Ние също получаваме шанс да изградим нов суверен – имперски в добрия смисъл – Русия.

Тази истинска руска империя, която няма да се подчини нито на Запада, нито на Китай, а в съюз с новата консервативна Европа, Иран и може би Индия, ще се превърне в този дългоочакван „трети полюс на света“, който ще отговаря за мира на планетата.

Марко Рубио започна първата си външнополитическа обиколка като държавен секретар на Тръмп. Тук има много символика.

Първо, преди началото на турнето, Рубио заяви, че еднополярността, в която се намира планетата в края на Студената война, е аномалия, която трябва да бъде прекратена. Тоест Съединените щати вече няма да следят за всички, да плащат за всичко и да играят ролята на световен жандарм. Сега Съединените щати ще се интересуват главно от Съединените щати – и от континента Америка като такъв.

https://t.co/QT7gIEC0va

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 7, 2025

Второ, програмата на турнето беше избрана демонстративно. И тя е феноменална по свой начин. Не някаква си Великобритания, Германия, Франция или дори Канада, а Панама, Салвадор, Коста Рика, Гватемала и Доминиканската република. Тоест чисто вътрешноамериканския кръг. И това е първият подобен случай от повече от 100 години!

Обърнал открито гръб на Европа, Рубио тръгва да решава чисто американски проблеми. На първо място, разбира се, към Панама: съдбата на Панамския канал и пипалата на Пекин, простиращи се през континента, са приоритети на Тръмп; и след това държавите, които могат да приемат ордите от мигранти, които Тръмп възнамерява да изгони от Америка.

Тръмп последователно и безмилостно прави точно това, което обеща: демонстративно назначава латиноамериканеца Рубио за главен човек на американската геополитика. След това този човек демонстративно обявява нови приоритети: „Нашата външна политика отдавна е фокусирана върху други региони, пренебрегвайки нашия собствен. „В резултат на това позволихме на проблемите да се влошат…“, написа Рубио в статията си за Wall Street Journal преди първата си външнополитическа обиколка.

https://t.co/uXMGIeCP4S

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 8, 2025

И още първият ден от посещението даде плод: панамският президент Хосе Мулино обеща на Рубио, че Панама няма да удължи меморандума за разбирателство с Китай в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

Триумфиращият Рубио написа в своя акаунт в социалните мрежи X, че Америка повече не възнамерява да толерира засилването на присъствието на Китай в региона и Панама разбра това.

Но ние, разбира се, не се интересуваме от вътрешния двор на Америка, за какъвто, според доктрината Монро, Съединените щати смятат американския континент. Нас ни интересува друго: какво обещават на света и преди всичко на нас всички тези революционни промени в американската политика?

Пентагона изпрати още 1.500 войници по границата. Американците гласували за Тръмп са доволни от гледката. pic.twitter.com/6IDlAXjDib

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 8, 2025

Нека отбележим, че Тръмп и Мъск не просто връщат Америка към себе си, но едновременно и мимоходом методично извършват погром срещу глобалистките структури вътре и извън страната. Съединените щати се оттеглиха от Световната здравна организация. Те прекратиха финансирането на всички глобалистки неправителствени организации, които бяха зависими от американското правителство.

Накрая Мъск унищожи могъщия офис на ЦРУ – USAID, отговорен за десетки „оранжеви революции“ по света, буквално щурмувайки сградата, завладявайки сървърите и разгонвайки служителите й. И изглежда, че това е само началото. Говори се , че Министерството на финансите на САЩ, което отговаря за държавните субсидии и грантове, е следващото на опашката.

Така че Тръмп наистина отменя глобалистката парадигма на американската политика и възнамерява да издигне нещо съвсем различно на нейно място. Тръмп наистина възнамерява да изгради нова американска мечта за 21 век – могъща търговска империя, каквато някога беше Британската империя. И също толкова точно контролираща половината свят чрез контрол на транспортните търговски потоци (затова Тръмп се нуждае от Канада, Гренландия и Панама).

В същото време Тръмп отслабва американския контрол над Европа и за да направи това, Европа трябва да бъде „оставена в сигурни ръце“.

Ето защо Мъск се опитва да свали режима на Стармър в Лондон и подкрепя европейската десница. Тръмп и Мъск се нуждаят от нова Европа, която може да стои на краката си. И това е Европа на консерваторите и националистите. Последните няма да пилеят своите и американските пари като нищожната безумна бюрокрация на Европейския съюз, а ще развиват собствените си икономики и ще работят за страната си по същия начин, както пробват да го правят Тръмп и Мъск.

https://t.co/tqhIObKMZC

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 8, 2025

Но за да се развият европейските десни е необходимо не само да ги докараме на власт, но и да освободим Европа от опеката на евробюрокрацията и Лондон. Както виждаме и тук действията на Тръмп и Мъск са изключително последователни, рационални и насочени към постигане на обща свръхзадача.

Каква е тази супер задача? На първо място, разбира се, отново страхотна Америка. Но великата Америка на Тръмп може да бъде изградена само върху руините на стария еднополюсен свят, който тръмпистите наричат „аномалия“. Тръмп и Мъск виждат този нов свят като една от големите, самодостатъчни империи, които ще отговарят за своите региони. Ако, разбира се, такива империи са способни да се издигнат.

Има ли такива държави по света, поне в бъдеще? Да, има Китай, който вече е стъпил здраво на краката си. Тръмп възнамерява да говори строго с него, но със сигурност не е в настроение да се бие с него, той е в настроение да търгува.

Ако Мъск успее да свали кабинета на Страмър, довеждайки „английския Тръмп“ на власт в Лондон и разпусне Европейския парламент, тогава и Европа също ще има шанс да стане самодостатъчна. Европейските консерватори ще имат възможността да изградят на мястото на днешния бездържавен ляво-либерален фарс, наводнен от тълпи от мигранти, обединената „Европа на отечествата“, за която мечтаеха де Гол и Аденауер.

https://t.co/3JP9SPBru9

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 8, 2025

И разбира се, получаваме и шанса да изградим нов суверен – имперски в добрия смисъл – Русия. Тази истинска руска империя, която няма да се подчинява нито на Запада, нито на Китай, а в съюз с новата консервативна Европа, Иран и може би Индия, ще стане този дългоочакван „ трети полюс на света “, който ще отговаря за мира на планетата. В крайна сметка триъгълникът е най-стабилната фигура.

Да се надяваме, че разговорите между Путин и Тръмп ще бъдат също толкова изчерпателни. Тоест да решават не само и не толкова непосредствените задачи по умиротворяването на Украйна, а да мислят за проблема с европейската сигурност като цяло и да подготвят трамплин за нов „мир на отечествата“ за десетилетия напред.

Отвори се прозорец на възможности и ние трябва да можем да се възползваме от него.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Тръмп предложи на Иран това, което там отдавна чакаха

Президентът на САЩ Доналд Тръмп за първи път в кариерата си заяви, че желае доброто на Иран и му предлага „ядрена сделка“. Алтернатива може да бъде военна операция срещу иранските ядрени съоръжения. Така Тръмп прави на Техеран предложение, което той да не може да откаже. Но в Иран това предложение се очаква от дълго време.

Съобщенията, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще „разнесе Иран на пух и прах“ са силно преувеличени. Самият Доналд Тръмп заяви това, предлагайки на Техеран „ядрено мирно споразумение“, което ще позволи на Ислямската република „да расте и просперира“.

Нито едното, нито другото от това не се очакваше от Тръмп. Тоест и да разбие Иран на пух и прах.

Очакваше се Тръмп да ескалира конфликта в Близкия изток, дори до точката на пълномащабна война между Иран и Израел. Това е най-лошият сценарий. Очакванията се основаваха на факта, че Израел вече прави каквото си иска и с идването на Тръмп в Белия дом ще изгуби и последния си страх, тъй като Тръмп винаги и във всичко подкрепя Израел.

В най-добрия случай се очакваше Тръмп да направи същото, което направи през първия си мандат: да въведе нови антиирански санкции и да увеличи натиска върху Техеран, като същевременно категорично отхвърли всякакви сделки с него. Тръмп обича сделките, но има традиционно републиканско отношение към Иран – като част от „оста на злото“, която все още не е отговорила за атаката и завземането на посолството на САЩ през 1979 г.

В резултат на това „ядрената сделка“, която беше сключена при президента Барак Обама и работеше доста добре, беше анулирана от Тръмп през 2017 г. без алтернатива. И сега същият този човек внезапно предлага на Ислямската република да сключи ново споразумение, чиято същност изглежда същата като предишното: някои санкции се премахват от Техеран в замяна на изоставяне на ядрената му програма.

„Искам Иран да бъде велика и успешна страна, но такава, която не може да има ядрени оръжия“, каза Тръмп необичайно нежно.

Сега в изказванията на американския президент има повече негативизъм към Канада, най-близкия съюзник на САЩ, отколкото към Иран, техния отявлен враг.

Изявлението последва съобщения в медиите за друг “план на Тръмп”: да даде на Израел оръжие за атака срещу иранските ядрени съоръжения. Изглежда, че Тръмп е разсеял тази заплаха, но е много възможно течовете в пресата да са дошли от собствения му екип. Класическата тактика на “доброто ченге и лошото ченге” е била любима във Вашингтон при всеки президент.

Иран вероятно ще се съгласи с предложението на „доброто ченге“. Буквално всичко говори в полза на това.

Очакването за голяма и може би дори ядрена война в Близкия изток се основаваше на идеята за Иран като горда, мощна и добре въоръжена регионална сила, която няма да се остави да бъде обидена. Последната година показа, че има нещо нередно в този образ: или тя не е много горда, или не е достатъчно въоръжена, но редовно се оставя да бъде обиждана.

Вече няма съмнение, че главната цел на Техеран е да избегне на всяка цена да бъде въвлечен директно във военен конфликт, дори с цената на унищожаване на базовите му съюзници и сриването на геополитическите му амбиции.

Това е сериозна кандидатура за Нобеловата награда за мир: десетки сериозни причини да влезете във война – и десетки успешни избягвания на война. Израел обстреля иранска територия, уби ирански генерали, обезглави и на практика унищожи Хизбула, най-важното иранско прокси, и в същото време унищожи цялата шиитска военно-политическа инфраструктура в Ливан. И какво? И нищо.

В същото време Турция и нейните поддръжници успяха да свалят Сирия на Башар ал-Асад, основният съюзник на Техеран в региона. Така арабите и турците изглежда окончателно сложиха точка на проекта за „Шиитски полумесец“, за който иранците изразходваха огромно количество време, усилия, оръжия и пари.

И какво? Отново същото нищо: Ислямската република демонстрира истински будистка настройка за мир, примесен със сериозно толстоистко несъпротивление на злото чрез насилие.

Сегашният президент на Иран Масуд Пезешкиан изглежда като Котарака Леополд на голямата политика: той иска да преговаря и да бъде приятел с всички. Той не е главният в Иран – главният там е Рахбар, консервативният аятолах Али Хаменей.

Но ако „либералът” и „реформаторът” Пезешкиян стана президент, това означава, че точно от такъв президент има нужда Рахбар сега. В периоди, когато Хаменей се опитваше да постигне споразумение със Запада, като правило той издигаше иранските „либерали“.

Оказва се, че и сега се опитва. Игнорирането от страна на Техеран не само на отправените срещу него провокации, но и на наистина болезнените удари по интересите му се вписва в тази логика: аятоласите толкова много искат да постигнат споразумение „по добрия начин“, че избягват резки движения.

Това едва ли е свързано с факта, че Иран вече не смята САЩ за „глобалния Сатана“ и им е простил всичко. По-скоро онези, които твърдяха, че съвременният Иран е колос с глинени крака, се оказаха прави. Десетилетия санкции се отразяват тежко на икономиката, инфраструктурата се влошава, а от населението, недоволно от стандарта на живот, постоянно се очаква бунт. Намесвайки се във външни конфликти, Ислямската република рискува вътрешна нестабилност – затова и не се намесва.

Има още две причини, поради които Техеран вероятно ще се опита да постигне споразумение с Тръмп. Едната от тях Тръмп създаде сам, след като направи това, което се очакваше от него – подписа указ за нови мерки за икономическо влияние върху Иран, включително максимално възможното изолиране на иранския петрол. На Държавния департамент е наредено да „намали износа си до нула“.

Но в случая е фундаментално важно, че това е точно указ, а не закон, приет от Конгреса. Ако говорим за тактиката на Тръмп от 2017 г. – принципна блокада и дългосрочна обсада – тогава трябва да се приеме закон. И настоящият Конгрес би приел такъв закон. Но указът е полумярка, която лесно може да бъде отменена. И Тръмп почти директно казва, че ще го отмени, ако Иран е готов да преговаря.

Ако се постигнат споразумения и настъпи „разведряване“ в отношенията на Вашингтон с Техеран, недоволната страна ще бъде израелският премиер Бенямин Нетаняху. Не Израел като цяло, а конкретно Нетаняху: споразумението между САЩ и Иран за мирно съвместно съществуване не се вписва в неговите представи за това какво би било прекрасно.

Като човек и политик той вероятно много харесва популярния „информационен теч“ за плана, съгласно който Израел, с помощта на Съединените щати, унищожава иранската ядрена програма с военни средства.

Според теориите на конспирацията, не само Нетаняху, но и неговият другар Тръмп сега очакват Иран категорично да отхвърли новото „ядрено споразумение“, за да преминат към план „Б“. Но Тръмп досега показва подчертано отвращение към военните решения на конфликтите и ако не прави специално изключение за Иран, то тогава излиза, че само Нетаняху иска план Б. Това прави плана А – сделка с Тръмп – още по-предпочитан: ако Иран наистина искаше война с Израел, той щеше да я води отдавна.

Като цяло този подход е доста типичен за Тръмп, освен ако не смятате, че Иран е изключителен случай. Новият президент на САЩ не обича точно да постига конкретна цел и да се движи точно към нея – достатъчно е с действията си да предизвика някакъв ефект, който може да бъде представен като негова победа. Новата „ядрена сделка“ с Техеран е подходяща за това и нейното постигане е много по-вероятно от свалянето на иранския режим, целта, която Тръмп си бе поставил преди това.

Има обаче и друго обяснение за случващото се, според което Техеран изобщо не се е примирил с междинното поражение и все още е готов да се изправи срещу САЩ и Израел докрай, но точно сега се нуждае от пауза, за да довърши ядрената бомба, като по този начин гарантира сигурността си и сключи сделка със Запада при много по-изгодни условия.

Тази версия обаче е популярна предимно сред израелската десница и особено крайната десница, за които военна операция срещу Иран остава желано развитие.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Тръмп спря кранчето с парите и попиля Politico заради скандала с милионите от САЩ: “Твърде голям, твърде мръсен!”

Тръмп спря кранчето с парите и попиля Politico заради скандала с милионите от САЩ: „Твърде голям, твърде мръсен!“: Президентът на САЩ Доналд Тръмп написа с много удивителни и въпросителни в социалната си мрежа Truth Social, че милиарди долари са били откраднати от USAID и използвани за плащане на положително медийно отразяване на опонентите му, насочвайки се към медиите на фона на глобално недоволство срещу ефективното закриване на агенцията от неговата администрация. Това пише Труд в обзорен материал по темата.

В четвъртък Министерството на правителствената ефективност (DOGE) обяви, че спира плащанията към Politico – издание, което получи 8 милиона долара от правителството на САЩ.

„Твърде голям, твърде мръсен!“

В поста си Тръмп посочи конкретно изданието Politico и лявото крило „Раг“.

Изглежда, че милиарди долари са откраднати от USAID и други агенции, като голяма от тях отиват за фалшивите новинарски медии като „отплащане“ за създаването на добри истории за демократите.

„Изглежда, че милиарди долари са откраднати от USAID и други агенции, като голяма от тях отиват за фалшивите новинарски медии като „отплащане“ за създаването на добри истории за демократите. Лявото крило „Раг“, известно като „Politico“, изглежда, че е получило 8 000 000 долара. „Ню йорк таймс“ получи ли пари??? Кой друг??? Това може да е най-големият скандал от всички, може би най-големият в историята! От този демократите не могат да се скрият. Твърде голям, твърде мръсен!“, категоричен бе 47-ият преидент на САЩ.

Реакцията на Politico, след като Доналд Тръмп „съкрати“ плащанията от федералната администрация на САЩ

Изданието Politico влезе в обяснителен режим и публикува на видно място в сайта си съобщение до читателите си в петък, след като администрацията на Тръмп обяви, че е намалила абонаментите на стойност 8 милиона долара – сума, отчетена за последните няколко години.

Изданието твърди, че това е било тема на дискусия в платформата X на Мъск тази седмица. Според написаното от медията някои твърдения са били погрешни, а други – просто неверни.

Politico: „Нека си изясним нещата“

Ето част от поясненията в публикацията:

„Politico“ е частна компания. Никога не е получавала държавно финансиране – нито субсидии, нито грантове, нито помощи. Нито един цент за 18 години съществуване. Милиони хора по света четат нашата журналистика на POLITICO.com, POLITICO.EU и чрез бюлетини. Поддържа се от реклама и спонсорство.

POLITICO Pro е различен. Това е професионална абонаментна услуга, използвана от компании, организации и, да, някои държавни агенции. Те се абонират, защото това им помага да бъдат по-ефективни в работата си – предоставяйки им достъп в реално време до информация за политики, законодателство и разпоредби, заедно с набор от продукти за анализ на данни. В основата си POLITICO Pro насърчава прозрачността и отчетността: той хвърля светлина върху работата на агенциите, регулаторите и лицата, вземащи решения в огромното федерално правителство. Компаниите и правителствените организации го намират за полезен за навигиране в често хаотичния законодателен и регулаторен пейзаж. Толкова просто.

По-голямата част от абонатите на POLITICO Pro са от частния сектор. Те идват от широк идеологически спектър и се абонират по една причина: предлаганата стойност. 90% от тях подновяват годишния си абонамент благодарение на качеството на нашите отчети, данни и анализи.

„Това не е финансиране. Това е транзакция“

Правителствените агенции, които се абонират, правят това чрез стандартни процедури за обществени поръчки – точно както закупуват други инструменти, необходими за по-ефективна работа, независимо дали става дума за изследвания, оборудване, софтуер или доклади за индустрията. Това не е финансиране. Това е транзакция – точно както правителството купува всеки друг продукт или услуга, за да функционира по-добре.

Някои гласове онлайн умишлено разпространяват невярна информация. Нека бъдем ясни: POLITICO не е финансово зависим от правителството и няма скрита цел. Ние отразяваме политиката и обществените политики – това е нашата работа. Ние сме изключително горди с нашите журналисти и връзката, която имаме с вас, нашите читатели.

Ние поддържаме нашата работа, ценности и ангажимент за прозрачност, отчетност и ефективност – същите принципи, които определят качествената журналистика и стабилния бизнес. А сега обратно на работа“, написаха от Politico.

Какво се случи до момента: Белият дом обяви, че спира плащанията към Politico

Прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит потвърди в сряда, че Politico е получило финансиране от правителството на САЩ, което ще бъде спряно, тъй като Министерството на правителствената ефективност (DOGE) съкращава разходите.

Прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит потвърди в сряда, че Politico е получило финансиране от правителството на САЩ, което ще бъде спряно, тъй като Министерството на правителствената ефективност (DOGE) съкращава разходите. „След като дойдох тук в заседателната зала, бях информирана за финансирането на USAID за медии, включително Politico, за което знам, че има място в тази зала, и мога да потвърдя, че над 8 милиона долара пари на данъкоплатците, които по същество отидоха за субсидиране на абонаментите на Politico с пари на американските данъкоплатци, вече няма да бъдат там“, каза Ливит.

„Екипът на DOGE сега работи, за да отмени тези плащания“, продължи тя. „Това е усилие на цялото правителство, за да се уверим, че сме съгласувани, когато става въпрос за регистрите на федералното правителство“.

Най-богатият човек в света, Илон Мъск, отговаря за DOGE.

В сряда милиардерът отговори на публикация в X, в която се твърди, че Министерството на здравеопазването и човешките услуги е похарчило около 500 000 долара за абонамент за Politico Pro, като написа: „Това е странно“.

Постът в X, за който говори ръководството на Politico, се отнася за Илон Мъск. В сряда милиардерът отговори на публикация в X, в която се твърди, че Министерството на здравеопазването и човешките услуги е похарчило около 500 000 долара за абонамент за Politico Pro, като написа: „Това е странно“.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ