АНАЛИЗИ

Златните концесии на ГЕРБ – доживотни и само за олигарси

Published

5 years ago

19/09/2021

Author

Последната година и половина от управлението на ГЕРБ все повече се оформя като най-успешния период за концесионерите в транспорта. Успехите обаче не се дължат на добри бизнес стратегии, а на любезната подкрепа на министерството, ръководено тогава от Росен Желязков.

Концесионерът на летище София – фондът Meridiam, успя да си издейства отсрочка от 10 години за концесионните си такси и за 78 млн. евро от инвестициите си. После в списъка влезе концесионерът на летище Горна Оряховица, близък до Румен Гайтански-Вълка, който взе бонус от още четири години за влагане на инвестициите си. Сега към групата на печелившите влизат и две дружества от групата „Химимпорт“, управляващи на концесиите на пристанищен терминал Видин-север и „Фериботен комплекс Видин“ и на варненското „Леспорт“.

Щедростта не е обявена публично тогава, но проверка на „Капитал“ показа, че концесионерът на видинския порт – „Параходство българско речно плаване“, е получило удължаване на срока на договора с 10 години и от 30- той вече е 40-годишен. Отпаднало е и задължението за поддържане на товарооборот и корабни посещения, като промените дори влизат в сила със задна дата – от 30 юни 2014.

Промените по договора за пристанищен терминал „Леспорт“ са от година по-рано на база допълнително споразумение от януари 2020 г. Срокът на концесията отново е увеличен от 30 на 40 години. Базисният годишен товарооборот е намален с 80 хил. тона. И драстично се свива ангажиментът за инвестиции – от 129 млн. лв. на 50 млн. лв. за целия срок на концесията. Последното е обяснено с невъзможността да се отвоюват части от акваторията. А останалите промени – с Дунав мост 2, „икономическа криза 2011-2013“ и, разбира се, с ковид-19. Всичко това не пречи на друга компания от групата да получи това лято нова концесия за зимовника в Русе (виж карето).

Сериозните изменения, които настъпват масово по различните концесионни договори, макар и позволени по закон при определени обстоятелства, поставят няколко въпроса. Доколко министерството планира смислено развитието на отделните компоненти на транспортната инфраструктура. Какъв е смисълът от състезателната процедура на база поетите от участниците ангажименти, ако после всичко лесно може да бъде коригирано с добрата воля на министерството. И обективни ли са преценките на ведомството.
Старите договорки на Видин

Терминал Видин-север в северната промишлена зона на града беше отдаден след дълга съдебна сага и силен интерес. Процедурата се проведе по времето на министър Петър Мутафчиев. Конкуренти през 2007 г. бяха „Стомана индъстри“ на гръцката група Viohalco и икономическата група „Перун“, известна тогава с формалната си собственост на софийската телевизия „7 дни“, както и на компанията за морски транспорт „Балкан шипинг енд трейдинг“.

В крайна сметка договорът е подписан на 20 август 2010 г. с „Параходство българско речно плаване“, приватизирано от групата „Химимпорт“.

Той е за 30 години. Концесионерът поема задължението да инвестира 16 млн. лв. за срока на концесията. Еднократното концесионно плащане е 100 хил. лв., а годишното – 41 хил. лв. плюс плаваща част. Предвидено е и колко трябва да е средногодишният товарооборот и брой посещения – съответно 220 300 и 4510, като след десетата година те трябва да са малко по-високи – 302 160 тона и 4880 корабни посещения.РЕКЛАМА

Десет години по-късно инвестициите са 11.5 млн. лв. Концесионните плащания – 1.5 млн. лв. Начислените неустойки – 14 хил. лв. Договорът обаче претърпява значителни корекции и напълно отпадат членовете, засягащи товарооборота, и то със задна дата – 30 юни 2014 г. А срокът му се удължава с 10 години, каквато е и максималната възможност по закон – с 1/3 от срока му.
Сметките на министерството

Обяснението на министерството е, че е „нарушен икономическият баланс на концесията“, като на това стъпва мотивираното предложение на концесионера.

„С оглед държавния интерес са преценени ползите от запазване на концесионния договор, което е възможно при възстановяване на икономическия баланс на концесията, и които обосновават неговото изменение, а не прекратяване“, отговарят от министерството. Финансовите ползи за държавата от удължаването са изчислени на 2 млн. лв. концесионно възнаграждение (995 хил. лв. фиксирано и 1 млн. лв. променливо). Общо бъдещите постъпления се изчисляват на 5.1 млн. лв. плюс още 1 млн. лв. под формата на данъци.

Тези финансови параметри на концесията нямало да се постигнат в случай на прекратяване на договора и нова процедура както заради пандемията от ковид-19, така и заради междувременно изградените пристанищни терминали. Ако премине към държавата пък, то ще следва да се поддържа с държавен ресурс, а държавата щяла да дължи и обезщетение към концесионера.

Обяснението за отпадането на изисквания със задна дата пък е, че концесионерът е поискал промените няколко пъти – през 2014 г., 2015 г., 2020 г. и 2021 г.
По вина на Дунав мост 2

Пред „Капитал“ от БРП обясняват, че предоставената оферта е от 18 май 2007 г. „Това е времето, в което започва официалната подготовка за строежа на Дунав мост 2, като реализирането на този голям инфраструктурен обект отне години. Към момента на представяне на офертата, както и към датата на подписването на договора за концесия Дунав мост 2 бе далеч от завършване и всякакви прогнози за въвеждането му в експлоатация бяха крайно несигурни, поради което тази хипотеза не бе отразена в конкурсните условия и в икономическия баланс на концесията.

Въвеждането в експлоатация през юни 2013 г. на Дунав мост 2 е предизвикало редица негативни последствия за експлоатацията на „Фериботен комплекс Видин“. Съществуващият ГКПП, обслужващ транспортните средства, превозвани с ферибот, е бил бе закрит. Това обстоятелство е довело до незабавно и пълно прекратяване на дейността на фериботната линия Видин – Калафат и до прекратяване на дейността на „Фериботен комплекс Видин“, като в началото на октомври 2013 г. и смесената българско-румънска експертна комисия взима решение за закриване на линията Видин – Калафат.

„Събитие, което при сключването на концесионния договор е било предвидимо, но не би могло да бъде обективно предотвратено, т.е. събитие, представляващо непреодолима сила – форсмажорно събитие“, обобщават от БРП.

Към това се намесва и пандемията. „Сложната обстановка, провокирана от ковид-19, принуди много държави, включително и България, да затворят границите си, или да въведат множество ограничения при преминаването им. Това се отнася в пълна степен и за граничните пунктове по р. Дунав. Нарушени са вериги на доставки и логистични схеми, което пряко влияе на товарооборота на всички дунавски пристанища. Товарооборотът на пристанищен терминал Видин-север намаля почти три пъти. Въведените ограничения и специфична организация на работния процес се отразяват негативно върху ефективността на работата на терминала, което, добавено към намаления товарооборот, рязко влоши резултатите от работата на пристанищен терминал Видин-север, гласи отговорът на компанията. Така дружеството прави своя финансово-икономически анализ и той е приет от министерството.

От ведомството дори добавят, че „дружествата, опериращи в сектор транспорт, търпят значителни загуби от забава в плащанията от съконтрагенти при обичайния оборот на паричните средства, чийто свободен поток непрекъснато намалява, включително през настоящата 2021 г.“. И стигат още по-назад. „Настъпилата през 2011 г. – 2013 г. финансово-икономическа криза се отразява изключително негативно върху речния транспорт и пристанищната дейност по река Дунав, която тенденция продължава да се задълбочава и към момента. В резултат на въздействието й се закриват и преустановяват работа структуроопределящи предприятия във всички дунавски държави, които до 2019 г. са осигурявали преобладаваща част от превозваните товари – металургични заводи, химически заводи, топло-електрически централи, контейнерни линии и други. Това води до неколкократно намаляване на товарите, превозвани по р. Дунав, и в пъти намаление на товарите, обработвани в дунавските пристанища, съответно – до невъзможност концесионерът да предоставя пристанищни услуги при пълен капацитет на експлоатационна годност“, пишат от там.
И без разширяване на „Леспорт“

Сложност явно има и във Варненското езеро, като „Леспорт“ се намира от страната на пристанището на Ахмед Доган, като между тях е корабостроителницата „Делфин“.

Битката за него също беше ожесточена, като допуснатите кандидати през 2005 г. бяха седем. Концесионер става „БМ порт“, която вече носи името „Пристанище Леспорт“, с действителен собственик „Химимпорт“.

Допълнителното споразумение по договора е от януари 2020 г. Срокът е увеличен от 30 на 40 години. Базисният годишен товарооборот е намален от 330 485 тона на 250 000 тона. А инвестициите от 129 млн. лв. са свити на 50 млн. лв. До момента са инвестирани 17.5 млн. лв. в изграждане и подобрения на сгради, пристанищна територия и машини и съоръжения. Платените до момента концесионни възнаграждения са близо 31.2 млн. лв.

Отново промените се обясняват с нарушен икономически баланс на концесията. „Видно от анализа на приходите и разходите, при срок от 30 години икономическите изгоди на концесионера са отрицателна величина“, отговарят от министерството. От „Химимпорт“ казват, че товарите за 2020 и 2021 г. са се свили с 50%, но промените са разписани още преди пандемията.

Голямото свиване на инвестициите е обяснено с фактическата невъзможност за разширение на пристанищния терминал чрез отвоюване на територия от прилежащата на терминала акватория на Варненското езеро.

По-дългото обяснение и от страна на „Пристанище Леспорт“ е, че от 2008 г. има изготвен генерален план за развитие на пристанището със заповеди на министъра на транспорта и на регионалния. Те са обжалвани от собственици на имоти, съседни на него, и в резултат влизат в сила през 2013 г. Междувременно са одобрени Специфични правила за прилагане на Общия устройствен план на община Варна. Или заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ „Леспорт“, респективно ПУП, е влязла в сила след ОУП – Варна. При съпоставянето им се установяват съществени несъответствия и противоречия между тях, което налага изработване на действащия ПУП-ПРЗ на „Пристанище Леспорт“, като от екоминистерството предписват проектите да бъдат съобразени с действащия ОУП на община Варна.

При изготвянето на нов ПУП-ПРЗ съпътстващите екологични и геоложки проучвания водят до невъзможност за отвоюване на територия от акваторията на Варненското езеро. Или ще е невъзможно предвидените инвестиции да се случат в пълния им размер.

Намаленият териториален обхват на пристанищния терминал и невъзможността да бъдат изградени нови корабни места за зърнен терминал и терминал за течни нефтопродукти и растителни масла води и до намаляване на размера на инвестициите от 129 млн. на 50 млн. лева.

От министерството допълват, че е възможно разширението да се случи върху съседни имоти, разположени на изток. А измененият генерален план ще предвиди и по-оправдани инвестиции, обясняват още от ведомството.

Колкото до намаляването на изискването за товарооборот, „при условие че е невъзможно изграждането на зърнен терминал и на терминал за нефт, нефтопродукти и растителни масла, предвижданията на концесионера и на държавата за очаквания товарооборот към момента на сключване на договора не съответстват на настоящите икономически условия“, пишат от министерството. Или товарите следват инвестициите.
И още концесии

Групата „Химимпорт“ освен участието си в концесията на летищата във Варна и Бургас има още няколко дунавски обекта. През БРП тя държи Пристанищен терминал Никопол и ферибота до Турну Магуреле. През „Порт инвест“, собственост на БРП, получи и концесията на пристанище Лом по време на министър Ивайло Московски. БРП е и мажоритарен акционер в „Порт Пристис“, което менажира пристанището с регионално значение „Пристис“.

В средата на лято 2021 г. „Порт Бимас“, дъщерно на БРП, получава концесията за зимовник за временен престой на корабите в Русе. Той се очаква да бъде изграден с цел корабите да бъдат предпазени от лошите климатични условия, като концесионерът ще експлоатира и специализираното пристанище. Инвестиционната програма е за 3.6 млн. лв.

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Published

2 months ago

12/07/2026

Author

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Published

2 months ago

10/07/2026

Author

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Published

2 months ago

10/07/2026

Author

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?