Искането на някои политици за създаване на парламентарна комисия, която да установи факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и неговите фондации,

които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации е сред най-смелите политически актове на прехода.

https://t.co/ExuvOjG7id

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 1, 2025

Но това разследване, ако разбира се народните представители имат куража да го подкрепят, не бива да отминава най-тежкото финансово събитие от средата на 90-те години на миналия век – разгрома на лева, българските банки и финансовите спекулации, при които българската валута достигна нива над 3000 лева за долар.

https://t.co/X10rj6WKFe

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 3, 2025

Никой тогава, а и досега не обърна внимание на факта, че подобен крах преживява само четири години по-рано британският паунд, а от тази катастрофа Джордж Сорос печели милиард и сто милиона долара. Тогава той е наречен човекът, който разори централната банка на Англия.

https://t.co/cAncCj0KMd

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 29, 2025

Всеки смел и непредубеден финансист ще намери преки аналогии между технологията на двете катастрофични финансови събития. Остава да се разкрие кой прибра парите от разгрома на българските банки и българската валута, извършен в стил “британски паунд 1992”.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната. Освен за инфлацията, вече се притесняват и за бюджетния дефицит

И Българска народна банка вече се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това става ясно от публикуваното днес периодично издание „Макроикономическа прогноза“ (декември 2024), като на база данни към края на миналата година прогнозата е съставена към 15 януари В документа има специален аналитичен акцент посветен на въпроса дали България покрива инфлационния критерий за еврозоната и точно в него се съдържат противоречивите послания. Освен това, съветникът на управителя на Българска народна банка Маринела Петрова, която е и бивш заместник-министър на финансите, участвала в успешната кампания за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, потвърди информацията от неделя, че България може много скоро да констатира неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Последното, ако се потвърди официално ще сложи край на надеждите за приемане на еврото поне до 2029 година.

Първо прогнозата на БНБ

От една страна БНБ сочи, че през цялата минала година България и била над инфлационния критерий, но превишението се свива постоянно. Макар към декември страната ни все още да е над критерия с 0.13 процентни пункта (средно повишение на цените 2.6% при праг 2.47%), се очаква в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има основание да поиска извънредни доклади за оценка на подготвеността за приемане на еврото.

Докато казват всичко това, от БНБ сами си правят автореферат, че конкретно през януари тази година, отделно от времевата серия, за която публикуват две графики, прогнозират инфлацията да стигне 3.3%, което представлява ревизия на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките показват, че България можела да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, твърдят от централната банка.

После, сякаш за да се презастраховат, анализаторите на БНБ твърдят, че „съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС“.

Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на ефектите от вдигането на акциза върху цигарите, възстановяването на ДДС за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%.
оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на ХИПЦ.

Несигурност за покриването на инфлационния критерий идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка държави с най-ниско поскъпване на живота – Франция, Италия и Латвия, а не както през миналата – Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.

Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1.5% според ЕЦБ, което прави 3% максимално допустимо покачване на цените в България според хармонизирания индекс. Оказва се обаче, че при сравнение на сценария на ЕЦБ и този на БНБ, за който самата БНБ прави хиляда уговорки, че може да не се изпълни, България ще е близо до ръба на изпълнението, а през ноември отново ще спрем да покриваме инфлационния критерий.

И в БНБ притеснени за бюджета

В терен за сблъсък се превърна фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната Банка. Още миналата седмица тя споделя твърдение на Ивайло Яйджиев, бивш заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че сега е моментът България да поиска извънредна оценка за покритие на критериите от Маастрихт с цел да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година.

Едва снощи, темата коментира Маринела Петрова, която е съветник на подуправителя на БНБ Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши огромен обем от работата, за допускане на България във валутно курсовия механизъм, познат, като „чакалнята на еврозоната“.

Публикуваме коментара на Маринела Петрова в пълнота, защото изчерпателно говори както за възможностите да се търси изключение при оценката, така и за общото състояние на България от гледна точка на икономика и публични финанси. Той е направен в следната дискусия:

В точка 2 от изложението си Маринела Петрова допуска лека грешка, като посочва, че към края на третото тримесечие България е с дефицит от 3.7% спрямо БВП на начислена основа (тоест според критериите на ЕЦБ и ЕК).

Точното число към 30 септември е 2.7% дефицит спрямо БВП и тя сочи (както писа „Гласове“ в неделя), че това позволява на държавата да направи дефицит от само 700 милиона лева през четвъртото тримесечие, което звучи практически невероятно като се има предвид, че в четвъртото тримесечие винаги се концентрират плащанията по държавните инвестиции средномесечния размер на разходите е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Антицикличният капиталов буфер ще е 2% за първото тримесечие на 2026 г.

БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2% през първото тримесечие на 2026 г. Той има за цел да запази способността на банковата система да посрещне неблагоприятните ефекти от проявленията на бизнес и финансовия цикъл чрез засилване на капиталовата позиция на банките.

При определянето му се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.

От БНБ напомнят, че от 1 октомври 2024 г. банката въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Кредитната динамика в този сегмент и свързаните с нея потенциални системни рискове в средносрочен план са определящ фактор за въвеждането на изискванията. Мярката допълва приложените от БНБ капиталови буфери, като ефектът от прилагането й ще бъде част от регулярното наблюдение и анализ.

Поддържането на антицикличен капиталов буфер засилва капиталовата позиция на банковата система, като подсигурява повишена устойчивост срещу неблагоприятни тенденции в икономическата активност или други потенциални проявления на цикличните системни рискове.

През 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер беше увеличено допълнително на 2% в сила от 1 октомври 2023 г.

Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2,0% през първото тримесечие на 2026 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail