Connect with us

LIFE

12 неща, които се промениха завинаги с технологиите – нещата от живота

Avatar photo

Published

on

Светът се променя непрекъснато предимно към по-добро. Колкото и някои хора да мрънкат срещу технологиите, под една или друга форма ги използват, при това доста иронично, за да се оплакват точно от тях. Справка: форумите на лелките, които бийчват, че децата им висят нонстоп на компютрите. Еволюцията не чака никого – или се развиваш и догонваш света, или се капсуловаш като сайбър амиш, отричайки всичко след 1997-ма насам. Някои предмети като касетките, грамофонните плочи и ретро видеоигрите изживяват голямото си завръщане напоследък, така че не е ясно дали някое от нещата в този списък няма да се превърне в хита на 2020. Малко вероятно е обаче. От бума на технологиите насам, редица занимания се промениха най-вероятно завинаги. Ето част от тях:

Четенето на книги

Преди време четенето на книги е било най-вълнуващото приключение за съзнанието. Това, разбира се, е било през Средновековието. Сега вече имаме стрийминг на филми, видеоигри и виртуална реалност. Да създаваш картини с помощта на букви все повече и повече изпада в графа „Бутиков крафт“. Дори и самите книги не се четат на хартия, а със суайпване на екрана или с блутут слушалки в метрото. „451 градуса по Фаренхайт“ не позна – няма нужда пожарникарите да горят книгите, хората сами ги изхвърлиха напълно доброволно и ги замениха с три телевизионни стени.

Писането на писма

Въпреки че в съвременния свят комуникираме предимно в текстов вид, класическото изписване на букви с помощта на пособие между пръстите при повечето хора вече е закърняло като умение. Да пишеш на хартия, после да се разкарваш до пощата и да лепиш марки, за да пуснеш писмо, за всеки с набор първа цифра деветка звучи като ритуал от първобитнообщинния строй. И ако сега се тръшкаш, че някой не ти е отговорил една минута, не знам как щеше да оцелееш през 90-те, когато се е чакало по седмица. Ако писмото не се загуби по пощата, разбира се.

Говоренето по телефона

Мисълта, че някой е прекарвал часове на телефон без екран, сега звучи абсурдно. Никой вече не говори чак толкова дълго – неслучайно след час връзката автоматично прекъсва. По-често се случва да си набрал някого с дупе от това в действителност да сте се отплеснали и да си дрънкате. Сега хората не вдигат на непознати номера, някога всички номера бяха непознати, слушалката се вдигаше като условен рефлекс. Единственият начин да избягваш някого беше да си спреш телефона по най-класическия начин: с изтръгване на кабела от стената. Също така

апаратът гарантирано беше разположен в хола, не в твоята стая, така че някой някъде винаги подслушваше.

Е, това май не се е променило.

Достъпа до информация

Някога информацията беше в библиотеката, разпръсната между 30 тома на „Енциклопедия Британика“. В момента всеки факт е на един клик разстояние в Google и се проверява за 0,5 секунди. Тогава с трансфера на данни от уста на уста често имаше грешки при преноса и като резултат се налагаше да живееш с грешни факти в главата и без лесна опция да ги провериш. Също така всички пиянски спорове завършваха с отворен край, като европейски филм или ползване на жокера „Обади се на приятел“… в три сутринта. Сега имаме достъп до цялото познание на човечеството в джоба си и, естествено, го ползваме предимно за да си пращаме снимки на пребиващи се котки и да пускаме коментари под новия клип на Тита.

Глобалната неориентираност

Доскоро беше нормално да се загубиш и да питаш хората за упътване. Сега по цял свят това е морално остарял проблем: стига да имаш батерия в телефона и мобилен интернет, можеш да се оправиш навсякъде.

Поговорката „С питане и до Цариград се стига“ вече е метафора, не буквализъм.

Освен ако не става дума за Цариградски комплекс. Там се разиграва битка между картографията и GPSнавигацията, създаваща ретро забавата да кръжиш около адреса, който търсиш. Карта и компас вече виждаме само в „Карибски пирати“ и като цяло вече доста лесно намираме всяка точка по маршрута си. А ако се загубим, винаги можем да пуснем локация или пък статус във фейсбук и някой да ни спаси.

Висенето навън

Някога най-голямото наказание беше да висиш вкъщи. Там нямаше приятели, нямаше игри, нямаше забава. Сега наказанието е да висиш вкъщи, но без интернет, ток и батерия на всички устройства. Така е то – вече влачиш всичките си приятелите навсякъде със себе си, нямаш нужда да си на улицата с тях. Е, от стаята си е малко трудно да правиш будещи завист постове, макар че зависи от стилистиката, природните дадености и нивото ти на разкрепостеност. Ако попаднеш в ситуация на залостеност между четири стени и липса на модерни начини за забавление, винаги можеш да регресираш до някое от добре познатите ретро забавления – например четене на книги.

Снимането с фотоапарат

Освен ако не си голям позьор или истински фотограф, няма причина да разнасяш апарат със себе си. Някога нямаше такава опция – искаш снимки, инвестираш в лента и Skina и се молиш нещо да стане.

Естествено, разполагаш само с 36 кадъра

(не “пози”, както им викат необразованите), а често на ниво проявяване и десетки левове по-късно откриваше, че половината са без фокус, без теб в кадър или (кошмарът!) лентата е осветена. Поради цената и напрежението около цялото това фото приключение хората се отнасяха по-сериозно и снимките на лица значително надвишаваха като бройка тези на детайл крачета с фон плажче. Също така снимките не бяха по десктопа, а се носеха до сърцето – портфейла в задния джоб.

Обявите

Ако искаш да продадеш нещо, стъпките, през които трябваше да минеш, бяха безброй – от пускане на обява във вестника до дежурене пред телефона и срещане с десетина потенциални купувачи, преди да разбереш, че са объркали текста в карето и всъщност посланието ти звучи като обява за запознанство. Хората са идиоти – никой не продава пенис на маса или поне не за 20 лева. Сега търговския процес е толкова улеснен, че буквално можеш да разчистиш къщата си до ниво на голи стени, без да минеш през входната врата. После може да отпразнуваш, като си поръчаш пица и бира с парите, все така по боксерки и джапанки.

Крещенето през вратата на тоалетната

Кошмарът на това да попаднеш в ситуация на пълна безизходица (а именно в тоалетната с празна ролка хартия, установено постфактум) беше SOS крещенето. Сега можеш да избегнеш публичното унижение с лично съобщение като зов за помощ. Също така можеш даже да си поръчаш онлайн тоалетна хартия, но ще отнеме известно време. Иначе частта с викането отново се налага, в случай че интернетът забие и някой трябва да рестартира рутера.

Висенето пред телевизора

Някога наказанието е било да останеш без телевизия. Сега наказанието е да гледаш телевизия. Малкото хора, които ползват плазмата вкъщи за тв приемник, а не за продължение на десктопа си, със сигурност не висят много на позициите между първи и трети канал, особено вечер. Въобще от финала на „Под прикритие“ насам, ако не броим няколко важни спортни събития, нищо не успява да събере целокупния български народ пред малкия екран. Някога най-голямото отмъщение е било да свиеш дистанционното на някого, сега даже няма да открият липсата му.

Аналоговото порно

Цяло едно поколение е израснало с вестник „Чук-чук“, а първите си сексуални трепети е изживяло от по-разголените летни рокли в списание Burda. Сега, ако може да се направи критика към еротичното съдържание в мрежата, то е прекаленото му изобилие и разнообразие. Със сигурност няма сила на света, която да опази тийнейджърите от всичките милиарди йотабайти XXX кънтент – доказателство е случаят в Австралия.

Правителството там изхарчи 84 милиона долара, за да създаде антипорно филтър, който беше разбит за половин час от 16-годишен хакер.

 

Никой и нищо не може да застане на пътя на любовта… към порното.

Свалките в реално време

Хората все по рядко общуват лице в лице, камо ли да се запознават по улиците, а шансът свалка на улицата да доведе до нещо повече от споменаване в комедиен фейсбук статус е под 0,01%. Подвикванията още съществуват край строежите и по централните улици на малките градове у нас, но със сигурност тази форма на общуване покрай покрай MeToo движението е тръгнала по пътя на птицата додо. Някога големият повод за разправия с гаджето ти е бил „Как можа да я загледаш тази“, сега е „Защо си ѝ лайкнал снимката?“. Накрая всички ще станем роботи и сексуалните недоразумения ще се решат веднъж завинаги. Тръпнем в очакване.

А ти модерен градски човек ли си?

EXPRESS TV

Емили Ратайковски не оставя нищо на въображението в дръзки бикини с бразилски прашки

Avatar photo

Published

on

By

Разбира се, Емили Ратайковски разтърси бразилски бикини с прашки в страната, която й даде името.

Продължавайки бягството на момичетата си в Южна Америка, 33-годишната Ратайковски показа твърдата си дериера на белите пясъчни плажове на Рио де Жанейро в горнище с тропически принт и нахално дъно, както е уловено в поредица от снимки, споделени в неговата социална мрежа на Неделя, 26 януари.

Моделът позира отзад, заснемайки в близък план завидните си извивки, като в едната ръка прокарва пръсти през косата си, а в другата държи чаша бира. Не е изненадващо, че снимка на нейната дългогодишна най-добра приятелка Бабс Жана също беше включена във въртележката на Instagram, облечена в щампован комплект от две части от собствената линия бански костюми на Ratajkowski.

Те поддържаха доброто настроение през цялата вечер, но не и преди Ратайковски да се преоблече във второ мъничко бикини, този път с гола горна част. Тя направи микро обработка „Направи си сам“, като набра чашките, за да създаде минимално покритие и максимално деколте.

На друго място в публикацията моделът и Жана посетиха бара на плажа в хотел Fasano и изпиха шампанското, докато носеха съвпадащо плажно облекло, което контрастира непослушно и сладко.

Докато Жана, на 33, изглеждаше знойно в леопардови бикини и черен саронг, Ратайковски изглеждаше сладко в игриво горнище с балкон и високо изрязани долнища, които надничаха от спокойните ленени панталони, които тя остави разкопчани, което най-добре показваше загорелите й крайници и стегнатост корема.

Всъщност Ратайковски прекара последната седмица в най-добрия си живот в Бразилия, тъй като това не беше първият път, когато тя предостави на феновете си виртуален подкаст от рая. В понеделник, 20 януари, моделът и дизайнерът на бански костюми вдигнаха топлината в въртележката на Code Red в Instagram, дебютирайки със серия от живи, миниатюрни тоалети, включително още един бикини с бразилски прашки. Когато си в Рио!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

EXPRESS TV

100 г. от рождението на Пол Нюман, синеокият красавец на Холивуд

Avatar photo

Published

on

By

На днешната дата преди 100 години е роден Пол Нюман – американски актьор, режисьор, продуцент, автомобилен състезател, филантроп, предприемач, носител на многобройни отличия, известен не само с ярката си външност на харизматичния синеок красавец, но и с таланта, упоритостта и дългата си и успешна кариера, с които си спечелва прозвището “един от стълбовете на Холивуд”.

Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г. Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: “Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха”, и допълва: “Не надничайте под килимите, там винаги има много прах”.

Пол Ленард Нюман е роден на 26 януари 1925 г. в Шейкър Хайтс, Охайо, в семейството на американски евреин и имигрантка от Словакия. Говори се, че именно от майка си той наследява невероятната си упоритост, благодарение на която един ден ще стане известен. Още от ранна детска възраст Пол проявява интерес към театъра.

По-късно, по време на Втората световна война, Нюман служи във флота. След демобилизацията си наследява бизнеса на починалия си баща, но още тогава започва да мечтае за кариерата на филмов актьор. През 1947 г. постъпва в училището по актьорско майсторство към Йейлския университет, след което учи и в школата на прочутия Лий Страсбърг.

Първата му главна роля на Бродуей е в “Пикник” на Уилям Индж през 1953 г. Въпреки успехите на театрална сцена, стремежите на продължават да са свързани с Холивуд.

Кариерата на филмов актьор обаче все още е мираж. В продължение на две години Пол посещава много кастинги, но в повечето случаи получава отказ. През този период той успява да си осигури само няколко второстепенни роли в незначителни телевизионни сериали.

Мнозина на мястото на Нюман биха се отказали. Той обаче продължава упорито да се явява на кастинги и най-накрая късметът привидно му се усмихва. През 1953 г. Пол Нюман получава главната роля в историческия филм The Silver Chalice. След излизането си на екран през 1954 г. лентата получава ожесточена критика и дори е призната за най-лошия филм на десетилетието с всички последствия.

Години по-късно авторитетен филмов експерт ще отбележи, че само природната упоритост на Нюман му е помогнала да устои на чудовищния поток от критики и подигравки, който се изсипа върху него през 1954 г.

В крайна сметка Пол Нюман постига своето и признанието му в Холивуд идва през 1957 г. с ролята на боксьора Роки Грациано в “Там горе някой ме обича”. След този филм кариерата на актьора поема в правилната посока и успехите му се следват един след друг. Сред тях е “Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958) по пиесата на Тенеси Уилямс. Във филма той си партнира с друга екранна легенда – Елизабет Тейлър.

Нюман е номиниран за “Оскар” десет пъти, като осем от номинациите му са за най-добър актьор. Сред тях са за изпълненията му в “Котка върху горещ ламаринен покрив”, “Хладнокръвният Люк”, “Присъдата”, “Път към отмъщение” от 2002 г., в който той играе последната си роля в киното.

Първата награда на американската кинокадемия, която Пол Нюман получава, е почетен “Оскар” през 1986 г. Година по-късно той най-накрая е отличен с приза за главна мъжка роля за “Цветът на парите” на Мартин Скорсезе.

Нюман не отива на церемонията, шегувайки се, че вече е ходил седем пъти и нищо не е получил, и че ако я пропусне, може най-накрая да вземе нещо, както и се случва. “Това е като да ухажваш красива жена в продължение на 80 години. Накрая тя се съгласява, а ти казваш: “Ужасно съжалявам, но вече съм уморен”.

Сред наградите му освен трите “Оскар”-а – почетен, за най-добра мъжка роля за “Цветът на парите” и хуманитарен приз “Джийн Хершолт”, са също БАФТА, “Еми”, “Златен глобус”, отличие на американската Гилдия на актьорите, “Сребърна мечка” от кинофестивала в Кан.

Плод на сътрудничеството на Пол Нюман с друга легенда на Холивуд – Робърт Редфорд, са превърналите се в класика филми “Буч Касиди и Сънданс Кид” (1969) и “Ужилването” (1973).

Сред известните филми се негово участие са още “Играчът на билярд”, “Дългото горещо лято”, “Той се казваше Омбре”, “Ад под небето”, “Животът и времената на съдията Рой Бийн”, “Генерално пълномощно”, “Няма балами”, “Писмо в бутилка”.

Нюман озвучава и Док Хъдсън в хитовата анимация “Колите” (2006) на известното студио “Пиксар” на “Дисни”.

През дългогодишната си кариера като актьор Пол Нюман е работил с режисьори като Мартин Рит, Джордж Рой Хил, Робърт Олтман, Джон Хюстън, Мартин Скорсезе, Джоел Коен, Робърт Бентън, Сам Мендес. Самият той се изявява успешно и на режисьорското поприще, както и като продуцент. В залеза на кариерата си Пол Нюман заслужено е смятан за един от “корифеите и стълбовете на Холивуд”.

Като автомобилен състезател, отново разчитайки на прословутата си упоритост, той е печелил национални шампионати и е участвал в прочутата надпревара “24-те часа на Льо Ман” с тима на “Порше”, с който през1979 г. завършва на второ място в генералното класиране.

Пол Нюман е съосновател на компанията за хранителни продукти Newman’s Own, приходите от която отиват за дарения, и на благотворителните организации SeriousFun Children’s Network през 1988 г. и Safe Water Network през 2006 г.

По случай 100-годишнината от рождението на актьора най-малката му дъщеря Клеа Нюман, която тръгва по филантропските стъпки на баща си, обяви 2025 г. за година на SeriousFun – глобална мрежа от 30 лагера и програми за деца с тежки заболявания.

Клеа разказва, че това начинание става част от същността на Пол Нюман и той му посвещава цялото си свободно време. Приемал лагерите като място, където децата могат да избягат от страха, болката и изолацията на живота с тежки заболявания.

“Ако има нещо, което бих могла да ти кажа, то е, че си бил прав”, споделя Клеа Нюман за сп. “Пийпъл”. “Друг добър урок беше да наблюдавам колко неразривно бяхте свързани с мама. Свършихте прекрасна работа, остарявайки заедно и наслаждавайки се на простичките неща в живота”, допълва тя.

Нюман е бил женен два пъти и е баща на шест деца. Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г.

През 2007 г. Нюман обявява, че се оттегля, като крие от всички, че е болен от рак на белия дроб. Той отказва операция, хоспитализация и химиотерапия, решавайки да изживее останалите си дни със семейството си.

Пол Нюман умира на 26 септември 2008 г. на 83-годишна възраст. До него са неговите деца, близките приятели и любимата му съпруга.

Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: “Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха”, и допълва: “Не надничайте под килимите, там винаги има много прах”.

През 2021 г., оповестявайки, че ще публикува мемоарите му, издателство Алфред А. Кнопф написа: “Чрез гласа на Нюман и други гласове книгата улавя парадоксалното и неспирно издигане на звезда, бореща се със съмнения и притеснения, че отстъпва на Марлон Брандо и Джеймс Дийн, но въпреки това се издига над статута на красавец и става носител на “Оскар”, шампион по автомобилизъм, социален активист, и предприемач, чиято филантропия генерира почти милиард долара за благотворителни каузи”.

В България мемоарите на Нюман излизат със заглавието “Необикновеният живот на един обикновен човек”.

Пол Нюман ще остане в историята не само като холивудска легенда, но и като забележителен човек. Самият той казва: “Искам да бъда запомнен като човек, който се опитваше да бъде частица от своето време, да помага на хората да общуват помежду си, да бъде достоен в живота си, да израства като личност. Винаги трябва да опитваме, това е най-важното”.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

LIFE

ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО НАРИЧАМЕ МЕСТАТА, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ХРАНА „РЕСТОРАНТИ“?

Avatar photo

Published

on

By

През 1765 г. ханджия на име Досие Буланже отваря ресторант в Париж и окачва следния знак на вратата:

„Ела при мен ти, който ще се трудиш и ще възстановиш стомаха си“

През 1765 г. не е имало много парижани, които са знаели как да четат френски, още по-малко латински, но онези, които са знаели, че Буланже, собственикът, е казал:

„Елате в къщата ми, хора с уморени стомаси, и аз ще ви възстановя.“

Фразата беше толкова успешна, че оттогава всички ресторанти по света се наричат ​​„РЕСТОРАНТИ“.

Освен с вкусната гастрономия, станала известна в цяла Франция, Буланже зарадва своите посетители с вкусни десерти, приготвени от самия него, а поради известността на своите сладкиши Буланже е и „виновникът“, че във Франция пекарните се наричат ​​„пекарни“.

Думата РЕСТОРАНТ скоро се утвърждава и най-реномираните готвачи, които дотогава са работили само за частни семейства, крале и министри, също отварят собствен бизнес или са наети от нова група малки предприемачи: РЕСТОРАНТИ.

Терминът „РЕСТОРАНТ“ идва в Съединените щати през 1794 г., донесен от френския бежанец от революцията Жан Батист Жилбер Пейпалт, който основава това, което ще бъде първият френски ресторант в Съединените щати, наречен „Реставраторът на Жулиен“.

Има много любопитни неща в тази история, една от тях е „Мисията да връщат духа, усмивката и здравето”, която имат работещите в ресторант, това е благородна, похвална и специална мисия… Замисляли ли сме се колко е специална е готвач в ресторант, готвач в магазин за газирани напитки или приятелски настроен сервитьор, който е търпелив с нас, докато ние постоянно променяме мнението си какво искаме да ядем?

Всеки един от нас е специален в това, което прави, ако успеем да разберем дълбочината на приноса на работата си за общото благополучие, пазач, портиер, рецепционист, телефонист в кол център… Какво възстановявате? на кого помагаш Какво добавяте към нечие благополучие, щастие и здраве? Това трябва да е големият въпрос за всяка работа.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ6 days ago

Страхотна криза ще настане ако вкараме еврото

Доц. Сарийски: България ще последва гръцкия сценарий, ако бъде вкарана в еврозоната Еврото щеизяде 80% от съойността на спестяванията им!...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Еврозоната отнема животи още преди да сме влезли вътре!

Костадин Костадинов предупреди: Еврозоната отнема животи още преди да сме влезли вътре!: Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов изрази сериозни притеснения...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

„Асен Василев срина държавата във финансово“

Станислав Балабанов: „Асен Василев срина държавата във финансово“: В изказване, изпълнено с критичност и тревога, Станислав Балабанов от „Има такъв...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Свалят имунитета на шавливата Лена

Наталия Киселова внесе искането за снемане на три депутатски имунитета Председателят на Народното събрание Наталия Киселова внесе проекторешения за сваляне...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси Заведи премиер или министър на...

СВЯТ

СВЯТ12 hours ago

Резистентни на антибиотици „супербактерии“ се разпространяват в Европа от Украйна

Устойчиви на антибиотици бактерии могат да се разпространяват от Украйна в европейските страни. „В хода на продължаващия конфликт в Украйна...

СВЯТ3 days ago

Зеленски скочи срещу министъра си на войната

Зеленски обяви война на министъра си на войната? Зеленски обяви война на министъра си на войната? Украинските следователи са започнали...

СВЯТ4 days ago

Тръмп вече уволнява перверзните от Пентагона

Тръмп уволнява трансджендърите от Пентагона и отменя безплатните им операции за смяна на пола. В свой анализ руският международен специалист...

СВЯТ5 days ago

Ерата на голямата измама и объркване

Защо Тръмп имаше и все още има до известна степен нужда да се представя като „антисистемен“ приятел на мира и...

СВЯТ5 days ago

Тръмп е решен да постави Лондон под натиск на всички фронтове.

Дудаков: Тръмп е решен да постави Лондон под натиск на всички фронтове. Загърбва и Израел „В рамките на драматичните слушания...

Най Четени