Дмитрий Баварин: Украйна капитулира в Джеда. Но има един нюанс.

Смята се, че името на саудитския град Джеда, където се проведоха преговорите между делегациите на САЩ и Украйна, идва от арабската дума за „баба“ и се отнасяла до библейската Ева, чийто гроб се предполага, че се намира там. За Русия резултатите от преговорите са две новини – добра и лоша.

Трябва да започнем с лошата, за да не бъдем лукави. Резултатите от срещата в Джеда не са много добри от гледна точка на интересите на Русия и това няма как да се скрие: вчера Украйна не е получавала военна помощ и разузнавателна информация от САЩ, а днес отново я получава.

Най-добрият резултат би бил да няма никакъв резултат, гостите от Киев да бъдат упорити, Доналд Тръмп да продължи да бъде свиреп, а Владимир Зеленски да остане човекът във Вашингтон, който е виновен за всичко. Но сега Тръмп е готов да смени гнева си с милост и да посрещне Зеленски обратно във Вашингтон, тъй като смята, че той е приел условията му.

Тръмп, Зеленски

Самият Зеленски мислеше по друг начин, влезе в конфликта, беше пребит, стоя в ъгъла свит на две, осъзна се и изпълзя обратно, за да си признае като изпрати писмо с извинение до Вашингтон. И не се намеси в „пробива“ в Джеда. Случилото се там всъщност се нарича пробив от Тръмп.

Не че ситуацията изведнъж стана лоша за Русия. Просто спря да бъде идеална. Имаше отстъпление към позициите, когато Зеленски все още не беше участвал в сцената в Белия дом и всички вярваха, че той няма друг избор, освен да се съгласи с исканията на Тръмп. Самият Зеленски мислеше по друг начин, влезе в конфликта, беше пребит, стоя в ъгъла свит на две, осъзна се и изпълзя обратно, за да си признае като изпрати писмо с извинение до Вашингтон. И не се намеси в „пробива“ в Джеда. Случилото се там всъщност се нарича пробив от Тръмп.

Всъщност Киев просто престана да капризничи и се съгласи с исканията на американците: да забрави за връщането към позициите от 2022 г. – и особено 1991 г. – и да приеме 30-дневно прекратяване на огъня с евентуално удължаване, по време на което ще бъдат решени хуманитарни въпроси (например размяната на пленници) и ще се проведат консултации по мирно споразумение.

Това все още не е поражение за Киев, а радикална промяна в тактиката им поради провала на предишната, очевидно глупава – да накарат Тръмп да се влюби в Зеленски. Сега, както и тогава, Зеленски не иска мир, а иска да живее на заплата от НАТО, да си чака „прозорец на възможност“ (нападение на марсианци срещу Русия, например) и да храни населението с нереалистични надежди. Той смята, че е възможно и връщане назад към такива позиции.

Така че играта продължава. Въпросът е какво играем.

Зеленски ТръмпТръмп смята, че това е игра на карти. „Нямате карти за игра“, изкряска той на Зеленски, докато седеше срещу него. Но сега това, което се случва, прилича повече на детска игра, наречена сифу: това е вариант на шейна за пързаляне.

В Белия дом Зеленски се качи на шейната, превръщайки се в жертва и човек, който пречи на Тръмп да получи Нобеловата награда за мир. /…/

Приемайки условията на Тръмп, украинската делегация ни прехвърли шейната. Това има предвид и държавният секретар на САЩ Марко Рубио, когато казва, че „топката вече е в полето на Русия“. В главата си той има своя собствена игра (по-конкретно американски футбол – ръгби), но и нейните правила са ясни: Москва трябва или да се съгласи с предложението, или да го отхвърли.

Начинът, по който го отхвърляме, ще определи уменията на Русия като играч в тази специална дипломатическа дисциплина. Трябва да бъдем умни и да върнем топката на Украйна по такъв начин, че Зеленски отново да се превърне в пречка за Нобеловата награда на Тръмп.

Не може да се говори за това, че Русия ще приеме предложението от Джеда в сегашния му вид. Западът и Украйна единодушно искат спиране на военните действия, но техният хор настоява за това от февруари 2022 г. и никой няма право да се преструва, че не е чул, че Русия има също условия – премахване на причините за началото на СВО. В този смисъл нищо не се е променило – всички причини са налице, както от страна на САЩ и НАТО, чиято военна инфраструктура представлява заплаха за сигурността на Русия, така и от страна на Киев. Нито едно от условията не е изпълнено от Украйна, още повече, че не е изразена добра воля, че те могат да бъдат изпълнени. От Русия се иска примирие само с мотива, че нейният враг се справял много зле на фронта.

Тръмп не беше прав, когато каза, че Зеленски няма повече карти: вождът планираше да използва окупираната част от руския регион Курск като „коз“ в преговорите. Но оттогава руската армия почти е избила този „коз“ от ръцете на врага – останало е само малко парченце. За да спаси поне това парченце, Украйна се съгласява на незабавно прекратяване на огъня. Киев разбира, че това не е сериозно предложение за Москва, но самите те го приемат само с надеждата, че президентът на САЩ ще прехвърли гнева си към Москва.

С цялото ми уважение, но кой играе така? Колкото и да бърза Тръмп, единственият реалистичен начин за прекратяване на конфликта е чрез десетки и стотици срещи на преговарящи екипи с досадно съгласуване на всяка точка от мирното споразумение. Това не е някаква приумица, просто винаги така е работило. Например преговорите в Париж за прекратяване на войната във Виетнам продължиха четири години.

Вниманието на Тръмп ще трябва да бъде насочено към реалния мащаб на проблемите, които стоят на пътя на мира, по деликатен начин, така че това да не се превърне в удар върху неговата оптимистична природа. Винаги е неприятно да се каже на човек, че неговото предложение не може да бъде изпълнено поради натрупано недоверие и горчив опит, заради Киев и колективният Запад които измамиха Русия. Пък тя направи тогава отстъпки. /…/

Що се отнася до втората, добра новина, изместването на вниманието на Тръмп от Зеленски към Москва струва скъпо на Киев и доближи Украйна до нивото на отчаяние, след което мирът наистина ще стане възможен.

Заради завишените си очаквания украинците сега са потънали в униние и се чувстват предадени. Съгласието на делегацията в Джеда за прекратяване на огъня е само маневра, но самото провеждане на такава маневра противоречи на това, което пропагандата внушава от три години. Още вчера се твърдеше, че приемането на условията на Тръмп е капитулация от страна на Украйна. Сега условията са приети и те са по-лоши, отколкото преди раздора в Белия дом, тъй като САЩ ще пренапишат договора за редкоземните метали в своя полза. Значи Украйна е капитулирала? Така изглежда.

Шок, гняв, страх, объркване – всичко това сега преживява страната, на която никой не може да обясни какво „предателство“ или, напротив, „победа“ се е случила: самите пропагандисти са в шок, а ръководствата по изпълнението на сделката все още не са им предоставени. Това улеснява Русия да продължи да работи за постигане на целите си. За нея стресът във вражеските редици има своя нюанс.

Да, Украйна капитулира в Джеда – срамно, макар и предвидимо за всички, които не вярваха на Зеленски и украинските медии. Но тя капитулира пред американския президент. Капитулацията на Украйна пред Съединените щати като цяло, от гледна точка на Русия, се състоя още през 2014 г., така че нищо ново не се случи в Джеда.

Предстои онази капитулация на Украйна (не толкова пред Русия, колкото пред реалността), която наистина би могла да сложи край на нашия етнополитически конфликт. И тъй като говорим за игри, ще бъде лесно да се разпознае по руския вик „Гоооол!“

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Мартин Армстронг: Това в Румъния е само началото. Правителството ще падне.

Въпрос на време: В Румъния избухнаха сериозни граждански вълнения и това е само началото. Гневни поддръжници на Джорджеску излязоха по улиците на Букурещ. Те се опитаха да проникнат в сградата на избирателната комисия. Про-корупционната полиция използва сълзотворен газ. Румънското правителство ще падне – на този етап това е само въпрос на време.

🇷🇴 Romanians demand the candidatacy of Georgescu!

-> Europe is forbidding candidates to run in elections now! They preech for the world, but expose themselves as dictators the moment people want to vote differently. https://t.co/8g8xYStjCj pic.twitter.com/dG1jkeZjI7

— Lord Bebo (@MyLordBebo) March 9, 2025

Румънското правителство ще падне – на този етап това е само въпрос на време.

Когато ЕС се опита да започне война срещу Русия и очаква румънците да умрат като украинците, за да могат да отидат в Русия и да вземат нейните ресурси от 75 трилиона долара, за да възстановят Европа по образа на старата Римска империя, те може да открият, че румънците не само ще измъкнат своите корумпирани политици по улиците, но и ще ги обесят. Но те няма да изпълняват заповеди от ЕС и неоконите.

Херодот в своите „Истории“ е първият, който споменава даките, които са живели на територията на съвременна Румъния около 440 г. пр.н.е. В наше време, от 513 г. година, след падането на Римската империя е имало 11 големи въстания/революции, последната от които през 1989 г.

Протести Румъния Джорджеску

До 2026 г. може да станем свидетели на румънска революция. Както съм казвал много пъти, тези неоконсерватори не ги е грижа за хората или икономиката. Те просто са империалисти и трябва да завладеят Русия преди да умрат.

До 2026 г. може да станем свидетели на румънска революция. Както съм казвал много пъти, тези неоконсерватори не ги е грижа за хората или икономиката. Те просто са империалисти и трябва да завладеят Русия преди да умрат. Моят съвет към полицаите: нека решат на чия страна са – на корумпираните политици или на народа? Самата съдба на Румъния сега виси на косъм.

Тези европейски лидери са може би най-лошият вид политици в цялата история на човечеството. Те просто следват заповедите на НАТО и неоконсерваторите и си мислят, че ще победят Русия. Тези неоконсерватори въвлякоха Съединените щати в безкрайни войни и увеличиха държавния дълг поради тези войни. Европа лиши европейското население от възможността да гласува за тези лидери в ЕС, защото те не участват в избори, но наричат ​​Путин диктатор. Това направиха с Румъния. Както веднъж каза Марк Твен,

„Ако гласуването означаваше нещо, нямаше да ни го позволят.“

🇷🇴 Protesters are trying to break into the Central Electoral Bureau after they rejected Georgescu’s participation in elections.

-> Romania is not allowed to vote their way out of this. Shameless https://t.co/8g8xYStjCj pic.twitter.com/Ron0r4pnWS

— Lord Bebo (@MyLordBebo) March 9, 2025

За автора: Мартин Армстронг е известен американски икономист и икономически анализатор. Автор е на няколко книги.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

• Инструментите за нелегитимно влияние на „момчето“ на Доган
• Или как се завладява държавата от Делян Пеевски
• Божидар Божанов е депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Публикацията е от личния му блог.

В контекста на избора на регулатори и на нестабилността на мнозинството, за пореден път става ясно, че всяко присъствие на Пеевски, явно или неявно, в упражняването на публична власт, я прави нестабилна, руши доверието в нея и я корумпира. Подготвям тази публикация отдавна, но покрай множеството събития в последните 3 месеца винаги имаше по-актуални теми. И сега има, но в предстоящите геополитически турбуленции, влиянието на Пеевски може да има решаваща отрицателна роля.

Пеевски е феномен. Така написа Доган преди година. Но не обясни какви феноменални способности има Пеевски. Ние говорим за нелегитимното влияние на Пеевски във всички власти и в политическия живот, но също рядко влизаме в конкретика, отчасти защото е много сложна за формат “12-минутно интервю” и отчасти, защото не можем да докажем, че именно така работи. Наскоро в дълго интервю загатнах за някои от механизмите, но нека опитам по-детайлно да обясня как става така, че един човек е завладял институциите, които трябва да работят като имунна система на държавата и ги използва за собствени цели. И какъв ефект има това върху държавата в дългосрочен план.

Пеевски използва няколко елемента на средата: недоизградените институции, пропуските (“дупките”) в процесите, слабохарактерните хора и неподготвените хора. Всичко написано по-долу е на база на публична информация, журналистически разследвания, слухове, анализ на данни и документи, логика и познаване на човешката природа.

1. Недоизградените институции – когато една институция е създадена само “по документи”, но никога не е работила ефективно в обществен интерес, а само е отбивала номера, тя много лесно се “пробива”.

2. Дупките в процесите – в редица закони има съзнателно или несъзнателно оставени дупки, които позволяват по-лесно овладяване и злоупотреби. Примерите са много, като станалите известни промени в Закона за хазарта, заради които Васил Божков е спестил милиони в данъци са само един пример. За мен най-важният е Наказателно-процесуалния кодекс, който оставя множество вратички както за произвол на прокуратурата без съдебен контрол, така и централизирането на важни решения като разрешения за специални разузнавателни средства (СРС) в административни ръководители (които пък се определят от Висшия съдебен съвет, където кадровото влияние се осъществява по описаните по-долу начини). Пълната “мъгла” около следствената тайна също допринася за злоупотреби (всичко е следствена тайна, когато прокуратурата реши, но всичко може да изтича контролирано към медии с цел очерняне)

3. Слабохарактерните хора са тези, които срещу малко допълнителни облаги съдействат на машината на Пеевски – от ниски до високи нива в администрация, служби, съдебна власт, политически партии. Допълнителни пари в кеш месечно, кариерно развитие, вкл. за децата, процент от обществени поръчки – за всичко това има достатъчно слухове (и разбира се, нищо доказано, защото кой трябва да го докаже – прокуратурата, която е завладяна по същия начин). В момента, в който поискаш или получиш предложение и приемеш такава оферта от някой лейтенант на Пеевски, това се документира и ставаш зависим. Продължаваш да си получаваш “бонуса”, но вече не можеш да не изпълняваш. И вълкът сит, и агнето цяло…само дето обществения интерес се губи.

4. Неподготвените хора са тези, които не търсят да участват в някоя схема, и дори отказват да участват, но не са достатъчно опитни за заеманите от тях позиции и правят грешки. Подписват нещо, което може да се използва срещу тях, или не подписват нещо и се оказва, че не са осъществили контрол. Или правят някоя глупост, която бива документирана (някоя пиянска изцепка, напр.). След това, с това прегрешение (дали съставомерно – т.е. такова, което може да се преследва от прокуратурата – или не, няма значение), тези хора се поставят в положение на зависимост. И имат избор – или съдействат на машината на Пеевски при нужда (а това може да се окаже рядко), или машината се стоварва върху тях.

Освен че разчита на горните неизбежни елементи на средата, машината на Пеевски работи (и то от 15-20 години) с най-малко следните

инструменти:

1. Специални разузнавателни средства (подслушване, следене)
2. Оперативно-издирвателната дейност на КПК/КПКОНПИ
3. Предлагане на подкупи чрез подставено лице
4. Компромати от всякакво друго естество
5. Бонуси и кариерно развитие, вкл. на роднини
6. Установяване или предизвикване на грешки от неопитност
7. Скалъпване на обвинения

Специални разузнавателни средства (СРС) – най-вече подслушване, следене. Много държавни органи могат да прилагат такива, а съдилищата ги разрешават на общо основание (само Софийски градски съд има по-нисък процент на разрешени СРС-та, но и там “правилните” се разрешават, защото това се прави от административните ръководители, а не на случаен принцип – така няма нужда да си купиш всички съдии, за да си гарантираш резултат). Това включва директно прихващане на телефонни обаждания от телекома, без дори телекомът да разбере (чл. 304-310 от Закона за електронните съобщения).

Контролът на СРС-тата е в Националното бюро за контрол на СРС-та, но един важен детайл е, че Илко Желязков – санкционираният по Магнитски лейтенант на Пеевски, беше член на това бюро, за да НЕ контролира ефективно незаконосъобразното прилагане на СРС-та.

Със СРС-та, както и със сходните по идея справки за трафични данни (с кого сме говорили, през кои мобилни клетки сме минавали) се събира информация, която след това се ползва или за компроматни цели, или за досъдебни производства, или и двете. По принцип СРС-та, които не са разрешени в рамките на досъдебно производство, не са годни доказателства в съда, но има чл. 177, ал. 3 от НПК, който прави толкова широки изключения от това правило, че на практика всяко подслушване от държавен орган може да се ползва в евентуален обвинителен акт.

На практика, всеки от множеството пробити държавни органи (ДАНС, МВР, КПК и др.) могат да подслушват всеки, когото решат, да следят къде ходи, и да използват това за намерят нещо дискредитиращо. Или нещо, за което да има дело “на трупчета”, което да е “тоягата” спрямо даденото лице.

Оперативно-издирвателната дейност на антикорупционната комисия (преди КПКОНПИ, сега КПК) е друг безконтролен

инструмент за профилиране, проучване и намиране на дискредитираща информация. Безконтролен, защото контролът следва да се извършва от парламента, но не се казва как – и т.нар. “дирекция по глава девета” прави каквото си иска, уж за да установи корупционни практики, а всъщност, под вещото ръководство на лейтенанти на Пеевски, превръща установените корупционни действия в компромати. Т.е. вместо да бъдат преследвани от закона, те се използват за разширяване на мрежата от зависими и подчинени хора.

За да “хванат” някого, понякога се предлага подкуп или някаква схема за отклоняване на обществен ресурс. Идва някой “посредник” и предлага. Това, което “жертвата” често не знае е, че посредникът всъщност документира всичко. Дали законно (чрез СРС), дали не, е детайл. Мартин-нотариуса, както стана ясно на база на множество въпроси, които с колеги задавахме към институциите след убийството му, е бил свидетел по множество дела срещу магистрати. Неофициалната информация е, че в качеството на свидетел е бил “закачан” със СРС-та, за да записва магистратите, на които предлага “сделките” – как да решават дела, какви обвинения да повдигат или не повдигат и т.н. Същата схема има и с представители на фирми, които предлагат подкупи за обществени поръчки. И ако имаш глупостта да приемеш, капанът щраква.

За тези, които са едновременно внимателни да не подписват незаконосъобразни неща, ощетяващи обществения интерес, и не се поддават на изкушения, идва третия вариант – скалъпване. Всеки, който е бил на висока позиция, е трябвало да взема стотици решения. От всяко нещо (срещу “една бутилка уиски”, както казва Пеевски за Петьо-еврото), може да се скалъпи нещо, което е годно за образуване на досъдебно производство и тормоз. Примери много, като напр. ремонта на климатици по времето на Христо Иванов като министър, самолетните билети по времето на Даниел Митов и Христо Ангеличин в МВнР, (за което имаха обвинения, които се разпаднаха в съда), или нелепите обвинения срещу мен и Кирил, че сме заплашвали министъра на електронното управление за някакви несъществуващи милиони или че съм давал някакви флашки.

Компроматите и висящите досъдебни производства (т.нар. “папки” и “дела на трупчета”) са двете страни на една монета. Това, което е съвсем негодно за наказателно-процесуални цели се ползва като “позорящо обстоятелство”. Делата на трупчета пък се случват по много начини – безкрайно удължаване на етапа на разследване без привлечен обвиняем (за да се каже на жертвата – “изпълнявай, иначе от свидетел ще се превърнеш в обвиняем”), спиране на производството (има различни хипотези), прекратяване, но с фабрикуване на основания за повторно “отваряне” и др. Все подходи, които са легитимни при добросъвестност на прокуратурата, за да може да си свърши работата, но позволяващи злоупотреби.

Компроматите, събрани чрез СРС или чрез частни агенции за преследване и документиране, се трупат. От различни хора – Пеевски, Нотариуса, Петьо-еврото, Трактора. Двама от четиримата по-горе бяха убити, а третият е в неизвестност. Смята се, че Пеевски е “придобил” компроматните им банки. С мой въпрос до МВР опитвам да събера информация дали нахлуването по неотложност в офиси на покойния Алексей Петров, Пеевски чрез Калин Стоянов не е опитал (и успял) да се добере до компроматите, събирани от Алексей Петров, каквито твърдения има. Потвърждение, разбира се, няма, но действия по неотложност за разследване на убийство 6 месеца по-рано е най-малкото странно.

Между другото, Наказателният кодекс не включва състав на престъпление за складиране на компромати и използването им за принуждаване на длъжностни лица да извършат или да не извършат нещо. Може би е време да се криминализира и това (в момента е използването на позорящи обстоятелства е криминализирано само в контекста на престъпления срещу собствеността).

Сигурно пропускам нещо извън СРС-та, подкупи, компромати, бонуси, кариерно развитие, вкл. на роднини. Но всичко това се е случвало, с твърдяното активно участие на Пеевски, в последните 15-20 години. Всеки от тези механизми е прилаган спрямо все по-широк кръг хора – магистрати, служители в службите, политици, министри, държавни служители. И с всеки следващ “прихванат” е ставало по-лесно този кръг да се разширява още и още.

Всеки прихванат административен ръководител е разрешавал СРС-та на все по-широк кръг хора, всеки прихванат министър е осигурявал поръчки “на когото трябва”, всеки прихванат магистрат е бил в готовност да бъде посочен за член на Висшия съдебен съвет, където да върши каквото му се нареди, всеки прихванат прокурор е бил готов да повдигне обвинение по команда, всеки прихванат политик е бил готов да предложи и гласува законови промени, в които да се отворят още и още вратички.

Разбира се, най-важните “прихванати” са главните прокурори, административните ръководители на важните съдилища, в т.ч. Върховния административен съд, шефовете на службите, висшестоящи политици. Чрез тях задвижването на машината е най-ефективно.

Една спирала надолу, в резултат на която в момента всичко е завладяно, всеки мисли, че другия е “държан с нещо”, за всеки има някаква история, полу-правдоподобна.

Анализирайки всички тези неща, сме подготвили изменения в множество закони, с които да се премахнат част от тези

инструменти. Но тяхното приемане няма да заличи армията на Пеевски, неговата машина от удобни, послушни, прихванати, на всички етажи, във всяка власт.

С няколко закона ще го “погалим”, с редовно управление с ясно поставена цел можеше да бъде ограничено това влияние, но нямаше как да бъде елиминирано толкова бързо. Това е и отговорът на въпроса “защо като бяхте на власт не го спряхте” – защото за 2 пъти по 8 месеца е практически невъзможно разбиването на тази машина, градена 20 години, особено когато на практика нямаш мнозинство в парламента.

Ако в този парламент беше формирано управление, което да остави Пеевски в реална опозиция, част от неговото влияние щеше отслабне – защото покрай зависимите хора, има и такива, които се снишават, защото знаят, че той реално е на власт. Затова символни неща като декларацията ни и санитарния кордон са важни. Но не може да има илюзии, че дори да приложим всички мерки, и то както трябва, влиянието му ще се изпари.

Настоящото управление не е такова – от предложеното от нас споразумение отпадна както изричното споменаване на Пеевски, така и всички мерки насочени срещу механизмите на влияние. Още повече, че от предложенията за регулаторите на мнозинството, и от някои назначения в изпълнителната власт, става напълно ясно, че машината няма да бъде разградена от това управление.

Пеевски е брокер на реална власт, който, чрез незаконни средства, осигурява на всеки каквото му трябва, но при едно условие (като в Приказка за стълбата) – взема ти по нещо, най-вече съвестта. И ставаш част от машината, поредното зомби в зомби-апокалипсиса, който разгражда българската държавност.

Заради тактическите си ползи, Пеевски държи цялата политическа система в пълен блокаж. Не може да позволи да има редовно правителство срещу него, а когато евентуално има такова, прави всичко възможно да го свали. А поради горните проблеми, няма как управлението да решава дългосрочни проблеми, защото в дъното им винаги стои някоя корупционна схема, от която някой точи нещо. И Пеевски трябва да реши дали спира кранчето в името на обществения интерес. “Добрият” скрит диктатор, който спира дерибеите в полза на обикновения човек… но само ако реши, че поредната пионка може да бъде смачкана.

И за съжаление виждаме, че когато има цялата изпълнителна власт (през кабинета Главчев), проблемите не се решават. Т.е. илюзия е, че ако си затворим едното око, ще може да бъде свършено нещо дългосрочно в обществения интерес. Пеевски е феноменално ефективен само в едно – да разширява нелегитимното си влияние. Но всичко, което реално управлява, се разпада.

Всичко това е феноменално, но не може да продължава още дълго. Видимо е, че общественото настроение създава още и още “борци с мафията”, които влизат в парламента, който обаче не може да формира управление, защото във всяко потенциално мнозинство има поне по едно “прокси на Пеевски”.

Не е ясно, обаче, как това може да бъде разградено. Идването на “нов спасител” ще се сблъска със същата завладяна държава. А в процеса на пълния си разпад, държавата става лесна плячка и за чужди влияния.

Не можем да чакаме и помощ отвън – “посолствата” са предимно безсилни (някои – с пълно неразбиране за мащаба и системните рискове, които създава машината на Пеевски). Европа едва отлепи с европрокуратурата, но резултати няма, вкл. заради саботаж от пробитите местни институции. Всякакви доклади, класации, анализи само констатират, без да дават решения. И това е разбираемо – решенията трябва да ни намерим ние тук, а не да ги чакаме отвън.

И тук въпросът е Пеевски може ли да издържи под собствената си тежест. Явно да, защото става по-силен. И може ли държавата да издържи, преди да се “счупи”. И ако не, може ли той да губи власт плавно и по малко, или това е оксиморон.

Възможно ли е чрез пълното преосноваване и реподбор на цели системи (прокуратура, служби) да се постигне нещо положително, или ще стане както често става в такива случаи – няколко месеца по-късно се връщат същите хора, със същите зависимости и същите схеми.

Това е един от основните политически въпроси пред страната в последните 2 години. И той не изглежда да има лесно политическо решение, защото по същността си е криминален. В същото време, докато опитваме да решим този централен въпрос, стотици проблеми чакат своите решения, а геополитическата ориентация на страната става все по-несигурна. Дори дилемата “Пеевски или Русия” е фалшива, вкл. защото в близкото минало Пеевски беше Русия, а руското влияние прониква през пробойните, оставени от неговото вероломно нахлуване в институциите. А в последно гласуваната декларация за Украйна, “Ново начало” не подкрепи текста, който предложихме за обявяването на Русия за агресор..

Има две основни възможни политически развития оттук нататък. Да стане премиер, както многократно сам е заявявал, изтисквайки цялата политическа легитимност от тези, които ще го подкрепят. Или да се оттегли, изгаряйки компроматните си банки и списъците със зависими хора. Второто е твърде пожелателно. Първото ще е кулминацията на неспособността на политическата класа и държавните органи да функционират.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ