БЛОГ
ДА ИЗБЯГАШ ОТ МАЙКАТА АЛКОХОЛИЧКА И ПРОСТИТУТКАТА НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ!
„Изчезвай, момче……! Българския работодател няма нужда от знаещи и можещи….! Само не приравнявай Родината с Държавата ……Това са две различни понятия…..На Държавата и еб* мамата…..Това не е Държава….Но Родината те обича, корените ти са там……Обичай я и ти и я носи в сърцето си, където и да си, каквото и да правиш…..!!“
Този коментар написа млад българин.
А поводът са думите на един млад българин по време на погребението на баща му:
Той реши да се обърне към политиците ни, говорейки за погребение. Погребението на България. Звучи шокиращо, в същото време тъжно. Защото този 24-годишен българин би трябвало да говори за бъдещето на България. Нали самият той е бъдещето на България. Нали самият той е отличник при това пълен, владеещ 2 езика, учил в университети… Защо говори за погребение?
Публикуваме целия текст на 24-годишния Атанас Щерев с минимална редакторска намеса. Той наистина успя да ни разтърси с разказа си:
„Да се сбогуваш с мащехата, наречена България.
Ти си нещо, което не можех да избера. Ти си като майка алкохоличка, и пр*ститутка, от която дълбоко се срамувам, защото ме е оставила на произвола. Като една красива пр*ститутка с прогнила душа.
Аз мога само да те съжалявам!
Млад човек съм – на 24 години. Знам два езика, завърших езикова гимназия. Учих в Австрия и дълго време в университетите на Бг. И тук започва историята за красиви мечти и много затворени врати.“
Не, Българийо аз не те мразя, просто се срамувам от теб! И тук историята започва. Завърших като пълен отличник. Никога моето семейство не е било заможно. Отидох на бала с костюм за 50 лева. Гледах децата на лакеите на престъпници да идват със собствените си лимузини. Усмивките им грееха, защото имаха сигурно бъдеще. Или в Щатите, или във Великобритания. Те бяха рожбите на пиявиците, които смучеха от кръвчицата на нас „обикновените“ хора. Със заплата от пет стотака.
Пиявици, които шмъркаха кока и амфети в голямото междучасие, докато аз четях Бодлер.
Влязох в университета пети от петстотин човека. Готвех се усилено, смятах това за началото на светъл и позитивен живот. Първи курс попивах от „знанията“, плащах си таксите с удоволствие и неохота.
Образование, което не струва и 100 лева. Знания от прашасалите стари учебници на дядо ми.
Виждах как същите пиявици, не идваха на лекции и имаха заверка. Аз учех – те идваха направо на изпити.
Но без да са чели, а с белите пощенски пликчета. Аз продължавах да уча и да се развивам, нали съм бъдещето на България. Нали аз ще създам деца, които ще са поредните роби на същите пиявици…
Трябва ли да имаш мотивация, живеейки в дупка, където всеки се подиграва на мечтите ти.
Все пак отиваш да работиш за тях, те да си купят Порше! Все пак ти си милеел и обичал България, макар и тя също да се гаври с теб. Като истинска мащеха.
Защо трябва да помним Ботев и Левски, като сме мекотели, които са съсипали всичко, което те са създали? Като те са били герои, а ние сме като едни насрани хлапета, чакайки чистия памперс. Как не се намериха хора, които да се бият до кръв за България. Или може би истинските патриоти са непълнолетните бирени алкохоици, симпатизанти на ритнитопковците и настръхвайки от козия глас на Славчо Трифонов. Който е израснал с козите, но иначе е от Плевен.
Държава, в която, ако не знаеш кой е Дебелянов, е лесно. Просто си сваляш прашките на катедрата и доцентът те помпа. И изпита е взет! После, чичаците те помпат за 50 лева за половин час, защото родителите ти са „некви тъпанари, дето бачкат за 400 лева! Ботушките на „Прада“ и парфюма на „Кавали“ не могат да се купят със смешните заплати на честните родители.
От теб ли да искам деца? Не, мерси!
Историята продължава с това, как ние отличниците, с отличната диплома, получаваме смешна стипендия от 50 лева. Която е достатъчна, да си купиш две шишета уиски. Да забравиш мъката си. После същите ние, пишем CV-та, които разни дебели и охранени еснафи оценяват.
И ни казват „Немаш опит“. И пак работим за 500 лева. Синът на Цеко – екс висаджията, работи на същото място, но за 1500 лева!
Не всичко е пари, са казали хората! Но са нужни, за да живееш, а не да съществуваш !
Вие ми затваряте вратата, професорите ми казвате, че не съм добър. Защо в Германия всички ме хвалеха, а вие си правехте майтап с мен?
Защо германските момичета не гладуват 3 месеца, за да си купят Айфон? Там не ми казаха, че „Неам опит“, а ме приеха.
После с цялата си наглост правите речи, как трябва да се върнем, как България едва ли не е Рай!
Хаха, карате ме да се смея! Може да не си избрал къде да се родиш, но може да избереш какъв искаш да бъдеш! Докато дебели контрольори бият момиче за 1.60. Докато мигранти грабят и изнасилват, за да се хрантутите вие. Докато най-добрият ми приятел умираше, а диспечерката в Спешния казваше „Ми той е надрусан сигурно“. А той имаше порок на сърцето. Докато някой коли и изнасилва баба ти за 15 лева.
Докато кучкарите защитават софийските помияри, а те глозгат костите на някоя стара жена или детенце.
Докато аз ям истинско месо, а вие ядете смлени копита и кожи. И лютеница с наркотик, може би и дини, инфектирани с конска урина!
Докато вие милеете за България и се майтапят с вас за 600 лева – новите кецове на съквартиранта ми!
За какво си ми ти, майко България! Пардон! Мащехо България!
За да се гавриш с мен ли ? Не ти искам пенсията, не ти искам и природата. Осеяна с найлонови пликчета! Не ти искам заплатата, която дори не ми стига да ме погребат!
Не ти искам дъщерите, които правят с*кс с таксиджии за две водки! Напускам те!
И докато вие слушате чалга и „Издислав“ – ние слушаме концерт на Брамс на живо, но не защото сме сноби. И докато вие гледате Слави, подгизнали от дъжда – ние четем романи на английски и немски и ни е срам от вас! От вас, безхарактерните простаци, от вас псевдопатриотите.
„Дойчланд-мойчланд, истината е БГ“! Хаха! Казва дебел чичак, докато си брои пачките. Или заработени от к*рви, или от измами. Сигурно продава скапани коли и вашите деца се убиват с тях!
Когато си горд с историята си, но те е срам, като те попитат откъде си. И гледаш в земята…
Когато, учейки в Германия и Австрия, копнееш, за да се върнеш тук. Да станеш учител.
Връщаш се и виждаш 15-16 годишни момичета да смъркат бело в кенефите. Като свърши часа, те питат „Ходили ли сте на пр*ститутка, като сте толкова млад?“
Вече се върнах, но не искам вече. Не искам галфони с купени книжки да ме блъскат. Не искам меркантилни к*рвички да ми казват, че ме обичат ! Не искам, докато умирам, линейката да дойде след час! А ако ме пребият до смърт в дискотека, побойниците да се спасят. Защото са деца на „некой“ !
И аз съм дете, но не на мащехата България. И докато вие работите за 500 лева, аз прелитам над Подуене и се радвам, че ви напускам.
Може би децата ми няма да говорят български и да гладуват за айфон. Но няма и да се ч*кат за бело и две линии! Там където съм интелигентен, а тука съм „некъв, никъв“. Чао, скъпа мащехо! Дано туморите, наречени управници, да те разложат отвътре, а аз само да науча за твоето погребение! Ама няма да дойда! Дори да се изплакна лятото в Черно море. Черно от вашите изпражнения.
Куфарите ми тежат много, но ми е по леко на душата!
*В края на обръщението, авторът отправя ругатни към държавата. Премахнали сме го от уважение към Република България.
БЛОГ
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
Наскоро се запознах с жена от Украйна. Когато войната започна, тя избяга в Европа.
След известно време тя се премести в Русия, тъй като имаше семейство тук.
Тя обичаше Украйна.
Имаше малко украинско знаме на гърба на телефона си. Което беше доста странно да се види в Русия. Когато излязохме на кафе, тя изглеждаше тъжна.
“Какво не е наред?” попитах.
И тя ми каза как предишната вечер е получила десетки съобщения от украинските власти.
Опитва се да я вербува. Предложиха й пари. Да снимам неща в Русия. Знаеха, че е украинка.
Но тя им каза, че не иска да има нищо общо с войната.
И затова я заплашиха вместо това. Имаха адреса й.
„Майната му на Украйна“. – каза тя горчиво.
“Никога няма да се върна.” Чувстваше се предадена от страната си.
Тя беше хубаво момиче. Която просто искаше да живее живота си.
Тя обичаше Украйна.
Но те я заплашиха.
В своите самоубийствени опити да спечелят война, която не може да бъде спечелена, украинските власти отблъснаха милиони свои хора, които никога няма да се върнат у дома.
Когато дойде мирът.
Спечелване на това доверие от милионите, които са избягали.
Страхувайки се от консистенция или арест.
Ще бъде едно от най-големите им предизвикателства.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БЛОГ
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
Казват, че отмъщението е ястие, което се сервира най-добре студено, но когато новата съпруга на бившия ми съпруг се свърза с мен, се оказах уловен в мрежа от отчаяние и тайни. Мислех, че съм оставила болката от миналото зад гърба си, но нейната молба за помощ отвори стари рани и ме поведе по пътя, който никога не съм очаквала.
Преди пет години животът ми се разпадна най-неочаквано. Бях омъжена за Кевин, чаровен и успешен бизнесмен. Всичко изглеждаше идеално или поне така си мислех до деня, в който той случайно изпрати съобщение на мен вместо на любовницата си.
Този текст разби света ми. — Мразя я, Джес. се четеше. „Мразя Бриджит с всяка фибра от съществото си. Тя дори не може да ми даде бебе.”
Да, той говореше за мен. Аз не мога да имам деца, нещо, което той знаеше преди да се оженим. Усетих как кръвта се оттича от лицето ми, докато четях тези думи отново и отново. Мъжът, когото обичах, мъжът, когото мислех, че ме обича, ми беше изневерявал и ми беше обиден за нещо извън моя контрол.
Разбира се, не можах да му простя и решихме да се разделим. По времето, когато разводът ни беше финализиран, Кевин беше изградил доста добро портфолио: компания, три търговски имота и красива къща край езерото.
В селището получих половината от всичко, включително апартамента и къщата на езерото. На всичкото отгоре станах мълчалив съдружник в неговата компания, получавайки връщания два пъти годишно.
Вероятно е смятал, че това е начин да облекчи вината си. Излишно е да казвам, че нямах нужда да работя повече, но обичах кариерата си твърде много, за да спра.
Скоро след това той се ожени за Джесика, жената, с която ми изневери. Опитах се да продължа напред, блокирайки всякакви новини за тях. Така беше до преди месец. Една вечер неочаквано получих съобщение от непознат номер.
„Здрасти. Това е Джес. Новата жена на Кевин. Трябва ми помощта ти. Умолявам те. Моля отговори. Само ти можеш да ме спасиш.”
Взрях се в телефона си, сърцето ми биеше. Съобщенията й изглеждаха толкова отчаяни, че реших да отговоря.
„Какво искаш?“ Написах обратно.
„Моля, запознай се с мен. утре И Кевин не трябва да знае“, отговори тя почти веднага.
На следващия ден се озовах да седя в тих ъгъл на Стивънс Пойнт, изпитвайки едновременно любопитство и дискомфорт. Джес влезе с бледо и уморено лице. Тя ме забеляза и забърза, оглеждайки се нервно.
— Благодаря ти, че дойде, Бриджит — каза тя и бързо седна. „Не знаех към кого друг да се обърна.“
„Какво става?“ — попитах, опитвайки се да поддържам гласа си спокоен.
Тя си пое дълбоко въздух. „Бременна съм с бебето на Кевин.“
Повдигнах вежди, изненадано, но не напълно шокирано. „И?“
Очите й се напълниха със сълзи. „Кевин не иска бебето. Той ми каза, че трябва да се отърва от него. Казва, че разводът му е струвал твърде много пари и в момента не може да си позволи дете.”
Усетих вълна от гняв и съжаление. Това момиче, което беше изиграло роля в краха на брака ми, сега седеше пред мен, отчаяно и уплашено.
„Съжалявам, но какво очакваш да направя по въпроса?“ – попитах аз, искрено объркана.
„Моля те, умолявам те“, каза тя с пречупен глас. „Може би, ако върнеш част от парите, които си получила от бракоразводното споразумение, той ще промени решението си. Не знам какво друго да направя.”
Бях зашеметена. Това беше последното нещо, което очаквах. „Джес, не е толкова просто. И мисля, че си забравила, че той ме изостави заради теб.
Тя ме погледна, а по лицето й се стичаха сълзи. „Моля те, Бриджит. Помогни ми.“
— Ще си помисля — казах накрая. — Но не мога да обещая нищо.
Джес кимна с леко облекчение. „Много благодаря.“
Излязох от този ресторант със замаян ум. Докато карах към вкъщи, не можех да се отърся от мисълта: Кевин я манипулира точно както беше правил с мен години наред.
Тя беше сляпа за това и не можех да я оставя да страда по същия начин, както аз. Въпреки болката, която ми причини, изпитах странна нужда да я защитя. И още повече, исках да дам на Кевин истински урок.
Обадих се на Джес на следващия ден.
„Хей, Бриджит е. Мислих за твоята ситуация и искам да ти помогна.”
„О, благодаря ти, Бриджит!“ — възкликна тя, а облекчението й се усети в телефона.
„Но не по начина, по който ти искаш“, продължих аз. „Знам, че ще разбие сърцето ти, но Кевин не те обича. Ако беше така, нямаше да те моли да се отървеш от бебето. Не става въпрос за парите, Джес; става въпрос за неговите приоритети. Така че, ако той те кара да избираш, поне направи мъдър избор.”
„Бриджит, аз… не знам какво да кажа“, каза Джес, гласът й се разкъсваше между приглушени ридания. „Но ти си права. Не мога да позволя нещо да се случи на бебето ми. Моля, кажи ми какво имаш предвид.
„Перфектно. Мисля, че трябва временно да се преместиш в къщата ми на езерото, докато уредим нещата. Безопасно е и Кевин няма да знае къде си.”
Тя се поколеба. „Сигурна ли си?“
— Да — уверих я. „Това е най-добрият начин да защитиш себе си и бебето. Довери ми се за това.“
След дълга пауза тя се съгласи. „Добре, ще го направя. Благодаря ти много, Бриджит.”
Няколко дни по-късно Джес се премести в къщата на езерото. Беше сюрреалистично да я видя там, но знаех, че е правилното нещо.
След като тя се настани, се свързах с моя адвокат г-н Фийлдс и очертах плана си. „Трябва да напишем писмо за Кевин. Време е нещата да изглеждат сериозни.”
Г-н Фийлдс кимна с лека усмивка на лицето си. „Това е солиден план. Определено ще привлече вниманието му.“
Ето какво се казва в писмото:
Уважаеми г-н Кевин Майкълсън,
Пиша ви от името на моя клиент, г-жа Джесика Сандърс, относно нейната текуща ситуация и предстоящи действия. С настоящото писмо официално Ви уведомяваме за следното:
Г-жа Сандърс се е изнесла от семейното жилище и започва бракоразводно дело срещу вас.
Всички опити за директен контакт с нея ще се считат за тормоз и ще доведат до незабавни правни действия.
Освен това, моля, имайте предвид, че ако оспорите развода или се опитате да сплашите или манипулирате г-жа Сандърс по какъвто и да е начин, ние няма да имаме друг избор, освен да разкрием вашите искания за прекъсване на бременността й пред обществеността. Подобни действия несъмнено ще имат тежки последици за вашата лична и професионална репутация.
Призоваваме ви да вземете предвид сериозността на тази ситуация и да сътрудничите напълно, за да осигурите приятелско разрешаване.
На Ваше разположение,
Г-н Ричард Фийлдс
Полета и сътрудници.
Няколко дни по-късно Кевин получи писмото. Както се очакваше, той веднага ми се обади, бесен.
„Бриджит, какво, по дяволите, става? Къде е Джес? Защо си замесена?“ – извика той в слушалката.
Поех си дълбоко дъх, запазвайки гласа си спокоен. — Знам всичко, Кевин. И Джес е в безопасност. Твоите заплахи и манипулации вече нямат власт над нея.
От другата страна настъпи тишина, после тихо ръмжене. — Мислиш ли, че можеш просто да я отнемеш от мен?
— Няма да я отведа, Кевин. Тя си тръгва, защото иска. И ако се опиташ да оспориш развода или да я преследваш, добре, тогава знаеш какво ще се случи.
Последва дълго мълчание, преди той да затвори. Знаех, че го раздразних, но това беше само началото. Следващата част от плана ми беше да го ударя там, където боли най-много: портфейла му.
Отново се срещнах с г-н Фийлдс. „Трябва да започнем одит на компанията на Кевин“, казах му. „От известно време подозирам финансови нередности и е време да ги извадим на светло.“
Г-н Фийлдс кимна, очите му блестяха от решителност. „Ще се заемем веднага.“
Одитът предизвика огромен смут в бизнеса на Кевин. Активите му бяха временно замразени, а вниманието на инвеститори и партньори беше всичко друго, но не и положително. Кевин ми се обади отново, този път с различен тон.
„Бриджит, това отиде твърде далеч“, каза той, звучейки отчаяно. „Ти ме съсипваш.“
Изпитах пристъп на задоволство, но запазих гласа си спокоен. „Ти сам си причини това, Кевин. Може би следващия път ще помислиш два пъти, преди да манипулираш и нараниш хората.”
Междувременно помогнах на Джес да подаде молба за развод и й осигурих страхотен адвокат, известен с това, че защитава правата на жените. Започнахме кампания за събиране на подкрепа от групи за правата на жените, подчертавайки нейната история за манипулация и контрол. Медиите подхванаха това и образът на Кевин получи сериозен удар.
Една вечер с Джес седяхме край езерото и гледахме залеза. „Не мога да повярвам колко много се промени животът ми за толкова кратко време“, каза тя, гласът й изпълнен със смесица от облекчение и тъга.
„Ти си по-силна, отколкото си мислиш, Джес“, отвърнах аз. „И ние правим правилното нещо за себе си и за твоето бебе.“
Няколко седмици по-късно пристигнаха резултатите от одита, разкриващи значителни финансови нарушения в компанията на Кевин. Новината се разпространи като горски пожар и животът му започна да се разпада. Бизнесът му беше в хаос, репутацията му беше унищожена и сега той беше изправен пред скъп развод.
Джес, от друга страна, намери своята опора и приятелството ни процъфтя. Тя запази бебето и аз бях до нея, за да я подкрепям във всяка крачка.
Един ден, докато седяхме във всекидневната, тя се обърна към мен, очите й бяха пълни с благодарност. „Не знам какво щях да правя без теб, Бриджит. Ти беше моята скала.”
Усмихнах се, усещайки топлина, каквато не бях усещала от много време. „Ние, жените, трябва да се държим заедно“, казах аз. „И понякога кармата просто се нуждае от малко тласък.“
Кевин научи това по трудния начин. Той загуби всичко: бизнеса си, репутацията си и контрола над Джес. Междувременно открих чувство на край и удовлетворение от мисълта, че справедливостта е въздадена.
Виждате ли, животът има забавен начин да завърти пълен кръг и в крайна сметка това, което се случва, наистина се случва.
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО4 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент