ПАРИ
Водородът измества петрола, нови енергийни коридори променят глобалния ред
Петролът си отива. Изкопаемите горива като въглища и газ – също. Не сега и не веднага. След няколко години.
На тяхно място ще дойде водородът.
Петролът и останалите изкопаемите горива са източник на енергия и като такива предполагат модел на търсене и предлагане.
Водородът е носител на енергия. Той може да бъде произведен от различни източници, по различен начин. Това изисква друг модел на пазара – на търсене и разпределение.
Това е тенденцията.
Водородът като гориво на бъдещето води до промяна на модела и то не само в енергетиката, но и в икономиката, а и на целия световен ред.
Съществуващата архитектура за управление на енергетиката е остаряла. Тя не е в крак с променящите се начини за производство и разбирането за сигурност. Това означава, че енергийният преход, започнал преди години, вече не може да се управлява така, че да отговаря на целите за устойчиво развитие и Парижкото споразумение. Въпросът е какви пазарни и финансови модели трябва да действат в този период.
Енергийният преход
Светът на петрола и изкопаемите горива предполага енергийна система на сигурност, надеждност и достъпност на доставките, базирана на модела на търсенето и предлагането. През етапа на енергиен преход тази система на енергийна сигурност трябва да се запази, отчитайки многобройните рискове. Преходът стартира с приемането на Парижкото споразумение за климата. Двата основни постулата са: ограничаване на затоплянето с до 2 градуса по Целзий и намаляване на емисиите. Това са само условия. По своята същност обаче променят реда за вземане на решения. Съответно и на модела – от търсене и предлагане, в който все още пребиваваме, към модел на търсене и разпределение.
Производство на зелен водород – има ли то почва у нас?
В основата си енергетиката се води от принципите за сигурност на доставките, достъпност и устойчивост. В световен мащаб тази трилема гарантира енергийната справедливост според Световния енергиен съвет. Целта в борбата с изменението на климата се базира на това, че устойчивата енергийна система създава полезни взаимодействия между тези цели.
Моделът на търсенето и предлагането има и своите водещи организации – Международната агенция за енергетика (МАЕ) и ОПЕК. Те бяха (и все още са) в основата на цялата теоретична подготовка и на действието на пазара.
Сега идва ред за водещата роля на IRENA (International Renewable Energy Agency).Новият модел на управление се гради вече десет години. Целите за енергиен преход бяха декларирани от Парижкото споразумение и те имат обвързващ характер до 2050 г. То поставя регионални и национални ангажименти за нулеви емисии до 2050 г. Този нов модел предполага елиминиране на определени кризи в управлението в дадена страна или регион, поради невъзможност за осъществяване на енергиен преход отгоре – надолу. Той осигурява на държавите гъвкавост и надеждата е, че целите ще бъдат постигнати на национално и регионално ниво, така че да стане постижима и общата цел, коментират в своя разработка учени от Оксфордския енергиен институт. Новото в енергийния преход е включването в общия процес на въпросите на климата, околната среда, икономиката и индустрията, дигитализацията и изкуствения интелект. От значение е управлението енергийният преход на различни нива.
България вече има и водородна стратегия: на какви източници залага
Началото е положено. Енергийният преход е тук. Изборът за този преход е направен – водородът. Но това все още не е достатъчно. За преминаване към следващ етап трябва да се сложи началото и на електрификацията. Експертите са категорични: Енергийният преход ще промени дълбоко енергийния свят. Стойността вече няма да се генерира предимно от източниците на изкопаеми горива като въглища, нефт или газ. Тя ще е се генерира в етапа на превръщането в енергия в услуги за крайни потребители. (IRENA, 2019; Goldthau et al, 2018).
Генерирането на приходи от запасите от изкопаеми горива ще бъде все по-трудно, поради обезценка на находищата и огромните разходи за емисионни квоти. Вместо това все повече стойност ще се създава надолу по веригата на енергийните доставки и в услугите, а печалбите ще се генерират от нисковъглеродните технологии. Това предполага нови бизнес и финансови модели.
ВЕИ изпревариха изкопаемите горива като главен източник на електроенергия в ЕС през 2020 г.
Електрификация и дигитализация
Новата система ще бъде по-електрифицирана, дигитализирана, насочена към търсенето и разпределението. Енергийната система днес е разделена на сектори (например електричество, сгради, транспорт, отопление и охлаждане, промишленост). Всеки от тях се характеризира с доминираща комбинация от горива.
В системата на бъдещето секторите ще бъдат свързани. В резултат на промените в системата ще се извърши преместване на производството и търсенето. Паралелните тенденции на супермрежи и децентрализирано производство на енергия, съчетани с нови технологии за батерии и блокчейн, все повече размиват границите на съществуващата енергийна система.
Това води до предизвикателство по отношение на традиционната роля на държавата и нейната отговорност. Енергийният пейзаж се пренасочва и процесът ще е в зависимост повече от съответната територия, отколкото от съответна политическа система.
Създава се възможност за нови енергийни региони с центрове и периферия. Налице са енергийна ефективност и възобновяема енергия, които могат да бъдат получени навсякъде, което е не само плюс за енергийната сигурност, но дава възможност за формиране на нови енергийни общности и връзки. Това важи особено за електрическите мрежи в различните й форми (централизирани или децентрализирани) и размери (местни, национални, континентални или трансконтинентални).
Водородно бъдеще
Водородът се разглежда като липсващия стълб за декарбонизация на енергоемките сектори. Водородът и неговите производни ще бъдат в центъра на новата енергийна и промишлена революция и нови трансгранични вериги за стойност. За това обаче ще са необходими нови институции и инструменти за управление на енергетиката и новопоявилите се енергийни структури, за които настоящата система не е подходяща.
С това управлението на енергийната система ще се усложни и ще се формира нов “мрежови” подход, както за управление на транснационални енергийни потоци, така и за работа с корпорациите, неправителствените организации и гражданско общество, чиято роля се очаква да нарасне поради свиващото се при този модел политическо значение на държавите. Съответно при новия енергиен ред сегашното политическо значение на държавите отслабва за сметка на новите енергийни общности.
Енергийни коридори
Първоначално държавите ще работят за насищане на националните си пазари, но водородът ще се превърне в стока, търгувана на международните пазари.
Най-значимият компонент при производството на зелен водород е цената на възобновяемата електроенергия. Производителите ще се нуждаят от евтина електроенергия, за да бъдат конкурентни, а не само от евтини електролизатори. Това създава възможност за производство на водород на места с оптимални възобновяеми източници и износ оттам.
Европа мисли за вноса на водород. Европейският индустриален алианс има разработен план за тази цел. Това означава разработване и осъществяване на нови енергийни коридори, при които ключовото място ще имат транспортните разходи.
Водородът може да се движи през границите с кораби или тръбопроводи. Един от начините за транспортиране на водород е чрез втечняване, но за това той трябва да се охлади до -252°, за което ще е необходима много енергия (за сравнение, LNG изисква охлаждане до -160° C).
Европа мисли и за използването на настоящата система от газопроводи. В европейските страни вече се експериментира в тази посока, а очакваният спад на търсенето на газ в Европа отваря възможности за преобразуване на инфраструктурата. В резултат обаче, подобно на природния газ, водородът ще може да се търгува повече на регионални пазари, отколкото на глобалните пазари.
Очакването е първоначалните стъпки да са доста скромни. Европейската водородна стратегия е насочена към създаването на такива “водородни паркове”, които да са в основата на развитието на “водородни коридори”, свързващи региони с висок възобновяем потенциал към центрове за търсене.
С течение на времето пазарът на водород може да имитира пазара на природен газ. Ключовата разлика е, че всички основни държави (включително вносители като Европа, Корея и Япония) ще бъдат потребители. Друга разлика е, че предвид Парижкото споразумение за климата вносителите ще искат да имат сертификати или гаранции за произход, за да се уверят, че водородът, който получават, е с правилния “цвят” и технически стандарти за безопасност и качество на оборудването за обработка.
Използвани са материали на Оксфордския енергиен институт и IRENA.
ПАРИ
Бойкот на магазините заради високите цени в още две държави на Балканите
Босна и Херцеговина и Черна гора стартираха инициатива за бойкот на търговските вериги за един ден, за да ги притиснат да намалят високите цени, няколко дни след като хърватите оставиха магазините почти празни със същата цел.
В социалните медии се разпространиха призиви за бойкот на магазините в Босна и Херцеговина и в Черна гора, призовавайки хората да не правят покупки на 31 януари.
„Смятаме, че цените са изключително високи и че водещите търговски вериги по взаимно съгласие за ценообразуване са оказали решаващо влияние гражданите да не усетят в пълна степен увеличението на заплатите и пенсиите. В петък, 31 януари, ние призоваваме за бойкот на супермаркетите и магазините в Черна гора, всички, без изключение“, написа Alternative Montenegro Group във Facebook.
Групата каза, че това няма нищо общо с политиката и че високите цени засягат всички граждани независимо от политическата им ориентация.
Инициативата в Черна гора беше подкрепена от премиера Милойко Спаич, който публикува в социалната мрежа X своя положителен отговор на анкета дали Черна гора трябва да последва примера на Хърватия. Членовете на партията на Спаич ПЕС също подкрепиха инициативата.
В Босна и Херцеговина протестиращи призовават всички граждани да не купуват нищо на 31 януари.
„Това е начин да изразим недоволството си от нарастващите разходи за храна и енергия, докато заплатите остават ниски. Еднодневният бойкот може да изпрати силно послание“, гласи едно от широко разпространените послания в социалните мрежи, цитирано от телевизия N1.
Босненците казват, че цените на храните в тяхната страна са по-високи от тези в Германия, докато заплатите са значително по-ниски.
Инициативата в региона започна от Хърватия, където продажбите се сринаха по време на национален бойкот на магазините на 24 януари в знак на протест срещу покачващите се цени на храните и високата инфлация в балканската страна.
Протестът, иницииран от потребителски групи в социалните мрежи, имаше за цел да засили натиска върху търговците на дребно, които хърватите обвиняват за растящата инфлация.
Бойкотът на магазините в Хърватия предизвика ефект на снежната топка на Балканите.
„Мога да бойкотирам един ден, но ще купим всичко необходимо предния и на практика ще е същото. Цените се увеличават всеки ден. Статистиката не дава верни данни“, коментират потребители в социалните мрежи.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Тиха истерия в Министерството на финансите.
Тиха паника в Министерството на финансите. Предварителни оценки вещаят свръхдефицит за 2024 г.
Единствено сайт отбеляза че на 15 януари служебното правителство на Димитър Главчев прие постановление, с което отменя едно от последните си постановления за миналата година. То е от 30 декември и предвижда на Министерство на финансите да се предоставят 150 милиона лева, които преди това са му отпуснати под предлог, че ще финансират изпълнението на стратегически за Европейския съюз проекти. Само че отмяната, която е гласувана на 15 януари 2025 година влиза в сила от 31 декември 2024 година, т.е. със задна дата. Всички експерти, до които „Гласове“ се допита, са категорични, че отмяна, приета по този начин е незаконна.
Последствието от това решение е, че едни 150 милиона лева няма да се броят за разходи, направени през 2024 година и няма да се калкулират при изчисляване на бюджетния дефицит. Това обаче може да се окаже малка част от проблема, защото предварителни сметки в Министерство на финансите показват, че е много възможно и 2024 година да е приключила със свръхдефицит, тоест над три процента при съотнасяне към брутния вътрешен продукт. Още по-голямо е притеснението, че свръхдефицитът се оформя при изчисляването му по европейската методика, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, а не по националната.
Ако тези първоначални притеснения се потвърдят, то още с нотификацията за приключването на Бюджет 2024, която трябва да изпратим на Евростат и ЕК до април, ще стане ясно, че нарушаваме и критерия за максимално допустим бюджетен дефицит, изискван за допускане в еврозоната. Тогава неизпълнението на инфлационния критерий с 0.12 процентни пункта ще се окаже както съществен, така и маловажен проблем, защото вече ще имаме второ неизпълнено условие, а то за разлика от инфлацията се мери само веднъж годишно – към 31 декември и това ще означава, че дори през 2027 година най-вероятно ще сме в процедура по свръхдефицит и най-ранната дата за въвеждане на еврото може да се изтегли на 1 януари 2029 година.
Видимото за външни хора е следното. Към края на септември – тоест, към третото тримесечие бюджетният дефицит на касова основа (по националната методика) е 2.8 милиарда лева или малко над 1% от брутния вътрешен продукт. В същото време дефицитът на начислена основа към края на първото тримесечие е 5.4 милиарда лева, или около 2.7% от брутния вътрешен продукт. До края на годината – в периода от 1 октомври до 31 декември дефицитът на касова основа се увеличава с 3.3 милиарда лева, или цели 1.6% от БВП и така се стига до предварителната оценка, че е 6.1 милиарда лева или 3% спрямо БВП.
Как става обаче с отчитането му на начислена основа? Как три милиарда и триста милиона лева допълнителни разходи, отчетени по националната методика ще се свият до само 700 милиона, така че и на начислена основа дефицитът да бъде не повече от три процента спрямо БВП? Или напротив, ще се види, че при всички счетоводни способи и масажирания на данните, дефицитът по европейската методика не може да се представи по-малко от поне три и половина процента спрямо БВП.
Поглед към миналата година по това време показва, че Министерство на финансите изтегли 1.2 милиарда лева от набирателна сметка на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Така в бюджета за тази година се отчете плюс, но само по националната методика. По европейската това си беше разход и годината тръгна с -1.2 милиарда на начислена основа. Това е времето, в което протичаше надхитрянето как да продължи „сглобката“ – само с ротация на Мария Габриел и Николай Денков или с назначаване на Денков във Външно, за да може да пътува по чужбина, с подписване на реформаторска декларация или просто да се разпадне.
В тези последни три месеца на кабинета „Денков“ Асен Василев предприе масово харчене, което източи фискалния резерв дори под нивото на сумата от всички онези сметки и фондове, които не трябва се пипат. Принуди и Народното събрание да гласува специално решение, с което му забрани да харчи за друго, освен за заплати.
В Министерство на финансите с притеснение наблюдават и заявките за плащания на разходи, чийто падеж е настъпил още миналата година. Всичко това са средства, които са фактурирани и дължими към 31.12.2024 и очевидно неплащането им в година е просрочие, което се удължава с всеки изминал ден, в който не се обслужва.
Просрочията добавят допълнителни стойности към оценката за дефицит на начислена основа. За разлика от българската отчетност, тя не взима предвид само направените плащания и получените пари, но също и поетите ангажименти за разходи на база на издадени фактури, които не са платени в срок.
Чисто политически, а и морално, ще е най-добре, ако България ще отчита свръхдефицит, това да се случи още за 2024 година. Асен Василев предложи този бюджет и в него няма увеличения на полицейски заплати и заплащане на военните, за които той твърди, че са проблемни, но всички увеличения на твърдите разходи преди това са били ок. Да, може да претендира, че не той е изпълнявал бюджета, но ще се види резултатът от посоката, в която той поведе публичните финанси, просто защото това беше неговият бюджет без извращения като декапитализация на Българския енергиен холдинг. Тоест без извънредни мерки. Просто неговият бюджет.
През април 2010 г. на Симеон Дянков му се наложи да ни обяснява, че договори, които са били крити в чекмеджета чак до 2010 г. са раздули бюджетния дефицит. Тогава ставаше дума за провала на заявката да ни пуснат само в чакалнята. Сега имаме тройно по-голяма икономика, почти тройно по-голям бюджет и тепърва ще се вижда каква щета е нанесъл Василев.
Конвергентни доклади
В случай, че и за 2024 г. сметките излязат в рамките на допустимото за управляващите ще остане да подготвят проектобюджет за 2025 г. до средата на февруари. След това на 17 и 18 февруари, когато се срещат с финансовите министри на еврогрупата ще трябва да подготвят убедителна история защо и как смятат да овладеят бюджетния дефицит до само три процента спрямо БВП и през 2025 и 2026 години. И след това ще трябва да пратим официални сметки за изпълнението на миналогодишния бюджет и да изчакаме Евростат да го потвърди или коригира и най-рано в края на април може да се очаква ЕК и ЕЦБ да ни проверят за готовност да приемем еврото и да изготвят т.нар конвергентни доклади. Това изглежда е сигурно, след като в петък Бойко Борисов поиска изготвянето на такива доклади независимо какво е състоянието на публичните финанси и без оглед на това какво показват сондажите на настроенията в ЕЦБ и Брюксел.
Разбира се, ако притесненията на Министерство на финансите се окажат основателни, всичко ще бъде излишно.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Дефицитът в бюджета е 9%, точно колкото на Гърция, когато фалира
„Дупката в бюджета е 18 милиарда лева, а 3% не били проблем за България. 18 милиарда не са 3%, а 9%.
9% от Брутния вътрешен продукт (БВП) означава, че държавата има огромни проблеми с публичните финанси. Гърция фалира с 9% бюджетен дефицит“, заяви председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание и депутат от ГЕРБ Делян Добрев. Той обясни решението на партията си да гласува бюджета на бившия министър от ПП Асен Василев по слeдния начин:
„Когато разговаряте с Асен Василев, той изглежда много уверен в това, което казва. Той ви гледа в очите, не мига – моята теза е, че хипнотизира всички. Защо десните му гласуваха всичките проинфлационни бюджети в парламента, ако не са били хипнотизирани? По-голямата част от ГЕРБ също бяха хипнотизирани. Аз не го гледам в очите и само това ме спасява“, каза Делян Добрев.
Преди дни и икономистът доц. Григор Сарийски предупреди за възможен гръцки сценарий за България. „Данните на Министерството на финансите към края на ноември миналата година показват, че разходите в хазната се увеличават с над 16%, приходите – 8%. Не можете да имате изпреварващо увеличение на разходите и стабилни финанси. Единият от критериите за влизане в еврозоната е фискална устойчивост, каквато категорично нямаме. Виждаме, че разходите за лихви нарастват с около 1/4, неданъчните приходи намаляват с 1/2. Тези тенденции показват, че устойчивостта на финансите, меко казано, ерозира. Да вкараш такава страна в еврозоната, означава, че тя ще последва гръцкия сценарий. Никой не иска това“, предупреди доц. Сарийски, който също предупреди за риск за страната ни, ако следва примера на Гърция.
„Без да се пипат данъците, няма как да се запълни дупката в бюджета. Няма как да се влезе в 3% дефицит, без да се наложат непопулярни мерки“, каза още икономистът.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО4 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент