ПАРИ
Brexit: Скок в неизвестното в най-неподходящия момент
Крис Патън, последният британския губернатор на Хонконг и бивш комисар по външните работи на Ес, е канцлер на Университета в Оксфорт. Коментарът му е публикуван в Project Syndicate.
Учител по история в моето училище вярваше, че към всяко значимо събитие в миналото трябва да бъде подходено с тристранен анализ за причините, претекстът и резултатите. Той ги описваше на черната дъска и трябваше да ги учим наизуст: причините за Войната за испанското наследство през 18 век, претекстът за Френската революция и резултатите от Американската война за независимост.
Разбира се, животът и новите знания ни учат, че нещата никога не са толкова прости. Причините може да са комбинация от инцидент, амбиция или съвпадение, заедно с по-значими икономически, социални или технологични промени. Трудно е резултатите да бъдат оценени. В крайна сметка не е лесно да знаем кога ефектите от едно събитие започват и приключват.
Така решението на Великобритания да напусне Европейския съюз на 31 януари е може би най-важното политическо събитие в моя живот. Ентусиазираните поддръжници на изхода са ядосани, че Big Ben няма да извести със звън това събитие заради ремонтни дейности.
Но какво точно трябва да празнуваме?
Бъдещето е обвито в безсмислени и пожелателни мисли и лъжливост, която тези дни изглежда няма политическа цена. Първо, поддръжниците на Brexit бързо сменят темата, когато стане въпрос за разходите. Наскоро Bloomberg Economics изчисли, че Brexit вече струва на Великобритания £130 милиарда от 2016 г. насам, а през 2020 г. страната ще изгуби още £70 милиарда. Други достоверни източници изчисляват, че сумата е доста подобна. Но защо да вярвате в нещо, което не съвпада с квазирелигиозния плам на поддръжниците? Те приемат всички икономически прогнози като опит за увреждане на страната. Във всеки случай, твърдят те, каквато и да е цената, британците получават обратно своята свобода.
Но какво точно означава това?
Според британския министър на финансите Великобритания вече няма да трябва да приема евродирективи. Така, вместо да приема правила, Лондон ще ги създава. Но през 2016 г., когато същият той бе министъра на бизнеса, той твърдеше, че Великобритания ще се изправи пред “десетилетие на стангация и съмнения”, ако напусне ЕС. И ще поеме контрола. Контролът, може би, върху нов наратив, който отрича всичко, което се е мислело и твърдяло преди това.
Освен това явно ще можем да обещаваме едно нещо в Брюксел и друго в Белфаст. Сделката на премиера Борис Джонсън с ЕС бе същата, която бе отречена от него в миналото и отхвърлена от предшественика му Тереза Мей, защото явно ще раздели Великобритания. Докато Лондон не постигне търговска сделка с ЕС, Северна Ирландия ще остане в митническия съюз на блока и ще трябва да прави проверки на стоките на пристанищата си и останалата част от Великобритания.
ЕС казва, че не трбява да има отстъпление, но Джонсън явно го прави все пак. Северна Ирландия може, казва той на хората там, да бъде едновременно и в, и извън митническия съюз. Ранната християнска църква говореше за нещо, наречено единосъщие, когато обсъждаше природата на Светата Троица. Може би точно това смятат поддръжниците на Brexit. Северна Ирландия ще бъде и в, и извън митническия съюз: истинско чудо.
И дали търговската сделка, която Великобритания ще договори с най-големия си пазар, ще бъде с добре описани договорености? Две неща са ясни. Първо, няма да можем да постигнем широка, детайлна и пълна сделка до края на 2020 г., когато Джонсън иска. Второ, по-големият достъп ще дойде на цената на спазване на правила на ЕС. И това е факт, който не може да бъде скрит.
Остава да видим дали нещо от това ще има значение и дали Консервативната партия, която управлява процеса, най-накрая ще плати политическата цена. Или може би тези притеснения ще бъдат забравени, след като се изправим пред двете най-големи заплахи през следващия век.
Първата е промяната на климата и опитите на световните лидери най-накрая да я възприемат насериозно. Американският президент Доналд Тръмп смята, че промените са измислица, а по-голямата част от републиканците му явно са съгласни. Нещо повече, лидерите в Бразилия, Аржентина и други страни се крият зад Тръмп, макар че нивото на температурата и световните океани се повишава, а пожарите си бушуват. Каквото и да се случи с Brexit, последствията от климатичните промени вече са видими.
Второ, Великобритания ще празнува своята независимост от сложната международна кооперация в момент, в който враждебността в интелектуален, политически и икономически план на Комунистическата партия в Китай и либералните демокрации стават все по-ясни.
Ако либералната демокрация иска да оцелее, тя трябва да се защити. И не трябва да се заблуждаваме, отворените общества, които живеят под върховенството на закона – от Америка до Европа, Африка и Азия – са под прицела на Китай.
Сравнение с тези две огромни предизвикателства, последствията от Brexit може да изглеждат далечни или малко значими. Но Великобритания избра странно и опасно време да се изправи срещу тях сама.
ПАРИ
Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда
Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.
Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.
Какво предизвика бягството
Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.
Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.
Резултатът: масово бягство.
Кои напускат
Списъкът на знаковите имена е дълъг:
Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон
Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:
Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса
Какво означава това за Нидерландия
Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.
Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.
Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.
Какво можете да знаете
Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!
Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.
Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.
1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.
3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!
Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.
Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.
Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.
Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.
Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.
В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
КОМЕНТАР6 months agoЖълтопаветният мейнстрийм пощуря от истината
-
ПОЛИТИКА6 months agoРадев прецака грозно Владо Николов!
-
ВАКАНЦИЯ5 months agoСамо 18 евро за дюнер в курорта “Албена”! Да хапнем на крак по морето
-
ЗАКОН3 months agoСМЕТНАТА ПАЛАТА ПОГВА ПЕЕВСКИ! Проверяват кой е плащал чартърите му до Дубай







