Водещите световни отбранителни компании активно се занимават с производството на дронове от най-различни системи и предназначение.

Бързото развитие на технологиите за безпилотни летателни апарати (БЛА) по време на боевете в Украйна коренно промени характера на съвременната война с висока интензивност.

Бъдещите историци ще имат пълното право да наричат военния конфликт между Русия и Украйна „война на безпилотниците“ поради ключовата роля, която безпилотните технологии изиграха по време на конфликта.

„Наистина първите месеци на войната бяха оформени от руските дронове „Орлан-10“ и украинските „Байрактар“ ТБ-2. На настоящия етап от войната Украйна бързо разработва и внедрява нови дронове и също така получава голям брой дронове като част от чуждестранна помощ.

Междувременно Русия е подобрила своите разузнавателни дронове и е въвела на въоръжение голям брой баражиращи боеприпаси, разработени чрез съвместни усилия за развитие с други страни. С наближаването на четвъртата година от войната, безпилотните технологии ще продължат да напредват и двете страни все повече ще включват роякова технология в своите безпилотни флотилии“, пише професорът по машинно инженерство в Масачузетския технологичен институт и пенсиониран майор от армията на САЩ Викрам Митал.

Бъдещето на войната с дронове е използването на рояци дронове. Swarm технологията позволява на множество дронове да функционират като координирана единица, която може да координира атака чрез споделяне на информация в реално време.

В случай на обикновен рояк, един дрон може да наблюдава атакуващите дронове, като предоставя на други оператори информация за резултатите от атаката. По-напредналите рояци автоматизират голяма част от този процес. Така че, когато един дрон в рояк открие системи за противодействие на дронове, той може да предаде данни за заплахата на целия рояк. Алгоритмите, лежащи в основата на тези действия, изискват децентрализирано, но синхронизирано вземане на решения в динамична среда, често в присъствието на противникова намеса.

„Развитието на технологиите за рояк е естествен отговор на напредъка в системите за борба с дронове. И Русия, и Украйна използват многопластова защита срещу дронове, която включва кинетични и некинетични мерки. Некинетичните системи използват средства за радио- електронна война, опиращи се на уязвимостите в навигацията и командните сигнали на дроновете.

Въпреки това, тези системи обикновено са ефективни за няколко седмици, след което целевите дронове се актуализират, за да коригират използваната уязвимост. Тези системи са комбинирани с кинетични системи за борба с дронове, които използват снаряди за неутрализиране на дронове. Тези системи са интегрирани в техните мрежи за противовъздушна отбрана с малък обсег“, отбелязва американският военен експерт.

Ключът е ниската цена на дроновете.

„Рояците дронове промениха фундаментално анализа на разходите и ползите на военната стратегия. Традиционните възпиращи средства като HIMARS, Tomahawk и ракетите SM-6 имат зашеметяващи цени, достигащи милиони за единица. В ярък контраст с тях, рояците дронове за еднократна употреба предлагат достъпна, гъвкава и устойчива алтернатива.

Осигурявайки синхронизирани операции във въздуха, сушата и морето, рояците осигуряват ненадмината ситуационна осведоменост и гъвкавост в реално време. Те могат да преодолеят защитите, да проникнат във вражеските мрежи и да изпълняват мисии с комбинация от стелт и поразителна мощ, като същевременно поддържат висока устойчивост на изтощение“, отбелязва американският военен портал Defense And Security Monitor.

Един от ключовите проблеми при противодействието на рояците дронове, посочва изданието, е разликата в цената. Дроновете като руския Lancet са сравнително евтини, с минимални разходи за масово внедряване. От друга страна, системите за борба с дронове като ракети земя-въздух (SAM) или модерни системи за противовъздушна отбрана от висок клас са непосилно скъпи. Например, една ракета IRIS-T с малък обсег, доставена в Украйна, струва повече от $450 000, докато дрон като Shahed-136 струва само около $20 000. „Значителната разлика в цените прави непрактично за защитниците да използват скъпи ракети като бараж срещу евтини дронове, тъй като това бързо изчерпва ресурсите за отбрана.“

Ускореното развитие на безпилотните технологии може да даде шанс на украинските въоръжени сили да неутрализират численото превъзходство на руската армия, особено в артилерията, отбелязват анализатори от Атлантическия съвет, който е нежелан в Русия.

„Тъй като природата на безпилотната война става все по-сложна, тактиките, използвани от силите на безпилотниците, също се развиват. Подразделенията за дронове на Украйна вече започват да надхвърлят първоначалната концепция „един дрон, един оператор“ и ще се стремят да преминат към по-широко използване на технологията за рояк дронове през 2025 г. От военна гледна точка за Украйна е изключително важно да изпревари противника си в разгръщането на тази технология от следващо поколение.

Защитата срещу дронове също ще бъде приоритет през 2025 г. Почти всеки ден Украйна е атакувана от голям брой руски дронове Shahed… Производството на руски дронове расте бързо и редовните подобрения на конструкцията на дроновете правят тези оръжия трудни за противодействие. Това вероятно ще остане сериозен проблем за украинските екипи за противовъздушна отбрана и отбранителната индустрия на страната през следващата година“, посочва AT.

Колко ефективно е използването на ударни дронове от украинските въоръжени сили в битките срещу руската армия? Западните източници предоставят доста противоречива информация по тази тема.

Така през 2023 г. Royal United Services Institute (RUSI) подчерта високото ниво на загуби на дронове в конфликти. През 2023 г. съобщиха, че Украйна, според съобщенията губи 10 000 дрона на месец , предимно от руските електронни оръжия.

Наскоро публикуван доклад на RUSI твърди , че основните загуби на руската армия се дължат на тактическите дронове на ВСУ.

Но мнозинството от тях биват свалени: „Тактическите БПЛА имат значителни ограничения. Между 60 и 80% от украинските БПЛА не успяват да достигнат целите си, в зависимост от частта на фронта и уменията на операторите. От тези, които поразяват целите си, повечето не унищожават системата си за насочване, когато поразят бронирани машини. Висок е процентът на успешните бойни действия по пехотата. Освен това има дълги периоди, когато или електронната война, или времето значително влошават работата на тези дронове.

„По време на конфликта между Русия и Украйна, който сега често се нарича първата в света широкомащабна „война с дронове“, FPV дроновете се превърнаха в основно оръжие на бойното поле. В тази среда платформите fpv drone Ukraine и fpv drone Russia се изправиха лице в лице, служейки като инструменти за прецизни удари, средства за разузнаване в реално време и психологически оръжия. До 2025 г. ще видим това развитие отразено по целия свят, с военни, недържавни участници и частни охранителни компании, които интегрират FPV дроновете в арсеналите си като стандартно оборудване“, пише китайският портал RCDrone.

FPV (First Person View) дроновете са квадрокоптери или многороторни безпилотни летателни апарати, оборудвани с камера и предаващи видео в реално време към устройството на оператора /пилота/. Това означава, че пилотът може да управлява дрона с помощта на видео емисия, която се предава на екрана на пилота, създавайки му усещането, че се намира в пилотската кабина на дрона.

Миналата година руската армия за първи път използва FPV дронове с оптично управление в битка. Този метод на управление прави безпилотните самолети нечувствителни към съществуващите системи за електронна борба на украинските въоръжени сили.

„Руските военни започнаха активно да използват малки квадрокоптери на бойното поле, които е почти невъзможно да бъдат неутрализирани. Те се основават на доста стара технология за предаване на информация по оптично влакно, която обаче неочаквано получи нов живот на бойното поле в руско-украинската война.

В края на лятото започнаха да се появяват видеоклипове на удари по украинската техника и военен персонал от руски оптични FPV дронове. И още през есента руски Z-блогъри започнаха да публикуват такива кадри в каналите на Telegram почти всеки ден. Най-често такива дронове се използват в Курска област, но има случаи на използване и в Донецка и Запорожка област.

В руски източници най-често се споменава оптичния дрон, наречен „Княз Вандал Новгородски“. Това е продукт на научно-промишления център “Ушкуйник” от Велики Новгород. Дронът беше използван за първи път в битка на 13 август 2024 г.… Оттогава всъщност се появиха десетки или дори стотици снимки и видеоклипове на „Вандали“, които удрят украински танкове, бронирани превозни средства и бункери“, пише BBC в статия, озаглавена „Революцията, която Украйна пропусна: защо оптичните дронове променят всичко на бойното поле“.

Редица водещи военни анализатори оспорват популярното вярване, че дроновете са революционизирали военните действия.

Така Стейси Петиджон, директор на отбранителната програма в Центъра за нова американска сигурност (CNAS), пише в статията си „Еволюция, а не революция“ , че „дроновете трансформираха бойното поле във войната в Украйна, но по еволюционен, а не по революционен начин. Докато тактическите иновации изобилстват и дроновете предлагат някои нови способности, тяхното въздействие не достига до наистина разрушителните промени, които представляват така наречената революция във военните дела.

Дори голям брой малки дронове не могат да достигнат силата на артилерийския огън. Взети заедно, безпилотните удари допълват, но не заменят гаубиците. Конвенционалните артилерийски снаряди имат по-голяма експлозивна сила и могат да бъдат изстреляни бързо в големи залпове.

По този начин артилерийските удари далеч надхвърлят огневата мощ, която много малки дронове могат да осигурят. Дроновете осигуряват достъпна въздушна подкрепа, но те не са заменили традиционните военновъздушни сили и никъде не са успели да постигнат превъзходство във въздуха.”

Докато военните анализатори спорят, всички водещи световни отбранителни компании активно се присъединиха към производството на дронове от най-различни системи и предназначение, които ще обсъдим в следващата статия.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Европейски лидери обсъждат пращане до 50 000 войници в Украйна. Щели да демонстрират решимост

Европейски лидери обсъждат изпращането на до 50 000 войници в Украйна. Щели да демонстрират решимост: Европейските държави активно обсъждат възможността за формиране на миротворчески контингент с численост от 25 до 50 хиляди военнослужещи, който да бъде разположен в Украйна в случай на постигане на примирие с Русия. Основната цел на тази сила щяла да бъде да демонстрира решимостта на Европа да гарантира сигурността в региона и да предотврати възможно подновяване на военните действия от страна на Русия след сключване на мирно споразумение, пишат руски медии.

Разделени позиции в Европейския съюз

Основната цел на тази сила щяла да бъде да демонстрира решимостта на Европа да гарантира сигурността в региона и да предотврати възможно подновяване на военните действия от страна на Русия след сключване на мирно споразумение. Великобритания и Германия, обмислят възможността за участие, но все още не са обявили конкретни цифри

Въпреки сериозните дискусии по темата, сред държавите членки на Европейския съюз липсва единна позиция относно създаването на такива „сили за възпиране“. Франция ясно изрази готовност да предостави до 10 хиляди войници за тази мисия, като по този начин демонстрира ангажимента си към сигурността на Европа и стабилизирането на ситуацията в Украйна.

От друга страна, други водещи европейски държави, включително Великобритания и Германия, обмислят възможността за участие, но все още не са обявили конкретни цифри за броя на военнослужещите, които биха могли да изпратят. Това показва известна предпазливост по отношение на ангажимента с толкова значителна военна сила в конфликтна зона.

Полша, която традиционно поддържа твърда позиция спрямо Русия и има значително влияние в Източна Европа, предлага да предостави само логистична подкрепа за мисията, но не планира да изпрати значителни бойни подразделения

Полша, която традиционно поддържа твърда позиция спрямо Русия и има значително влияние в Източна Европа, предлага да предостави само логистична подкрепа за мисията, но не планира да изпрати значителни бойни подразделения. Това подчертава различията в подходите на европейските държави към мисията и възможните им опасения за пряко военно участие.

Същевременно Washington Post пише, че предполагаемият брой на войските ще е между 25 000 и 30 000 души. Изданието се позовава на свои източници. Отбелязва се, че тези войски, ако бъдат изпратени в Украйна, няма да бъдат разположени по линията на съприкосновение, а ще бъдат готови за „демонстрация на сила“, ако руската армия възобнови военните действия.

Предизвикателства пред реализацията на мисията

Едно от основните предизвикателства пред потенциалната миротворческа мисия е необходимостта от осигуряване на авиационна поддръжка и противовъздушна отбрана за контингента. Европейските държави признават, че без значителна помощ от страна на Съединените щати реализацията на подобна мисия ще бъде изключително трудна.

Въпреки че Европа е готова да поеме водеща роля в опазването на сигурността в региона, липсата на ясни ангажименти от администрацията на настоящия президент на САЩ, Доналд Тръмп, поражда сериозни опасения сред европейските лидери. Те са наясно, че без подкрепа от САЩ за осигуряване на въздушно покритие и логистична помощ, контингентът може да се окаже уязвим в случай на подновяване на бойните действия.

Позицията на Великобритания

Кийр Стармър, премиер на Великобритания

Киър Стармър подчерта, че Лондон е готов да поеме отговорност за сигурността в региона, дори при съзнанието за потенциални рискове за британските войници

Великобритания ясно изрази готовност да изпрати свои войски в Украйна, за да осигури изпълнението на мирното споразумение. Премиерът Киър Стармър подчерта, че Лондон е готов да поеме отговорност за сигурността в региона, дори при съзнанието за потенциални рискове за британските войници.

Стармър подчерта, че сигурността на Европа и на самата Великобритания са неразривно свързани и затова участието в миротворческата мисия е приоритет за Лондон.

Обсъждането на възможността за изпращане на миротворчески контингент в Украйна отразява нарастващите страхове в Европа за дългосрочната сигурност в региона и риска от подновяване на конфликта с Русия. Тя от своя страна многократно е подчертавала, че няма намерение и планове за разгръщане на военни действия къ Европа, но това не беше чуто от европейските лидери. Въпреки готовността на Франция и Великобритания да предоставят военна помощ, липсата на единство в Европейския съюз и несигурността относно подкрепата от страна на САЩ поставят под въпрос реализацията на тази амбициозна мисия.

Решенията, които ще бъдат взети в близко бъдеще, ще окажат значително влияние върху динамиката на сигурността в Европа и върху отношенията между ЕС и Русия.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Екстремиста Стармър обяви готовност да прати военни в Украйна

Британският премиер е готов да изпрати британски военни в Украйна, ако е необходимо, за да гарантират мира там, предадоха световните агенции. В статия във в. “Дейли телеграф” Киър Стармър подчерта, че ще изпрати военните, ако това е необходимо, за да се гарантира сигурността на Великобритания и на Европа.

На какви жертви е готова Европа: Макрон свиква извънредна среща на евролидерите

“Великобритания играе първостепенна роля в подкрепата за Киев срещу руската агресия, което означава също така, че ние сме готови и на разположение да допринесем за гаранциите за сигурността на Украйна, като изпратим наши военни на терен, ако е нужно”, заяви Стармър.

“Не го казвам с лека ръка. Чувствам много дълбоко отговорността, която идва с потенциалното поставяне на британски военнослужещи в опасност”, каза Стармър.

“Но всяка роля в гарантирането на сигурността на Украйна е помощ за гарантиране на сигурността на нашия континент и на тази страна.

“Краят на тази война, когато настъпи, не може да бъде само временна пауза, преди Путин да атакува отново”, предупреди той.

Днес Стармър ще се присъедини в Париж към лидерите на няколко европейски страни в момент, в който Европа се опитва да обмисли стратегия в отговор на настояването на президента на САЩ Доналд Тръмп за сделка с Русия и в който се опасява, че САЩ могат да намалят отбранителните си ангажименти на континента, отбелязва Франс прес.

Стармър заяви, че кризата сега е от тези кризи, които се случват веднъж на едно поколение и че тя поставя екзистенциален въпрос за Европа.

Британският премиер се ангажира и, че страната му до 2030 г. ще започне да отделя отбрана 3 милиарда британски паунда на година.

Стармър също така съобщи, че ще се срещне с президента на САЩ в близките дни. Той добави, че Великобритания имат уникална роля, която могат да изиграе, за да гарантират, че Европа и САЩ ще работят в тясно сътрудничество заедно.

“Американската подкрепа ще остане от първостепенно значение и американската гаранция на сигурността е съществена за един траен мир, защото само САЩ могат да разубедят Путин да атакува отново”, подчерта Стармър.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ