Connect with us

БЛОГ

ДА ИЗБЯГАШ ОТ МАЙКАТА АЛКОХОЛИЧКА И ПРОСТИТУТКАТА НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ!

Published

on

„Изчезвай, момче……! Българския работодател няма нужда от знаещи и можещи….! Само не приравнявай Родината с Държавата ……Това са две различни понятия…..На Държавата и еб* мамата…..Това не е Държава….Но Родината те обича, корените ти са там……Обичай я и ти и я носи в сърцето си, където и да си, каквото и да правиш…..!!“

Този коментар написа млад българин.

А поводът са думите на един млад българин по време на погребението на баща му:

Той реши да се обърне към политиците ни, говорейки за погребение. Погребението на България. Звучи шокиращо, в същото време тъжно. Защото този 24-годишен българин би трябвало да говори за бъдещето на България. Нали самият той е бъдещето на България. Нали самият той е отличник при това пълен, владеещ 2 езика, учил в университети… Защо говори за погребение?

Публикуваме целия текст на 24-годишния Атанас Щерев с минимална редакторска намеса. Той наистина успя да ни разтърси с разказа си:

„Да се сбогуваш с мащехата, наречена България.

Ти си нещо, което не можех да избера. Ти си като майка алкохоличка, и пр*ститутка, от която дълбоко се срамувам, защото ме е оставила на произвола. Като една красива пр*ститутка с прогнила душа.

Аз мога само да те съжалявам!

Млад човек съм – на 24 години. Знам два езика, завърших езикова гимназия. Учих в Австрия и дълго време в университетите на Бг. И тук започва историята за красиви мечти и много затворени врати.“

Не, Българийо аз не те мразя, просто се срамувам от теб! И тук историята започва. Завърших като пълен отличник. Никога моето семейство не е било заможно. Отидох на бала с костюм за 50 лева. Гледах децата на лакеите на престъпници да идват със собствените си лимузини. Усмивките им грееха, защото имаха сигурно бъдеще. Или в Щатите, или във Великобритания. Те бяха рожбите на пиявиците, които смучеха от кръвчицата на нас „обикновените“ хора. Със заплата от пет стотака.

Пиявици, които шмъркаха кока и амфети в голямото междучасие, докато аз четях Бодлер.

Влязох в университета пети от петстотин човека. Готвех се усилено, смятах това за началото на светъл и позитивен живот. Първи курс попивах от „знанията“, плащах си таксите с удоволствие и неохота.

Образование, което не струва и 100 лева. Знания от прашасалите стари учебници на дядо ми.

Виждах как същите пиявици, не идваха на лекции и имаха заверка. Аз учех – те идваха направо на изпити.

Но без да са чели, а с белите пощенски пликчета. Аз продължавах да уча и да се развивам, нали съм бъдещето на България. Нали аз ще създам деца, които ще са поредните роби на същите пиявици…

Трябва ли да имаш мотивация, живеейки в дупка, където всеки се подиграва на мечтите ти.

Все пак отиваш да работиш за тях, те да си купят Порше! Все пак ти си милеел и обичал България, макар и тя също да се гаври с теб. Като истинска мащеха.

Защо трябва да помним Ботев и Левски, като сме мекотели, които са съсипали всичко, което те са създали? Като те са били герои, а ние сме като едни насрани хлапета, чакайки чистия памперс. Как не се намериха хора, които да се бият до кръв за България. Или може би истинските патриоти са непълнолетните бирени алкохоици, симпатизанти на ритнитопковците и настръхвайки от козия глас на Славчо Трифонов. Който е израснал с козите, но иначе е от Плевен.

Държава, в която, ако не знаеш кой е Дебелянов, е лесно. Просто си сваляш прашките на катедрата и доцентът те помпа. И изпита е взет! После, чичаците те помпат за 50 лева за половин час, защото родителите ти са „некви тъпанари, дето бачкат за 400 лева! Ботушките на „Прада“ и парфюма на „Кавали“ не могат да се купят със смешните заплати на честните родители.

От теб ли да искам деца? Не, мерси!

Историята продължава с това, как ние отличниците, с отличната диплома, получаваме смешна стипендия от 50 лева. Която е достатъчна, да си купиш две шишета уиски. Да забравиш мъката си. После същите ние, пишем CV-та, които разни дебели и охранени еснафи оценяват.

И ни казват „Немаш опит“. И пак работим за 500 лева. Синът на Цеко – екс висаджията, работи на същото място, но за 1500 лева!
Не всичко е пари, са казали хората! Но са нужни, за да живееш, а не да съществуваш !

Вие ми затваряте вратата, професорите ми казвате, че не съм добър. Защо в Германия всички ме хвалеха, а вие си правехте майтап с мен?

Защо германските момичета не гладуват 3 месеца, за да си купят Айфон? Там не ми казаха, че „Неам опит“, а ме приеха.

После с цялата си наглост правите речи, как трябва да се върнем, как България едва ли не е Рай!

Хаха, карате ме да се смея! Може да не си избрал къде да се родиш, но може да избереш какъв искаш да бъдеш! Докато дебели контрольори бият момиче за 1.60. Докато мигранти грабят и изнасилват, за да се хрантутите вие. Докато най-добрият ми приятел умираше, а диспечерката в Спешния казваше „Ми той е надрусан сигурно“. А той имаше порок на сърцето. Докато някой коли и изнасилва баба ти за 15 лева.

Докато кучкарите защитават софийските помияри, а те глозгат костите на някоя стара жена или детенце.

Докато аз ям истинско месо, а вие ядете смлени копита и кожи. И лютеница с наркотик, може би и дини, инфектирани с конска урина!

Докато вие милеете за България и се майтапят с вас за 600 лева – новите кецове на съквартиранта ми!

За какво си ми ти, майко България! Пардон! Мащехо България!

За да се гавриш с мен ли ? Не ти искам пенсията, не ти искам и природата. Осеяна с найлонови пликчета! Не ти искам заплатата, която дори не ми стига да ме погребат!

Не ти искам дъщерите, които правят с*кс с таксиджии за две водки! Напускам те!

И докато вие слушате чалга и „Издислав“ – ние слушаме концерт на Брамс на живо, но не защото сме сноби. И докато вие гледате Слави, подгизнали от дъжда – ние четем романи на английски и немски и ни е срам от вас! От вас, безхарактерните простаци, от вас псевдопатриотите.

„Дойчланд-мойчланд, истината е БГ“! Хаха! Казва дебел чичак, докато си брои пачките. Или заработени от к*рви, или от измами. Сигурно продава скапани коли и вашите деца се убиват с тях!

Когато си горд с историята си, но те е срам, като те попитат откъде си. И гледаш в земята…

Когато, учейки в Германия и Австрия, копнееш, за да се върнеш тук. Да станеш учител.

Връщаш се и виждаш 15-16 годишни момичета да смъркат бело в кенефите. Като свърши часа, те питат „Ходили ли сте на пр*ститутка, като сте толкова млад?“

Вече се върнах, но не искам вече. Не искам галфони с купени книжки да ме блъскат. Не искам меркантилни к*рвички да ми казват, че ме обичат ! Не искам, докато умирам, линейката да дойде след час! А ако ме пребият до смърт в дискотека, побойниците да се спасят. Защото са деца на „некой“ !

И аз съм дете, но не на мащехата България. И докато вие работите за 500 лева, аз прелитам над Подуене и се радвам, че ви напускам.

Може би децата ми няма да говорят български и да гладуват за айфон. Но няма и да се ч*кат за бело и две линии! Там където съм интелигентен, а тука съм „некъв, никъв“. Чао, скъпа мащехо! Дано туморите, наречени управници, да те разложат отвътре, а аз само да науча за твоето погребение! Ама няма да дойда! Дори да се изплакна лятото в Черно море. Черно от вашите изпражнения.

Куфарите ми тежат много, но ми е по леко на душата!

*В края на обръщението, авторът отправя ругатни към държавата. Премахнали сме го от уважение към Република България.

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Published

on

By

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

Continue Reading

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Published

on

By

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките  там зли неща и страдания  на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Continue Reading

БЛОГ

Дебилно поколение

Published

on

By

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.

Continue Reading

България

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане. Те...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Радев правилно се отказа от “Коалицията на желаещите”

Радев: Няма нищо страшно една държава да отстоява националния си интерес в ЕС. За първи път България се заявява открито...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Краставиците нагоре, доматите – надолу

Разнопосочни движения на цените на едро на основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци отчита Държавната комисия по стоковите борси и...

СВЯТ

СВЯТ3 weeks ago

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“ Публицистът и анализатор...

СВЯТ3 weeks ago

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено. Тези...

СВЯТ3 weeks ago

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата Кубинският президент Мигел...

СВЯТ3 weeks ago

Шест години след превръщането на „Света София“ в джамия: какво се промени?

Шест години след като храмът „Света София“ в Истанбул престана да бъде музей и отново стана джамия, споровете във връзка...

СВЯТ3 weeks ago

Тръмп на вечеря с медии: Някой изобщо разбира ли тази проклета глупава реч, която са ми написали?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи редица нападки към политическите си опоненти по време на речта си на вечерята на...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА3 weeks ago

Защо ние сме “длъжни” да си изпълняваме “ангажиментите” а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКА4 weeks ago

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКА1 month ago

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКА1 month ago

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия “Популистките” обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКА1 month ago

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

Най четени