа и за света.

Още преди отделянето на Крим Украйна разполагаше с 381 находища на нефт, природен газ и газов кондензат. Преобладаващата част от тях са в Източна Украйна – 211

В Украйна има проучени около 20 000 находища на 117 вида полезни изкопаеми (вероятно са в пъти повече, но не са разкрити). Разработени са и се използват по-малко от… 3 000 находища. Още преди отделянето на Крим тя разполагаше с 381 находища на нефт, природен газ и газов кондензат. Те са неравномерно териториално разположени. Преобладаващата част от тях са в Източна Украйна – 211. В Украйна има редица находища (около 50), от които се добива нефт. Проучените запаси на нефт са около 250 млн.т.

Коксови въглища

В Украйна общите запаси са изчислени на 8 трлн. м3 въглищен газ метан или 3.1% от световните запаси. Само в Донбас геоложките запаси във въглищните пластове и прослойки е до 2.5 трлн. м3.

Всички знаят за огромните залежи на въглища в Украйна и най-вече в Донбаския район. Но малцина знаят, че в тях много често се съдържа отделяния газ метан. Това е екологично по-чисто и по-топлотворно от въглищата гориво. Газът е неравноморено разпределен във въглищното тяло. В Украйна общите запаси са изчислени на 8 трлн. м3 въглищен газ метан или 3.1% от световните запаси. Само в Донбас геоложките запаси във въглищните пластове и прослойки е до 2.5 трлн. м3.

Най-използвана в световната икономика е желязната руда. Украйна притежава значими ресурси от желязна руда – над 5% от проучените СВЕТОВНИ запаси.

Уранът е изключително важна суровина за развтие на ядрената енергетика. Украйна е на 11 място с света по проучени запаси на уранова руда и дял от 1.80% от световните запаси.

Златна мина

В страната има 15 находища на злато с общи запаси около 3200 т.! В Закарпатието е единственото използвано в Украйна Мужиевско находище. Само то е със запаси от 55 тона злато

Златото и среброто (благородни метали) често се срещат в земите на Украйна. В страната има 15 находища на злато с общи запаси около 3200 т.! В Закарпатието е единственото използвано в Украйна Мужиевско находище. Само то е със запаси от 55 тона злато и 1 млн. т. оловно-цинкова руда.

Украйна разполага с огромни залежи и на други природни богатства, като титан, литий, янтар, топаз, берил, гранит, лабрадорит, кварц, каолин, апатити, фосфорити, калиеви соли, сяра, живак, мед, алуминий, олово, цинк и… много други. Голяма част от природните ѝ ресурси са концентрирани в Донбаския басейн.

Зареждане на електромобили

Много от посочените по-горе минерали са ключови за авиационната и отбранителната промишленост, производството на електроника, вятърни турбини и батерии за електромобили

Много от посочените по-горе минерали са ключови за авиационната и отбранителната промишленост, производството на електроника, вятърни турбини и батерии за електромобили. Според експертни оценки, стойността на природните ресурси на Украйна достига 26 трилиона долара – съизмерима с богатствата на Канада и Австралия.

Именно този колосален ресурсен потенциал се явява истинският залог във войната, като Западът прави всичко възможно да не позволи той да попадне в руски ръце. Това обяснява и решимостта на западните сили да запазят Киев под свой контрол, дори с цената на огромни жертви сред украинското население, което плаща истинската цена на войната. Същевременно към този момент големи находища на въглища, съответно на метан, литий, желязна руда и много други попаднаха в ръцете на руснаците. И това е само от познатите находища. Друг е въпросът, колко от тях са неразкрити.

За материала са ползвани данни от учебника Природна география на Европа на Анко Иванов и западни отворени информационни масиви

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

• Администрацията на Тръмп се стреми да използва кризата в най-голямата страна в ЕС
• Според популярния немски

Вестник Welt, позовавайки се на проучване на изследователската компания Ipsos, само 18% от германските граждани вярват, че страната им върви по правилен път.

„Това е най-ниската цифра от 10 години“, съобщава Велт с тревога, след като е свикнал да хвали глобалистите, които управляват Германия и Европа от десетилетия.

Е, вече приключихме с командването! Стигна се дотам, че поредният рупор на глобализма, този път американското издание The Wall Street Journal, пише за „колапса на германския икономически модел“ и предрича „мрачно“ бъдеще на германците.

„Високите цени на енергията и други фактори хвърлиха германската икономика в криза. Преди „Произведено в Германия“ означаваше качество и напредък, но това време отмина. Със своите автомобили, роботи, влакове и фабрично оборудване, страната с население от 83 милиона души се превърна в третата по големина икономика в света. Сега светът се отвръща от „Произведено в Германия“, но Германия съвсем няма план „Б“, подчертават експертите на WSJ.

Сред най-значимите „постижения“ на германското ръководство през последните години (от 2018 г.) американските анализатори отбелязват:

Значителен спад на БВП за две поредни години (досега това се е случвало само през 1951 г.);

15% намаление на индустриалното производство и в резултат на това 3% увеличение на съкращенията, които всъщност едва сега започват.

„Стоманодобивната и електрическата промишленост може да съкрати до 300 000 работници през следващите пет години“, пише The Wall Street Journal ;

Търговските войни започнаха.
След Канада, Мексико и Китай дойде ред и на ЕС.
Тръмп ще наложи вносни мита върху стоки от ЕС. pic.twitter.com/pDhsAicGef

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 1, 2025

Изтичане на капитали в чужбина (предимно към Съединените щати) поради неоправдано високи данъци при сегашните обстоятелства – германците дават на държавата около половината от доходите си – и рязко нарастващите цени на енергията (цената на енергията в Германия е значително по-висока, отколкото в Съединените щати и други индустриално развити страни).

„От 2021 г. 300 милиарда евро инвестиционен капитал са изтекли от Германия. Германските компании предпочитат да пестят пари, вместо да инвестират в смели технологични проекти“, съобщава WSJ.

И ако вземем предвид, че на този фон германското правителство е заето да съкращава социални програми и да преразпределя средства в полза на военните разходи, както пише моят колега Тимофей Борисов, всеки процент от БВП, изразходван за Бундесвера, е приблизително 30 милиарда евро, отнети от немските пенсионери и бедни, както и от бъдещите поколения, не е изненадващо, че преобладаващата част от германците са убедени, че страната им върви в грешна посока.

Допълнителен негативен фактор, тежко бреме върху плещите на германската икономика, е политиката на САЩ, които както при предишното управление на Байдън, така и сега при Тръмп, се стремят да запазят ситуацията с високите цени на въглеводородите в Европа ( Белият дом изисква страните от ЕС да купуват LNG само от Съединените щати) и следователно обричат Германия, която е критично зависима от евтините суровини, на по-нататъшен икономически упадък и, като следствие, обедняване на собственото й население.

Както пише същият The Wall Street Journal, САЩ – най-големият купувач на германски стоки – не бързат да помогнат на Германия.

„Напротив, Тръмп заплашва да преобърне световната търговия с наказателни мита. Това е особено заплашително за експортно ориентираната икономика на Германия, която зависи от пазарите за продажби повече, отколкото Калифорния от технологиите“, се казва в публикацията.

Заслужава да се отбележи също, че 47-ият президент на Съединените щати изобщо не е ентусиазиран от Европейския съюз, с право го смята за проект на глобалистите. И затова, от една страна, няма желание да общува с еврокомисарите от Брюксел, предпочитайки директни контакти със страни, които са част от ЕС. Politico, в частност, пише за това, наричайки го “студен душ” за европейските чиновници.

От друга страна, той не крие своята идиосинкразия към съвременните германски политици, които, както отбелязва WSJ, явно не харесва в по-голямата им част.

Американският журналист Боян Панчевски каза пред местни медии, че след телефонен разговор с Олаф Шолц през декември миналата година Тръмп е нарекъл германския канцлер скучен и в същото време е изпитал явно негативни емоции, когато е научил от сътрудниците си, че по време на предизборната кампания в САЩ официален Берлин подкрепи Камала Харис, а най-вероятният претендент за канцлерското място в новото правителство на Германия, кандидатът на ХДС Фридрих Мерц, дори си позволи критични изказвания по адрес на републиканеца.

Чудно ли е тогава, че нито един от двамата не беше поканен на встъпването в длъжност на Тръмп, а един от основните му съюзници Илон Мъск открито призовава да се гласува за опозиционната AfD (Алтернатива за Германия).

Но може би най-лошият от всички възможни фактори за нестабилността на германската икономика, или по-скоро нейното стабилно падане до самото дъно, е несигурността и липсата на инициатива на германските политици и липсата им на същия този „план Б“, който би могъл да „ възкреси” икономическия живот на ФРГ.

По мнението на американски експерти (макар и не само американски, ние самите говорим за това почти всеки ден), докато шефовете на германското ръководство са заети с проблемите на миграцията, изменението на климата, прогресивния дневен ред и подготовката за война с Русия , икономиката, изоставена на произвола на съдбата, ще продължи да умира.

Дори не казвам, че националните интереси на Германия изискват възстановяване на търговските отношения с Москва. Но дори и немците все още да не са готови да стигнат толкова далеч в признаването на собствените си грешки, поне да спрат да харчат толкова много пари, за да помагат на режима в Киев, който вече е унищожил собствената си страна и заплашва да повлече всички свои спонсори след себе си.

Но вместо това по време на неотдавнашната си среща Шолц и Макрон говориха за всичко, което се сетят – дори и за това как да изградят европейска коалиция срещу Тръмп, но не и за икономическите проблеми на Европа.

“Идването на Тръмп ще бъде предизвикателство за Европа”, каза тогава Шолц.

И не, те не са тук, за да защитят икономиката си от капризния републиканец, а либералните ценности на глобализма, заплахата към която усещат най-остро. Не е изненадващо, че дори германската телевизия коментира скорошната среща на върха без особен оптимизъм.

Известно обобщение на случващото се, заедно с разочароваща прогноза за следващата година, направи депутатът от Бундестага Севим Дагделен:

„Не може да бъде по-глупаво: саморазрушителните санкции на ЕС срещу Русия, които са особено вредни за Германия, продължават. Германия е изправена пред рецесия и през 2025 г. „Икономическата война просто ни прострелва в крака, докато всяка пета атомна електроцентрала в САЩ продължава да работи с уран от Русия.“

Очакваните резултати от предстоящите избори в Германия (за които определено ще говорим следващия път) наистина рисуват мрачна картина за германците. Засега основните политически сили в Германия явно не са готови да се откажат от паневропейския ляво-либерален курс.

Това означава, че който и да застане начело на новото правителство, политиката му едва ли ще се различава съществено от водената досега. Накъде ще доведе това Германия, току-що обсъдихме, но заедно с него и самият Европейски съюз ще върви в същата посока, защото бедна Германия е гаранцията за слаба и безполезна Европа.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Президентът Доналд Тръмп в интервюта и в предаването „Truth Social“ прокарва идеята, че Русия трябва да побърза и да сключи сделка за Украйна, преди Тръмп да наложи високи мита и други санкции на Русия, възползвайки се от нейните икономически проблеми.

За да засили собствената си позиция относно безсмислието на войната в Украйна, Тръмп казва, че Русия е дала над един милион жертви, а Украйна – осемстотин хиляди.

Посоченият от Тръмп брой жертви надвишава дори и най-смелите украински оценки за загубите на Русия. Официалният брой, за който Украйна настоява, че Русия е загубила, е 812 670 души до момента, докато Украйна е загубила 43 000 души, според Зеленски.

Всеобщо известно е, че съотношението между ранени и загинали в Украинската война се движи 3 към 1, така че, ако следваме цифрите на Зеленски, Украйна е загубила общо 129 000 души.

Тялото на руски войник лежи до разрушен руски танк в с. Сторожевое, Донецка област, 14 юни 2024 г.

Не вярвайте на цифрите на Зеленски, тъй като украинските жертви са повече, отколкото той казва.

И двете страни, разбира се, представят невярна информация за загубите. Руснаците изобщо не дават никакви цифри, докато украинците силно преувеличават руските загуби, за да успокоят собствената си публика и поддръжниците си от НАТО.

Най-достоверната информация за руските жертви идва от организация, наречена „Медиазона“. Това е руска независима медия, която руското правителство се опита да заглуши.

Изданието е яростно анти-Путин. Данните на „Медиазона“ за „потвърдените руски жертви“ между 24 февруари 2022 г. и 18 януари 2025 г. са 88 726. Използвайки съотношението 3 към 1, общият брой руски жертви става 266 178, или грубо една четвърт от това, което каза Тръмп.

Мнението на Тръмп за икономическата ситуация на Русия вероятно се основава на това, което му е казано от американското разузнаване. Изглежда той смята, че икономиката на Русия е пред срив, което го кара да казва на Путин да побърза и да сключи сделка, а в противен случай – да понесе последиците.

Западната преса е пълна с истории, всяка от които споделя едно и също нещо: руската икономика е в свободно падане и в огромна криза. Тази „тема“ е придружена от репортажи за това, че Путин има проблеми у дома, че е бесен на икономическите си съветници и че изисква някаква промяна.

Всеки, който води скъпоструваща война, в която стойността на националната валута е спаднала главоломно, лихвените проценти са станали непосилни, а инфлацията е почти неконтролируема, естествено би бил притеснен и разтревожен. Но това не означава, че Путин или министрите му са в паника, нито означава че руското правителство е напът да се срине.

Повечето от тези статии, бетонирани в западните медийни издания, не разполагат с източници. А дори и да имат някакви, те не са директни. Например, проукраинският „Daily Mail“ съобщава, че Олег Вюгин, бивш заместник-председател на Централната банка на Русия, казва, че „Русия, разбира се, е икономически заинтересована от договаряне на дипломатическо приключване на конфликта“.

До този момент най-добрият неправителствен доклад, идващ от Русия, беше публикуван във „Foreign Affairs“ от Александра Пропененко. Тя е стипендиант на „Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия“ в Берлин. Работила е в руската Централна банка до началото на 2022 година. Нейното търдение е, че „Путин все още не е отчаян“ и че икономическата болка няма да обърне ситуацията в Украйна.

Тя пише следното: „Проблемът за Запада е таймингът. Политическите лидери искат войната да свърши бързо. Някои анализатори също така предположиха, че през идните месеци натискът върху Русия може да стане толкова голям, че Путин ще трябва да потърси изход от ситуацията, за да стабилизира икономиката и да запази властта си.

„Но западните надежди почиват върху неверни предположения. Предизвикателствата за руската икономика все още не са толкова остри, че да направят значителна разлика за войната в близко време. За най-малко още една година Кремъл би трябвало да е в състояние да предпази прегряващата си икономика от избухване в пълномащабна криза. Вероятно Путин ще продължи да има ресурси за поддържането на бруталната си капмания в Украйна, а може би и мотив да изчаква Запада“.

В момента Русия изпитва недостиг на работна ръка и пълна заетост. Обикновено за затруднената икономика са характерни безработица, ниски заплати или липса на заплати, и недостиг на стоки, най-вече потребителски. Русия има потребителски стоки, макар и вносни, а някои от родните продукти (масло и яйца например) са скъпи, но без да липсват.

Санкциите откриха поле за Китай, а китайските продукти са по-евтини от западните – например автомобилите. Няма съмнение, че войната допринесе за недостига на работна ръка, но е трудно да се каже точно колко. Заплатите са високи и продължават да растат.

Русия също така е енергийно независима и може да регулира цената на горивата у дома, за разлика от Европа. На практика, заради наложените над Русия санкции и заради не-дотолкова-тайното унищожаване на руските газопроводи (и изкуственото решение да не се подновят договорите за транзитни газопроводи през Украйна), европейските икономики са в по-лошо състояние от руската, що се отнася до заетост и недостиг и цена на енергията.

Германия вече е в рецесия, но Русия не е. Някои смятат, че еврото – европейската валута – живее живот назаем. По-нататъшна икономическа ерозия в Германия и Франция може да повлияе върху стойността на еврото.

Енергийната криза в Европа може да стане по-лоша, ако Русия реши да спре да доставя газ, петрол и втечнени горива, което означава, че Путин може да навреди на Европа много повече, отколкото Тръмп може да навреди на Русия с нови санкции, налози и други икономически мерки.

Приливът от материали за руската икономика и проблемите на Путин е част от сценария на Байдън и колегите му от дълбоката държава, градящи погрешната представа, че САЩ могат да предизвикат смяна на режима в Русия. Изглежда Тръмп подкрепя тази политика. За нещастие, тя е контрапродуктивна, тъй като това само засилва руската решимост за завършване на Украинската война с победа.

Още по-лошото е, че това уврежда доверието на Москва към Тръмп, необходимо за договаряне на край на войната. Тръмп дойде на власт относително свободен от връзки с политиката на Байдън и дълбоката държава. Той сякаш разбираше, че опитите да се приключи с Москва и Путин са контрапродуктивни и неинтелигентни. Тази позиция му даде предимството да поеме властта без никакъв външнополитически багаж от Байдън – нещо, което в момента рискува да загуби.

Очакваният телефонен разговор между Тръмп и Путин не се материализира, а Белият дом и Националният съвет за сигурност не направиха никакви споразумения за започване на диалог с руснаците. Причината е очевидна.

—–

Стивън Брайън е специален кореспондент на „Asia Times“ и бивш заместник-министър на отбраната на САЩ, отговарящ за политиката. Тази статия е препубликувана от бюлетина му „Weapons and Strategy“ в „Substack“ с негово съгласие.

Автор: Стивън Брайън

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ