Connect with us

LIFE

Освирепелият феминизъм

Avatar photo

Published

on

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на американски феминистки организации, с която се оспорва наградата “Златна палма” за френския актьор Ален Делон – наградата предстои да му бъде връчена на кинофестивала в Кан.

Привидно двата казуса са твърде различни – докато при първия става дума за тълкуване на щатско законодателство по отношение на сексуалния тормоз, при втория имаме само мнението на някакви активист(к)и, което очевидно няма да бъде взето предвид. И все пак, макар и различни, двете случки имат и нещо общо – опити за скопяване на белия, хетеросексуален мъж.

Да започнем с Кубрат Пулев. От онази злощастна целувка насам, мнозина повториха азбучната истина, че законите трябва да се спазват, и когато отидеш в чужда държава, поведението ти следва да е съобразено с местното законодателство, независимо дали ти харесва или не. И по принцип са прави. Само че има една съществена подробност. Законите обикновено следват обществените нагласи, а именно обществените нагласи са обект на настоящото изложение.

Защитната теза на Пулев, представена от самия него и от адвокатката му по време на изслушването пред Спортната комисия, стъпваше върху една основна теза: Пулев си е позволил да целуне Равало, защото е усещал, че между тях двамата се е създала близост. Чувствал я е не като журналистка, а като приятелка. В комбинация с еуфорията от победата, е извършил спонтанно, необмислено действие. Впоследствие е осъзнал, че преценката му е била грешна, и съжалява за поведението си. Но има ли мъж на света, който да не е бъркал в преценката си в една или друга ситуация? И редно ли е грешната преценка да води до такива последствия, вместо на момента да бъде санкционирана (било с думи, било с гримаса, ако трябва и с шамар)? Нещо, което не бе направено от страна на Дженифър Равало и това се видя от цял свят.

Това не е нито първата победа в професионалната кариера на Кобрата, нито първото интервю, което дава на атрактивна журналистка. Защо подобно нещо не се е случвало преди? Струва си да се замислим.

През последните 24 часа си направих труда да анкетирам жени от моето социално обкръжение (на живо и във Фейсбук) по темата. Повечето заявиха, че не биха били ОК да бъдат целунати по този начин от потен боксьор с аркада (имаше и малцинство, според което това е приемливо, ако между двамата съществува близост/симпатия/приятелство). Но нито една, повтарям нито една от тези жени не одобри поведението на журналистката, известна като Джени Суши. Която първоначално сияеше от удоволствие и едва на другия ден разбра, че била жертва на сексуално посегателство.

Няма как да не направи впечатление, че всички въпроси, отнасящи се до поведението на репортерката преди, по време на и след боксовия мач, бяха обект на обструкции от страна на комисията. Дузина въпроси, ако не и повече. Въпроси, чиито отговори доказват тезата на Кубрат. Едва ли има нужда да се връщаме към подробностите около мача и последвалото празненство, те вече са широко известни.

За Спортната комисия нямаше значение, че Джени Суши е дала нееднократни поводи на Кобрата да получи усещане за близост. Нямаше значение, че той осъзнава грешката си и съжалява. Нямаха значение и думите от петицията на българи в Калифорния, според които подобен жест не е проява на неуважение, а в България жените са на почит, достатъчно широко представени в бизнеса, политиката и науката, и суспендирането на лиценза е ненужна и прекомерна санкция.

Интересно, дават ли си сметка законотворците в щата Калифорния, докъде са ескалирали нещата? Ако за едно такова непремерено, но все пак невинно действие наказанието е толкова сурово, как това (ще) рефлектира не само върху спортистите, а и върху мъжете изобщо? Да искаме позволение преди всяка инициатива, водеща до интимност? Ама вие сериозно ли?

Като се сетя какви неща правехме на съученичките в ранна тийнейджърска възраст (част от които са възпяти от групата “Хиподил”), направо не ми се мисли какъв социален Армагедон би настъпил в случай, че американските закони за сексуален тормоз бъдат повсеместно въведени. Едва ли е нужно да уточнявам, че става дума за деяния, в сравнение с които “целувката на Кобрата” си е съвсем невинна закачка. И да, получавахме си ругатните и шамарите от момичетата, но не съм чул някоя от тях да е изпаднала в дълбока депресия от това.

Сега да преминем към случая с Ален Делон. (Пояснение за родените след 1995 г.: Ален Делон е не само един от най-великите актьори в историята на киното, а и безспорен секссимвол за няколко поколения жени. При това без да прилича на Кристиано Роналдо или Джъстин Бийбър. Помня, че в детството ми, през 80-те години на миналия век, всички жени и момичета около мен въздишаха по него. Ама като казвам всички, имам предвид всички.)

Та, намерили са се някакви феминистки, които го обвиняват в “агресивност” спрямо жените, хомофобия, трансфобия, сексизъм и подкрепа на крайнодесни политически идеи. Въобще, всички “смъртни грехове” според модерните тоталитарни стожери на “политическата коректност”. И заради това, според тях, не трябвало да получи “Златна палма” за цялостно творчество. Без значение, че списъкът с касови филмови хитове, в които е участвал в продължение на няколко десетилетия, е респектиращо дълъг.

Любопитно е обаче за какво са го погнали. Може би заради една негова знаменита фраза, която гласи: “Няма нищо по-хубаво от жена, която прилича на жена.” Толкова истинско, толкова естествено и същевременно толкова влудяващо днешните джендър-идеолози.

Слава Богу, организаторите на кинофестивала в Кан не са загубили разсъдъка си, и феминистката истерия срещу Ален Делон явно ще остане без резултат. Но въпреки това, се налага да се замислим за нагласите, от които тя е продиктувана.

И Пулев, и Делон, са не просто емблематични фигури в своите области. И двамата са емблематични алфа-мъжкари, символизиращи ролята на мъжа в отношенията между двата пола. Отношения, чиято логика не се е променила за десетки хиляди години човешко развитие, само дето през последните две-три хилядолетия тези отношения са облечени в цивилизована форма.

Мъжът винаги е бил активната, поемаща инициативата страна в тези отношения. Дали по-първично (Кобрата) или по-рафинирано (Делон), но винаги активно. Ако не беше така, щеше ли Ромео да се катери до балкона на Жулиета? Щеше ли Парис да отвлече “хубавата Елена” от Менелай?

Именно тази мъжка активност днес е атакувана от феминисткото движение. И ако тази атака се увенчае с успех, психологическото “скопяване” на мъжа е неизбежно. От което ще пострадат и мъжете, и жените. Мъжете, защото ще се превърнат в сковани от страх женчовци, а жените, защото ще загубят усещането за мъжка сила и смелост до себе си.

Скопяването на белия, хетеросексуален мъж върви под претекст за борба с насилието. Само че жените нямат нищо против насилието по принцип – имат против това насилие да е насочено към тях. Ако мъже воюват по между си (особено заради жена), това в очите на жените е красиво и романтично. Историята на човечеството го е доказала – от първобитните битки между мъжкари за спечелване на женската, през гладиаторските боеве, рицарските турнири, дуелите…

А защо конкретно към белия, хетеросексуален мъж? Защото винаги такива са “на мушката” на феминистките. Как пък веднъж тези борци за правата на жените не надигнаха глас срещу извращенията в мюсюлмаския свят (бой с пръчка, обрязване на клитора, убиване с камъни и т.н.)? Защо все за насилници и потисници се набеждават мъжете от нашата бяла, европейска, християнска цивилизация, в която правата на жените са в най-голяма степен защитени?

Резултатите от това безумие вече го видяхме преди три години и половина в Кьолн. Когато стотици имигратни от Африка и Близкия изток насилваха местни жени на площада пред катедралата, а техните съпрузи, приятели, бащи и братя не посмяха да отмъстят за поруганата им чест. Ако на този освирпял феминизъм не бъде даден отпор, белият хетеросексуален мъж ще става все по-беззащитен (и психически, и с вързани от закона ръце) и е въпрос на време “нескопените” мъже, предствители на други религии и култури, да превземат нашата цивилизация.

Освирепял феминизъм, за който дори жени, самоопределящи се като феминистки, твърдят, че няма нищо общо с истинския феминизъм. Струва си да се замислим и върху това.

EXPRESS TV

Емили Ратайковски не оставя нищо на въображението в дръзки бикини с бразилски прашки

Avatar photo

Published

on

By

Разбира се, Емили Ратайковски разтърси бразилски бикини с прашки в страната, която й даде името.

Продължавайки бягството на момичетата си в Южна Америка, 33-годишната Ратайковски показа твърдата си дериера на белите пясъчни плажове на Рио де Жанейро в горнище с тропически принт и нахално дъно, както е уловено в поредица от снимки, споделени в неговата социална мрежа на Неделя, 26 януари.

Моделът позира отзад, заснемайки в близък план завидните си извивки, като в едната ръка прокарва пръсти през косата си, а в другата държи чаша бира. Не е изненадващо, че снимка на нейната дългогодишна най-добра приятелка Бабс Жана също беше включена във въртележката на Instagram, облечена в щампован комплект от две части от собствената линия бански костюми на Ratajkowski.

Те поддържаха доброто настроение през цялата вечер, но не и преди Ратайковски да се преоблече във второ мъничко бикини, този път с гола горна част. Тя направи микро обработка „Направи си сам“, като набра чашките, за да създаде минимално покритие и максимално деколте.

На друго място в публикацията моделът и Жана посетиха бара на плажа в хотел Fasano и изпиха шампанското, докато носеха съвпадащо плажно облекло, което контрастира непослушно и сладко.

Докато Жана, на 33, изглеждаше знойно в леопардови бикини и черен саронг, Ратайковски изглеждаше сладко в игриво горнище с балкон и високо изрязани долнища, които надничаха от спокойните ленени панталони, които тя остави разкопчани, което най-добре показваше загорелите й крайници и стегнатост корема.

Всъщност Ратайковски прекара последната седмица в най-добрия си живот в Бразилия, тъй като това не беше първият път, когато тя предостави на феновете си виртуален подкаст от рая. В понеделник, 20 януари, моделът и дизайнерът на бански костюми вдигнаха топлината в въртележката на Code Red в Instagram, дебютирайки със серия от живи, миниатюрни тоалети, включително още един бикини с бразилски прашки. Когато си в Рио!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

EXPRESS TV

100 г. от рождението на Пол Нюман, синеокият красавец на Холивуд

Avatar photo

Published

on

By

На днешната дата преди 100 години е роден Пол Нюман – американски актьор, режисьор, продуцент, автомобилен състезател, филантроп, предприемач, носител на многобройни отличия, известен не само с ярката си външност на харизматичния синеок красавец, но и с таланта, упоритостта и дългата си и успешна кариера, с които си спечелва прозвището “един от стълбовете на Холивуд”.

Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г. Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: “Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха”, и допълва: “Не надничайте под килимите, там винаги има много прах”.

Пол Ленард Нюман е роден на 26 януари 1925 г. в Шейкър Хайтс, Охайо, в семейството на американски евреин и имигрантка от Словакия. Говори се, че именно от майка си той наследява невероятната си упоритост, благодарение на която един ден ще стане известен. Още от ранна детска възраст Пол проявява интерес към театъра.

По-късно, по време на Втората световна война, Нюман служи във флота. След демобилизацията си наследява бизнеса на починалия си баща, но още тогава започва да мечтае за кариерата на филмов актьор. През 1947 г. постъпва в училището по актьорско майсторство към Йейлския университет, след което учи и в школата на прочутия Лий Страсбърг.

Първата му главна роля на Бродуей е в “Пикник” на Уилям Индж през 1953 г. Въпреки успехите на театрална сцена, стремежите на продължават да са свързани с Холивуд.

Кариерата на филмов актьор обаче все още е мираж. В продължение на две години Пол посещава много кастинги, но в повечето случаи получава отказ. През този период той успява да си осигури само няколко второстепенни роли в незначителни телевизионни сериали.

Мнозина на мястото на Нюман биха се отказали. Той обаче продължава упорито да се явява на кастинги и най-накрая късметът привидно му се усмихва. През 1953 г. Пол Нюман получава главната роля в историческия филм The Silver Chalice. След излизането си на екран през 1954 г. лентата получава ожесточена критика и дори е призната за най-лошия филм на десетилетието с всички последствия.

Години по-късно авторитетен филмов експерт ще отбележи, че само природната упоритост на Нюман му е помогнала да устои на чудовищния поток от критики и подигравки, който се изсипа върху него през 1954 г.

В крайна сметка Пол Нюман постига своето и признанието му в Холивуд идва през 1957 г. с ролята на боксьора Роки Грациано в “Там горе някой ме обича”. След този филм кариерата на актьора поема в правилната посока и успехите му се следват един след друг. Сред тях е “Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958) по пиесата на Тенеси Уилямс. Във филма той си партнира с друга екранна легенда – Елизабет Тейлър.

Нюман е номиниран за “Оскар” десет пъти, като осем от номинациите му са за най-добър актьор. Сред тях са за изпълненията му в “Котка върху горещ ламаринен покрив”, “Хладнокръвният Люк”, “Присъдата”, “Път към отмъщение” от 2002 г., в който той играе последната си роля в киното.

Първата награда на американската кинокадемия, която Пол Нюман получава, е почетен “Оскар” през 1986 г. Година по-късно той най-накрая е отличен с приза за главна мъжка роля за “Цветът на парите” на Мартин Скорсезе.

Нюман не отива на церемонията, шегувайки се, че вече е ходил седем пъти и нищо не е получил, и че ако я пропусне, може най-накрая да вземе нещо, както и се случва. “Това е като да ухажваш красива жена в продължение на 80 години. Накрая тя се съгласява, а ти казваш: “Ужасно съжалявам, но вече съм уморен”.

Сред наградите му освен трите “Оскар”-а – почетен, за най-добра мъжка роля за “Цветът на парите” и хуманитарен приз “Джийн Хершолт”, са също БАФТА, “Еми”, “Златен глобус”, отличие на американската Гилдия на актьорите, “Сребърна мечка” от кинофестивала в Кан.

Плод на сътрудничеството на Пол Нюман с друга легенда на Холивуд – Робърт Редфорд, са превърналите се в класика филми “Буч Касиди и Сънданс Кид” (1969) и “Ужилването” (1973).

Сред известните филми се негово участие са още “Играчът на билярд”, “Дългото горещо лято”, “Той се казваше Омбре”, “Ад под небето”, “Животът и времената на съдията Рой Бийн”, “Генерално пълномощно”, “Няма балами”, “Писмо в бутилка”.

Нюман озвучава и Док Хъдсън в хитовата анимация “Колите” (2006) на известното студио “Пиксар” на “Дисни”.

През дългогодишната си кариера като актьор Пол Нюман е работил с режисьори като Мартин Рит, Джордж Рой Хил, Робърт Олтман, Джон Хюстън, Мартин Скорсезе, Джоел Коен, Робърт Бентън, Сам Мендес. Самият той се изявява успешно и на режисьорското поприще, както и като продуцент. В залеза на кариерата си Пол Нюман заслужено е смятан за един от “корифеите и стълбовете на Холивуд”.

Като автомобилен състезател, отново разчитайки на прословутата си упоритост, той е печелил национални шампионати и е участвал в прочутата надпревара “24-те часа на Льо Ман” с тима на “Порше”, с който през1979 г. завършва на второ място в генералното класиране.

Пол Нюман е съосновател на компанията за хранителни продукти Newman’s Own, приходите от която отиват за дарения, и на благотворителните организации SeriousFun Children’s Network през 1988 г. и Safe Water Network през 2006 г.

По случай 100-годишнината от рождението на актьора най-малката му дъщеря Клеа Нюман, която тръгва по филантропските стъпки на баща си, обяви 2025 г. за година на SeriousFun – глобална мрежа от 30 лагера и програми за деца с тежки заболявания.

Клеа разказва, че това начинание става част от същността на Пол Нюман и той му посвещава цялото си свободно време. Приемал лагерите като място, където децата могат да избягат от страха, болката и изолацията на живота с тежки заболявания.

“Ако има нещо, което бих могла да ти кажа, то е, че си бил прав”, споделя Клеа Нюман за сп. “Пийпъл”. “Друг добър урок беше да наблюдавам колко неразривно бяхте свързани с мама. Свършихте прекрасна работа, остарявайки заедно и наслаждавайки се на простичките неща в живота”, допълва тя.

Нюман е бил женен два пъти и е баща на шест деца. Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г.

През 2007 г. Нюман обявява, че се оттегля, като крие от всички, че е болен от рак на белия дроб. Той отказва операция, хоспитализация и химиотерапия, решавайки да изживее останалите си дни със семейството си.

Пол Нюман умира на 26 септември 2008 г. на 83-годишна възраст. До него са неговите деца, близките приятели и любимата му съпруга.

Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: “Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха”, и допълва: “Не надничайте под килимите, там винаги има много прах”.

През 2021 г., оповестявайки, че ще публикува мемоарите му, издателство Алфред А. Кнопф написа: “Чрез гласа на Нюман и други гласове книгата улавя парадоксалното и неспирно издигане на звезда, бореща се със съмнения и притеснения, че отстъпва на Марлон Брандо и Джеймс Дийн, но въпреки това се издига над статута на красавец и става носител на “Оскар”, шампион по автомобилизъм, социален активист, и предприемач, чиято филантропия генерира почти милиард долара за благотворителни каузи”.

В България мемоарите на Нюман излизат със заглавието “Необикновеният живот на един обикновен човек”.

Пол Нюман ще остане в историята не само като холивудска легенда, но и като забележителен човек. Самият той казва: “Искам да бъда запомнен като човек, който се опитваше да бъде частица от своето време, да помага на хората да общуват помежду си, да бъде достоен в живота си, да израства като личност. Винаги трябва да опитваме, това е най-важното”.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

LIFE

ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО НАРИЧАМЕ МЕСТАТА, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ХРАНА „РЕСТОРАНТИ“?

Avatar photo

Published

on

By

През 1765 г. ханджия на име Досие Буланже отваря ресторант в Париж и окачва следния знак на вратата:

„Ела при мен ти, който ще се трудиш и ще възстановиш стомаха си“

През 1765 г. не е имало много парижани, които са знаели как да четат френски, още по-малко латински, но онези, които са знаели, че Буланже, собственикът, е казал:

„Елате в къщата ми, хора с уморени стомаси, и аз ще ви възстановя.“

Фразата беше толкова успешна, че оттогава всички ресторанти по света се наричат ​​„РЕСТОРАНТИ“.

Освен с вкусната гастрономия, станала известна в цяла Франция, Буланже зарадва своите посетители с вкусни десерти, приготвени от самия него, а поради известността на своите сладкиши Буланже е и „виновникът“, че във Франция пекарните се наричат ​​„пекарни“.

Думата РЕСТОРАНТ скоро се утвърждава и най-реномираните готвачи, които дотогава са работили само за частни семейства, крале и министри, също отварят собствен бизнес или са наети от нова група малки предприемачи: РЕСТОРАНТИ.

Терминът „РЕСТОРАНТ“ идва в Съединените щати през 1794 г., донесен от френския бежанец от революцията Жан Батист Жилбер Пейпалт, който основава това, което ще бъде първият френски ресторант в Съединените щати, наречен „Реставраторът на Жулиен“.

Има много любопитни неща в тази история, една от тях е „Мисията да връщат духа, усмивката и здравето”, която имат работещите в ресторант, това е благородна, похвална и специална мисия… Замисляли ли сме се колко е специална е готвач в ресторант, готвач в магазин за газирани напитки или приятелски настроен сервитьор, който е търпелив с нас, докато ние постоянно променяме мнението си какво искаме да ядем?

Всеки един от нас е специален в това, което прави, ако успеем да разберем дълбочината на приноса на работата си за общото благополучие, пазач, портиер, рецепционист, телефонист в кол център… Какво възстановявате? на кого помагаш Какво добавяте към нечие благополучие, щастие и здраве? Това трябва да е големият въпрос за всяка работа.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ6 days ago

Страхотна криза ще настане ако вкараме еврото

Доц. Сарийски: България ще последва гръцкия сценарий, ако бъде вкарана в еврозоната Еврото щеизяде 80% от съойността на спестяванията им!...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Еврозоната отнема животи още преди да сме влезли вътре!

Костадин Костадинов предупреди: Еврозоната отнема животи още преди да сме влезли вътре!: Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов изрази сериозни притеснения...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

„Асен Василев срина държавата във финансово“

Станислав Балабанов: „Асен Василев срина държавата във финансово“: В изказване, изпълнено с критичност и тревога, Станислав Балабанов от „Има такъв...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Свалят имунитета на шавливата Лена

Наталия Киселова внесе искането за снемане на три депутатски имунитета Председателят на Народното събрание Наталия Киселова внесе проекторешения за сваляне...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси Заведи премиер или министър на...

СВЯТ

СВЯТ3 hours ago

Резистентни на антибиотици „супербактерии“ се разпространяват в Европа от Украйна

Устойчиви на антибиотици бактерии могат да се разпространяват от Украйна в европейските страни. „В хода на продължаващия конфликт в Украйна...

СВЯТ3 days ago

Зеленски скочи срещу министъра си на войната

Зеленски обяви война на министъра си на войната? Зеленски обяви война на министъра си на войната? Украинските следователи са започнали...

СВЯТ4 days ago

Тръмп вече уволнява перверзните от Пентагона

Тръмп уволнява трансджендърите от Пентагона и отменя безплатните им операции за смяна на пола. В свой анализ руският международен специалист...

СВЯТ4 days ago

Ерата на голямата измама и объркване

Защо Тръмп имаше и все още има до известна степен нужда да се представя като „антисистемен“ приятел на мира и...

СВЯТ5 days ago

Тръмп е решен да постави Лондон под натиск на всички фронтове.

Дудаков: Тръмп е решен да постави Лондон под натиск на всички фронтове. Загърбва и Израел „В рамките на драматичните слушания...

Най Четени