АНАЛИЗИ
САЩ приближават мащабна криза
Доналд Тръмп успя да постигне най-големи успехи именно в икономиката. Той беше избран с голяма и широкомащабна програма за реформи. Някои от тях Тръмп успя да приложи, други не. Но като цяло той има нещо, което да покаже като резултат от работата си. Но, въпреки добрите показатели, ръстът на фондовите индекси на акциите почти спря. И октомври ще бъде запомнен като Shocktober – акциите на най-големите компании се сринаха, до началото на ноември ключовите американски индекси загубиха всички постижения от есента на 2017 г. Много икономисти възлагат цялата вина върху политиката на Федералния резерв. Малек Дудаков разказва в какво се заключава тя и може ли да предизвика каскада от фалити и дефолти по целия свят.
Реформи, опити
Много хора помнят различните обещания на Тръмп в контекста на имиграцията. Той възнамеряваше и окончателно да реши проблема с нелегалната миграция, и съществено да намали потока от легални мигранти в Америка. Засега той успя да подпише само няколко президентски указа в тази посока – като например забрана за влизането в САЩ на жители на редица страни от Близкия изток, Венецуела и КНДР. Прословутата стена на границата с Мексико едва сега започва да се изгражда. Досега около 15-20 километра са издигнати близо до Сан Диего – не особено значим резултат след две години на поста.
Администрацията на Тръмп, въпреки няколкото опита, така и не успя да извърши пълноценна реформа на здравното осигуряване. Тръмп постепенно отменя със своите постановления различни точки от действащата система за здравно осигуряване, утвърдена от Обама (ObamaCare). Това обаче едва ли може да се нарече успешно разрешаване на ситуацията на пазара на застрахователните услуги.
Разбира се, далеч не всички действия на Тръмп зависят единствено от него самия. В много отношения те са свързани с разположението на силите в Конгреса, който именно трябва да гласува новите закони и да одобрява реформите. През първите две години на президентството на Тръмп, републиканците имаха мнозинство в двете палати. На теория това им позволяваше да гласуват всякакви законодателни норми. Но на практика нещата бяха различни.
Да кажем, в Палатата на представителите, различните фракции вътре в Републиканската партия често не успяваха да намерят общ език помежду си. Така беше, например по въпроса за медицинското осигуряване. Консервативната част от републиканците настояваше просто да се премахне държавната регулация в тази сфера и да се даде на откуп на свободния пазар. По-умерените представители на мнозинството искаха само малко да реформират съществуващата система на ObamaCare, но не и да засегнат нейната основа.
Тръмп се опита да заеме място някъде по средата между тези две позиции. В резултат от това четири или пет гласувания за отмяната на ObamaCare просто се провалиха и въпросът беше оставен на случайността.
В Сената опозицията в лицето на демократите по всякакъв начин блокираше всякакви инициативи на мнозинството от републиканците. За да се премине от обсъждането на проектозакона до гласуването, е необходимо да се привлече подкрепата на най-малко шестдесет сенатори. Републиканците имаха само 51 или 52 места, така че многобройните им законопроекти така и оставаха на стадия на обсъждането.
По принцип всички законодателни успехи на републиканците се основаваха на приемането на нови бюджети. Те се одобряват с обикновено мнозинство от гласовете, така че демократите не са имали възможност да ги блокират. Най-логично е да се включат икономическите иновации в бюджета, което правителството на Тръмп правеше успешно.
Подарък за бизнеса и разцвет на икономиката
В края на миналата година Белият дом, с подкрепата на републиканците, извърши най-голямата данъчна реформа за последните 35 години. Тя включва намаление с 3-5% на данъка върху доходите на американски граждани. Например, максималният процент спадна от 39% на 35%. Но най-много преференции получиха бизнесмените. Максималният данък върху приходите на бизнеса спадна от 35% на 21% – почти с една трета. Тръмп имаше намерение преди всичко да намали данъчната тежест върху предприемачите. В крайна сметка, преди тази реформа, данъкът върху печалбите на компаниите в САЩ беше най-високият от всички икономики на развитите страни (включително Европа, Израел, Япония и Южна Корея).
Такова стремително съкращаване на данъците, съчетано с процеса на дерегулация на икономиката, стартиран от Тръмп, доведе до бърз икономически растеж. През 2017 г. икономиката на САЩ е нараснала с 2,3%, с една трета по-висока от предходната година (1,5%).
През 2018 г. в продължение на няколко последователни тримесечия брутният вътрешен продукт (БВП) расте с темпове над 4% – американската икономика не е виждала такива показатели от времето на благополучните за САЩ 90-ти години. Нивото на увереност в утрешния ден сред американците се е повишило до максимума от 1997 г. Нивото на безработица спадна до минимума от 1969 г. на 3,5-3,7%. При това за първи път в цялата история на изчисленията, безработицата сред малцинствата падна на същото ниво, като безработицата сред белите американци. Въпреки че обикновено афро-американците и испанците имат повече трудности при намирането на работа от белите американци.
Ускореният растеж на американската икономика започна да се наблюдава още през първите месеци на 2017 г. Тогава реформите на Тръмп все още не бяха реализирани. Въпреки това оптимизмът сред бизнесмените и потребителите за бъдещите данъчни облекчения и премахването на излишните разпоредби вече започна да помага на икономиката. Предприемачите започнаха да инвестират повече в разширяването на бизнеса, а потребителите по-активно харчат пари, уверени, че ще с работата всичко при тях ще бъде на ред.
Неудържимото покачване на индексите
Оптимистичните настроения най-ясно се отразиха на фондовите пазари, които през цялата 2017 биеха рекордите един след друг. Индексът Dow Jones, който е индикатор за движението на курса на акциите на тридесетте най-големи корпорации в САЩ, достигна рекордно ниво 31 пъти през годината. Още в самото начало на 2017 г. той за пръв път надмина нивото от 20 000 пункта, като през последната година се увеличи с около хиляда. И след 12 месеца, Dow Jones надхвърли 26 000 пункта, като разби всички предишни рекорди за годишния темп на растеж.
Сходна динамика показа и индекса S&P 500, който следи акциите на 500-те най-големи американски публични компании. През 2017 г. той се увеличи от 2 200 пункта до 2 700, което показва увеличение с повече от 22%. И Nasdaq Composite, индекс на IT корпорациите, миналата година за пръв път надхвърли нивото на предишния връх от началото на 2000 г. Тогава, след спукването на балона dot-com, Nasdaq загуби две трети от стойността си за няколко години. Той успя да се върне на това ниво едва през 2017 г.
През изминалата година Тръмп често посочваше динамиката на растежа на пазарите като знак за успеха на неговата политика. Въпреки че тя често не съвпадаше с президентските рейтинги. Например, през есента на 2017 г., на фона на спада на доверието в Тръмп до ниски нива от 35-37%, пазарите, напротив, нарастваха все по-бързо и по-бързо. Икономистите от Белия дом очакват тази тенденция да продължи и през новата година. Та нали, през 2018 г. икономиката ще почувства всички последици от реформите на Тръмп. Компаниите ще спестят данъци, които могат да инвестират в разширяване на производството. Безработицата, както и преди, ще спада и потребителските разходи на населението само ще се увеличават.
Шоковият октомври
От самото начало обаче нещата тръгнаха по непланиран курс. Въпреки че всички основни икономически показатели бяха нормални (а някои дори се подобриха), растежът на индексите на фондовете почти спря. Това бе последвано от срив на цените на акциите, който се проточи през февруари и март. Към лятото редица пазарни показатели се върнаха към нормалното русло, но през есента стремителната продажба на акции продължи отново.
Тазгодишният октомври със сигурност ще бъде включен в учебниците по икономическа история като “Shocktober” (или „Шоковият октомври“). Само за един месец Dow Jones загуби повече от 2000 точки (въпреки че успя да възстанови част от загубите). Nasdaq Composite рухна с почти 12%. Лидери на падането бяха акциите на т. нар. FAANG – Facebook, Amazon, Apple, Netflix и Google. Преди година инвеститорите ги смятаха за най-надеждни за инвестиции на пазара – те почти винаги растат и доста рядко падат.
Но през октомври само Facebook, например, се срина с 22%, а Netflix – с почти 30%. General Electric, една от най-големите компании в Америка, управляваща повечето от енергийните мрежи на страната, загуби 45% от пазарната си капитализация през октомври. Волатилният пазар за криптовалути се срина след фондовия пазар, като загуби 32-34% от септемврийската капитализацията. Списъкът на загубите може да продължаваме още дълго.
Може би основният шок през октомври не беше толкова колапсът на ценните книжа на всички ключови пазари, колкото това колко бърз и неочакван се оказа. Повечето инвеститори, завръщайки се от лятната ваканция, се надяват да видят ръста на фондовите пазари през есента, който може да компенсира пролетните загуби. Обаче в действителност всичко се оказа съвсем различно. До началото на ноември ключовите американски индекси загубиха всичките си постижения от миналата есен. Същевременно китайският Hang Seng и японският Nikkei паднаха до нивото на пролетта на 2017 г., докато европейските ценни книжа бяха в най-лошо състояние за последните 2,5 години. Международните инвеститори, по традиция, още по-болезнено почувстваха върху себе си всичките проблеми с американските фондови пазари.
Федералният резерв срещу растежа
Но каква е причината за падането на пазарите? Както обикновено мненията на икономистите се разминават. Някой вижда това като естествен етап на коригиране на цените, който ще бъде последван от нов дълъг период на растеж. Но има съвсем различна гледна точка. Тя възлага цялата вина на политиката на Федералния резерв, който от миналата година се опитва с всички сили да ограничи растежа на фондовите показатели.
В началото на тази година новия ръководител на Федералния резерв стана консервативният икономист от Принстънския университет Джером Пауъл. Той е привърженик на твърдата парична политика. Това означава бързо увеличаване на лихвите на Федералния резерв от тези околонулеви позиции, на които те се намираха дълго време след кризата от 2008 г.
По принцип такава политика започна да провежда напусналата вече поста ръководител на Федералния резерв Джанет Йеллен. Пауъл обаче възнамерява да ускори този процес. През последните две години лихвата се е увеличила почти 10 пъти. През лятото на 2016 г. тя е била само 0.15%, а сега достига до 2.25%. Очаква се до края на 2019 г. Пауъл да проведе още 3 или 4 кръга от увеличението й – до 3.5-4%.
Осем години след началото на финансовата криза през 2008 г. Федералният резерв продължи да прилага политика на ниски лихвени проценти. Нейният пример беше последван от централните банки на други водещи страни по света – Европейския съюз, Япония, Великобритания и Китай. Те координирано “заливаха” фондовите пазари с евтини пари, които предоставяха на банките практически безплатно (в крайна сметка е малко вероятно 0.1-0.2% да се смятат за съществени суми за банкерите).
Шоковата терапия срещу балоните
Политиката на евтините пари спомогна за смекчаване на последиците от кризата и доведе до безпрецедентен ръст на фондовите пазари. Борсовите индекси на акциите нарастваха почти непрекъснато от 2009 г., ако не вземем предвид кратките периоди на рецесия през 2013 и 2015 г. Но сега централните банки се опасяват, че тези политики са допринесли за формирането на масивни балони на всички големи пазари. Ако тези балони започнат да се пукат един след друг, тогава светът ще се окаже в дълбините на много по-лоша криза, отколкото през 2008 г.
Сам по себе си, постоянният растеж на ключовите фондови пазари може да се счита за нови балончета. Пазарът на ипотечното кредитиране в Америка отново набира обороти, точно както преди кризата през 2008 г. Пазарът на дългове на университетските студенти в САЩ непрекъснато нараства и се увеличава по обем. Големите мегаполиси на света (Лондон, Хонг Конг, Ню Йорк) са изправени пред рязко увеличение на стойността на недвижимите имоти. В случай на нова глобална рецесия, всички тези балони ще започнат да се изпаряват един след друг, предизвиквайки верижна реакция. Последствията могат да бъдат изключително плачевни.
Ето защо ръководителят на Федералния резерв Пауъл реши да работи на изпреварване. Чрез бързо повишаване на лихвения процент той възнамерява да постигне един вид “шокова терапия” за пазарите. Това ще им позволи да се сринат за известно време, но няма да доведе до мащабна рецесия. Никой не е доволен от действията му: нито институционални играчи като банки и хедж фондове, свикнали с времето на евтини пари, нито политиците, начело на САЩ. Тръмп, който по-рано подкрепяше политиката на Пауъл, изправен пред последствията от нея, започна все повече да го проклина. Той вероятно не очакваше действията на Федералния резерв да доведат до такива бързи и резки последици.
Миризмата на криза
В американската история не винаги разпадането на фондовите пазари е водило до мащабна икономическа криза. Например, през октомври 1987 г. внезапният спад на Dow Jones с 23% почти никак на повлия върху реалния сектор на икономиката. Октомврийският колапс тази година напълно може да завърши с подобен резултат. Всъщност, въпреки цялата паника на пазарите, повечето от индексите се върнаха само до нивото от миналата година. Повлия бързия растеж на фондовите пазари през 2017 г. Докато, например, през октомври-ноември 2008 г., на върха на финансовата криза, индексите загубиха целия си успех за 4-5 години.
Въпреки това, сходствата с големи кризи от миналото могат да бъдат проследени в друго. Голямата депресия започна с големия срив на цените на акциите на Нюйоркската фондова борса през октомври 1929 г. Основната причина бе завършването политиката на евтини пари по време на “ревящите 20-те години”. А задействащ механизъм на колапса беше решението да се повиши лихвата на Федералния резерв в Ню Йорк.
Ипотечният балон в средата на 2000-те години също до голяма степен се дължи главно на политиката на евтиния долар, която провежда Федералния резерв, за бързо излизане от рецесията през 2002 година. И вече през 2005 г. Федералният резерв започна постепенно да повишава лихвения процент от 0,5% до 5%, което в крайна сметка доведе до ипотечната криза, която предизвика финансов крах.
Дали тази история ще се повтори днес? В крайна сметка сега сме свидетели на завършването на поредния деветгодишен експеримент по “заливане” на пазарите с евтини пари. Но сега, към всичко това, се добавя сериозният проблем на дълговото натоварване на държавите и големите корпорации. И с нарастването на лихвените проценти се увеличават и разходите за обслужване на заемите. Ако Федералният резерв и централните банки на другите държави се заиграят твърде много, те могат да причинят каскада от фалити и дефолтове по целия свят. В този случай, текущата пазарна волатилност (нестабилност-бел.пр.) ще изглежда само цветенца на фона на плод четата – дълга и болезнена икономическа криза.
АНАЛИЗИ
Митата на Тръмп удрят най-силно страните от ЕС. Пак ще гледат към руските пазари.
Баширов: Митата на Тръмп ударят най-силно страните от ЕС. Сега пак ще гледат към Русия за пазар.
Руския международен анализатор Марат Баширов разглежда ключови геополитически и икономически промени, свързани с политиката на американския президент Доналд Тръмп и влиянието му върху международните отношения, търговията и стратегическите баланси в света.
Промяната в отношенията между САЩ и Русия
Президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин
Самият факт, че руският президент Владимир Путин ще проведе (скоро) разговор с Доналд Тръмп, за да обсъдят възможността за диалог по проблемни въпроси, е сериозен пробив в отношенията между двете държави
Баширов посочва, че самият факт, че руският президент Владимир Путин ще проведе (скоро) разговор с Доналд Тръмп, за да обсъдят възможността за диалог по проблемни въпроси, е сериозен пробив в отношенията между двете държави. Това е първа стъпка към стабилизацията на международната обстановка, „прави света една стъпка по-сигурен, макар и само начална, но все пак стъпка“. Според анализатора това е важен ход, тъй като досега политиката на Джо Байдън водеше до засилваща се конфронтация, която можеше да ескалира дори до ядрен конфликт.
Икономическите мерки като алтернатива на военната конфронтация
Вместо пряк военен сблъсък, новата американска администрация под ръководството на Тръмп използва икономически лостове като санкции, мита и търговски войни
Вместо пряк военен сблъсък, новата американска администрация под ръководството на Тръмп използва икономически лостове като санкции, мита и търговски войни. Баширов подчертава, че въпреки трудностите, които тези мерки създават за глобалната икономика, те все пак са за предпочитане пред войната.
Въвеждането на 25% мита върху стоки, превозвани от Канада в САЩ, например, има няколко ключови последици:
– Оскъпяване на тези продукти за крайния потребител в САЩ.
– Намаляване на търсенето на канадски стоки и стимулиране на търсенето на алтернативни местни продукти.
– Производителите в Канада могат да обмислят преместване на производството си в САЩ, за да избегнат високите мита.
– Американският бюджет ще се обогати от събраните мита, докато канадската икономика ще понесе загуби.
– В дългосрочен план това ще доведе до увеличение на работните места в САЩ за сметка на канадския пазар.
Московското сити
Москва вече е свикнала с икономическите санкции и успешно реорганизира икономиката си, но остава въпросът как ще се справят самите западни държави.
Баширов подчертава, че Русия не бива да се притеснява от тази ситуация. Напротив – колкото повече западните страни се карат помежду си по икономически въпроси, толкова по-малко ще бъдат обединени във военнополитическите си решения срещу Русия. Москва вече е свикнала с икономическите санкции и успешно реорганизира икономиката си, но остава въпросът как ще се справят самите западни държави.
Аргументите на Тръмп за търговските мита
Баширов обяснява, че Доналд Тръмп не въвежда тези търговски мита без основателна причина. Основните му аргументи включват:
– Необходимостта от по-строг контрол върху границите на САЩ, за да се спре нелегалният трафик на наркотици и мигранти.
– Желанието да се върне производството обратно в САЩ, което ще доведе до икономически ръст и нови работни места.
Първият аргумент е популярен сред американските избиратели, които смятат наркотиците и нелегалната миграция за сериозен проблем. Вторият аргумент обаче е изключително важен за американския бизнес. Той не е популярен, дори не се разбира от обществото. Тръмп ще подкрепи тези политики с финансови стимули като данъчни облекчения и държавни субсидии. Министерството на търговията на САЩ ще следи за това, търговските мита да не доведат до недостиг на жизненоважни стоки, което би навредило на американската икономика.
Политиката на Тръмп като икономическа революция
Според Баширов икономическите мерки на Тръмп са свързани не само с борбата срещу Китай, но и с противопоставянето му на глобалните капиталистически елити, които водят антиамериканска политика. В този смисъл Тръмп може да бъде разглеждан като революционер
Според Баширов икономическите мерки на Тръмп са свързани не само с борбата срещу Китай, но и с противопоставянето му на глобалните капиталистически елити, които водят антиамериканска политика. В този смисъл Тръмп може да бъде разглеждан като революционер, защитаващ националните интереси на САЩ. Тези идеи обаче не се приемат добре от американските медии и политическия елит, които се опитват да го представят като безумен популист.
Зекърбърг и Мъск
Баширов подчертава, че ако Тръмп е „безумец“, то това означава, че и хора като Илон Мъск, Марк Зукърбърг и хиляди американски предприемачи, които подкрепят Тръмп, също са безумци. Но всъщност тези хора са рационални и прагматични
Баширов подчертава, че ако Тръмп е „безумец“, то това означава, че и хора като Илон Мъск, Марк Зукърбърг и хиляди американски предприемачи, които подкрепят Тръмп, също са безумци. Но всъщност тези хора са рационални и прагматични, а лозунгът на Тръмп „Да направим Америка отново велика“ не е просто предизборен трик, а реална политическа програма, подобна на тази, която Владимир Путин започна през 2007 г., за да възстанови суверенитета и силата на Русия.
Геополитическите ефекти от икономическата политика на Тръмп
Според Баширов най-големите губещи от митническата политика на Тръмп ще бъдат държавите извън Северна и Южна Америка. Европейските страни, които разчитаха на американските пазари, ще бъдат принудени да търсят нови търговски партньори
Според Баширов най-големите губещи от митническата политика на Тръмп ще бъдат държавите извън Северна и Южна Америка. Европейските страни, които разчитаха на американските пазари, ще бъдат принудени да търсят нови търговски партньори. В този контекст Русия и Иран могат да се окажат алтернативни пазари за европейските компании.
Вече се забелязва как италиански, френски и испански производители възобновяват търговските си връзки с Русия, въпреки санкциите. Канадската икономика, от друга страна, е в особено уязвима позиция и Русия няма интерес да развива отношенията си с нея.
Владимир Путин, президент на Русия
За Русия това може да се окаже изгодна ситуация, тъй като разделението между западните страни ще намали единството им във военнополитически аспект.
Марат Баширов заключава, че митническата политика на Тръмп има за цел не само да подобри американската икономика, но и да отслаби конкурентите на САЩ като Китай и ЕС. Въпреки временните икономически сътресения, тези мерки ще принудят бизнеса да се адаптира, намирайки нови пазари и нови пътища за търговия. За Русия това може да се окаже изгодна ситуация, тъй като разделението между западните страни ще намали единството им във военнополитически аспект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Тръмп потвърди, че САЩ искат изселване на цялото население на Газа за да могат да създадат Велик Израел
- Натаняху с подкрепата на САЩ ( и Русия) иска да прави Белик Израел.
- Натаняху иска териториите на Ливан, Палестина, Сирия, Саудитска Арабия за да изгради Велик Израел, за това избиха толкова много хора без повод.
- Израел създаде преди години Хамас за да има повод да завземе Палестина и Ливан.
- За това направиха комплот в Сирия за да завземат териториите и.
Правителството на САЩ възнамерява да улесни насилственото разселване на палестинското население в Газа. Това потвърди президентът Доналд Тръмп, когато отговаряше на въпроси на журналисти в Белия дом.
Въпросът на британския журналист Дани Кемп, кореспондент на информационната агенция „Франс Прес“, е класически пример за медийно нормализиране на военни престъпления.
Кемп отбеляза, че египетският президент и йорданският крал са заявили, че няма да приемат на своя територия разселените хора от Газа, както предложи Тръмп. „Има ли нещо, което можете да направите, за да ги принудите да направят това?“, попита Кемп. „Имам предвид мита срещу тези страни, например?“, добави журналистът.
Тръмп отговари: „Те ще го направят. Те ще го направят. Ние правим много неща за тях и те ще го направят“. Това, което Кемп има предвид, е насилствено разселване, което е сериозно военно престъпление. Това е етническо прочистване. Престъпността на това деяние дори не е спомената във въпроса му. Вместо това той предполага, че Тръмп може да започне икономическа война срещу две арабски държави, за да ги принуди да бъдат съучастници в сериозно военно престъпление.
Западните медии нормализираха геноцида на палестинците от началото му преди 482 дни и ето един поразителен пример. Предпоставката на въпроса е дали Тръмп може да води икономическа война срещу две страни, за да ги принуди да улеснят военните престъпления.
Къде са репортерите, които да питат Тръмп дали знае, че насилственото разселване е военно престъпление? Къде са репортерите, които да питат за етническото прочистване?
Може би се страхуват, че никога повече няма да могат да задават въпроси – но ако журналистите не могат да задават смислени въпроси и чувстват, че не могат да направят нищо друго, освен да нормализират военни престъпления, тогава може би трябва да се запитат дали присъствието им като журналисти все още има някакво значение.
Представете си, ако Тръмп публично обещае насилствено да изгони украинския народ и се опита да принуди Полша, Беларус и други страни да приемат всички разселени украинци? Наистина ли журналистите ще попитат Тръмп дали ще наложи мита на съседните на Украйна държави, за да ги принуди да приемат бежанците и да улеснят етническото прочистване?
Тръмп сам заяви преди няколко дни пред репортери на борда на Air Force One, че Газа е „място на разрушение“ и че Египет и Йордания трябва да „вземат хора, за да „се почисти всичко това“.
Всъщност израелски служители посочиха по израелската телевизия, че тези коментари са били координирани с Израел.
Стив Виткоф, специален пратеник на Белия дом за Близкия Изток, току-що посети Газа, или по-скоро това, което е останало от Газа. Той е първият американски служител, който посещава Газа от 15 години, факт, който говори сам по себе си.
Той заяви пред американския уебсайт Axios: „От Газа не е останало почти нищо“.
Виткоф добави: „Хората се местят на север, за да се приберат вкъщи и да видят какво се е случило, след което се обръщат и си тръгват… Няма вода и електричество. Удивително е колко големи са щетите“.
Той каза, че от това, което е видял, Газа е „необитаема“: „Вече няма нищо, което да е останало там. Има много невзривени боеприпаси. Не е безопасно да се разхождате там. Много е опасно. Нямаше да разбера това, ако не бях отишъл там и не бях инспектирал района.“
Възможно ли е Виткоф наистина да не знае това, без да е бил там? Не е ли гледал свободно достъпните кадри на това, което Израел прави в Газа почти всеки ден през последните 16 месеца? Не е ли видял видеоклипове на унищожаване на цели жилищни блокове или на израелски войници, които поставят експлозиви например върху джамии, училища и университети, след което ги взривяват?
Не е ли гледал снимките на израелски войници? Които често се смеят, когато взривяват сгради за забавление, след което ги публикуват в социалните мрежи, за да забавляват обществеността?
Не знаеше ли Виткоф какво заключиха експертите през декември 2023 г. след малко повече от два месеца война: че Израел е причинил повече разрушения през това време, отколкото унищожаването на Алепо в Сирия за четири години, Мариупол в Украйна или че е пропорционално на бомбардировките на Германия от съюзниците по време на Втората световна война?
Дали Виткоф не е видял оценките на ООН, че около 70% от сградите в Газа са повредени или разрушени? Не знае ли, че Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси е публикувала този месец доклад, според който 92% от домовете са разрушени или сериозно или частично повредени?
Когато генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че „никога не е виждал такова ниво на смърт и разрушение като това, на което станахме свидетели в Газа през последните месеци“, смяташе ли Виткоф, че преувеличава?
И как може специалният пратеник на САЩ в Близкия Изток да не погледне на това пълно и апокалиптично опустошение и да не заключи, че е извършено ужасно престъпление?
Наистина ли той дълбоко в себе си вярва, че е имало легитимна военна цел на почти всеки квадратен метър от Газа, като нападението срещу тази предполагаемо легитимна военна цел е пропорционално на спечеленото военно предимство, въпреки клането и страданието на цивилните, които тя би причинила?
Не, разбира се, че не вярва. Никой не вярва на тази измислица. Всеки знае, че Израел си е поставил за цел да унищожи Газа и да наложи ужасно колективно наказание на нейното население, защото израелската държава даде ясно да се разбере това от първия ден.
Стив Виткоф сега твърди, че ще отнеме 10 до 15 години, за да се възстанови Газа. Това, което е много ясно, е, че планът на Израел винаги е бил да направи Газа негостоприемна, така че населението й да бъде убито и оцелелите да бъдат принудени да бягат.
Всъщност, според публикуван доклад в израелски вестник през декември 2023 г. Бенямин Нетаняху нареди на другия си съветник Рон Дермер, министър на стратегическите въпроси, да изготви планове за, „поне намаляване на палестинското население на Газа“.
Западните медии стандартизираха тази мърсотия. И сега те ще нормализират подкрепата на Тръмп за буквално масовото етническо прочистване на Газа.
Трябва да документираме всичко това, защото трябва да държим извършителите отговорни – и в крайна сметка да ги изправим пред правосъдието.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
$25 ТРИЛИОНА! Лежат в недрата на Украйна
$25 ТРИЛИОНА! Какви богатства лежат в недрата на Украйна и защо Западът е в истерия, че Русия взима голямата част?
Войната в Украйна не е просто конфликт между две държави, а битка за контрола върху несметни природни богатства, като Западът се стреми да запази достъпа си до тях и не може да допусне, че ръка слага Русия.
Москва разглежда конфликта като открита прокси война, водена срещу нея от НАТО, с цел Западът да запази доминацията си над ценните минерали и енергийни ресурси в региона.
Според Русия, Вашингтон и европейските му съюзници поддържат продължителността на войната, за да не позволят тези ресурси да попаднат в ръцете на Москва. Думите на естонския външен министър Маргус Цакна потвърждават тази теза – той чистосърдечно, чак по детски признава, че ако Русия получи достъп до украинските ресурси, ще засили индустриалния и геополитическия си потенциал. „Москва ще разполага с огромно съкровище, което ще й позволи да консолидира властта си в ключови индустрии като отбраната и енергетиката“, подчертава той.
ЛИНДЗИ ГРЕЪМ
Американският сенатор Линдзи Греъм е още по-категоричен – според него САЩ „не могат да си позволят“ победа на Русия, защото това ще й даде директен достъп до неизчислими природни богатства
Американският сенатор Линдзи Греъм е още по-категоричен – според него САЩ „не могат да си позволят“ победа на Русия, защото това ще й даде директен достъп до неизчислими природни богатства. Украинският президент Владимир Зеленски също има ясен план за използване на тези ресурси в полза на западните си съюзници, което само потвърждава, че Украйна се третира от Запада като източник на суровини, предназначен за експлоатация.
Руската позиция
Сергей Лавров
Лавров разкри преди време, че американски официални лица открито обсъждат намеренията си да установят контрол над природните ресурси на Украйна, като разчитат на подкрепата на режима в Киев
Руският външен министър Сергей Лавров разкри преди време, че американски официални лица открито обсъждат намеренията си да установят контрол над природните ресурси на Украйна, като разчитат на подкрепата на режима в Киев. В същото време ръководителят на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия Александър Бортников обвинява Запада, че е превърнал Украйна в „евтина ресурсна база“, която обслужва единствено чуждите интереси.
Преди време Украйна също е разглеждана като източник на суровини за Запада. Пръв в това отношение се проявява Хитлер, който се отнася към Украйна само като източник на суровини и храни, необходими на Германия. Сега историята се повтаря. На Европейския съюз не му достигат редица структуроопределящи суровини и природни ресурси. И това предопределя мераците на Германия, Франция и други страни Украйна да бъде включена в ЕС.
Какви съкровища крие в недрата си Украйна?
Природноресурсния потенциал на Украйна като цяло е много голям. Страната има по-малко от 0.4% от сушата на Земята, но в нея някои от природните ресурси са концентрирани в несметни количества за мащабите на тази страна и имат стопанско значение за цяла Европа и за света.
Още преди отделянето на Крим Украйна разполагаше с 381 находища на нефт, природен газ и газов кондензат. Преобладаващата част от тях са в Източна Украйна – 211
В Украйна има проучени около 20 000 находища на 117 вида полезни изкопаеми (вероятно са в пъти повече, но не са разкрити). Разработени са и се използват по-малко от… 3 000 находища. Още преди отделянето на Крим тя разполагаше с 381 находища на нефт, природен газ и газов кондензат. Те са неравномерно териториално разположени. Преобладаващата част от тях са в Източна Украйна – 211. В Украйна има редица находища (около 50), от които се добива нефт. Проучените запаси на нефт са около 250 млн.т.
Коксови въглища
В Украйна общите запаси са изчислени на 8 трлн. м3 въглищен газ метан или 3.1% от световните запаси. Само в Донбас геоложките запаси във въглищните пластове и прослойки е до 2.5 трлн. м3.
Всички знаят за огромните залежи на въглища в Украйна и най-вече в Донбаския район. Но малцина знаят, че в тях много често се съдържа отделяния газ метан. Това е екологично по-чисто и по-топлотворно от въглищата гориво. Газът е неравноморено разпределен във въглищното тяло. В Украйна общите запаси са изчислени на 8 трлн. м3 въглищен газ метан или 3.1% от световните запаси. Само в Донбас геоложките запаси във въглищните пластове и прослойки е до 2.5 трлн. м3.
Най-използвана в световната икономика е желязната руда. Украйна притежава значими ресурси от желязна руда – над 5% от проучените СВЕТОВНИ запаси.
Уранът е изключително важна суровина за развтие на ядрената енергетика. Украйна е на 11 място с света по проучени запаси на уранова руда и дял от 1.80% от световните запаси.
Златна мина
В страната има 15 находища на злато с общи запаси около 3200 т.! В Закарпатието е единственото използвано в Украйна Мужиевско находище. Само то е със запаси от 55 тона злато
Златото и среброто (благородни метали) често се срещат в земите на Украйна. В страната има 15 находища на злато с общи запаси около 3200 т.! В Закарпатието е единственото използвано в Украйна Мужиевско находище. Само то е със запаси от 55 тона злато и 1 млн. т. оловно-цинкова руда.
Украйна разполага с огромни залежи и на други природни богатства, като титан, литий, янтар, топаз, берил, гранит, лабрадорит, кварц, каолин, апатити, фосфорити, калиеви соли, сяра, живак, мед, алуминий, олово, цинк и… много други. Голяма част от природните ѝ ресурси са концентрирани в Донбаския басейн.
Зареждане на електромобили
Много от посочените по-горе минерали са ключови за авиационната и отбранителната промишленост, производството на електроника, вятърни турбини и батерии за електромобили
Много от посочените по-горе минерали са ключови за авиационната и отбранителната промишленост, производството на електроника, вятърни турбини и батерии за електромобили. Според експертни оценки, стойността на природните ресурси на Украйна достига 26 трилиона долара – съизмерима с богатствата на Канада и Австралия.
Именно този колосален ресурсен потенциал се явява истинският залог във войната, като Западът прави всичко възможно да не позволи той да попадне в руски ръце. Това обяснява и решимостта на западните сили да запазят Киев под свой контрол, дори с цената на огромни жертви сред украинското население, което плаща истинската цена на войната. Същевременно към този момент големи находища на въглища, съответно на метан, литий, желязна руда и много други попаднаха в ръцете на руснаците. И това е само от познатите находища. Друг е въпросът, колко от тях са неразкрити.
За материала са ползвани данни от учебника Природна география на Европа на Анко Иванов и западни отворени информационни масиви
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
Метресите във властта
-
EXPRESS TV4 months ago
Бесен скандал между Тошко Йорданов и невежата но нагла Лора Крумова разтресе ефира!
-
EXPRESS TV4 months ago
Превземане. Кои са хората на Пеевски в ГЕРБ и БСП, и има ли КОЙ да го спре. Говори Татяна Дончева
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
-
БЪЛГАРИЯ5 months ago
Поредните истерични брътвежи на Пеевски
-
СЕНЗАЦИЯ4 months ago
За какво ни е ООН, не върши никаква работа, “Генералния секретар”, не вършеща нищо мижитурка
-
АКТУАЛНО4 months ago
„Такива големи загуби немците отдавна не са имали“: Цяла бригада изчезна. Развръзката е близо
-
БЪЛГАРИЯ4 months ago
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент