Connect with us

ФОКУС

Китай: Лицемерието и фактите за чуждестранната “помощ” (финансиране на войни) на САЩ – циничен начин за заробване, водещ до войни и корупция

Avatar photo

Published

on

Съединените щати винаги са се гордеели, че са най-големият дарител в света (финансиране на войни). На практика обаче чуждестранната “помощ” (финансиране на войни) на САЩ винаги е приемала подхода на максималната изгода за интересите на САЩ като основополагаща начална и крайна точка, игнорирайки практическите интереси и дългосрочното развитие на приемащите развиващи се страни. Егоистична, арогантна, лицемерна и грозна, извършваща безсмислено вмешателство във вътрешните работи на други страни, чуждестранната помощ на САЩ носи силно негативни последствия за световния мир и развитие.

Основан на факти и данни, и представящ мотивацията, поведението, ефекта и въздействието на чуждестранната помощ на САЩ, този доклад показва лицемерния характер и пагубното влияние на американската чуждестранна помощ и напълно потвърждава грозните намерения и сериозната вреда от произволните действия на САЩ, стоящи зад името на помощта, за да поддържат еднополярната хегемония, да нарушават международния ред на развитие и да подкопават глобалната стабилност и просперитет.

Себелюбива “помощ” (финансиране на войни): Егоистична мотивация

През 1949 г. тогавашният президент Труман предлага програмата Point Four за техническа помощ за развиващите се региони на Азия, Африка и Латинска Америка, която поставя началото на американската чуждестранна помощ за развиващи се страни.

В течение на последните 70 години основната цел на американската чуждестранна помощ винаги е била да служи на собствените си интереси и да обезпечава собствената си сигурност. Цели като облекчаване на глобалната бедност и развитието винаги са служили за път на стратегическите цели на Съединените щати и са замаскирали истинските намерения зад американската помощ. Американският политически изследовател Ханс Моргентау, бащата на теорията на политически реализъм в международните отношения, посочва, че „чуждестранната помощ не е по-различна от дипломатическата или военната политика, или от пропагандата. Всички те са оръжия от политическия арсенал на дадена страна.“ През 1966 г. американският експерт по международни отношения Дейвид Болдуин публикува книгата „Чуждестранната помощ и американската външна политика“, в която ясно се посочва, че „…чуждестранната помощ е на първо място и преди всичко управленски похват. Или с други думи, тя е средство, чрез което една държава се опитва да накара друга държава да действа по желания начин.“

В исторически план помощта на Съединените щати се е ръководила от реалистични теории за собствените национални интереси, като началната точка и крайната цел е максимизирането на националните интереси. По време на Студената война основната цел на американската чуждестранна помощ е да спре разпространението на комунизма и да консолидира хегемонията на САЩ. След нападението от 9/11 целта на американската чуждестранна помощ се пренасочва към глобалния антитероризъм, за да обезпечи националната сигурност. По време на управлението на Тръмп, Съединените щати подкрепи „America First“, а американската чуждестранна помощ беше дълбоко повлияна от популизъм и консерватизъм, като пренебрегна отговорността си на развита страна за намаляване на разделението между Север и Юг и други проблеми на развитието, оттегли се от Парижкото споразумение за климатичните промени и Световната здравна организация към онзи момент, като набързо редуцира или дори отряза вноските си във важни многостранни институции, за да накара другите страни да поемат повече отговорност. Всичко гореизброено подкопава международното сътрудничество за развитие.

В настоящия момент САЩ не само безсрамно обявяват користното си намерение да предоставят чуждестранна помощ, но и пробутват помощта си за основното бойно поле, на което се разиграват игрите на великите сили. В исканията за бюджет на американския президент за последните три години, бюджетът за чуждестранна помощ се увеличава година след година, като се фокусира върху постиженията на стратегическите и отбранителните цели на САЩ. Саманта Пауър, администратор на Агенцията за чуждестранна помощ на САЩ (USAID) каза, че искането за бюджет на президента отразява изключителното значение на помощта за развитие и хуманитарната помощ за постигане на интересите на САЩ по света и че нужната инвестиция ще има огромна възвръщаемост за нашата национална сигурност и икономиката ни. „Общият стратегически план“ за FY2022-2026, на Държавния департамент и USAID предлага пет стратегически цели, включително подновяване на лидерството на САЩ, насърчаване на глобалния просперитет и създаване на международна среда, в която САЩ могат да процъфтяват, укрепвайки демократичните институции, защитавайки универсалните ценности и насърчавайки човешкото достойнство, като всичко изброено отразява основната цел на помощта – обезпечаване на интересите на САЩ. За първи път в историята ръководството на USAID е назначено за постоянен член на Националния съвет за сигурност на Белия дом, което подчертава важността на помощите в преследването на интересите на стратегията на САЩ за сигурността. Бившият американски секретар по отбраната Джеймс Матис признава: „Модерната чуждестранна помощ не е благотворителност. Тя е стратегия и инвестиция в силна Америка зад граница.“ Статията в „The Economist“ прави съвсем точно попадение относно работата на USAID: „никога не е имало никаква претенция за алтруизъм“. Мора О‘Нийл, бивш началник по иновациите в Агенцията, казва, че целта на USAID е била да „катализира повече Южни Кореи и по-малко Северни Кореи“.

Егоистичният мотив доведе до дългосрочното настаняване на американската помощ във вътрешната политика и глобалната стратегия на крайно незачитане на жизнените интереси и реалните нужди на развиващите се страни. Рама Йаде, старши директор на Африканския център в Атлантическия съвет, изтъква, че в ангажиментите си към Африка САЩ традиционно са фокусирани в приоритетите на сигурността. Визията от времето на Студената война не просто доминира възприемането на публичната и частната сфери, но и отвлича от автентичните икономически и стратегически възможности, които континентът предлага на инвеститорите през 21 век. Под въздействие на нападенията от 9/11 този подход се засилва през последните двайсет години. В най-ново време САЩ виждат Африка като бойно поле за съревнованието си с Китай, игнорирайки факта, че държавите от континента имат собствени стратегически интереси.

Арогантна “помощ” (финансиране на войни): Актове на интервенционизъм

Съединените щати никога не са третирали развиващите се страни като равни, а са давали помощи от позицията на проповедник и спасител, оставайки отчуждени, но доминиращи над другите, изцяло в съгласие със собствените си стандарти и в пълно отрицание на културните традиции и реалните условия на другите страни. Бившият президент Ричард Никсън признава, че „една от най-упоритите грешки в отношенията на Америка с останалия свят е нашата склонност да измерваме всички правителства по стандартите на западната демокрация и всички култури по стандартите на Западна Европа“. Жилбер Рист, швейцарски учен и почетен професор във Висшия институт за международни изследвания и развитие в Женева, прилага критичен поглед към порочността на американската чуждестранна помощ в своята книга „История на развитието: От Западните корени до глобалната вяра“. Според него програмата „Point Four“ легитимира хегемонията на САЩ, което по своята същност е антиколониален неоимпериализъм, при който озападняването е смятано за единствения път, по който развиващите се страни могат да постигнат напредък. Този вид помощ, основан на единствен стандарт и характерен с арогантната си самоувереност, принуждава развиващите се страни да се вместят в един общ калъп, тласка ги по чужд път на развитие, като в крайна сметка разрушава усещането им за идентичност и икономическата им независимост.

САЩ често обвързват с трудни условия, които уронват суверенитета и достойнството на получаващите страни, като наред с това безразборно размахват пръст във вътрешните работи на тези страни. Основаната през 2004 г. Millenium Challenge Corporation (MCC) е една от специализираните агенции за помощ в САЩ, известна с налагането на строги политически и икономически критерии при избора на реципиенти и с предоставянето на мащабни дългосрочни „пакети от помощи“, които задължават партньорската страна да провежда очакваните от САЩ реформи.

От 2019 г. МСС е одобрила 37 споразумения, включващи 29 страни, на обща стойност 14 милиарда долара, по сведения на агенцията. Клаузите на тези споразумения поставят закона на САЩ над закона на получаващата страна и налагат изискването тя да отговори на определените от САЩ стандарти за политически реформи, пазарна икономика, демократизация и човешки права. Това сериозно нарушава суверенитета на получаващата страна и среща продължителното противопоставяне и съпротивата на развиващите се страни.

Бленуваното стратегически важно положение на Шри Ланка в близост до главния воден път в Индийския океан накараСъединените щати да се опитат да принудят правителството на Шри Ланка да подпише сделка с МСС, чиито условия са напълно несъвместими със законодателството на Шри Ланка и с местните социални, политически и икономически условия. Правителството на Шри Ланка решително се противопостави на това. Готабая Ражапакса, тогавашният президент на Шри Ланка, каза през ноември 2020 г., че неговото правителство никога няма да подпише споразумение със Съединените щати, „дори и насън“. На 27 февруари 2022 г. под натиск от САЩ парламентът на Непал одобри въвеждането на плановото споразумение с МСС, подписано между Непал и САЩ през 2017 година. Подписването предизвика вътрешни конфронтации, довели до социални размирици. Съединените щати не само сложиха краен срок за подписването, но и дадоха да се разбере, че ако споразумението не бъде подписано преди този краен срок, те ще прекратят сътрудничеството си и ще преосмислят отношенията си с Непал. Това споразумение включва и клауза, която нарушава суверенитета на Непал, като ясно посочва, че след прилагане на споразумението то ще има предимство пред местните закони, както и че служителите на САЩ няма да бъдат обект на непалската правна юрисдикция, и други подобни.

САЩ са добри в използването на помощта като разменна монета и прилагането на „моркова и тоягата“, за да принудят развиващите се страни да правят това, което те кажат, което води до сериозна липса на последователност в тяхната политика на подпомагане и подкопаване на устойчивото развитие на страните реципиенти. По време на администрацията на Тръмп САЩ многократно прекъсваше или преразглеждаше помощта за Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Соломоновите острови и други, служейки си с нея като политическа заплаха. През август 2018 г. САЩ, в качеството си на основен донор, спря вноските си в Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци и организация на работата с тях в Близкия Изток, като описа работата на организацията като „непоправимо погрешна“. Това внезапно прекратяване беше осъдено от ООН и други страни. В резултат, попадналата в сериозна финансова криза агенция, неспособна да работи по проблема на палестинските бежанци, трябваше да намали услугите, които предоставя и да съкрати служителите си. Смята се, че целта на този ход е била да се притиснат палестинците да приемат така наречената „сделка на века“ на Съединените щати.

С обещанията си за дългосрочна помощ Съединените щати се инфилтрират в страните реципиенти по различни начини, налагат американските ценности и „демократичния модел“ на другите, и принуждават други държави да провеждат „демократични трансформации“, което силно вреди на развиващите се страни. И въпреки тази намеса, получаващите страни не само не успяват да облекчат бедността, но и понасят многобройни вътрешни конфликти, а влошаването на ситуацията води до дългосрочна зависимост от помощта или дори икономически колапс, войни и конфликти, загуба на животи. Томас Дихтер, бивш член на Корпуса на мира и директор за страна, който е работил в продължение на 50 години в над 60 развиващи се страни, посочва в статията си, публикувана в списание „Foreign Service“, че обичайната критика е, че когато ключовите променливи за развитието не са налице, включително в културната, социалната и политическата сфери, помощта не само ще бъде неефективна, но и ще създаде зависимост.

САЩ игнорират състоянието и нуждата от развитие на страните реципиенти като вместо това налагат маркетизация и приватизация, за да бъде отпусната помощта. През 70-те и 80-те години американската помощ за развиващите се страни се основаваше на предпоставката развиващите се страни да преминат през маркетизация, приватизация и структурни промени, за да постигнат икономически цели. USAID формулира публично политиката си в това отношение, изискваща страните реципиенти да използват помощта основно за развитието на частни предприятия, а не за публични инвестиции. Подобна едностранна помощ от САЩ трудно можеше да се аклиматизира към местните условия и засягаше екологията и ендогенната движеща сила на устойчивото икономическо развитие на получаващата страна и увеличаваше тяхната задлъжнялост. Вместо този натиск, развиващите се страни призоваваха за равни права за развитие.

След края на студената война Съединените щати започнаха мащабна програма за помощи за страните от Източна Европа и Латинска Америка, насърчаваха Вашингтонския консенсус, фокусиран върху неолиберализма, демократизацията и шоковата терапия. Многобройни американски консултанти и подизпълнители отиваха в тези страни, за да „насочват“ пазарно ориентираните реформи. Въпреки това, подкрепяната от САЩ шокова терапия донесе катастрофални последици за Русия и други страни, десетки милиони хора изпаднаха в бедност, разликата между богати и бедни се задълбочи, а икономики се сринаха напълно.

През време на 20-те години инвазия в Афганистан, поредица от американски администрации не пожалиха усилията си за насаждането на „демокрация и свободна пазарна икономика“ в Афганистан. Статистиките показват, че САЩ са похарчили повече от 2 трилиона долара в двайсетгодишната война, а официалната помощ за развитие на Афганистан възлиза на 32,4 милиарда долара. САЩ „трансформираха“ Афганистан с помощи, докато го съсипваха с артилерия. През 2021 г. американската армия набързо се изтегли от Афганистан като обяви пълния провал на „плана си за демократична трансформация“ и остави страната опустошена. Повече от 174 хиляди афганистанци, включително над 30 хиляди цивилни, бяха убити във войната, милиони цивилни се борят за оцеляването си, 3 милиона деца не посещават училище поради бедност, а 18,9 милиона души изпитват остър недостиг на храна. Съединените щати не само игнорираха ужасите на войната, но и открито откраднаха около 9,5 милиарда афганска национална собственост, задълбочавайки още повече хуманитарната катастрофа в страната.

Лицемерна помощ (финансиране на войни) : Истината за празните чекове

САЩ непрестанно се хвалят с „приноса“ си на най-голям световен донор, но те никога не са покривали изцяло международните си отговорности. През 1970 г. развитите страни се съгласяват да дадат 0,7 % от брутния си национален доход (БНД) за официална помощ за развитие. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие обаче, САЩ никога не са изпълнили този ангажимент на документи. До 1990 г. САЩ са осигурили само 0,1 до 0,2 процента от БНД, което е далеч под 0,7-процентния ангажимент. През 2011 г. ООН приема Истанбулската програма за действие за най-слабо развитите страни, според която развитите страни се ангажират да заделят 0,15 до 0,2 процента от БНД за подпомагане на най-слабо развитите страни. САЩ никога не изпълняват това задължение, като помощта им за най-слабо развитите страни винаги е под 0,1 % от брутния им национален доход.

Помощта за климатичните промени е типичен пример за това, че САЩ плащат само на думи. На Копенхагенската конференция за климатичните промени, провела се през 2009 г., развитите страни, включително САЩ, обещават да осигурят поне 100 милиарда долара годишно за климатично подпомагане на развиващите се страни до 2020 година. Това обещание обаче все още не е изпълнено и дори крайният срок за изпълнението му бе отложен за 2023 година. От всички големи страни емитенти, САЩ първи нарушават обещанията си и се държат най-лошо. „Carbon brief“, британска организация за енергийни проучвания, сочи, че САЩ трябва да осигуряват по 39,9 милиарда долара климатична помощ всяка година, според дела на въглеродните емисии в миналото, но през 2020 г. те са предоставили само 7,6 милиарда, представляващи едва 19% от техния отговорен дял, като това е най-малката вноска от 23те обвързани страни. През 2021 г. американският президент Джо Байдън обеща 11,4 милиарда долара годишно климатична помощ за развиващите се страни, но на практика САЩ осигуриха само 1 милиард през 2021 и 2022 г. за тази цел.

САЩ поеха водеща роля в избягването на въпроса за компенсациите, който развиващите се страни многократно са повдигали. „Вашингтон Пост“ коментира, че САЩ дълго се противопоставяха на финансовите ангажименти в разговорите за климата в ООН, боейки се от правна отговорност за щетите за трилиони долари. Харджит Сингх, ръководител на глобалната политическа стратегия в Международната мрежа за климатични действия, отправи критики, че „САЩ нямат съчувствие, нямат съпричастност. Хората умират, а те не искат система, която да им помогне“.

През последните години САЩ започнаха множество инициативи, включващи предоставянето на помощи, като Blue Dot Network, Build Back Better World, Prosper Africa, Power Africa и т.н. Същността на тези гръмки инициативи в действителност е „поредно опаковане“, „освежаване“ и „хвърляне на числа“ за заблуда на света, а реалните проекти са съвсем малко и в крайна сметка се получава ситуацията много шум за нищо.

През юни 2021 г. САЩ поведоха началото на инфраструктурната инициатива Build Back Better World (B3W), която беше опакована като Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции (PGII) на срещата на върха на Г7 през 2022 година. Статия във „Foreign Affairs“ показва, че от започването си B3W е стагнирала, като общата сума на обявените проекти възлиза на нищожните 6 милиона долара, което е много далеч от обещаните от правителството на САЩ милиарди долари. САЩ предложиха инициатива с повече политически, отколкото икономически цели, не поради загриженост за инфраструктурните потребности на развиващите се страни, а заради политическото шоу.

Приказките за помощта на САЩ за Африка са просто поредната „фантасмагория“. През юни 2014 г. тогавашният президент Барак Обама посещава Южна Африка и обявява инициативата Power Africa, твърдейки че тази инициатива ще освети частите от континента, които все още са в тъмнина. Но към декември 2020 г. действителният капацитет за производство на електроенергия на Power Africa е по-малко от една четвърт от обещания. На първата среща на върха между лидерите на САЩ и Африка през 2014 г. администрацията на Обама направи различни обещания, едно от които за осигуряване на средства за превенция и лечение на СПИН, но след като Доналд Тръмп пое поста правителството на САЩ драстично съкрати помощта. Емануел Матамбо, учен от университета на Йоханесбург, Южна Африка, изтъкна, че срещата на върха не е успяла да покаже на африканските страни осезаеми резултати. През декември 2022 г., по време на втората среща на върха между лидерите на САЩ и Африка, САЩ обещаха 55 милиарда долара в подкрепа на програмата на Африканския съюз, но само 15 милиарда от тази помощ са новоподписани проекти, а останалите 40 милиарда са преработка на налични инициативи и споразумения на САЩ с Африка от последните години. Според Амака Анку, ръководител на практиката за Африка в Eurasia Group, реториката на Байдън е красива и чудесна, но е куха. „Те наистина не правят нищо по-различно.“

Изпълнението и качеството на американската помощ винаги са били слаби, и са се отличавали като неефективни, разхитителни, с излишъци и репатриране на печалбите, като това вече се разпознава като „американски особености“. USAID е общопризната от развиващите се страни за организация, с която имат най-малко желание да си сътрудничат. За да получат помощ от САЩ, реципиентите трябва да преминат през дълги и сложни процедури, да изчетат над 2000 страници условия за възлагане на обществени поръчки и да преминат през безкрайни одобрения и оценки. След което по-голямата част от средствата, получени от помощта, се връщат обратно към самите Съединени щати. USAID открито призна, че около 80% от нейните разходи са похарчени в САЩ.

Зад най-големия донор в света се крият високи такси за управление, скрита корупция и реализиране на печалби, разточителни разходи на американски подизпълнители. Американските консултанти живеят в най-луксозните хотели в бедните страни и се наслаждават на разкошна западна храна. Още през 1990-те години се разразиха проблеми относно корупция и оцеляването на USAID предизвика разгорещени противоречия в политическите и академичните кръгове в САЩ, а между 1995 и 2000 година персоналът на агенцията беше съкратен с 30 процента.

Центърът за глобално развитие (ЦГР), американски мозъчен тръст, публикува всяка година Индекс на ангажимента за развитие, с който оценява помощта на най-богатите страни към по-бедните, и в който САЩ се нареждат в дъното на класацията във всички предишни години.

Докладите сочат, че САЩ не само са далеч под целената помощ от 0,7 %, но се представят зле и в още четири области: ефективност на двустранната помощ, прозрачност, намаляване на тежестта за правителството реципиент, и създаването на институции в страните реципиенти. Иън Мичъл, старши сътрудник по политиките и съдиректор на Европейската програма в ЦГР казва, че този резултат се дължи на дълга история на политическите позиции на САЩ. През 2021 г. САЩ се класираха на последно място по разходи за помощи, осигурявайки само 0,13 % от брутния си национален доход за международно финансиране на развитието, сравнено със средно 0,29% от страна на останалите оценявани страни. САЩ се класират трети отдолу нагоре по качество на помощта и се представят особено зле по отношение на ангажираността на страната получател и локализирането на помощта.

По времето на Ковид 19 САЩ се самопровъзгласиха за най-големия дарител на ваксини в света, но в действителност те бяха огромно препятствие в глобалната война срещу пандемията. Според Фондация „Семейство Кайзер“, американска организация за здравни проучвания, САЩ са обещали да дарят поне 1,1 милиард дози от ваксината срещу коронавирус на света до 2023 г., но към януари 2023 г. са били достигнати едва 665 милиона дози. Огромното презапасяване на САЩ с медицински материали и ваксини доведе до трайно натоварване на глобалните доставки на ваксини, което предизвика сериозен дисбаланс в тяхното разпределение в цял свят. Според „Harvard Political Review“ САЩ са един от водещите в света представители на ваксинационен национализъм. САЩ използваха ваксини с изтичащ срок на годност, за да изпълнят обещаните помощи, което накара африканските страни да откажат по-нататъшна помощ от САЩ и да отхвърлят грубото поведение на САЩ. През 2022 г. 191 хиляди ваксини срещу Ковид 19 на Астра Зенека с изтичащ срок на годност бяха отказани от Южна Африка и преразпределени за Южен Судан, където пристигнаха само две седмици преди да изтече срокът им на годност, което доведе до унищожаването на около 59 хиляди ваксини. В допълнение, съобщението на администрацията на Тръмп, че се оттегля от СЗО през юли 2020 г. тежко подкопа глобалните усилия за борба срещу епидемията в критичен за борбата с Ковид 19 момент.

Грозна помощ (финансиране на войни): Хегемонистичната същност

Чуждестранната помощ на Съединените щати в същността си е един от инструментите за поддържане на тяхната позиция на хегемон. Под прикритието на чуждестранната помощ Съединените щати алчно „смучат кръв“ от развиващите се страни и захранват обратно финансовата си хегемония, хранителната си хегемония, военната си хегемония и културната си хегемония. Хегемонията на Съединените щати не може да бъде отделена от разграбването на развиващите се страни.

САЩ умело използват инструментите на подпомагането, за да обвържат развиващите се страни здраво към своята доминантна финансова система, прехвърляйки им рисковете и отговорностите и засилвайки правилото на Парето (победителят взима всичко). През ноември 2022 г. Комисията за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие извърши партньорска проверка на американската официална помощ за развитие, в която се посочва, че съответните политики и разпоредби на САЩ са имали отрицателни странични ефекти върху развиващите се страни, които САЩ не са успели да смекчат с подходящи инструменти и мерки. Според доклада за Глобалната финансова стабилност, публикуван от МВФ през април 2023 г., финансовата политика на САЩ е станала най-голямото предизвикателство за глобалната финансова стабилност. Агресивното повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв от миналата година чувствително е увеличило глобалните разходи за финансиране и е утежнило хаотичното движение на международния капитал, което не само доведе до фалити или поглъщания на някои банки в САЩ и в Европа, но и задълбочи трудностите на нововъзникващите пазари и развиващите се страни. Силно задлъжнелите страни дори попаднаха в порочния цикъл на обслужване на дълговете си.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш критикува сегашната глобална финансова система за това, че не само не успява да подпомогне развитието на най-слабо развитите страни, но и задълбочава глобалното неравенство чрез хищнически разходи по заемите, което доведе до дълбока задлъжнялост на най-слабо развитите страни. Струва си да се отбележи, че САЩ не само мълчат относно факта, че западните търговски кредитори и многостранните институции са най-големите кредитори на развиващите се страни, но и увеличават дълговото бреме на развиващите се страни чрез непрекъснато печатане на пари и повишаване на лихвените проценти. В статия, озаглавена „САЩ умишлено манипулират истината за африканския дълг“, зимбабвийският вестник „Хералд“ пише, че „така нареченият африкански „дългов капан“ отдавна се раздухва както от демократите, така и от републиканците, и което е още по-важно, той се увеличава допълнително от американски корпорации и агенции, включително и медийни издания“.

САЩ се смятат за най-големия в света дарител на хранителни помощи, но всъщност те са „инициаторът“ на световната продоволствена криза. Трима от четиримата големи зърнени монополисти на глобалния пазар на зърно днес са американски компании, които не само манипулират международните цени на зърното, като постоянно спекулират с проблемите на продоволствената сигурност и търсят огромни печалби, но и създават продоволствена зависимост на развиващите се страни с помощта на манипулациите на американското правителство и монополния капитал. Мексико, Аржентина и други големи традиционни земеделски страни постепенно загубиха своята способност за хранително самозадоволяване и този жизненоважен елемент на националната продоволствена сигурност беше манипулиран от ръцете на Съединените щати. САЩ също така наложиха хранително ембарго на „непокорни“ страни. От 1950 г. досега САЩ са налагали осем пъти хранително ембарго, което е подкопало в огромна степен глобалната продоволствена сигурност.

Американската чуждестранна помощ отдавна се свързва с интересите на търговците на оръжие и се е превърнала в прикритие за военната хегемония на САЩ. Съединените щати не само правят военни печалби от хуманитарните кризи, но и наливат масло в огъня с помощта на проектите си за помощ. Алекс Ло, колумнист в „South China Morning Post“, посочва, че през 20 век САЩ са използвали голямо количество пари за подкрепяне на проамерикански режими в много развиващи се страни. Днес, от Украйна, Ирак, Афганистан, Сирия, Либия до Пакистан и Йемен, интервенциите на американската чуждестранна помощ са изцяло свързани с хуманитарните кризи, пред които са изправени тези страни.

Американската чуждестранна помощ проточи кризата в Украйна. От януари 2023 г. ангажиментът на САЩ към Украйна достигна 76,8 милиарда долара, по-голямата част от които са военна помощ – 46,5 милиарда, или 61 процента. Американски медии разкриха, че военната помощ на САЩ за Украйна е използвана за необходимото закупуване на американско оборудване и за тренировъчни услуги, познати като „обвързана помощ“. Част от военната помощ е финансов заем, който ще се превърне в дългосрочен пасив за Украйна. Марджъри Тейлър Грийн, член на американската Камара на представителите, заяви директно, че помощта на Съединените щати за Украйна е равносилна на прикрито „пране на пари“. В допълнение американски медии и руски официални източници разкриват, че оръжията от помощта изтичат на черния пазар, създавайки заплаха за международната и регионалната сигурност.

Съединените щати отдавна се държат безразсъдно под лозунгите за чуждестранна помощ, като предизвикват цветни революции, провокират регионални конфликти и свалят държавни режими, и са се превърнали в създатели и подбудители на хаос и война по света, нанасяйки сериозна вреда на международната общност и огромни беди за хората по света.
Съединените щати се опитаха да трансформират други страни и да оформят световния ред според своите ценности и политическа система, разпространявайки така наречената „демокрация“ в много страни под прикритието на групи за човешки права, професионални асоциации, трудови организации и независими мозъчни тръстове, като подкрепят опозиционни политици и проамерикански сили и отхвърлят и инфилтрират законно избрани режими. Съединените щати финансираха, подстрекаваха и дори директно се намесваха зад Арабската пролет, Революцията на розите в Грузия, Оранжевата революция в Украйна и Революцията на лалетата в Киргизстан.

Националният дарителски фонд за демокрация (NED) е американска НПО, която е открито ангажирана в експорта на демократични мероприятия, като 97% от нейното финансиране идва от американското правителство, а мисията ѝ е да подкрепя проамериканските опозиции, работническите съюзи и медиите по цял свят. Алън Уейнстийн, съосновател на NED, казва в интервю за „Вашингтон поуст“ от 1991 г.: „Голяма част от това, което правим днес, преди 25 години се е правело тайно от ЦРУ.“ В мирни времена така наречените НПО, финансирани от САЩ, изнасят „мирни революции“ капка по капка, чрез идеологическа инфилтрация и обучения на персонала, след което директно скачат за участие и подбуждане на протести във времена на кризи, действайки като „авангард“ на цветните революции.

Докато САЩ се борят с глобалния тероризъм, в същото време те подкрепят терористи за постигане на собствените си геостратегически намерения. През октомври 2016 г. Уикилийкс публикува документи, показващи различни видове съдействие, които САЩ са оказали на Ал-Кайда и „Ислямска държава“, за да свалят режима на Кадафи в Либия и правителството на Сирия, като са инициирали провеждането на военни операции от терористични групи с цел смяна на правителството на Сирия. Греъм Фулър, експерт по Близкия Изток и бивш анализатор от ЦРУ, казва, че „Съединените щати са един от основните създатели на „Ислямска държава“.“

Съединените щати използват помощите като инструмент в геополитическите игри за подмолно подтискане на влиянието на други държави и укрепване на американското лидерство. През данъчната 2021 година в проектобюджета на правителството на САЩ са инвестирани 300 милиона долара и 290 милиона долара за създаване на Фонд за противодействие на китайското влияние и Фонд за противодействие на руското влияние. Бюджетната обосновка на Конгреса: Държавният департамент, външните операции и свързаните с тях програми през фискална година 2023, ясно заявяват, че чуждестранната помощ е ключов инструмент в стратегическото съперничество. Държавният съвет и USAID ще използват Фонда за противодействие на Китай и Фонда за противодействие на Русия за финансиране на програмите.

Заключение

Развитието е вечният стремеж на човешкото общество. Чуждестранната помощ трябваше да бъде важен ресурс за разрешаването на глобалните предизвикателства пред развитието, трябваше да бъде използвана в помощ на хората от развиващите се страни, за разрешаване на техните трудности в оцеляването и развитието, трябваше да подкрепя прилагането на Плана на ООН 2030 за устойчиво развитие и трябваше да допринася за световния мир, просперитет и стабилност. САЩ обаче виждат чуждестранната помощ като инструмент за поддържане на хегемонната си позиция и за влизане в геополитически игри. Под прикритието на помощта САЩ действаха безразсъдно, причиниха множество злини и извършиха множество престъпления. Лицемерната същност на Съединените щати се разкри ясно и това донесе голямо нещастие за света.

Въпреки че самите те имат множество проблеми с чуждестранната помощ, САЩ продължават да лепят етикети на чуждестранната помощ на Китай и да изливат помия върху тях. Трябва да бъде подчертано, че ненамесата във вътрешните работи на други страни, неналагането над други и неизискването на никакви политически ангажименти са „железен принцип“ на китайската помощ. Златният стандарт за самооценка на помощта на Китай е дали народът на партньорската страна я подкрепя, дали икономическото и социалното развитие на партньорската страна напредва, и дали международната общност е удовлетворена. На първо място се поставя справедливостта, подкрепата на приятелството, честността, взаимната изгода и приобщаването – това са неизменните ценности на китайската чуждестранна помощ. „Ако дадеш роза на някого, това ще остави траен аромат, а ако се опиташ да спечелиш с измама и насилие, ще остави само трайна смрад.“ Под наметката на помощта САЩ са ангажирани със своята хегемония, арогантност и тормоз и това в крайна сметка ще се обърне и ще навреди на самите Съединени щати, но ще бъде неизбежно придружено от осъждането на хората по света. Да упражняваш хегемония и тормоз под прикритието на „помощ“ в крайна сметка ще навреди на останалите и неизбежно ще рикошира върху теб самия, а хората по света ще те отхвърлят.

Автор: Министерство на външните работи на Китай

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

ФОКУС

Безобразията на Асен Василев ще доведат до 80 милиарда лева нов дълг до края на следващия мандат

Avatar photo

Published

on

By

На бившия финансов министър Асен Василев трябва да му се признае, че успя да наложи своите политики на всички партии в няколко парламента. Харесвам една-две негови идеи – да няма диференцирани ставки по ДДС (не съм против такава само за международния туризъм), както и сегашната му подкрепа за Еврозоната – за разлика от обратната му позиция през 2021 г. Ако в своята идеология беше „джедай”, т.е. реформатор, България можеше да постигне много.

Обзорното му интервю на 27 януари 2025 г. ме предизвика да напиша цялостен коментар за „Епохата Асен”. Моята оценка се различава от неговата самооценка в 13 посоки.

1. Реши, че е нормално служебни правителства (лятото на 2021 г.) да подстрекават към актуализации на бюджета, към промяна на данъчния модел, към латиноамерикански модел на „харчене на макс, дефицити на макс, дългове на макс, реформи нулеви”.

2. Успя да зомбира цялото общество и политическата класа, че дефицит от -3% за 2021 до 2100 г. е нещо положително и е „новото нормално”. Всичко под -3% дефицит било „политика на постната пица”.

3. Размина му се да не отговори нито веднъж как и за какво държавата изхарчи 9 милиарда лева за 9 дни през декември 2021 г. и още повече през декември 2022 и 2023 г.

4. Той е главният виновник защо не влязохме в Еврозоната с Хърватия през 2023 г.

5. Увеличи публичния дълг с над 20 милиарда за нула време. И засили шейната надолу по пързалката със скорост нови 7 милиарда годишно. Който може, да се опита да я спре.

6. Наложи волунтаристичен модел на антипазарна икономика и държавен капитализъм с контрол на цени, огромни субсидии, източване на милиарди от държавни дружества, но наливане в други.

7. Провеждаше проинфлационни политики, които доведоха до около 35% повишение на цените за няколко години.

8. Даде милиарди за руски газ и нефт, докато проповядваше обратното.

9. Оплеска цялостно Плана за възстановяване и устойчивост.

10. Не реши митичния проблем с мръсните пари, но успя да ни вкара в Сивия списък на FATF за пране на пари и финансиране на международния тероризъм.

11. Не предприе никакви, ама никакви реформи в публичния сектор и в икономиката.

12. Не постигна нито едно повишение на кредитния рейтинг от нито една рейтингова агенция.

13. Не е чувал, че има борси и капиталови пазари. И съответно не ги е споменал нито веднъж.

14. Служебното правителство от лятото на 2021 г. се развихри на бюджетно-финансовия фронт

Обикновено служебните правителства организират следващите избори и гледат държавата да не се разпадне. Но някои от тях решават да са хиперактивни, макар в грешна посока. Асен и колегите му:

– Произнесоха фразата „Вода газим, жадни ходим”. Т.е. държавата може да вземе големи заеми, да ги раздаде за социални разходи и така бързо „да забогатеем”.

– Ежедневно подстрекаваха към бюджетни актуализации. Всъщност не си спомням служебният кабинет какво друго правеше изобщо. Така започна развращаването на партиите към популизъм и на обществото към жажда за все повече публични разходи.

– Без никаква обществена дискусия поеха ангажимент към ОИСР да вдигнат данък печалба за големите фирми от 10% на 15%. Научихме за това случайно от международните медии.

– И да – отложиха датата за влизане в Еврозоната от 2023 на 2024 г. Пак без да информират обществеността.

2. Равнение наляво към „новото нормално” от -3% дефицит

След кризата от 1996-1997 година държавата беше мнооого бедна със заплати от няколко долара. Но поколения премиери и финансови министри водиха отговорни политики и постигнаха излишъци. Не защото не са обичали пенсионерите и държавните служители, не защото не са искали да построят магистрали, тунели, мостове. А защото са били смели и са знаели кое е правилно. Затова публичният дълг намаля от 280% от БВП през хиперинфлационния февруари 1997 г. и около 100% за цялата 1997 г. до 13% (!) през 2008 г. Трикратният финансов министър от 2021 – 2024 г. няма да получи звезда в Алеята на славата по-долу.

Асен Василев коментира данните за дефицитите избирателно:

– Когато дефицитът на начислена основа през 2021 г. е -3.9% заради декемврийския погром от над 9 милиарда, цитира касовата основа от „само” -3%. А тези -3.9% на начислена основа са си обективна причина да се отдалечим от Еврозоната за още няколко години.

– Когато дефицитът на начислена основа през 2024 г. е по-нисък от касовия, цитира се по-ниският.

Ясно е, че ако този финансов министър ни управлява до 2100 г., всяка година ще имаме дефицит около -3%. Както алкохоликът-шофьор счита, че 0.3 промила алкохол е пропусната възможност за още една чашка, защото лимитът за наказание бил 0.5 промила. Ако маастрихският критерий беше 1.5 промила (или -9% бюджетен дефицит), щяхме да се целим в тези по-високи нива. За катастрофите – автомобилни или бюджетни – никой не мисли, разбира се.

3. Освен Павела Митова в парламента почти никой не пита за 9-те милиарда за 9 дни през декември 2021 г.

И за 10-те милиарда през декември 2022 г. И за 11-те милиарда през декември 2023 г. Читателите на тази статия са разбрали къде отидоха парите от техните данъци ли? С обществени поръчки или без? За полезни неща в обществена полза или както обикновено?

4. Асен беше ПРОТИВ Еврозоната през 2021 г.

Не вярвате ли? Питайте го.

– Той самият каза, че е против.

– Отложи влизането от 1 януари 2023 г. (щяхме да сме заедно с Хърватия) за 2024 г.

– Както казах по-горе, дефицитът на начислена основа за 2021 г. беше -3.9% – забравете за Еврозоната.

– Всички политики на дефицити и дългове доведоха до огромна инфлация. Според мен половината от нея беше привнесена, а другата половина беше резултат от дефицитите и повишаването на социалните разходи.

– Заради тази инфлация пак отложихме членството в Еврозоната за 2025 г. И после за 2026 г.

Кога Асен реши, че вече подкрепя въвеждането на еврото? Не знам, може би през 2022 г. Нека той обясни защо. Това обаче ме радва. Не е забранено всеки да развива и променя своите идеи към по-добро.

5. Най-непростимото изречение в интервюто му – „като сума не мога да ви кажа с колко се е променил дългът”

И този дълг не е „външен”, както той го нарича, а е „публичен”. Част е външен, част е вътрешен. Ако финансов министър казва, че не си спомня числата на увеличение на дълга от над 20 милиарда лева (!), това може да означава 3 неща:

– Или такова е професионалното му ниво

– Или не му дреме

– Или не му отърва да си признае в ефир, че от Хан Аспарух досега той е анти-рекордьор в тази спортна дисциплина

Според мен е комбинация от втория и третия вариант.

И най-неразбиращият зрител щеше да се шокира от признанието „увеличих дълга с над 20 милиарда”. Затова той избра да коментира друг мач – колко бил дългът като % от БВП.

На 21 януари 2025 г. Бенфика водеше на Барселона с 3:1 до 30-та минута. Но накрая Барса победи с 5:4. По същия начин Асен каза: „оставих дълга на 22.4% от БВП”. Но това е полуистина. Другата половина от истината е:

– Веднага след падането на кабинета “Денков” служебното правителство се наложи да емитира над 9 милиарда нов дълг, защото фискалният резерв беше зле, а лавината на разходите се разрастваше. Ето нови 4.5% от БВП. Барса вече поведе в резултата.

– Огромната инфлация след 2021 г. беше идеална възможност за намаляване на съотношението дълг/БВП заради бързия ръст на номиналния БВП в знаменателя. Гърция например го свали от 207% за 2020 г. до 162% за 2023 г. – намаление с цели 45 процентни пункта! И ние можехме да го намалим на 15%, но Асен обича дългове и дефицити.

– Политиките, които Асен завеща, сочат към увеличение на дълга до 80 милиарда лева или към 35% от БВП до края на следващия мандат.

6. Назад към държавно-комунистическата икономика

Тази тема заслужава отделна статия. Ето накратко:

– Замразени цени на вода, ток и парно от декември 2021. Уж до последващ анализ, какъвто нямаше, разбира се

– Опити за контрол на цени в супермаркети и мобилни оператори

– Приватизации – нула

– Концесии или публично-частни партньорства – нула

– Роля на борсата и централния депозитар – нула

– Идеи за нови държавни предприятия в “Мариците” и за батерии- Опит за покупка на 1.5 милиона тона зърно от държавно дружество с 8 души персонал, регистрирано в град Кнежа. Парите за целта се изсмукаха от енергетиката, зърно не се купи, но сумата беше изхарчена така или иначе

– Източване на 100% от печалбите на държавните дружества всяка година

– Отделно източване на милиарди (3 или 5) от енергетиката и нейното тотално обезкървяване въпреки рекордните цени на тока

– А после наливане на стотици милиони обратно на “Булгаргаз”. И никакви решения за “Топлофикация – София”

– Многомилиардни субсидии за ток за бизнеса. Най-много пари получиха големите печеливши компании. До кой век?

– 25 стотинки субсидия за горивото – получена основно от хора с големи автомобили, които нямат нужда от нея. Това е антисоциална политика

– Силно субсидиран ток за домакинствата – от което печелят основно хората с огромни сметки, които нямат нужда от тази подкрепа. Това е антисоциална политика

– Не предложи някакво решение относно договора с “Боташ”, според който България плаща по милион лева на ден, но не внася газ

7. Проинфлационни политики

В който и университет да учиш икономика, ще ти кажат, че не може да вдигаш заплати и социални разходи до безкрай, а инфлацията да е нула. И да увеличаваш минималната работна заплата без повишена производителност. И така хем да забогатееш с доходи, хем да не обеднееш с инфлация, хем да отговориш на инфлационния критерий за Еврозоната. Няма такъв филм.

Който искаше да въведе еврото, трябваше да има бюджетни излишъци и да бъде по-въздържан в мечтите за разходи. А трябваше да привлича инвестиции, да създава работни места, да постигне рекорден растеж. Каквито няма.

През добрите години инвестициите (брутното капиталообразуване в икономиката) бяха почти 40% от БВП. Т.е. днес трябваше да са 70-80 милиарда лева – огромна сума. А в действителност са спаднали до ново дъно от около 15% – мижави 30 милиарда. И това никога не беше коментирано от управляващите.

8. Даде милиарди долари за руски газ и нефт, а уж се беше отрекъл от тях

Всеки път, когато Асен даде гръмки интервюта на западни медии, че се отказваме завинаги от руски газ и после нефт, България направи точно обратното. Случайно ли?

Първо отказахме да купуваме руски газ, а после внасяхме пак руски газ, но на много по-висока цена. Да не мислите, че посредниците са случайни. Директорът на основния посредник беше назначен за шеф на държавния “Булгаргаз”. Това от наивност ли е?

После цяла година ни плашеха с дефицит на горива и с високи цени, ако премахнем дерогацията за внос на руски нефт. Всичко се оказа кьорфишек, разбира се. Но към 3 милиарда долара бяха платени за руски нефт. А България заплаши ЕС с вето, ако не получи дерогация. И това ли е от наивност?

9. План за възстановяване и устойчивост – има ли такъв?

Да бяхме приели уж несъвършения План, изготвен от Борисов-3, вече щяхме да сме го изпълнили и да сме усвоили милиардите. А ние изгубихме месеци и години да го критикуваме, да лобираме за свои проекти и да приемем друг план. И после да прахосаме години, без да постигнем нищо.

А, все пак изхарчихме първия транш от почти 2 милиарда лева… за пенсии.

Така че и по този параграф – оценка нула.

10. Вместо борба с мръсните пари – в Сивия списък на FATF

Малко хора си спомнят, че през 2021 г. Асен беше фиксиран върху някаква митична борба с мръсните пари. Никога не разбрах какво е това, но със сигурност не сме преборили нищо. За справка – и днес сме на седемдесет и някое място по корупция според „Прозрачност без граници”.

За сметка на това през 2023 г. вместо в Еврозоната влязохме от Белия в Сивия списък на FATF за пране на пари и финансиране на международния тероризъм. Прочетете отново: пране на пари и финансиране на международния тероризъм. Колко пъти Асен коментира тази тема? Нула. Мерки, за да се коригираме – не съм чул. Срамно.

11. Думата „реформи” чували ли сме я?

Асен беше казал по „Хоризонт” – съкращаваме по 500 държавни служители на седмица. Т.е. за два месеца общо…? Сега пък призна, че в трите кабинета, където беше основно действащо лице, не са постигнали съкращения. Че изобщо започвали ли са? А са обещавали цели 30,000…

Денков опита да обедини университети и го подкрепях публично. Но и тази идея беше забравена. А в коя друга сфера изобщо започна някаква реформа? Брой болници, километри жп линии, брой институции? Дори бившето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, където Асен е бил служебен министър, сега е разделено на 4!

Можем да изброим всички сегменти на публичния сектор и изводът винаги и един и същ – реформи никакви.

12. Нямаме повишен кредитен рейтинг от миналото десетилетие

Муравей Радев, Милен Велчев и Пламен Орешарски са постигнали вероятно 30-40 повишения на кредитния рейтинг за едно десетилетие. С тези политики на Асен за неговите три кратки мандата – нула.

13. Всички финансови министри след 2005 г. не са чували за борси и капиталови пазари

Асен не прави изключение. Не знае, че има борса, централен депозитар, финансов регулатор. Не е споменавал пенсионни фондове, взаимни фондове, инвестиционни посредници, управляващи дружества, venture capital, private equity. Не знае, че борсата в Румъния вече е към 20 пъти по-голяма от българската, а вече ни изпревари и Северна Македония. Вижте биографиите на американските финансови министри, някои от които също са от именити университети, и преценете дали не познават Уолстрийт.

Моята позиция по всички тези теми никога не се е променяла

От появата на Асен като финансов министър през 2021 г. и началото на бюджетната му контрареволюция съм последователен критик на тези политики, дори когато се чувствах доста сам. Днес повечето икономисти изказват същите критики. А проектобюджетът на служебното правителство за 2025 г. не беше харесан от нито един човек в държавата. Не трябва да забравяме, че бюджетите с дефицит и актуализациите – около 8 на брой – бяха гласувани от почти всички партии, вкл. от иначе десни икономисти. Надявам се това масово умопомрачение да е приключило. Дали е така – ще видим в следващия бюджет на кабинета “Желязков”.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

ФОКУС

Дойде краят на една отвратителна идеология, която срина западната цивилизация

Avatar photo

Published

on

By

Речта на Хавиер Милей в Давос: Системата от последните 20 години се изчерпа.

Дойде краят на една отвратителна идеология, която срина западната цивилизация.

Цялата реч на Хавиер Милей в Давос: Системата от последните 20 години се изчерпа. Дойде краят на една отвратителна идеология, която срина западната цивилизация

Реч на президента на Аржентина Хавиер Милей на Световния икономически форум в Давос:

Преди една година стоях тук пред вас, сам, и казах някои истини за състоянието на Западния свят, които бяха посрещнати с известна изненада от икономическия, политическия и медийния елит на Запада.

И трябва да призная, че донякъде това беше разбираемо за мен. Президент на страна, която, вследствие на систематични икономически провали в течение на повече от 100 години, на слаби позиции на страната в големи световни конфликти и на затваряне на страната за търговия, е загубила на практика през годините всякакво международно значение.

Президентът на една така страна застана тук и каза на целия свят, че греши, че се е запътил към провал, че Западът се е заблудил и че трябва да бъде насочен правилно.

Президентът на тази страна, Аржентина, който не беше политик, който нямаше законодателна подкрепа, нямаше подкрепата на управляващите, бизнес лидерите или медийните групи. В тази реч, изправен тук пред вас, ви казах, че това е началото на нова Аржентина, че Аржентина беше заразена със социализъм твърде дълго време и че с нас тя отново ще прегърне идеите на свободата – модел, който обобщаваме като защита на живота, свободата, частната собственост.

Казах ви също, че в известен смисъл Аржентина е „призракът на западните Коледи, които тепърва предстоят“, защото вече бяхме преживели всичко, през което преминавахте и вече знаехме как ще завърши. Година по-късно трябва да кажа, че вече не се чувствам толкова сам.

Не се чувствам сам, защото светът прегърна Аржентина. Аржентина се превърна в световен пример за фискална отговорност, за ангажимент за спазване на задълженията си и очевидно за решаване на проблема с инфлацията.

Също така, ние сме пример за нов начин на правене на политика, който е да казваш истината на хората в лицето и да вярваш, че те ще разберат.

Нито пък се чувствам сам, защото през тази година намерих съюзници в тази борба за идеите за свобода във всяко кътче на света – от невероятния Илон Мъск до онази свирепа италианка, моята скъпа Джорджа Мелони; от Букеле в Ел Салвадор до Виктор Орбан в Унгария; от Бенямин Нетаняху в Израел до Доналд Тръмп в Съединените щати – бавно се формира международен съюз между всички онези нации, които като нашата искат да бъдат свободни и вярват в идеите за свобода.

Бавно това, което преди изглеждаше като абсолютна глобална хегемония на будното ляво в политиката, в образователните институции, в медиите, в наднационалните организации и дори във форуми като Давос, започна да се срива. И аз се надявам, че идеите за свобода започват да се появяват.

Днес дойдох тук, за да ви кажа, че нашата битка още не е спечелена. И въпреки че надеждата е възвърната, наш морален дълг и наша историческа отговорност е да разрушим идеологическото здание на болния уокизъм (болната будност), докато не постигнем успех във възстановяването на нашата историческа катедрала, докато не се уверим, че мнозинството от западните страни отово е прегърнало идеите на свободата.

Докато нашите идеи не станат основна валута в залите на събития като това, не можем да отслабваме бдителността си. Защото трябва да кажа, че форуми като този бяха станали главни действащи лица и пропагандатори на зловещия ред на уокизма, който нанася толкова много вреди на западния свят.

Ако искаме да се променим, ако наистина искаме да защитим правата на гражданите, трябва да започнем като им кажем истината. А истината е, че има нещо много погрешно в идеите, които бяха пропагандирани чрез форуми като този. И днес искам да отделя няколко минути и да обсъдя някои от тях.

Голяма част от свободния свят все още предпочита комфорта на познатото, дори и това да е погрешният път. И те ще упорстват за прилагането на рецептите за провал, а голямото бреме, което е общият знаменател между провалените държави и институции, е психологическият вирус на уокистката идеология.

Това е голямата епидемия на нашето време, която трябва да бъде лекувана. Това е туморът, от който трябва да се отървем. Тази идеология е колонизирала най-важните световни институции – от политическите партии и правителствата на водещи западни нации до глобални правителствени организации, НПО, универститетите и медиите.

Той също така определя тона на глобалния разговор през последните десетилетия. Докато не премахнем тази отвратителна деология от нашата култура, институции и закони, западната цивилизация – и дори човешкият вид – няма да могат да се върнат на пътя на прогреса, нужен на нашия откривателски дух.

От съществено значение е да разкъсаме тези идеологически вериги, ако искаме да поставим началото на нов златен век. Ето защо днес бих искал да отделя няколко минути, за да разчупя тези вериги.

Но първо нека кажем за какво се борим. Западът представлява върхът на човешките постижения върху плодородната почва на гръко-римското наследство и юдео-християнските ценности.

След категоричното преодоляване на абсолютизма в историята бяха посяти семената на нещо безпрецедентно. Либерализмът постави началото на нова ера в човешкото съществуване и в тази нова морална и философска рамка, която постави индивидуалната свобода над капризите на тираните, Западът успя да разгърне творческите способности на човека, поставяйки началото на единствен по рода си процес на създаване на богатство.

Данните сами говорят за себе си. До 1800 г. БВП на глава от населението в света остава почти постоянен. От 19 в. нататък обаче, благодарение на индустриалната революция, БВП на глава от населението се умножава по 20 пъти, което изважда 90% от световното население от бедността, въпреки че самото население се увеличава осем пъти.

И това става възможно само благодарение на сближаването на основните ценности – зачитане на живота, свободата и собствеността – което дава възможност за свободна търговия, свобода на словото, свобода на вероизповеданието и останалите стълбове на западната цивилизация. В допълнение към това е и нашият фаустовски изследователски, пионерски дух, който непрекъснато изпитва границите на възможното – и това е пионерски дух, който днес е представен, наред с други, от моя скъп приятел Елон Мъск, който през последните дни беше несправедливо очернен от идеологията на уокизма заради един невинен жест, който просто отразява неговия ентусиазъм и благодарност към хората.

За да обобщим, ние създадохме капитализма въз основа на спестяванията, инвестициите, труда, реинвестирането и упоритата работа. Всеки работник се умножи десетократно, стократно, ако не и хилядократно. По този начин производителността преодоля Малтусианския капан. Но на даден етап през 20 в. изгубихме пътя си и либералните принципи, които ни бяха направили свободни и проспериращи, бяха предадени.

Една нова политическа класа, водена от колективистични идеологии и възползваща се от периода на криза, видя перфектната възможност да натрупа власт. Цялото богатство, създадено от капитализма до тогава и занапред, щеше да бъде преразпределено чрез схема за централизирано планиране и това щеше да задейства процес, чиито катастрофални последици търпим и днес.

Действайки коварно в рамките на либералната парадигма, тази нова политическа класа прокара социалистическия дневен ред и така замени свободата с либерализация, използвайки принудителната сила на държавата за преразпределяне на богатството, създадено от капитализма.

Тяхно оправдание беше зловещата, несправедлива, отвратителна идея за социална справедливост, допълнена от теоретични марксистки рамки, целящи да освободят иднивидите от техните нужди. А в основата на тази нова ценностна система стои фундаменталната предпоставка, че равенството пред закона не е достатъчно, защото в системата съществуват скрити несправедливости, които трябва да бъдат поправени – идея, която послужи като златна мина за стремящите се към всемогъщество бюрократи.

И това е в основата, това е фундментът на уокизма – този резултат от преобръщането на западните ценности. Всеки от стълбовете на нашата цивилизация е заменен с изкривена своя версия чрез механизмите на културната диверсия.

Негативните права на живот, свобода и собственост бяха трансформирани в изкуствен и безкраен списък от позитивни права. Първо беше образованието, след това жилището, а после различни абсурди като достъп до интернет, излъчван по телевизията футбол, театър, козметични процедури и безчет други желания, които бяха превърнати в човешки права.

Права, за които разбира се, някой трябва да плати и които могат да бъдат гарантирани само чрез безкрайното разширяване на отвратителната държава. С други думи, от концепциата за свободата като основна защита на индивида от намесата на тиранина, ние преминахме към концепцията за освобождение чрез намесата на държавата.

Това е основата, върху която беше изграден уокизмът – идеология на монолитното мислене, поддържана от различни институции и имаща за цел да санкционира инакомислието, феминизма, разнообразието, приобщаването, равенството, имиграцията, абортите, екологията, джендър идеологията и други. Всичко това са различните глави на един и същи звяр, чиято цел е да оправдае експанзията на държавата, която си присвоява и изопачава блгородни каузи.

Нека разгледаме някои от тях. Радикалният феминизъм е изкривяване на идеята за равенство и той е излишен дори в най-благоприятната си форма, тъй като на Запад вече съществува концепцията за равенство пред закона. Всичко останало е стремеж към привилегии, което радикалният феминизъм наистина цели, противопоставяйки половината от населението на другата половина, когато и двете трябва да са от една и съща страна.

Те носят и знамето на разликата в заплащането, основана на пола, но когато се погледнат данните, става ясно, че няма неравенство за една и съща работа, а по-скоро повечето мъже са склонни да избират по-добре платени професии от повечето жени.

Те обаче не се оплакват от факта, че повечето затворници са мъже, че повечето водопроводчици са мъже, че повечето жертви на грабеж или убийства са мъже, да не говорим за повечето хора, които загиват във войни.

Но ако повдигнете тези въпроси в медиите или дори на този форум, ви смятат за женомразец, само защото защитавате елементарния принцип на съвременната демокрация и правовата държава, а именно равенството пред закона. Както, разбира се, защитавате и фактите.

Уокизмът се проявява и в този зловещ радикален екологизъм и програмата за борба с климатичните промени, когато запазването на планетата ни за бъдещите поколения е въпрос на здрав разум. Никой не иска да живее на сметище.

Но уокизмът успя да изкриви отново и тази фундаментална идея. От опазването на околната среда за радост на хората, преминахме към фанатичен екологизъм, в който на нас, хората, се гледа като на тумор, който трябва да бъде изкоренен, а икономическото развитие е смятано за нещо повече от престъпление срещу природата.

Но когато твърдим, че земята вече е преминала през пет цикъла на резки температурни промени и че по време на четири от тях човекът дори не е бил наоколо, ни наричат „плоскоземци“, за да дискредитират идеите ни, независимо че науката и данните са на наша страна.

Не е случайно, че същите тези групи са основните пропагандатори на кървавата, убийствена програма за абортите – програма, разработена на основата на малстусианската предпоставка, че свръхнаселението ще унищожи Земята и поради това ние трябва да приложим някаква форма на контрол на населението.

В действителност това е доведено до такава крайност, че днес на Земята започваме да виждаме как темповете на нарастване на населението започват да изглеждат като проблем.

В същото време в нашите предприятия, обществени институции и образователни институции се отхвърля принципът на заслугите в полза на доктрината за многообразието, която представлява връщане към аристократичните системи от миналото.

Измислят се квоти за всяко малцинство, което политиците могат да измислят, и това в крайна сметка подкопава високите постижения на нституциите. Уокизмът изопачава и въпроса за имиграцията, тъй като свободното движение на стоки и хора е основен стълб на либерализма.

Това ни е добре известно. Аржентина, САЩ и много други страни са станали велики благодарение на имигрантите, които са напуснали родните си места в търсене на нови възможности.

Уокизмът е проникнал толкова дълбоко в нашите общества, насърчаван от институции като тази, че е успял да постави под въпрос дори самото понятие за биологичен пол чрез катастрофалното влияние на джендър идеологията, което доведе до още по-голяма държавна намеса изразяваща се в абсурдно закондателство – като това, че държавата трябва да финансира скъпоструващи хормонални лечения и операции, за да могат определени хора да изпълнят представата за себе си.

Едва сега започваме да виждаме последиците от това, че едно цяло поколение е осакатило телата си, насърчавано от културата на половия релативизъм, и тези хора ще трябва да прекарат целия си живот в психиатрично лечение, за да се справят с това, което са си причинили. Въпреки това никой не смее да говори по тези въпроси. Не само това, но и огромното мнозинство беше подложено на погрешните възприятия на едно малцинство.

Уокизмът се стреми да похити и нашето бъдеще, защото, доминирайки във факултетите на най-престижните университети в света, той трансформира елитите на нашите страни в посока на отричане на културата, идеите и ценностите, които които са ни направили велики, а това допълнително уврежда нашата социална тъкан.

Какво бъдеще ни очаква, ако учим младите хора да се срамуват от миналото си? Всичко това се заражда и развива през последните десетилетия след падането на Берлинската стена.

И за съжаление, това са убеждения, пропагандирани в продължение на 40 години от институции като тази, и никой тук не може да се преструва на невинен. В продължение на десетилетия се почита една зловеща и убийствена идеология, сякаш тя е златен телец, който движи небето и земята и се опитва да я наложи на човечеството.

И тази организация, съвместно с най-влиятелните национални органи, са идеолозите на това варварство. Многостранните кредитни организации станаха инструменти за изнудване, а много национални правителства, и особено Европейският съюз, действаха като техни въоръжени крила.

Не е ли вярно, че докато ние говорим сега, в Обединеното кралство в затвора отиват граждани заради разкриване на ужасяващи престъпления, извършени от мюсюлмански имигранти – престъпления, които правителството се опитва да прикрие? И дали бюрократите в Брюксел не прекратиха изборите в Румъния, просто защото не харесаха партията, която спечели?

Изправени сме пред всяка от тези дискусии, а първата стратегия на уокизма е да дискредитира всеки от нас, който оспорва тези неща, като първо ни лепне етикет, а след това ни накара да замълчим. Ако сте бял, трябва да сте расист. Ако сте мъж, трябва да сте женомразец или да принадлежите към патриархата. Ако сте богат, трябва да сте жесток капиталист. Ако сте хетеросексуален, трябва да сте хетероопределящ хомофоб или трансфоб.

Те имат етикет за всяко несъгласие, а след това се опитват да ви потиснат със сила или с правни средства. Защото под реториката за многообразие, демокрация и толерантност, която толкова често проповядват, всъщност се крие откровеното им желание да премахнат несъгласието, критиката и в крайна сметка свободата, за да могат да поддържат този модел, в който те са основните бенефициенти.

Не чухме ли съвсем наскоро как някои водещи европейски органи, и то с червен уклон, бих казал, всъщност отправиха открити призиви за цензура? В действителност няма никаква цензура, а има тази идея – да се запуши устата на онези, които не участват в уокистката идеология.

Какво общество може да създаде уокизмът? Общество, което заменя свободния обмен на стоки и услуги с произволно разпределение на богатството под дулото на оръжие. Такова, което заменя свободните общности с насилствена колективизация. Такова, което заменя творческия хаос на пазара със стерилния и склеротичен ред на соцализма. Общество, изпълнено с негодувание, в което има само два вида хора – нетните данъкоплатци от една страна, и бенефициентите на държавата, от друга.

И тук нямам предвид онези, които получават социални помощи, защото нямат достатъчно за храна. Имам предвид привилегированите корпорации, банкерите, които бяха спасени по време на кризата с високорисковите кредити, повечето медии, центровете за индоктриниране, маскирани като университети, държавната бюрокрация, профсъюзите, социалните организации и приближените фирми, които процъфтяват от данъците на трудолюбивите хора и данъкоплатцте.

Говоря за света, описан от Айн Ранд в „Атлас изправи рамене“, който за съжаление се е превърнал в реалност. Това е система, в която големият победител е политическата класа, превърнала се едновременно в участник и съдия в тази игра на преразпределение.

Ще повторя, политическата класа е съдия, който е заинтересована страна в това преразпределение. Разбира се, този който, преразпределя, е и този, който запазва лъвския пай за себе си. И въпреки козметичните различия между отделните политически партии, те имат общи интереси, партньори, сделки, непоколебим ангажимент за запазване на статуквото.

Ето защо наричам всички тях партия на държавата – система, която се е скрила зад добронамерена реторика, твърдейки, че пазарът се проваля и че те са отговорни за коригирането на този провал чрез регулации, сила и бюрокрация.

Но няма такова нещо като провал на пазара. Пазарният провал, повтарям отново, не съществува. Тъй като пазарът е механизъм на социално сътрудничество, при който правата на собственост се разменят доброволно, самото понятие за пазарен провал е противоречие на терминологично ниво.

Единственото, което се постига с такава намеса, е създаването на нови изкривявания в ценовата система, което на свой ред затруднява икономическите изчисления, спестяванията и инвестициите и в крайна сметка води до още по-голяма бедност или до мрежа от отвратителни регулации, както е например в Европа, които убиват икономическия растеж.

Както често казвам в речите си, ако смятате, че е налице пазарен провал, отидете и проверете дали държавата не е намесена. И ако установите, че не е – проверете отново, защото сте сбъркали.

И отново, тъй като уокизмът не е нищо друго, освен систематичен план на партията на държавата да оправдае държавната намеса и да увеличи публичните разходи, това означава, че нашата първа и най-важна мисия – ако наистина искаме да върнем прогреса на Запада и да изградим нова златна ера – трябва да бъде драстичното намаляване на размера на държавата.

Не само във всяка от нашите страни, но и драстично намаляване на всички наднационални организации, тъй като това е единственият начин да се изкорени тази порочна система, която източва ресурсите, така че да се върне на данъкоплатците това, което им принадлежи и да се сложи край на продажбата на облаги. Няма по-добър начин за прекратяване на държавната бюрокрация от това да няма възможност за продажба на такива услуги.

Функциите на държавата трябва отново да се ограничат до защита на правото на живот, свобода и собственост. Всяка друга функция, която държавата поема, ще бъде за сметка на нейната основна роля и неизбежно ще доведе до „вездесъщия Левиатан“, от който всички ние страдаме днес.

Днес сме свидетели на глобалното изчерпване на тази система, която ни управляваше през последните няколко десетилетия. Точно както се случи в Аржентина, останалата част от света е свидетел на задълбочаването на единствения истински значим конфликт на този век, а и на всички предишни – конфликтът между свободните граждани и политическата каста, която се придържа към установения ред, удвоявайки усилията си за цензура, преследване и унищожаване.

За щастие, мълчаливото мнозинство в целия свободен свят се организира. И във всяко кътче на нашето полукълбо отеква ехото на този вик за свобода. Изправени сме пред смяна на епохата, пред Коперникова промяна – разрушаване на една парадигма и изграждане на друга.

И ако институции със световно влияние като тази искат да обърнат нова страница и да участват добросъвестно в тази нова парадигма, те ще трябва да поемат отговорност за ролята, която са играли през последните десетилетия, признавайки пред обществото „Mea culpa“, кето се изисква от тях.

В заключение искам да се обърна директно към световните лидери, към всички, които ръководят както националните държави, така и големите икономически групи и влиятелните международни организации, независимо дали присъстват днес тук или слушат от домовете си.

Политическите формули от последните десетилетия, които споменах в тази реч, се провалиха и сега се сриват под собствената си тежест. Това означава, че да мислиш като всички останали, да четеш това, което всички останали четат, и да говориш това, което всички останали говорят, може да доведе само до грешки. Въпреки че мнозина все още настояват да вървят към пропастта.

Сценарият от последните 40 години се изчерпа, а когато една система се изчерпи, историята се отваря. Ето защо казвам на всички световни лидери, че е време да се освободим от този сценарий. Време е да бъдем смели. Време е да дръзнем да мислим и да дръзнем да напишем собствените си стихове.

Защото когато идеите и наративите на настоящето говорят едно и също, което при това е погрешно, да бъдеш смел означава да застанеш извън времето. Означава да гледаме назад, да не се заслепяваме от преходното, да не губим от поглед универсалното. Това означава да възстановим истини, които са били очевидни за нашите предци и които са в основата на успеха на западната цивилизация, но които режимът на монолитното мислене от последните десетилетия преследва като ерес.

Ние трябва отново да възприемем последната доказала се теза за икономически и социален успех. Това е моделът на свободата, който отново прегръща идеите на свободата. Да се върнем към либертарианството.

Това е, което правим в Аржентина. Вярвам, че именно това ще направи президентът Тръмп в новата Америка. Това е, което приканваме всички велики нации на свободния свят да направят, ако искат да спрат навреме очевидния път към катастрофа.

Така че в края на краищата предлагам да направим Запада отново велик още днес. Днес, както и преди 215 години, Аржентина разкъсва оковите си и приканва – както гласи нашият национален химн – приканва нас, всички смъртни по света, да чуем свещения вик: „Свобода, свобода, свобода! Нека небесните сили бъдат с нас!“

Благодаря ви много и да живее свободата, по дяволите!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

ФОКУС

Санкциите проработиха – глобалното затопляне се отменя

Avatar photo

Published

on

By

Александър Яковенко: Санкциите проработиха – глобалното затопляне се отменя

Климатичните политики на Запада често са свързвани с либералните елити, които от години си поставят амбициозни и често нереалистични цели в борбата с климатичните промени.

Тези идеи намериха отражение в Парижкото споразумение за климата, концепцията за зелена икономика и енергийния преход. Подобни инициативи са заложени и в руската политика, включително в новата редакция на Климатичната доктрина 2023, която предвижда достигане на въглеродна неутралност до 2060 г., пише руският анализатор Александър Яковенко.

 

Русия, като „устойчив оловен войник,“ спазва международните си ангажименти, докато в същото време Западът, който създаде проблема с климата, започва да преразглежда собствените си цели

Русия и климатичните амбиции

Русия, като „устойчив оловен войник,“ спазва международните си ангажименти, докато в същото време Западът, който създаде проблема с климата, започва да преразглежда собствените си цели. Основен фактор за тази промяна е Доналд Тръмп, който още в началото на президентството си извади САЩ от Парижкото споразумение, добавя Александър Яковенко.

икономическите предизвикателства, включително санкциите срещу Русия и конфликта в Украйна, доведоха до реализацията, че тези политики носят сериозни рискове за икономиката, особено в ЕС

Този акт не е изолиран – той е отражение на нарастващото съзнание за ограниченията на човечеството в борбата с климатичните промени. Първоначално Западът смяташе, че може да се справи с всичко, но икономическите предизвикателства, включително санкциите срещу Русия и конфликта в Украйна, доведоха до реализацията, че тези политики носят сериозни рискове за икономиката, особено в Европейския съюз, допълва той.

Равносметката на „зелените технологии“

Много от зелените технологии не са толкова ефективни, колкото се твърди. Японските вятърни турбини покриват едва 46% от въглеродните емисии, генерирани при тяхното производство

През последните години стана ясно, че много от зелените технологии не са толкова ефективни, колкото се твърди. Пример за това е дело в Ню Йорк, където съдът установява, че японските вятърни турбини покриват едва 46% от въглеродните емисии, генерирани при тяхното производство. Подобен резултат е отчетен и при соларните панели на една от компаниите на Илон Мъск – те компенсират само 24% от въглеродния си отпечатък за период от 10 години, пише анализаторът.

обещанията на развитите държави да предоставят 300 милиарда долара на развиващите се страни за климатични цели изглеждат все по-нереалистични

Същевременно, обещанията на развитите държави да предоставят 300 милиарда долара на развиващите се страни за климатични цели изглеждат все по-нереалистични. Въпреки че тези обещания помогнаха на Запада да привлече развиващите се страни към своята климатична политика, е ясно, че финансирането няма да бъде изпълнено, отбелязва Яковенко.

Глобалното затопляне и политическите игри

Опитите да се ограничат температурите на планетата до увеличение от 1,5 градуса вече са се провалили в много региони. Това поставя въпроси за ефективността на цялостната климатична политика, допълва анализаторът. Освен това, с очакваното завръщане на Доналд Тръмп на президентския пост, е възможно напълно да се преосмисли климатичната програма на САЩ, коментира Яковенко.

Арктика и енергийните интереси

САЩ, водени от прагматизма на Тръмп, ясно демонстрират намерението си да използват природните ресурси на Арктика за икономическа изгода

САЩ, водени от прагматизма на Тръмп, ясно демонстрират намерението си да използват природните ресурси на Арктика за икономическа изгода. Претенциите за Гренландия и Канадските арктически територии са само върхът на айсберга в този контекст, подчертава анализаторът. Вместо да се съсредоточи върху глобалното затопляне, Вашингтон изглежда готов да използва изменението на климата като възможност за икономически растеж, пише Яковенко.

Противоречията на шистовата революция

САЩ се превърнаха в енергийна суперсила благодарение на шистовата революция. Въпреки това този метод за добив на нефт и газ се оказва изключително замърсяващ. Хидроразривът, използван за извличане на ресурсите, води до замърсяване на подпочвените води, микроземетресения и големи емисии на метан – газ, който е многократно по-вреден за климата от въглеродния диоксид, коментира анализаторът.

Интересното е, че дори американските екологични фондове като BlackRock продължават да инвестират в шистовата индустрия, въпреки че тя е нерентабилна и противоречи на климатичните цели във всяко отношение

Интересното е, че дори американските екологични фондове като BlackRock продължават да инвестират в шистовата индустрия, въпреки че тя е нерентабилна и противоречи на климатичните цели. Това е пример за двуличието на американската политика, която от една страна се представя като защитник на климата, а от друга използва разрушителни технологии за икономическа изгода, подчертава Яковенко.

Европа и последствията от санкциите

ЕС, който доскоро се опитваше да бъде лидер в климатичната политика, е принуден да се върне към използването на въглища заради енергийната криза, предизвикана от санкциите срещу Русия. Това е пореден удар по зелените амбиции на ЕС

Европейският съюз, който доскоро се опитваше да бъде лидер в климатичната политика, е принуден да се върне към използването на въглища заради енергийната криза, предизвикана от санкциите срещу Русия. Това е пореден удар по зелените амбиции на ЕС, който същевременно губи конкурентоспособност на глобалния пазар заради високите цени на енергията, обяснява анализаторът.

Призивите на Тръмп Европа да увеличи покупките на американски енергийни ресурси само влошават ситуацията, тъй като те са значително по-скъпи от традиционните доставки от Русия, добавя Яковенко.

Егоизъм в климатичната политика

Александър Яковенко подчертава, че САЩ не само живеят за сметка на останалия свят чрез статута на долара като глобална резервна валута, но и унищожават екологията на планетата, за да поддържат икономическия си растеж

Александър Яковенко подчертава, че САЩ не само живеят за сметка на останалия свят чрез статута на долара като глобална резервна валута, но и унищожават екологията на планетата, за да поддържат икономическия си растеж, отбелязва анализаторът.

В този контекст става ясно, че климатичната политика се превръща в инструмент за геополитически и икономически манипулации, а не в средство за справяне с глобалните екологични проблеми. САЩ, вместо да се ангажират с реални действия за опазване на климата, използват екологичните дебати за утвърждаване на собствените си интереси, пише Яковенко.

Това поставя въпроса дали глобалната борба с климатичните промени наистина може да бъде успешна, докато водещите икономики използват тези инициативи за свои собствени цели, заключава анализаторът.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ5 days ago

Страхотна криза ще настане ако вкараме еврото

Доц. Сарийски: България ще последва гръцкия сценарий, ако бъде вкарана в еврозоната Еврото щеизяде 80% от съойността на спестяванията им!...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Еврозоната отнема животи още преди да сме влезли вътре!

Костадин Костадинов предупреди: Еврозоната отнема животи още преди да сме влезли вътре!: Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов изрази сериозни притеснения...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

„Асен Василев срина държавата във финансово“

Станислав Балабанов: „Асен Василев срина държавата във финансово“: В изказване, изпълнено с критичност и тревога, Станислав Балабанов от „Има такъв...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Свалят имунитета на шавливата Лена

Наталия Киселова внесе искането за снемане на три депутатски имунитета Председателят на Народното събрание Наталия Киселова внесе проекторешения за сваляне...

БЪЛГАРИЯ2 weeks ago

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси Заведи премиер или министър на...

СВЯТ

СВЯТ23 minutes ago

Резистентни на антибиотици „супербактерии“ се разпространяват в Европа от Украйна

Устойчиви на антибиотици бактерии могат да се разпространяват от Украйна в европейските страни. „В хода на продължаващия конфликт в Украйна...

СВЯТ2 days ago

Зеленски скочи срещу министъра си на войната

Зеленски обяви война на министъра си на войната? Зеленски обяви война на министъра си на войната? Украинските следователи са започнали...

СВЯТ3 days ago

Тръмп вече уволнява перверзните от Пентагона

Тръмп уволнява трансджендърите от Пентагона и отменя безплатните им операции за смяна на пола. В свой анализ руският международен специалист...

СВЯТ4 days ago

Ерата на голямата измама и объркване

Защо Тръмп имаше и все още има до известна степен нужда да се представя като „антисистемен“ приятел на мира и...

СВЯТ4 days ago

Тръмп е решен да постави Лондон под натиск на всички фронтове.

Дудаков: Тръмп е решен да постави Лондон под натиск на всички фронтове. Загърбва и Израел „В рамките на драматичните слушания...

Най Четени